Илия Панов Промяната София
Изтегляне 2.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 10 Нуждата ни от простителност
Наследството на ромитеВсеки от нас е призован да оставя наследство и да прави ученици, които на свой ред да оставят добро наследство на децата си. Това включва не само духовните, но и материалните неща. Дълги години съм живял в квартал „Факултета” със семейството си и имам лични наблюдения за живота на ромите като цяло. Около 45 000 роми живеят в тази част на София и повечето от тях са без наследство, защото няма кой да им го остави. Нямат бащи, които да мислят за това, какво бъдеще ще имат децата им, къде ще живеят, след като се оженят. По-голямата част от бащите роми пропиляват бъдещето на децата си. Животът им минава в пиене, безделие и борба за оцеляване. Напиват се, за да излязат от реалността, а някои от тях вземат и наркотици. Така те нямат време да мислят за наследството и бъдещето на своите деца. Когато децата се оженят, поради липса на друга възможност, младите заживяват с родителите си. И понеже повечето имат малко стаи в къщата си, в най-добрия случай разделят на всеки по една стая. Знаем, че ромите раждат по много деца, но повечето от тях са без наследство. Ето защо в една ромска къща живеят по 6–7 семейства, а често – и по толкова човека в стая. И всичко се повтаря като в омагьосан кръг отново и отново. За жалост, положението в домовете на ромите християни не е кой знае колко по-различно от това. Повечето роми оставят на децата си наследство, пълно с проклетия. Голяма част от тях са неграмотни и не им се занимава с документи, защото не разбират. Местата, където живеят повечето от тях, и техните къщи са незаконни. Какъвто живот са живели бащите им, такъв живот живеят и децата им, за съжаление. Обръщам се към всички роми в България: Оставете наследство на децата си! Образованието е важно! Спазването на закона е важно! Нека да настояваме децата и внуците ни да ходят на училище, за да бъдат грамотни, да познават закона и да постъпват според него! Става въпрос за нашите деца. Нека тази промяна да докосне всяка област от живота ни! Скъпи бащи, постарайте се да оставите добро наследство на децата си и да им давате пример с живота си, за да може после и те да оставят наследство на своите деца. Копнейте за истинската промяна, която ще ви донесе добро наследство, в името на Исус! 10Нуждата ни от простителност„И прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник...” (Лука 11:4а). Или: „Прости ми, така както аз прощавам на другите!” Както ние прощаваме на другите хора, така и Бог прощава на нас. Написано е толкова ясно! А бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас. (Ефесяни 4:32) Обикновено ние, хората, забравяме какво ни е простил Господ. Някои живеят с мисълта, че никога на никого нищо лошо не са направили, но тук се казва: „както и Бог в Христа е простил на вас”. Значи нещо сме направили, щом Бог ни е простил. Всички ние все още в много неща грешим, а в миналото сме съгрешавали още повече и дори не заслужаваме да се прославим от Бога, както казват Писанията в Римляни 3:23. Така че не се чуди, ако преживяваш объркване, болести, заеми, неуспехи и провали. Хората нямат успех в живота, служението или семейството си, защото задържат непростителност към другите. Грехът ражда смърт. Дяволът ги лъже, че са прави за всичко, но това е заблуда. Господ Исус нищо лошо не бе направил на никого. Осъдиха Го на смърт, а Той извика от кръста: „Прости им, Отче...” Не казвай: „Ама, ти нищо не знаеш. Толкова са лоши, те ме нараниха...” Може, но не са ни наранили, колкото Исус беше наранен. По-скоро ние получаваме резултатите от своите постъпки и грях или носим последствията от проклятията на нашите деди. Но дори когато хората се държат с нас по лош начин без причина, ние пак трябва да им простим. И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си. Спогаждай се с противника си по-скоро, догдето си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя и да бъдеш хвърлен в тъмница. Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам, докле не изплатиш и последния кодрант. (Матей 5:23) Обърни внимание какво казва Исус – да оставим дара си на олтара. Това означава, че Бог няма да приеме дара ни, докато не си оправим отношенията с хората. Дар може да е молитвата, хвалението или нещо друго, но каквото и да е, Исус каза: „Остави го пред олтара и след като си оправиш отношенията с брат си, тогава дойди и го принеси.” Дотогава дарът ти ще стои пред олтара. Бог не го приема, защото не Му мирише хубаво, а Той иска благоуханни жертви. Ето какво казва Библията за жертвата на Ной: „И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара. Господ помириса сладко благоухание и рече в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих” (Битие 8:20-21). Въпреки заповедите на Бог за нуждата ни от прошка, дух на непростителност измъчва много съвременни служители и християни. Този пратеник на сатана подбужда към себеправедност, като кара хората да вярват, че винаги са прави, и ги води в непростителност към други хора. Дух на себеправедност царува в живота на всеки, който не прощава на другите, и това става причина някои християни да изгубят спасението си. „Ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията” (Марк 11:26). Веднъж един Божий човек попита вярваща жена: „Как е семейството ти?” И тя започна да ни убеждава колко е лош и виновен мъжът й. Каза, че не го иска. През цялото време говореше отрицателни неща за него и го обвиняваше за всичко. Служителят каза: „Добре, разбрахме колко е виновен мъжът ти. Сега сподели някои твои грешки. Имаш ли вина за това, че не сте заедно?” Тя каза: „О, да, разбира се. Имам вина. Грешката ми е, че много дълго го търпях.” И отново започна да говори зло за мъжа си. Духът на непростителност владееше тази жена и затова Бог не можеше да й прости. Ако не простим дори и на един човек, ние вредим на себе си – идва заблуда в живота ни и връзката ни с Бог е прекъсната. Има служители, които проповядват и пеят за любовта и прошката, но на практика са много далеч от тези неща в живота си. Те не прощават на себе си, на членове на семейството си или на свои съработници, но въпреки всичко се опитват да служат. Има християни, които не се покоряват, но въпреки това очакват от Бога успех и благословения. Молят се, издигат ръце към небето и очакват отговори на молитвите си. Те дори проповядват и пеят, без съвестта им да ги осъжда за това, което правят в живота си. Но Словото ясно ни заповядва да прощаваме на всички. Спогаждай се с противника си по-скоро, догдето си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница. Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам, докле не изплатиш и последния кодрант. (Матей 5:23) Ако не се помириш с брата си (доколкото зависи от теб) и имаш непростителност към когото и да било, ти ще бъдеш в капан, в тъмнина – във всяка сфера на твоя живот. Словото в Лука 12:58 говори за това. Тъмницата е територия на демоните, където има робство, скърби, болести, неуспехи, объркване и т.н. И е писано, че ти няма да излезеш от това състояние, докато не си платиш за всичко, което си казал, мислил, направил, наранил, обвинил, разрушил. Бил съм свидетел на такива случаи, при които служители мразят свои братя. И не само че ги мразят, ами изпитват люта ненавист към тях и в същото време служат, проповядват, пеят и се молят, но животът им е пълен с демони и грях. Аз съм дълбоко убеден в сърцето си, че тези хора никога не са били новородени. „Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял” (1 Йоан 4:20). Небето е пълно с любовта на Бога. Там няма място за хора, които мразят и не прощават. Ние сме длъжни да простим грешките на другите. Необходимо е да прощаваме дори и когато сме прави, защото прошката е за наше добро, а не за този, на когото прощаваме. Много хора мислят, че ако простят на другите, им правят добро. Всъщност ние правим добро на себе си, когато изберем да простим на всеки. Когато прощаваме, Бог ни освобождава – нас, а не тези, на които прощаваме. Дори ако си болен, болестта си отива, защото си простил. Чувал съм много такива свидетелства – как болести са напускали хората, след като са простили. Да простиш, не означава да обявиш, че човекът, на когото прощаваш, е прав. Исус прости от кръста на тези, които Го разпънаха, но това не значи, че те бяха прави. Да простиш означава да признаеш, че човекът не ти дължи нищо. Като се покорим на Божието Слово и простим на всеки, ние се освобождаваме от непростителност. Когато простих на моите врагове и на всички хора, които са ме наранявали, Бог ме възстанови и издигна. В началото не исках да им простя, но започнах да го изговарям. Казвах, че им прощавам, и го повтарях, докато това стана реално за мен и го почувствах в сърцето си. Тогава свободата дойде в мен, а не в тях. Разбира се, Бог работи и с тези, на които прощаваме. Когато човек съгреши на Бога, няма нужда да търси прошка от хората, а когато съгреши на човек, е безсмислено да търси прошка от Господ. Забелязал ли си какво каза Исус? Да оставиш дара си и да отидеш да се помириш с брат си. Това говори, че трябва да си вземеш прошка от човека, който има нещо против тебе, а не от Бога. Цар Саул сбърка, като направи обратното: „Тогава Саул каза на Самуил: Съгреших; защото престъпих Господното повеление и твоите думи, понеже се убоях от людете и послушах техния глас. Сега, прочее, прости, моля, съгрешението ми и върни се с мен, за да се поклоня Господу” (1 Царе 15:24-25). Саул беше съгрешил на Бога, като не Му се покори, а поиска прошка от човек. Давид също съгреши на Бога, но си поиска прошка от Него. Той потърси Божието благоволение. Някои нараняват хора, като говорят против тях, и след това, за да бъде съвестта им изчистена, си искат прошка от Бога, като казват: „Боже, прости ми, че съгреших против брат си”, но това не е правилно. Трябва да бъдем честни. Когато съгрешим на Бога, да си искаме прошка от Него, а когато съгрешим на човек, да потърсим човека, на когото сме съгрешили, и да се помирим с него. От друга страна, може да има хора, които не желаят да общуват с нас. Това не трябва да поражда чувство на вина, защото ние сме призовани да бъдем в мир с всички, доколкото зависи от нас, а не всичко зависи от нас, нали? Важно е също и да сме конкретни. Чувал съм да казват: „Прости ми, брате, ако с нещо съм ти съгрешил.” Това не е библейско. Например, някой е говорил против теб, наранил те е, а след това сте се разделили, но след години се срещате отново. Ти се радваш, защото пак сте заедно. Обаче, ако този човек не е осъзнал греха си и оставите нещата неизяснени, това е потискане на миналото, а то може да бъде погребано само в кръвта на Исус Христос и по никакъв друг начин. В противен случай ще бъде като да натиснеш пружина и да я държиш така с години. Един ден този човек ще се умори и „пружината”, която е „натисната”, за да не „създава проблеми”, ще се разтвори отново, ще отскочи по-силно от преди и ти ще имаш проблеми със същия човек. Преживявал съм подобни неща. Те са се случвали в моя живот и затова ги споделям – за да знаеш и да се пазиш. Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му. (Лука 17:3) Ако съгреши брат ми, трябва да го смъмря, а не да го галя. И ако се покае – да му простя. „Покайвам се” означава „съжалявам, сгреших, виновен съм, сбърках, прости ми, няма повече да правя така”. Ние трябва да простим, за да се освободи душата ни. Обаче Словото не ни учи: „Поискай прошка от някого, който е съгрешил против теб.” Аз съм правил тази грешка. Хора говорят против мен, а аз отивам да се извиня, въпреки че те са ме наранили. И те продължаваха да ме нараняват отново и отново, без никаква промяна. Аз обичам враговете си, но не мога да им помогна, ако те не си помогнат. Дори и Бог не може да ни помогне, ако ние не сме Му покорни. Недей да задържаш непростителност в сърцето си! Прости на врагове си и Бог ще бъде на твоя страна. Обичай ги и се моли за тях, дори и за тези, които те гонят. Обичай хората, които те мразят, и прави им добро. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят. (Матей 5:44) Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят. (Лука 6:27) Но ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му. (Римляни 12:20) А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога; и рече: Ето, виждам небесата отворени и Човешкият Син, стоящ отдясно на Бога. Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него. И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел. И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа. (Деяния 7:55-60) Стефан видя Исус, стоящ отдясно на Отец. Той не седеше, а беше станал на нозете Си в този момент, за да приветства Стефан у Дома. И дори вярвам, че цялото небе се беше изправило на крака, за да почете дякона. Приятелю, Исус знае и за нашето „убиване”, знае начина, по който се чувстваме. Бог се интересува от нас. Мъченикът Стефан имаше сила да прости на хората, които хвърляха камъни по него, понеже видя Исус. Ако твоят поглед е отправен към Небето, нищо няма да може да те събори. Ти винаги ще имаш сила да простиш на твоите врагове, когато гледаш към Исус. Ние сме слаби, но силата принадлежи на Него. Прошката не само ще освободи душата ти и ще отвори път на Божията любов в сърцето ти, но и болестите ще те напуснат, бедността ще си отиде от живота ти. Зная това от Словото и от опит. Страдах от високо кръвно налягане, когато не можех да прощавам, но откакто простих на всеки човек в живота ми, този проблем ме напусна завинаги. Непростителността е голям враг на онези, които отказват да прощават, а прошката е път към Тронната зала на Бога. Всеки, който прощава, има Божието одобрение и може да се нарече Негов приятел. Без искрена прошка в сърцето си ще изгубим връзката си с Господ. Ако Той е простил на нас всичките ни грехове и грешки, тогава и ние трябва да направим същото за другите. Прошката отваря небесата, дава надежда и живот. Защото ще покажа милост към неправдите им и греховете им и беззаконията им няма да помня вече. (Евреи 8:12) Каталог: wp-content -> uploads -> 2012 2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения 2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения 2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г 2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на 2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г 2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони 2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени 2012 -> Относно Обособена позиция №1 Изтегляне 2.06 Mb. Сподели с приятели:
|