I. Въведение



страница17/23
Дата05.03.2018
Размер4.91 Mb.
#61461
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   23

4.5.3. Планова обезпеченост


Всички населени места на територията на общината имат одобрени подробни устройствени планове. 17 от тези планове са застроителни регулационни планове. Анализът на фактическото състояние показва, обаче, че не всички действащи планове са актуални към настоящия момент. Промените в обществено-икономическите условия от този период досега са оказали съществено влияние върху тяхната актуалност. Актуални регулационни планове имат само 12 от населените места – гр. Сунгурларе и селата Бероново, Везенково, Велислав, Вълчин, Камчия, Костен, Каменско, Прилеп, Пчелин, Скала и Чубра. Цифрови модели има само на ЗРП за с. Чубра и кадастърът на с. Лозарево.

До 2002 г. за град Сунгурларе не е изработван план на подземните комуникации или подземен кадастър. Наличието на такъв кадастър би оказало положителен ефект върху поддържането и развитието на инфраструктурата, свързана не само с подземните комуникации, но и с голям брой други дейности, свързани с развитието на населените места. За създаването на този вид специализирана кадастрална карта е необходимо взаимодействие между всички ведомства, изграждащи и поддържащи подземни проводи и съоръжения и общината.

4.5.4. Процеси и тенденции на урбанизацията


Характерно за общината е наличието на ясно изразен център /гр. Сунгурларе/ и периферия, включваща териториите на останалите населени места /села/. Съсредоточаването на основните дейности в центъра – административни, обслужващи и стопански, води до неравностойно развитие на територията, твърда тенденция на увеличаване на градското население, увеличаване дела на възрастните хора по селата и частичното им обезлюдяване. Миграционните процеси са ясно изразени от селата към града и от общината към по-големите градове /особено за младите хора/.

В резултат на тези тенденции и на срива в селското стопанство и преструктурирането му в селата остават неизползвани значителен сграден фонд на бившите кооперативни стопанства и филиали на предприятия /за съжаление в по-голямата си част крайно амортизирани/, както и свободни терени и земеделска земя. Тенденцията е тревожна и води до сериозни икономически и демографски диспропорции. Налагат се изводите, че следва да се насочат усилия към съживяване на икономическата активност в периферните територии чрез стимулиране изграждането на предприятия /или техни филиали/, развитие на специфични форми на селскостопански дейности – екоземеделие, билкопроизводство и др. Тези действия трябва да бъдат съпроводени и от социални и културни мероприятия, свързани с благоустрояване, подобряване на инфраструктурата и околната среда, обогатяване на културния живот и възможности за оползотворяване на свободното време.

От особено значение са проблемите, свързани с ромското население, което представлява 10% от населението на общината. За гр. Сунгурларе ромите са съсредоточени в обособен квартал в североизточната част на общинския център и основно в селата Грозден, Славянци и Чубра. В ромския квартал на града има сериозни инфраструктурни и благоустройствени проблеми. Липсва канализация и дори септични ями, има нужда от частична телефонизация.

VIII.5. Околна среда.
5.1. Състояние на основните компоненти на околната среда.

Територията на община Сунгурларе се характеризира с добри показатели по отношение състоянието на параметрите на околната среда. Едно от специфичните й предимства сред общините в областта е чистата природа, което е предпоставка за производствени и селскостопански дейности в екологично запазена среда.

На територията на общината няма контролни пунктове и система за измерване на състоянието на компонентите на околната среда – въздух, води, почви, шум, електромагнитни лъчения и др. Епизодично и по-скоро на случаен принцип се правят отделни замервания, което обаче на дава пълна и регулярна представа за околната среда.

По данни от статистиката за правени подобни измервания се очертава следната картина за замърсяването на въздуха. Изхвърлените вредни вещества в атмосферата на общината през 2001 год. са съответно: серни оксиди – 86.37 т., азотни оксиди – 7.47 т., неметанови летливи органични съединения – 8.62 т., метан – 0.15 т., въглероден оксид – 0.55 т., въглероден диоксид – 6 075.35 т., двуазотен оксид – 0.76 т., амоняк – 1.20 т. По-сериозно е замърсяването на въздуха с въглероден диоксид (завишени стойности в сравнение с по-голямата част от другите общини в областта), дължащо се до голяма степен на изпозването на твърдо гориво за отопление – въглища, дърва, както и на отделяните газове от значителния брой преминаващи тежкотоварни камиони и други превозни средства.

Известно е, че известно замърсяване на водите в общината се получава от липсата на канализация и заустването на отпадните води в речни корита, както и от септичните ями. Някои стопански предприятия, ферми и преработвателни фирми, също са причина за замърсяване на повърхностните и подпочвените води. Няма данни за замърсяване на почвите с вредни вещества и вероятно, макар и неофициално потвърдено, състоянието им е добро.

Замервания за състоянието на почвите не са правени.

Замервания за нивата на шума също не са правени официално. Определено може да се каже, обаче, че има силно вредно въздействие и шумови натоварвания по трасето на второкласен път II-73 и третокласен път III-7306, причинено от автомобилния трафик.
5.2. Отпадъци.

На територията на община Сунгурларе се генерират основно битови и строителни отпадъци. Значителен е делът на отпадъците от селскостопанска дейност – животинска тор, растителни отпадъци и др. Количеството отпадъци, които се създават на територията на общината не могат да се измерят точно, поради липсата на строга система за контрол и наличието на значителен брой нерегламентирани сметища, където безразборно се изхвърлят всякакъв вид отпадъци. Такива сметища има покрай почти всички населени места и са източник на замърсяване на околната среда. Броят им към края на 2002 год. е 25 с приблизителна площ 96 дка и извърлен обем на отпадъците около 2 200 тона. Необходимо е да се въведат строги мерки за прекратяване на такова изхвърляне, обозначаване и ограждане на сметищата и третиране, макар и с прости способи, на натрупваните отпадъци.

Събирането на отпадъците в града и някои от селищата става в контейнери – 50 на брой в края на 2002 г., от които 32 бр. в гр. Сунгурларе, 8 бр. в с. Лозарево, 8 бр. в с. Славянци и 2 бр. в с. Чубра, и кофи за смет – общо за общината 1 470 бр. в края на 2002 год., от които 850 бр. в гр. Сунгурларе, 360 бр. в с. Лозарево и 260 бр. в с. Славянци. Към настоящия момент една част от наличните кофи за смет са захабени и има нужда от закупуване на нови, минимум 100 бр., от които – 40 бр. за града, 40 бр. за с. Славянци и 20 бр. за с. Лозарево.

Процедурите по събирането и извозването на отпадъците се извършват от общината, която използва за целта две превозни средства. Осигурява се сметоизвозване в гр. Сунгурларе и селата Лозарево, Славянци и Черница. В останалите населени места няма организирано сметоизвозване – извършва се периодично, без утвърден график.

Общината не разполага със собствено формално одобрено депо за отпадъците. Сериозен проблем са и нерегламентираните сметища покрай почти всички населени места (подробна справка за местонахождението им, площта и размера на изхвърлените отпадъци е дадена в приложение).
5.3. Зелена система.

Зелените площи в населените места от общината са сравнително малко на брой и с ограничена площ. Това, обаче, не създава сериозни екологични проблеми на населението, поради общо силно развитата растителност в общината като цяло и покрай населените места, голяма част от които са в планински и полупланински зони. Достатъчно растителност, макар и неоформена в специални площи - от рода на паркове, градинки или други подобни - има във всички селища. Проблем в общината по отношение на зелените площи е именно неоформените зелени пространства, неподдържането на съществуващите такива, изсичането без причина или без контрол на дървесни видове, разрушаването на градинки и др.

Общата площ на тези зелени територии в града и селата е около 207 дка, като в тях се включват паркове, стадиони, спортни терени, естради, градинки и др. Средно на 1 жител се падат приблизително 14 кв. м. зелена площ при норматив 20 кв. м. Най-остро стои въпросът за повече и по-благоустроени зелени площи в общинския център. Зелените площи в града са 23 000 км. м. и средно на 1 жител се падат 5.6 кв. м. В града има обособено площадно пространство със зелена площ около църквата, което се поддържа добре. Други по-малки площи има в отделни части от града, оформени като градинки и детски площадки, но тяхното състояние не е добро и имат нужда от благоустрояване и добра поддръжка. Би могло да се помисли за преглед на дървесните и растителните видове по протежение на улиците и в публичните терени в гр. Сунгурларе, както и в другите населени места, и там, където се налага, да се подменят с нови такива или се засадят допълнителни дървета, храсти или друга растителност.

5.4. Биоразнообразие и защитени територии.


Каталог: images -> stories
stories -> 3 Настоящ адрес: 4 Височина/тегло
stories -> За медитацията ошо въведение
stories -> Отчет за изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз
stories -> Закон за изменение на някои правила за държавната служба от 7 февруари 1995 г. Gvnw, стp. 102, наричан по-нататък «спорната разпоредба»
stories -> Заседание на общински съвет калояново докладна записка от инж. Александър Кръстев Абрашев Кмет на Община Калояново Относно
stories -> Конкурс за приемане на военна служба на лица, завършили граждански средни или висши училища в страната и чужбина
stories -> Заглавие на доклада (на български) (14 pt Times New Roman, Style TitleA)
stories -> Наредба №2 от 15 март 2007 Г


Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница