I. Въведение

На таблицата по-долу е дадена мощността на трафопостовети и степента им натовареност по населени места.

Инсталираните трансформаторни мощности в трафопостовете имат значителен резерв. Средната натовареност за общината е около 50%. Дори и за по-дълъг период в перспектива нарастването на товарите би могло да се поеме от наличните мощности и едва след тяхното изчерпване да се премине към замяна на наличните трансформатори с такива с поголяма мощност или изграждането на нови. За град Сунгурларе е необходимо изграждане на 2 броя нови трафопостове 1х400 кV, един за централната градска част и един за източната част на града.

Кабелната система ВН-20 кV за града е с обща дължина 10 930 м, от които 1 260 м маслен кабел. Кабелите са тип САХЕмТ и САПЕкТ.

Мрежите с ниско напрежение на територията на общината са в добро състояние. Тяхното развитие е свързано с появата на нови консуматори на ел. енергия и е предмет на евентуални конкретни инвестиционни решения, възникнали в конкретни населени места и обекти. Общата им дължина е 168 120 м, от които 166 010 м въздушна мрежа и 2 110 м кабелно захранване. За града мрежата НН е 21 000 м, от които 800 м кабелно захранване. Градската мрежа също е в добро състояние. (Заб. Подробна справка за мрежата НН по населени места е дадена в приложение).

По отношение на общото състояние на електрозахранването на населените места в общината може да се каже, че всички селища са добре обезпечени и няма сериозни затруднения в тази област. Проблеми съществуват по отношение опазването на съоръженията и мрежите от посегателства. Проблем са и кражбите на ел. енергия от различни консуматори, което налага въвеждането на ефективен контрол за засичане и отчитане на консумираната енергия. Добро решение в тази посока, което е и предмет на специала уредба и вече се изпълнява, е изнасянето на електромерите на видни и контролирани от “Енергоразпределение” места. Най-сериозно този въпрос стои за селата Подвис, Прилеп, Съединение, Везенково, Вълчин, Велислав, Садово, Вълчин и Пчелин, където приоритетно следва да се осъществи програма за изнасяне на електромерите.

Потреблението на ел. енергия в последните години се колебае в малки граници като се движи в рамките на 12.5-14.5 млн. КWh. Данните за периода 2000-2002 год. са както следва (подробна таблица за потреблението по вид, населени места и трафопостове е дадена в приложение):

Анализът на данните показва нарастване на потреблението като цяло от 2000 за 2001 год. с 13 %, при спад в промишлената консумация с 44 % и значителен ръст в битовото потребление на ел. енергия – 39 %. За 2002 г. тенденцията е обратна и ръст има в промишлената ел. енергия с 11 % и спад в битовата с 14 %. Като цяло потреблението е намаляло с 7 %. Това вероятно се дължи на (увеличените цени на тока за бита и невъзможността на населението да потребява нормалните за други периоди количества ел. енергия).

Изходните артерии в общинския център са осветени на 100%. Осветителните тела, обаче, са от стар тип и водят до значителни разходи за ел. енергия. Има остра нужда от подмяна на уличните лампи с нови енергоспестяващи.

Уличното осветление в останалите селища функционира на около 30-40%. В тези населени места също има нужда от увеличаване на този процент и, по възможност, от замяна с енергоспестяващи осветителни тела. Общият брой на лампите за улично осветление в общината към м. октомври 2003 год. е 1 557, но част от тях не функционират поради изгорели крушки или повреди. (Заб. Подробна справка за броя на лампите по населени места е дадена в приложение). Данните за разходите на общината за улично осветление показват, че през 2002 год. са изплатени 103 903 лв. (в т. ч. 26 676 лв за гр. Сунгурларе), а за деветте месеца на 2003 год. – 83 905 лв. (19 650 лв. за Сунгурларе). Замяната на наличните улични лампи с енергоспестяващи се очаква да намали тези разходи приблизително 2-3 пъти, а при евентуална пълна подмяна на лампите за улично осветление за цялата община разходите за това осветление на общината могат да се сведат до 5 пъти по-ниска стойност.
4.2.3. Газификация.

В общината няма изградена газификация в нито едно населено място. Магистрален газопровод минава през територията и предлага много добри възможности за газифициране на част от населените места и промишлени предприятия.

Необходимо е да се направят съответните проучвания за интерес към този вид гориво, възможности за реализация и постъпки към съответните институции. Водеща роля в този проект би следвало да играе общината, подкрепена от предприемачи и важни местни държавни структури.

VIII.4.3. Водостопанска система.
4.3.1.Водоснабдяване.
Територията на община Сунгурларе разполага с добри в количествено и качествено отношение водоизточници. Проучените и прогнозни водни количества на територията на общината възлизат на 49,2 л/сек. Снабдяването на населените места с питейна вода се осъществява от местни водоизточници и от водоснабдителна система “Камчия” по направлението Айтос – НХК - гр. Бургас. Населените места получават питейна вода от 74 водоизточника – каптажи, дренажи, тръбни и щахтови кладенци и от водоснабдителната система “Камчия”. Общата водоснабденост на населението за 2001 год. е 99.1% (при средна за Бургаска област 99.7%). От общо 30 населени места 28 са водоснабдени. В селата Пчелин, Горово и Скала за питейни нужди се използват местни гравитачни водоизточници, чиято вода е доведена до улични чешми. Гравитачно са водоснабдени и селата Босилково, Лозица, Камчия, Ведрово и гара Завет, а за останалите села водоснабдяване е чрез пречиствателна станция. От деривация “Камчия” се подава питейна вода за гр. Сунгурларе и селата Славянци, Чубра, Лозарево, Черница, Подвис и Прилеп. Една от задачите в общината е повишаване на процента на водоснабденост с осигуряване водоснабдяването за селата Пчелин и Горово. Недостигът на вода до проблемните селища може да бъде компенсиран с включването главно на нови местни водоизточници.

Общата изграденост на регулиращия обем на напорните резервоари показва средно добри възможности за икономичното използване на осигурените от водоизточниците питейни водни количества. Селата Горово, Манолич, Лозица, Славянци и Чубра се нуждаят от допълнителни резервоари, които ще подобрят водоснабдяването им. Изградените водоснабдителни мрежи са морално остарели, което води до значителни загуби. Това се вижда и от данните за подадената и инкасирана вода за периода 2000-2002 год.

Трайна тенденция е спадът в общото количество подадена вода – с 11 % за разглеждания период, като същевременно рязко се е увеличил обемът на водата, подавана от собствени водоизточници. Това се дължи на предприета от началото на 2001 год. програма на ВиК за възстановяване на местните водоизточници и оставяне в резерв капацитета на система “Камчия”. Друга причина за нарастване делът на водопотреблението от местни гравитачни водоизточници е по-ниската цена на водата, добита от тях. Инкасираните количества вода също спадат в абсолютен размер, като по-значителен е този спад при населението – с 21 % и по-малко при фирмите – с 13 %. Делът на консумираната вода за населението и предприятията по години е съответно: 2000 год. – 84:16, 2001 год. - 86:14, 2002 год. – 83:17.

Водопотреблението на жител от общината (на база инкасирана вода) е съответно 118.8 л/ден през 2000 г., 104.2 л/ден през 2001 г. и 95.1 л/ден през 2002 год. Цифрите за водопотреблението варират за различните селища, като с най-високи стойности (за 2002 г.) са Босилково – 186.1, с. Лозица – 172.2 л, с. Лозарево – 131.7 л (със значителен дял на промишленото водопотребление), а с най-ниски – с. Горово – 3.6 (изцяло промишлено водопотребление), с. Чубра – 50.9 л, с. Грозден – 61.5 л, с. Терзийско – 63.3 л, с. Костен – 66.9 л, с. Садово – 68.2 л, с. Есен – 68.4 л. (подробна справка за водоснабдяването и водопотреблението на населените местаза периода 200-2002 год. е дадена в приложение).

Събираемостта на таксите за водопотреблението за общината е около 70%, като проблемни са малцинствата в Сунгурларе и Грозден.

Благоустроеността на сградите в отделните селища е от 46% до 100%, като не се включват селата Балабанчево, Каменско, Костен, Пчелин и Скала, които се водоснабдяват от местни водоизточници. това показва, че следва да се търсят възможности за изграждане и реконструкция на вътрешните водопроводни мрежи на селата Терзийско, Грозден, Есен, Босилково и Манолич.

Значителна част от остарялата водопреносна мрежа се нуждае от подмяна и реконструкция. В момента тази мрежа е с обща дължина 301,56 км и се състои от:

• 
  249,578 км етернитови тръби,
  
• 
  42,407 км стоманени тръби,
  
• 
  1,628 км чугунени тръби,
  
• 
  4 км пластмасови тръби,
  
• 
  3,695 км поцинковани тръби
  
• 
  0,26 км каменни тръби