Икигай тайните на Япония за
Изтегляне 1.55 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Микропоток – насладата от рутинните задачи
| Отшелничество с икигай Но не само японците могат да се наслаждават на тази способност за сливане. В други части на света също има хора, посветени на изкуството или на науката, с твърде силени ясно определен икигай. Затова на практика те никога не се пенсионират. Правят това, което обичат, до сетния си дъх. Последното, което пише Айнщайн, преди завинаги да затвори очи, е една от неговите формули, опитващи се да обединят всички сили във Вселената. Той умира, правейки това, което обича. Самият Айнщайн твърди, че ако не е станал физик, щял да е щастлив да се посвети на музиката. Когато не се занимавал с физика и математика, релаксирал, свирейки на цигулка. Сливането с работата върху формулите или потапянето в музиката – неговите два икигай, го зареждали огромно щастие. Много от тези хора вероятно изглеждат саможиви или приличат на отшелници. Всъщност те просто бранят своето време, посветено на щастие, като понякога жертват други аспекти от живота си. Теса типични аутлайнъри 13 , които по екстремен начин подчиняват житейския си стилна потока. Друг пример сред тези отшелници" е известният писател Харуки Мураками. Казват, че е изключително трудно да се добереш до него. Той има съвсем тесен кръг от приятели и се появява в японското публично пространство веднъж на няколко години. Хората на изкуството знаят колко важно е да защитят пространството си ида имат среда без разсейващи обстоятелства, за да могат да се сливат със своя икигай. Микропоток – насладата от рутинните задачи Но какво се случва, когато например трябва да перем дрехите си, да косим тревата в градината или да попълваме някакви формуляри Възможно ли е да превърнем тези ежедневни задачи в приятни мисии Нагара Шинджуку – един от невралгичните центрове на Токио, се намира супермаркет, в който все още има обслужващ персонал в асансьорите. От англ. Outliners – някой, който се откроява от другите с различното си поведение, вярвания или религия – Б. ред 62 Това са обикновени асансьори, които спокойно могат да бъдат ползвани от клиентите и самостоятелно. Но тук са предпочели да предоставят тази услуга – асансьорните служители отварят вратата, натискат копчето за етажа, на който отивате, и ви правят лек поклон наизлизане. Ако разпитате, ще разберете, че там има една служителка, която върши тази работа от 2004 г. насам. Тя винаги е усмихната и изпълнява задълженията си с ентусиазъм. Как може човек да се радвана подобна работа – толкова елементарна на пръв поглед Не сели отегчава да прави нещо толкова просто години наред Но ако се вгледаме, ще забележим, че служителката не само натиска копчетата. Тя изпълнява цяла поредица от действия. Започва с поздрав към клиентите, извивайки глас, сякаш пее продължава с поклони поздрав с ръка натиска копчето на асансьора снежно движение на ръката, сякаш е гейша, приготвяща чаша чай. Чиксентмихай нарича това измерение на ежедневието микропоток. На всички ни сее случвало да се отегчим по времена час в училище, на лекция в университета или на конференция, ида започнем да си драскаме побелите листа, за да запълним времето си. Или пък си подсвиркваме, докато боядисваме някоя стена. Когато липсва истинско предизвикателство, добавяме други дейности, за да се чувстваме заети с нещо. Способността да превърнем рутинната задача в микропоток – в нещо, на което можем да се насладим, е критично важна за нашето щастие, тъй като на всички ни се налага да се занимаваме с рутинни дейности. Дори Бил Гейтс твърди, че мие чинии всяка вечер. Той е най-богатия човек на света и нему се налага да се занимава с това, но предпочита да го прави самият той. Казва, че му харесва, че му помага да се отпусне ида подреди ума си и се опитва от ден наден да го прави все по-добре, следвайки някакви правила, които сам си е наложил първо чиниите, после вилиците и т.н. Това с един от моментите в ежедневието му, посветена на микропотока. Ричард Файнман, един от най-забележителните физици в историята, също се наслаждавал на рутинните задачи. Когато вече е световноизвестен, той бил нает от основателя на компютърната компания Thinking Machines. Трябвало да работи по проектирането на компютър, който да извършва паралелна обработка на информация. Казват, че когато се появил първия ден, Файнман попитал С какво мога да помогна?“ Все още нямали нищо готово и му възложили някаква математическа задача. Физикът веднага разбрал, чеса му дали да работи върху нещо незначително, само за да му създадат заетости казал „Това е глупава задача, дайте мида правя нещо наистина важно!“ 63 Тогава го изпратили да купи канцеларски материали от близката книжарница и той тръгнал да изпълни мисията си с усмивка на уста. Когато нямал нищо важно за правене или изпитвал нужда да отпусне ума си, Файнман се посвещавал на микропотока, като например боядисвал стените в офиса. Няколко седмици по-късно инвеститорите на Thinking Machines посетили офисите на компанията и заявили „Имате в офиса си носител на Нобелова награда и той боядисва стени и свързва жици." Изтегляне 1.55 Mb. Сподели с приятели:
|