СПЕШНА ПОМОЩ ЗАПОЧВА ТЕСТОВЕ ЗА ПРИЕМ НА ОБАЖДАНИЯТА

СПЕШНА ПОМОЩ ЗАПОЧВА ТЕСТОВЕ ЗА ПРИЕМ НА ОБАЖДАНИЯТА

Тестване на новата система за прием и реакция на спешните медицински случаи започва от 16 ноември във всички Центрове за спешна медицинска помощ в страната. Според медицинската терминология това е тестване на протоколите за телекомуникационен и приоритетен екипен триаж, уточняват от Министерството на здравеопазването. До 15 ноември директорите на ЦСМП трябва да запознаят служителите от районните координационни централи с протоколите и стандартизираните документи за провеждането на триажа. За страната ни триажът е сериозно нововъведение. Старият стандарт по спешна медицина, единствен в света, определя за спешен: "всеки пациент, който счита себе си за такъв". Това е деформирало и очакванията на обществото към спешните екипи, а оттук и същността на тяхната работа, смятат от министерството. Тестването на системата има две основни цели. Едната е да обучи и усъвършенства уменията на работещите в координационните централи. Другата е да даде възможност на пациентите и гражданите, които се обръщат за помощ, да се информират за новата система и да разберат смисъла на нейното прилагане. Триажът е система, която разделя спешността в три категории. В код червено попадат пациенти с пряка опасност за живота, с нарушени дихателни, циркулационни и неврологични функции. В код жълто са пациентите с потенциална опасност за живота, с прогресиращи по тежест симптоми, които могат да доведат до усложнения и тежки последствия за жизненоважни функции. В код зелено попадат пациенти, чиито симптоми не се очаква да бъдат усложнени, нито да има тежки последствия. Разделянето в трите категории ще става чрез телефонно интервю.

Проф. Златица Петрова заяви, че в контрола и борбата срещу злоупотребите в здравеопазването активно трябва да участват и гражданите

По повод репортажа по сигнал на БНТ за мними хоспитализации в частна софийска болница, директорът на медицинския одит проф. Златица Петрова заяви, че в контрола и борбата срещу злоупотребите в здравеопазването активно трябва да участват и гражданите. Според д-р Петрова за такива нарушения, Здравната каса може да прекрати договора си с болницата и това би имало превантивен ефект.

Интервю с проф. Златица Петрова, директор на ИА „Медицински одит”

БНТ  Денят започва



Водещ: Добро утро отново. Вие сте с Денят започва, аз съм Иво Никодимов. Много често слушаме истории за поискани големи суми пари, включително и под масата от пациенти в болници. Най-често обаче парите се искат за сложна операция, скъпо лечение, медицински консумативи или пък за избор на лекар. Също така често чуваме за случаи на лошо отношение към пациенти, оставени без помощ след операции и други подобни. Сгрешени диагнози, обвинения за лекарски грешки, объркано лечение също са проблеми. Но тук трябва да отбележим, че няма ясна дефиниция за това какво е лекарска или медицинска грешка. Добро утро казвам така на проф. Златица Петрова, изпълнителен директор на ИА Медицински одит. Агенцията стана вече на шест години и така на правихте анализ на регистъра на жалбите, резултатите от проверките, целта на който разбира се е и вие да, така, да знаете горе-долу за какво става въпрос. Но не мога да не започна с това, което виждаме на първа страница на днешния вестник Монитор и което изцяло е в, така, вашето поле на компетентност – плащаш три стотачки, за да ти кажат как да слагаш памперс. 15 болници дерат с 15 бона, бавят спешно секцио, опитват да го пробутат по избор срещу 1 500 лв. и такива неща. Сега…

Проф. Златица Петрова: Много са остри анонсите, с които започваме.

Водещ: Ами, сега, отдавна сме уговорили това ваше участие. Съвпада случайно с първата страница на вестника.

Проф. Златица Петрова: Това са между другото данни, които …

Водещ: Нали, това са неща, които в крайна сметка, нали, така между себе си непрекъснато говорим и непрекъснато ни се оплакват разни хора. Знаете. Така, какво, това са неща, които на вас са ви известни, така ли?

Проф. Златица Петрова: Известни са ми, да. Защото агенцията, вие правилно отбелязахте, тя е създадена преди шест години точно с тази цел. Анонсът – че грешките не трябва да бъдат скрити, както и че нарушенията, които са в лечебните заведения по принцип, не само в болниците също не трябва да бъдат скрити. Има няколко начина, по които тези нарушения излизат наяве – или след жалбите и сигналите, които ние получаваме редовно от гражданите и от пациентите. Тук искам да направя една скоба, че информираността на българския гражданин все повече и повече се увеличава, в резултат на което се увеличават и жалбите, които постъпват при нас. Тоест будно е съзнанието.

Водещ: Обаче за какво най-често се жалват?

Проф. Златица Петрова: Ами, ще ви кажа. Така, за ваша информация не са най-много жалбите за заплащанията. Най-много жалбите и сигналите на базата на този анализ, който ние направихме за година и половина, нарочно за година и половина, за да се види, така, приемствеността, последващата приемственост, се оказа, че най-много са жалбите, свързани с качеството на лечението. От тези 1 027 жалби, които ние сме получили, 62% са свързани с качеството. Какво имам предвид? В Закона за здравето има един член, 81, ще си позволя да го цитирам, защото всъщност това определя дължимото поведение на всеки един лекар, на всяко едно лечебно заведение от една страна, от друга страна, регламентира правата на пациентите, което вие подчертахте още от начало. Тоест в този член се казва, че медицинската помощ се предоставя на всеки един гражданин, зачитайки гражданските му, социалните, здравни и икономическите права. Нарочно подчертавам икономическите права. Защото този анонс, който направихте от начало е свързано точно с икономическите права на пациента, първата си част – тези 15 хил. лв., които казахте. Втората част на този член казва, че медицинската помощ се оказва на базата на принципите на своевременност, достатъчност и качество, каквото и да значи това. Ние знаем какво значи това, защото много често в съдилищата много често този текст се интерпретира по различен начин. В единия случай се казва, че това е бланкетен текст, в другия случай приемат, че нашите доказателства, събрани по време на проверките са достатъчни, така че да бъде оценена тази грешка или това отклонение или неблагополучие случило се да бъде оценено като нарушение в качеството. Така че за да докажем някакво поведение, което не отговаря на правилата и на стандартите или е в нарушение на тези два члена, ние трябва да имаме безспорни доказателства. В тази връзка основните проблеми, аз започнах още в началото, при нашите проверки се установява, че са свързани с качеството – 62%, някъде около 5% са свързани с нарушения на икономическите права, горе-долу около 4-5% са свързани с нарушението на правото на информация, това е право и на пациента и на хората в края на краищата, правото на информация, и така морално-етични проблеми са от порядъка на 8 до 10%.

Водещ: Тоест това, което казвате, на първо място трябва да подобрим качеството …

Проф. Златица Петрова: … качеството на медицинското обслужване.

Водещ: … на медицинското обслужване. Сега, тук да влезем обаче малко в темата с нарушаване на икономическите права. Тук имаме два проблема – единият проблем е, когато искат пари съгласно наредбата, която регламентира доплащанията в болниците…

Проф. Златица Петрова: Наредбата за достъп.

Водещ: … за достъпа. Обаче искат прекалено много пари, в зависимост от услугата, която се предлага. И другият случай е, когато ти искат пари под масата. Нали, ясно за какво точно говорим. Вие установявате нарушенията по искането на пари по наредбата, нали така?

Проф. Златица Петрова: Точно така.

Водещ: Какво правите обаче, когато един човек дойде при вас със сигнал, че са му поискани пари под масата?

Проф. Златица Петрова: Е, това е сериозният и труден въпрос – за доказателствата. Ненапразно казах, че на нас ни са необходими доказателства. Тогава, когато в първия случай имаме ценоразпис, който задължително трябва да бъде указан, това е правото на пациента, да бъде указан във фоайето на болницата или някъде другаде на подходящо място, така че пациентът да бъде запознат с този …

Водещ: Предварително.

Проф. Златица Петрова: Предварително. Ценоразписа…

Водещ: Да подчертаем предварително, защото …

Проф. Златица Петрова: Предварително, предварително. Защото аз винаги съм казвала – незнанието на нещо не значи, че съответната, другата страна е виновна. Така че пациентът трябва да бъде запознат точно с финансовите условия на болницата. Сега, тук също има скрит проблем.

Водещ: Че най-често следварително ти казват …

Проф. Златица Петрова: Не, проблемът, който вече почти не съществува, това е с т.нар. дарения на болницата. Тоест, всички онези средства, които са необходими за извършване на медицинската дейност извън регламентираната в медицинската, в клиничната пътека, нали, които се взимат от лечебното заведение, трябва да бъдат указани за какво са точно. Когато това е известно на пациента и когато той получи срещу тези пари, получи съответната фактура, съответната, така както се заплаща една услуга, тогава, ако има съответствие между двата елемента, няма нарушение, независимо че на пациента не му е много приятно, че трябва да заплаща допълнителна услуга. Медицинската услуга е скъпа услуга, така или иначе. Това трябва да стане ясно на всички български граждани. Някой трябва да я плаща. По този начин, или здравното осигуряване я плаща, или застрахователните дружества, или кешово плащане. Но то трябва да бъде регламентирано.

Водещ: Така, обаче …

Проф. Златица Петрова: Отново повтарям това.

Водещ: … имаме не един случай, в който пациентът е здравноосигурен, пациентът има и допълнителна здравна застраховка и се оказва, че Здравната каса плюс това, което плаща застрахователят е недостатъчно и на пациента му искат още една капа пари.

Проф. Златица Петрова: Точно така.

Водещ: И там нещата, разбира се, са изключително във вашето поле и се надяваме, че с дейността ще ги превантирате така, че те да бъдат все по-малко и по-малко. Какво да прави обаче пациентът, за да докаже, че са му поискани пари под масата? Защото тук вие няма какво да направите, освен да предадете случая за наказателно преследване. Но това наказателно преследване трябва да бъде доказано.

Проф. Златица Петрова: Точно така. Значи, пациентът първо какво трябва да направи? Първо трябва да подаде жалба. Следващият етап – отива екип на Медицински одит, който сме ние. Експертите, които работят в агенцията, са икономисти, юристи и лекари специалисти. Отива екип в съответното лечебно заведение и търси доказателства последователно навсякъде – в касата, извън касата, среща се със съответния лекар или медицинско лице, срещу което е жалбата, разговаря се с него, взима становището на пациента и т.н. Това е целият ход. Когато, пак отново повтарям, когато се докаже, че взетата сума пари не е под масата, обаче е все пак в повече, отколкото е, аз имам един, така, значителен пример, за който се говори непрекъснато сега последните дни, това е, че избор на екип за едно раждане е 900 лв. В лечебните заведения, специално в едно лечебно заведение има ценоразпис, който казва, че при специални условия, а какви са тези специални условия…

Водещ: Не е ясно.

Проф. Златица Петрова: Не, ясно е. Те са разписани. Но те покриват същия избор на екип. Медицинската дейност е екипна дейност. В случая, допълнителната услуга, която се плаща още 600 лв., което става 1 500 лв. вече, тази допълнителна услуга е свързана с това, че през цялото време на пребиваването в лечебното заведение трябва да те наблюдава екип – от медицинска сестра, от лекар. Освен това да избере за вас най-подходящата упойка, с разговор с анестезиолога, това е дължимо поведение.

Водещ: Да, най-подходящата упойка е абсолютно задължение и без да плащам за него. Понеже влязохме в тази конкретика, която е много интересна, нека да видим пък конкретно и зрителите на нашата Фейсбук страница какво ви питат и какви сигнали подават.

Репортер: … Но ще ви прочета част от тях. Светлин Стоилов пита: „Докога линейките ще летят по адреси за главоболия и настинки? Новите изменения няма да доведат до никакво подобрение, трябват още екипи, трябват и глоби”. Доколкото разбирам, въпросът му е свързан с това дали агенцията проверява спешните центрове. Така, поглеждаме и към още един зрителски сигнал от страницата ни във Фейсбук. Снежана Георгиева пише следното: „Повече от два месеца чакаме какви са резултатите от наш сигнал за безобразното, нечовешко, нехуманно отношение на шефа на търновския онкодиспансер и такъв няма. Няма и да има. Въпросът ми е: „Как се осъществяват тези проверки за непрофесионално и нечовешко отношение на лекари към пациенти? Съпругът ми, д-р Стефанов, който е болен от рак, чу от устата на доктора, че „Ти защо си жив, да не съм те видяла в кабинета си с негативната си енергия”. Още чака да бъде разговаряно с него или да се получи какъвто и да е отговор”. И ми се иска само още два бързи сигнала, които дойдоха от наши зрители в пощата ни на start@bnt.bg. Искра Петрова пита следното: „Искам да ви попитам – защо се налага онкоболните пациенти да чакат с часове пред кабинетите на лекарите и защо се налага с месеци да ни се бави лъчелечението и химиотерапията? Може ли вашата агенция да направи проверка в онкоболниците? Какво е отношението към пациентите, които всеки ден се борим за живота си?”. И, последно, от зрителя ни Петър Шалабанов, който пише: „След контузия на коляното хирургът ми поиска 2 000 лв. за определен „саморазграждащ се пирон”, поне така са го описали на нашия зрител. Две години по-късно паднах и се наложи повторна операция при друг хирург. След като ме оперира, ми обясни, че това, което е сложено в коляното ми, в никакъв случай не е било по-скъпо и различно от това, което се заплаща по клинична пътека от Здравната каса. Мога ли да си върна парите и да осъдя лекаря чрез вашата агенция?”

Водещ: Така, тук това, което аз мога да обобщя, е двата проблема, а именно отношението и въобще лечението на онкоболните, където, трябва да признаем, проблемите са жестоки, и проблемът с т.нар. медицински консумативи и всички видове лъжи и заблуждения от тях, които, извинете, че ще ви го кажа, но граничат с измама по НК.

Проф. Златица Петрова: Три са проблемите, не са два. Третият проблем е Спешната помощ. Първите въпроси бяха свързани с – дали агенцията прави проверки на спешните центрове. Да, категорично, прави проверки. Тук, най-често, пропуските, които се установяват, са свързани с организацията на Спешната помощ – предаването на сигнала от 112 към 150, отразяването на преценката, която …

Водещ: От 112 към 150 май са най-много проблемите, нали?

Проф. Златица Петрова: Това ви казвам – предаването от 112 към 150. Много е важно преценката – дали този случай е спешен, относително спешен или не се нуждае. Първият гражданин зададе въпроса – до кога линейките ще се разхождат за висока температура. Само че тук има и една отговорност на гражданите, тоест една култура на гражданите…

Водещ: За какво да повикат и за какво – не.

Проф. Златица Петрова: Така че, тук въпросът е двустранен, той не е само вината в Спешната помощ и в Бързата помощ. Това по първия въпрос. По отношение с отношенията към онкологично болните. Значи, морално-етичните и професионално-етичните отношения не са само към онкоболните. Много често при нас има сигнали, свързани с други лечебни лечения и не от пациенти, които се обръщат по повод онкологично заболяване. Определено ние също ги проверяваме тези сигнали. Но искам да отбележа, че това са въпроси, свързани с Етичния кодекс на лекаря и са в прерогативите на професионалносъсловната органзиация.

Водещ: Българския лекарски съюз.

Проф. Златица Петрова: Българския лекарски и зъболекарски съюз, да.

Водещ: Обаче БЛС, само ще ви припомня, колко години не прави регистър на лекарските грешки, отделно, където нямате ясна формулировка на това какво е лекарска, какво е медицинска и какво е системна грешка. Така че, там нещата са още повече. И проблемът със заблудите по отношение на медицинските консумативи.

Проф. Златица Петрова: Това е много сериозен, също сериозен проблем. Регламентирани са консумативите…

Водещ: Често ли го откривате?

Проф. Златица Петрова: Често го откриваме. В интерес на истината…

Водещ: Злоупотреби?

Проф. Златица Петрова: Злоупотреби, да.

Водещ: Можете ли да кажете, че част от тези злоупотреби наистина се нуждаят и от наказателно преследване чрез прокуратурата?

Проф. Златица Петрова: Безспорно. Ние даваме сигналите в прокуратурата.

Водещ: Давате ги?

Проф. Златица Петрова: Когато ги установим.

Водещ: Добре, още един опит за измама, който установихме. Ще ви помоля след него да коментирате с едно изречение, защото то е по отношение повече на НЗОК – частна болница в Лозенец отчита пациенти в болницата, без да ги лекува, дори сега с пръстовите отпечатъци. Това установи проверка на НЗОК след сигнал на БНТ. Оказа се, че наша служителка, докато е на работа, се води и хоспитализирана в тази болница Люлин. Това е една от най-честите измами на болниците, твърдят проверяващите. Мария Чернева работи по случая.

РЕПОРТАЖ

Живее наблизо, а и кабинетът на личната й лекарка е в болницата. Отишла при нея с лека болка под ребрата.

Яна Бенчева: Личният лекар ми даде направление при гастроентеролог за преглед, отидох при гастроентеролог за преглед и той каза, че трябва да ме хоспитализират, за да ми направят изследвания, за да видят от какво е тази болка. Дойдох аз въпросния понеделник, записаха ме, направиха ми ехография, взеха ми кръвни изследвания и урина и ми казаха да си ходя след 2 часа да и дойда да се изпиша в четвъртък.

Силно възмутена, Яна подава сигнал към Здравната каса. Инспекторите се отзовават моментално.

Багряна Маркова: Значи, влизаме вътре, за да се дехоспитализира.

Яна Бенчева: Значи, на втория етаж трябва да се качим. Възмути ме, стори ми се измама. То е като да видиш някой да ти бърка в джоба и да не му кажеш нищо. Споделих с познати хора и с близки. Някои хора са попадали в същата ситуация на различни, в други болници, но ме подкрепиха. Нали, казаха - по-добре сигнализирай. Други пък смятат, че няма смисъл, нищо няма да се промени. Дойдох да се хоспитализирам.

Яна е приета в болницата по 74-та клинична пътека от понеделник. Онлайн регистъра в Касата по тази пътека биха платила 720 лева. Твърде добра цена за едно изследване с ехограф и на кръв. Какви са били показанията й за прием в болница искаме да разберем от лекуващата лекарка. Но тя не пожела да отговори.

Репортер: Нали нямате нищо против на тези въпроси да отговори човекът, който е оторизиран за това.

Багряна Маркова: Пресаташето не хоспитализира, вие хоспитализирате?

Лекар: Нека да поканим хората, които имат отношение.

Багряна Маркова: Госпожата е била на работа през дните, в които е била хоспитализирана при нас.

Лекар: А това вече е голям проблем, съгласна съм.

Управителката на болницата също не иска да дава обяснения.

- Нека да видим, тече проверката нека, за да говорим с лекуващи лекари.

Д-р Страшимир Генев: При болнично лечение се изисква да се лежи, иначе какъв е смисълът от това всяка една процедура би могла да се извърши и в извънболничната помощ без тези неминуеми хотелски разходи, които са присъщи за болничното заведение.

Репортер: Тази нарушения чести ли са?

Д-р Страшимир Генев: Смятам, че да. Поне от жалбите, които получаваме от пациентите, за съжаление обаче, това е върха на айсберга.

Яна Бенчева: Мисля, че трябва да сме будни и да сигнализираме за такива неща.

Репортер: Сега диагноза получихте ли?

Яна Бенчева: Ами, не, не получих диагноза, нямам епикриза всъщност и резултати от изследванията никакви няма. Това е след престоя ми, четиридневен, в тази болница.

Проверката на касата се проточи дълго. Излязоха и други мними хоспитализации. Пък и откриха в здравното досие на Яна и още една, отново в частна болница. А тя и там не е лежала. Още повече, платила си е за една процедура на частно. Ще проверят и другата болница. От няколко месеца имат вече възможност да са по-гъвкави в контрола си и да реагират бързо на всякакви сигнали.

Водещ: Сега…

Проф. Златица Петрова: С едно изречение.

Водещ: С едно изречение, да, и аз да ви попитам с едно изречение, понеже това всъщност не влиза пряко във вашата дейност, това е по-скоро в контролната дейност на НЗОК, защото тук става въпрос за още по-грубо – значи, веднъж точат от нас, пациентите, за какво ли не пари, втори път и от НЗОК, а после се питаме защо няма пари за здравеопазване и защо трябва да се икономисва от клинични пътеки и т.н. Трябва ли, понеже, нали, унизително е, извинявайте, да влезеш в болница и да ти взимат пръстов отпечатък, но е за да се контролират такъв тип измами. И ето на този тип измами веднага, на този вид контрол веднага му се намери цаката да продължат. Трябва ли и вие, и НЗОК да тръгнете като армия из болниците да ги проверявате, за да ги дисциплинирате?

Проф. Златица Петрова: Вижте, ние и сега правим съвместни проверки с НЗОК.

Водещ: Аз, от това, което гледам, мисля, че не съвместни, вие трябва да тръгнете…

Проф. Златица Петрова: Обаче, мисля нещо друго, и то е показателно – участието на гражданите в контрола. Ето, тук имаме такъв пример. Така че, ние дори и 1 000 човека да станем и да седим във всяка една болница денонощно, 24 часа, ако не участват пациентите и гражданите в този контрол, ефектът няма да бъде такъв, какъвто е в случая. Освен това, тук вече има безспорни доказателства, че липсва хоспитализация. И Касата има възможност да прекрати договора с болниците. Това също е регламентирано. Смятате ли, че прекратяването на един договор не е превантивна мярка и …

Водещ: Превантивна мярка е, определено.

Проф. Златица Петрова: … и ще стресне и останалите болници. Така че, има ефект, макар и да звучи, така, пръстовият отпечатък, но той има ефект.

Водещ: Добре, благодаря ви …

Проф. Златица Петрова: Смятам, че има.

Водещ: … много за този разговор. Изводът е един – давайте сигнали за всичко, което смятате, че е нарушение, независимо дали в Медицински одит или НЗОК. Но крайно време е всичко да работи по правилата, за да има достатъчно пари за лечението на всички ни.

Каталог: news press
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> „Здравеопазване
news press -> В обувките на Москов
news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме

Изтегляне 0.88 Mb.

Сподели с приятели: