3. Договорнаотговорност - същност и форми При употребата на понятието „договорна отговорност" трябва задължително да се направят уточнения, които са изключително важни, защото формират две различни по обем и съдържание понятия - договорна отговорност (в широк смисъл) иделиктна отговорност. Чрез съществуващото облигационно правоотношение се създава само модел на поведение, който страните по договора взаимно се задължават да имат една към друга, с оглед на конкретните им правни интереси, като техните насрещни права и задължения са съобразени с правните норми на съответния нормативен акт (ЗЗД, ЗС и др.). Нарушаването на договора, в такъв случай, представлява и нарушаване на правните норми, защото „договорът има силата на закон" както гласи чл. 20а от ЗЗД. Това е общата рамка на нарушението и от нея произтича т.нар. „договорна отговорност". В този смисъл, понятието договорна отговорност се явява събирателно и условно понятие за обозначаване на всяка отговорност, свързана с виновно неизпълнение на договор.
Да се използва понятието „договорна отговорност" в горепосоченото значение обаче е неточно и следователно неправилно, когато по силата на правната обвързаност (облигацията) длъжникът, който е виновен за неизпълнението на договора, отговаря спрямо кредитора за вредите, които той понася от това. В този случай юридическата теория и практика използват понятието „деликтна отговорност". Това понятие поставя в центъра на своя обем и съдържание об-шото задължение на всеки към всички „да не се вреди другиму", произтичащо непосредствено от чл.45 на ЗЗД. В този смисъл, правната норма указва „всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму" и това очертава едно универсално съдържание на деликтната отговорност, което включва и
отговорността на длъжника по един договор, ако той със своето неизпълнение е нанесъл вреди на своя кредитор. Следователно да се счита, че произходът на отговорността е неизпълнението на договора, е погрешно и неточно, защото отговорността следва от виновно нанесените вреди, а те са резултат от нарушаването на общото правило - да не се вреди на другиму. От тази гледна точка нарушаването на задължението по договора води до индивидуализирането, респективно конкретизирането, на основанието и размера на причинените вреди. Това потвърждава тезата, че негативният резултат от едно облигационно правоотношение, изразяващ се в настъпили вреди за кредитора, обуславя отговорността на длъжника, а не нарушаването на договора, който съществува между страните.
