Иди ми, дойди ми за здравните заплати
Министерството на здравеопазването започва да разделя медицински случаи по степен на спешност
Изтегляне 0.88 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Интервю с Никола Владов и Галинка Павлова
Министерството на здравеопазването започва да разделя медицински случаи по степен на спешностbTV Новини в 19.00 часа 
Министерството на здравеопазването започва да разделя медицински случаи по степен на спешност. Вече е определен наборът от въпроси, които ще задават диспечерите на спешните повиквания. Какви са те, ще научим от Мария Савкова. Добър вечер. Добър вечер от мястото, където се приемат спешните сигнали в София. Идеята е с код червено да се обозначават пациентите, чието състояние е животозастрашаващо. При тях линейката трябва да стигне за 8 минути. За 20 минути трябва да пристигнат медиците при пациенти, чието състояние е потенциално опасно. До 2 часа може да чакат пациентите, при които няма риск от усложнения. На какви въпроси ще трябва да отговаряме, вижте. Операторът, при когото постъпи сигнал, първоначално ще задава по-общи въпроси, за да се изясни какво се е случило. Например диша ли пациентът. Ако човекът, който се обажда, не е сигурен, ще го попитат надигат ли се гърдите на пациента, има ли шум от дишане. Когато се определени видът на инцидента, следват друг вид въпроси. Например при случай на давена операторът ще попита изваден ли е пострадалият от водата, колко време е бил под водата, какво е правил преди инцидента. Ще се дават и инструкции на околните до пристигането на линейка – например да не се мести пострадалия, да се запази телесната му температура. Софтуер с падащо меню ще подсказва на операторите какви въпроси да задават.
Спешните медици не обещават, че при новия ред винаги ще пристигат навреме, защото няма кой да пътува в линейките. 61-годишна пациентка има късмет към нея веднага да тръгне екипът на д-р Гоцев. Пациентката се оплаква от високо кръвно и отпадналост. Случая би попаднал в категорията код жълто.
На място се оказва, че пациентката има силно главоболие с повръщане. И точно както д-р Гоцев предположи, сериозните сигнали понякога звучат невинно. Пациентката вече е определена за код червено и ще бъде настанена в болница по спешност. Въпросниците и разделянето на случаите започват да се въвеждат от 16 ноември. Интервю с Никола Владов и Галинка ПавловаБТВ, Тази сутрин http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/obshtestvo/lekarjat-na-2016-g-prof-nikola-vladov-neka-mladite-ostavat-v-balgarija.html 
Водещ: С добър поглед към лекарите, лекарската професия и избора за Лекар на 2016 г. В студиото са носителят на тази награда проф. Никола Владов и зам.-председателя на БЛС д-р Галинка Павлова. Здравейте! Честито отличие! Очаквахте ли го? Никола Владов: Ами не, бих казал, но съм приятно изненадан. Водещ: Кога беше последната трансплантация? Никола Владов: Точно преди една седмица, миналия четвъртък. Водещ: Какъв беше случая? Никола Владов: Пациент с крайна фаза на чернодробна цироза, който беше в листата на чакащите. Появи се донор. Тук искам да отбележа, че близо половин година не сме имали донор, и си го реализирахме, направихме трансплантация, болният е добре. Водещ: Колко време, например, чакаше този болен за трансплантация? Никола Владов: Ами няколко месеца. Водещ: Няколко месеца. А донорът, трупен предполагам? Никола Владов: Трупен донор от Велико Търново. Водещ: Много пъти сме си говорили за това как става убеждаването на близките, хората, които трябва да решат да дарят. В този случай имаше ли проблем, имаше ли..? Никола Владов: Не, нас ни уведомиха постфактум, че има донор, не сме... нямаме никаква информация как е станала цялата процедура. Пък и по правило хората, които правят трансплантацията са извън другия процес, донорския. Водещ: Това, което имаме като.., в случая като победител, но в критериите какво попада, за да спечели и за да имаме лекар за 2016 г.? Галинка Павлова: Бих искала да кажа, че за най-големия приз Лекар на годината имахме четири номинации, които съответно бяха подадени имената на тези колеги от регионалните колегии в страната. И наистина беше много трудно да направим избор, защото всеки един от номинираните заслужаваше да бъде отличен и да носи този приз. Водещ: Професорът не знаеше ли? Галинка Павлова: Професорът изобщо не знаеше, защото вие преди малко го попитахте изненадан ли беше. Той не знаеше, че въобще неговото име е подадено и че се обсъжда. Но лекарският съюз търсеше комплексност, комплексна личност, която да включва в себе си доказан, висок професионализъм, работа по иновативни техники и методи на лечение, ако щете, научна и преподавателска дейност. Да не забравяме да има международно признание на неговия труд, на неговата дейност. Не без значение беше и да има съсловна активност, да е съпричастен към съсловието, към проблемите, които има. И много важно, това, което да не заравя, какво мислят колегите и пациентите за този, който ние искаме да наградим като лекар на годината. И проф. Владов чудесно се вписа в този образ, който ние искаме и за нас беше чест за лекарския съюз да наградим проф. Владов с Лекар на годината, приза. Водещ: Професорът ни гостува, много пъти сме си говорили с него за трансплантациите, за културата изобщо на даряването. За последния случай все пак, за който споменахте сега, казахте, че пациентът е добре, но какво е усещането, когато го видите, че наистина се възстановява, когато отваря очи и излиза от операцията, излиза от критичния момент? Никола Владов: Това е едно от най-големите удоволствия на тази професия – да видиш как бавно започва този дроб да работи, почва да отделя жлъчка отначало по време на самата операция, след това виждаш как показателите му започват да спадат, как бавно се връща към живота. Това е много велико чувство. Водещ: А приемате ли го, че правите чудо? Никола Владов: Не. Част от нашия живот, ние сме си го избрали такъв да го живеем и го работим. Не сме ние най-близко до Онзи горе, но хората по света го правят това нещо ежедневно. Така че аз вече не го приемам като чудо. За нас това е една рутинна операция, част от нашата работа. Галинка Павлова: Проф. Владов, ако позволите да вметна нещо! Не случайно е избран 19 октомври за празник на българския лекар. Защото св. Иван рилски Чудотворец е бил лечител, той е правел чудеса и определено считаме, че в днешно време българските лекари в тази условия на работа в трудното време правят чудеса. И е хубаво хората наистина да научават това, защото трябва да укрепваме доверието на пациента в лекарите. Водещ: То си е цяло чудо, че все още има лекари в България, като гледаме с какъв Теменужка Петкова, постоянно следим класациите и данните за това колко всъщност са лекарите, които са напускали България. Много пъти сме разказвали за вашите пациенти. Нека си припомним сега един случай, свързан с вас. Сем. Пондалови от Сливен плахо се радват на щастието си, че синът им е жив и здрав. Когато е на 18, лекарите откриват, че Илиян страда от болестта на Уилсън-Коновалов, при която сенатрупват тежки метали в организма. Но вече е късно, диагнозата му е цироза в напреднал стадий. Илиян: И тогава лекарите ми казаха, че цирозата е в такъв стадий, че единственият избор е трансплантация. Антоний: Първо майка се подложи на изследвания, първо тя изяви желание, но се оказа, мисля, че обемът ѝ не беше достатъчен, на черния дроб. Дора Пондолова, майка: Аз плачех по телефона, че не ставам. Той само каза: аз мамо. Двамата братя са приети във ВМА. Николай Пондолов, баща: Само който има две деца ще почувстдва това, което сме почувствали ние. 11 часка продължи операцията. Илиян и брат му Антоний са вторият случай в България на трансплантация от жив възрастен донор на възрастен. Успешна е, но три месеца по-късно се появява проблемът инфекция, която не може да бъде овладяна. Николай Пондолов: За щастие, чудото се случи. следобед ми се обажда д-р Симеонова: намериха донор за Илиян. Така изглеждаше Илиян, след като се срещнахме с него след трансплантацията. Илиян: Не мога да си вдигна ръцете, толкова съм слаб. Свалил съм 30-40 кг през това време. Човекът, който ръководи и двете трансплантации във ВМА, е проф. Никола Владов. Никола Владов: Ако аз съм лицето на този случай, зад мене има може би около 50-60 и повече хора. След случая с Илиян проф. Владов беше избран за член на Френската академия по хирургия и получи медал за принос към световната медицина. Водещ: Помните го този случай в подробности, защото ми разказахте по време на репортажа за това какво точно се е случило. Никола Владов: Да, спомням си го в абсолютни детайли този случай и мисля, че това е най-силният случай в моята кариера, който е наистина много впечатляващ. Водещ: А следите ли какво се случва след това с пациентите? Той обажда ли ви се, например? Никола Владов: Разбира се, че ги следим тези пациенти. Даже наскоро се видях с него в болницата, момчето е добре, всичко е наред. Водещ: Всичко е наред. И 50-60 души, колко казахте, че са? Никола Владов: 55. Водещ: 55 души стоят зад това, зад екипа... Не, не, казахте за екипа? За това, че много хора стоят зад вас. Никола Владов: Екипът е доста голям, когато се прави трансплантация, особено пък от жив донор, той е почти двоен. Правят два хирургични екипа, логистика има и т.н. Това е много... координацията е много важно нещо в този процес. Водещ: Кои са другите лекар, които са отличени тази година? Галинка Павлова: Тази година имахме 9 категории. Аз ще спомена само категориите. Обърнахме поглед към младите лекари и едната категория беше „Ти си нашето бъдеще”. И веднага във връзка с тази категория имахме още една за стимулиране развитието и научната кариера на млади лекари. И тук ние присъдихме приза на проф. Красимир Методиев, който за последните години е осигурил 150 пълни стипендии на млади лекари да практикуват и да повишават своята квалификация във водещи клиники в Израел не за една, за две, а за три години. Освен това е много важно да кажа, че имахме номинация „Мениджър на годината”, защото ако лекар е призвание, то управленец е изкуство – така да управляваш, да привлечеш специалисти, да ги задържиш, да ги мотивираш и да изведеш едно лечебно заведение на печалба. Тази сфера е много трудно, здравеопазването да говорим за печалба. Водещ: Е тя почти е невъзможна понякога. Галинка Павлова: Невъзможна е, да. Водещ: Стана въпрос за една от номинациите за млади лекари и стимул към тях, колко млади лекари има във вашия екип, когато си говорим за това, че по 100 души заминават в чужбина на седмица? Никола Владов: Ами вижте, в моя екип има... всички са млади. Възрастни лекари няма. Аз съм най-стар от всички. Те са изключителни момчета и момичета, които работят с голям дух и със сърце и те с радост работят и може би това е един от мотивите им да седят тук в България. Водещ: Вие как ги мотивирате да останат в България, да останат при вас, изобщо как се печели това? Никола Владов: Първо, при мене няма работно време. Работят страшно много. Аз им давам възможност да работят, да оперират да се развиват. Карам ги да четат постоянно, да пишат статии и т.н. и те се чувстват пълноценни в този екип. В същото време работейки много, получават и що-годе прилични заплати, което може би е и един от мотивите им да останат. Но основният им мотив е възможността да работят при тези условия, които са им предоставени във ВМА. Нека да не забравяме, че ВМА все пак е една институция, която е на върха на пирамидата в болниците в държавата, търсено заведение лечебно. И удоволствието да работя във ВМА също не е без значение. Водещ: Така е, но и много от младите лекари, с които съм разговарял, казват, че в крайна сметка в България, при условие че толкова много хора напускат, имат и повече възможност да се развият, и то много бързо, влизайки в операциите... Галинка Павлова: И да допълня, и личният пример е много важен, да имат идол, да вярват в някой, да му подражават, да се учат от него. И в случая може би така се получава във вашия екип, проф. Владов, че тези млади хора наистина ви боготворят и като личност, не само като професионалист. Затова е много важно, за да мотивира хората, младите, да останат тук и да работят. Водещ: А вие помните ли си вашият вдъхновител, този човек, който ви мотивира да останете в професията? Никола Владов: Да, помня го, разбира се, как няма да го помня. Това е доц. Генчо Кондарев. Той е първият ми учител в хирургията. След това има много учители във времето, когато работех в болницата в Пирдоп д-р Велчев, в "Пирогов" след това работех с проф. Златарски, д-р Константинов, д-р Бобев, д-р Влаевски. Това са такива... Водещ: Имате ли някаква ревност, предавайки знанията на по-младите? Никола Владов: Не, напротив. Искам да предам колкото се може повече знания, защото това е смисълът на лекарската професия и на лекарската клетва да учиш децата на твоите учители. Водещ: Какво ще кажете на младите лекари? Никола Владов: Ами да си седят в България и да търсят места, където да работят това, което искат. И ще го получат рано или късно. Водещ: Благодаря! 
Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.88 Mb. Сподели с приятели:
|