Заб. Подробни справки за пътищата I, II и III клас са дадени в приложение

Вътрешната пътна мрежа, чрез която се осъществяват другите връзки между отделните селища в общината, е развита добре и осигурява удобни транспортни връзки на всички населени места от общината с общинския център. Селищата се свързват помежду си основно с пътища от четвъртокласната пътна мрежа. Към нея са включени и два местни пътя. Общата дължина на общинските пътища е 114,1 км, от които 102,6 км – IV класна пътна мрежа, а 11,5 км са пътища с по–нисък клас.

Експлоатационното състояние на общинските пътища е изключително лошо - наличие на големи по площ и дълбочина дупки, износен и остарял горен асфалтен слой. Всичко това съэдава предпоставки за ПТП с опасност за живота. Крайно недостатъчни са целевите средства, отпускани годишно от бюджета за капиталови разходи за ремонт на общинските пътища – 2000 г. – 28.9 хил. лв., 2001 г. – 195 хил. лв., 2002 г. – 121.8 хил. лв., 2003 г. – 136 хил. лв. субсидия от МРРБ и 35 хил. лв. собствени бюджетни средства.

Уличната мрежа в града и селата е изграждана през 60-те, 70-те и 80-те години. Тя е силно амортизирана и се нуждае от неотложен текущ и среден ремонт. По-голямата част от улиците са с асфалтово покритие, но има села, в които преобладава трошенокаменна настилка. Средствата, които се заделят ежегодно от общината за текущ ремонт, състоящ се в изкърпване на асфалтобетоновата настилка, са крайно недостатъчни. В гр. Сунгурларе и селата уличната мрежа не е изградена изцяло, като във всяко от тях е в различен етап на завършеност. Към момента (края на 2003 год.) в гр. Сунгурларе улиците без настилка са общо 19 130 кв. м, а улиците с трошенокаменна настилка – 9 720 кв .м. Освен тях в регулацията на града попадат и улиците от стопанския двор, които са 9 660 кв. м. без настилка. (подробна справка за отделните улици на града е дадена в приложение). За доизграждането на тази улична настилка са необходими големи финансови средства, но решаването на този проблем следва да се свърже с икономическата обоснованост на разходите, свързано с перспективите за развитие на селата на територията на общината. Пироритетно следва да се реши въпросът с доизграждането на уличната мрежа в гр. Сунгурларе и селата Манолич, Лозарево, Съединение, Грозден, Климаш, Костен, Пчелин, Славянци, Чубра. Към приоритетно посочените села следва да се имат предвид и селата по поречието на р. Камчия, които са с потенциал за развитие на туризма в общината и подобряването на уличната им инфраструктура е от особено важно значение. Тези села са – Скала, дъбовица, Бероново, Везенково и Садово.

Съществуват и ученически линии, обслужвани от общински автобуси, в направленията: гр. Сунгурларе-с. Вълчин-с. Лозарево-гр. Сунгурларе, с. Костен-с. Лозарево, с. Везенково-с. Пчелин, с. Прилеп-с. Босилково, с. Съединение-с. Завет.

Състоянието на автопарка е сравнително добро, с изключение на част от общинските транспортни средства. Макар и преобладаващи автобуси и микробуси втора употреба, по-голямата част от тях са добре поддържани и осигуряват задоволително качество на транспортното обслужване.

Автогара има само в гр. Сунгурларе, като сградата е собственост на фирма “Карнобат-Автотранспорт”. Сградата има нужда от цялостен основен ремонт.

През територията на Община Сунгурларе преминава ж.п. линията от начална гара Карнобат с направление към Варна и Шумен, която е единствената връзка между южните и северните части на Източна България. По трасето в рамките на общината са разположени няколко малки гари и спирки – разделен пост Вълчин, гара Лозарево, сп. Климаш, гара Подвис, сп. П. Берон, разделен пост Ведрово, гара Завет и спирка Завет.

Ж.п. мрежата осигурява алтернативен транспорт за жителите на населените места, през които преминава линията и в повечето случаи това е предпочитаният вид транспорт за жителите на тези населени места. Автобусният транспорт се ползва по-рядко, тъй като ж.п. транспортът е по-евтин и предлага социални преференции за голяма част от пътуващите – ученици, пенсионери, ж. п. служители.

Състоянието на ж.п. линиите е сравнително добро, но в занемарен вид са сградите на ж.п. спирките.

В близост до с. Лозарево се изпълнява проект за изграждане на ж.п. тунел под Стара планина. Обектът е подобект на проект за удвояване на ж. п. линията Карнобат-Синдел. Строителството на тунела е започнало през 1988 год. и до момента са изградени 1 500 м от общо 2 614. Трасето на ж.п.пътя се съкращава с 11 км, като линията освен двойна е и електрифицирана. При нормално финансиране обектът може да бъде завършен до 2007 год. (приблизителна сума за завършване – 35 млн. лв). Довършването на този проект се явява от стратегическо значение за ж.п.инфраструктурата и ж.п.транспорта на страната, както и от голямо значение за развитието на община Сунгурларе.

VIII.4.2. Енергийни мрежи и системи.
4.2.1. Електроснабдяване.

Електроснабдяването на община Сунгурларе се осъществява от националната енергийна система чрез понижаваща станция 110/20 кV “Сунгурларе”, с частично резервиране от съседните подстанции. През територията на общината преминават въздушни линии 110 кV за захранване на подстанция 110/20 кV “Сунгурларе” с диспечерско название “извод Горово”, както и захранването на типовите подстанции 110/25 кV при село Завет. Транзитно преминава и въздушна линия 220 кV в най-източната част на общината.

Средното разпределително напрежение от 20 кV, което е на лъчев принцип с частично резервиране, захранва трафопостовете чрез въздушни линии на цялата територия на общината с изключение на град Сунгурларе, където е извършена кабелизация. Общото състояние на системата въздушни линии е добро. Те имат значителен резерв в преносната си възможност, която на места достига до 30-35%. На настоящия етап не се налага изграждането на нови въздушни линии 20 кV или подмяна на сечения на проводници с по-големи с цел повишаване на преносната възможност. Бъдещото развитие на системата 20 кV е въпрос на конкретни инвестиции, породени от евентуални нови консуматори на ел. енергия.

Броят на трафопостовете на територията на общината към края на 2002 г. е 107 с обща мощност 1 970 000 kW/h.