Илия Панов Промяната София
Изтегляне 2.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Молитвата на майка ми
- Интересни преживявания през моето детство
- Как повярвах в Исус
- „Виждаш ли Щом има вход за смърт в този свят, значи има и изход за вечен живот .”
- Изпитания в дома ми
- Святият Дух като вятър върху жена ми
- Библия или акордеон
- Сънища от Бога
- Промяна на лошия ми характер
21Моето свидетелствоА те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване, защото не обичаха живота си дотолкоз, щото да бягат от смърт. (Откровение12:11) Молитвата на майка ми Битието ми е започнало по много интересен начин. След като моите родители се оженили, цели пет години нямали деца. Майка ми не можела да зачене и това било голям проблем за тях. Те дори говорели за развод. Дядо ми много искал да му се родят внуци, преди да умре, и казал на баща ми да напусне майка ми, щом не може да ражда. На майка ми й станало много тежко, когато научила това, защото обичала баща ми. По онова време тя не вярвала в Бога, но когато разбрала какво решение е взел дядо ми, паднала на колене и започнала да вика към Него, без да Го познава и без да е сигурна, че Го има. Казала Му: „Ако съществуваш, Господи, и ако ме чуваш, моля Те, дай ми дете и аз Ти обещавам, че когато ми го дадеш, аз ще го предам на Теб още от раждането му.” След пет години на мъка и безплодие Бог дал на майка ми дете – мен. Родил съм се през 1971 година, на 28 ноември. Интересни преживявания през моето детство Още от малък Бог започна да ми говори чрез сънища. Когато бях на около 6–7 години, сънувах, че баща ми се дави в река Дунав. След като се събудих, го разказах на дядо ми, а той ме удари и ми забрани да говоря такива неща. По онова време моят баща работеше във Видин. Същата вечер, когато сънувах този сън, той и приятелите му се почерпили и после скочили пияни от кораба, за да плуват. Баща ми започнал да се дави, но някак оцелял и когато се прибра от Видин, ни разказа тази случка. Тогава дядо ми си спомни за моя сън. Като малък често имах едно прекрасно преживяване. В продължение на доста време всяка вечер, когато си лягах да спя, аз излизах от тялото си, минавах през покрива на къщата и започвах вълнуващо пътешествие през галактиката, докато стигна едно прекрасно място с много зеленина. Там имаше много малки деца, с които си играех. Беше толкова прекрасно място, изпълнено с радост, безгрижие и веселие, че не исках да се прибирам. Вземаха ме красиви същества, от които не ме беше страх. Те ме носеха през цялото време и после ме връщаха обратно в моето легло, където ме чакаше тялото ми. Интересното беше, че това се случваше всеки път по едно и също време (около 5 часа сутринта). Разбирах времето по пеенето на петела в двора, защото той кукуригаше винаги в 5 сутринта. Как повярвах в Исус Бях на около 13 години, когато започнах да чувам един ужасен глас, който ме изпълваше със страх. Той всяка вечер ми казваше, че един ден аз ще умра и светът за мен ще свърши. Това ме ужасяваше и плашеше. Започнах да търся начин да не умра. Гледах фантастични филми на такава тематика, но нищо не се промени. Зловещият глас продължаваше да ме притеснява нощем. Един ден, на път за музикалната школа, която посещавах, се качих в трамвая. По принцип обичам да ходя пеша, но този път реших да взема трамвай. И когато се качих, ми направи голямо впечатление надписът на вратата: „Вход”. Тази дума просто се вряза в ума ми. Помислих си: „Какво толкова? Вход.” Но когато дойде време да сляза през същата врата, отвътре пишеше „Изход”. Това силно ме впечатли и тогава ясно чух глас вътре в себе си, за който сега разбирам, че е бил гласът на Святия Дух, но тогава не знаех това. Той ми проговори и ми каза: „Виждаш ли? Щом има вход за смърт в този свят, значи има и изход за вечен живот.” Бог ми беше проговорил чрез надписите в трамвая, за да ми покаже, че има надежда за мен и че мога да живея вечно, защото не исках да умра. Исках винаги да съществувам. Веднага след тази случка ме изпълни невероятна радост и мир. Като се прибрах у дома същия ден, някакъв човек говореше на майка ми за Бога. Той й проповядваше Словото. Аз влязох точно когато мъжът казваше на майка ми, че тя никога няма да умре, но ще живее вечно, ако приеме Исус Христос. И си казах: „О, това е за мен!” Така приех Исус Христос за личен Спасител и Господ. Това беше на 13 февруари 1984 г. – преди повече от 26 години. Повярвах по време на комунистическия режим. Вярващите бяха гонени и нямаше свободно Библии. Имал съм както победи, така и падения през всичките тези години на християнския ми живот. Допускал съм и доста грешки. Минавал съм през много предателства. Неведнъж съм срещал лъжебратя, които са причинявали големи поразии в живота ми. Но слава на Бога, че на Него винаги можем да разчитаме и че Той ни помага. Както е писано: „Праведният и седем пъти да падне, пак ще стане” (виж Притчи 24:16). Изпитания в дома ми Като юноша свирех на акордеон. Баща ми искаше да бъда светски музикант, а не християнин. Това създаваше голямо напрежение между нас и той често ме биеше, за да се откажа от вярата си и да свиря по кръчми и сватби. Около година след като бях приел Исус, докато вечерях, аз казах в сърцето си: „Господи, Ти виждаш, че баща ми много ме бие, а аз съм малък. Моля Те да ми простиш, че ще се откажа от Теб засега. Като порасна, ще се върна при Теб отново.” Същата вечер сънувах следния сън: Видях как една много голяма ръка идва върху мен и минавайки през покрива, ме удари толкова силно, че за момент ослепях. Събудих се и започнах да крещя от болка. Оказа се, че за секунди съм вдигнал 40 градуса температура – без видима причина – само защото се бях отказал от Бога. Веднага ме закараха в болницата. Казаха ми, че съм се разболлял от менингит. Искам да подчертая, че не случайно се разболях именно от това заболяване. То беше вследствие на проклятие, което ме сполетя заради баба ми. Тя от малък ме кълнеше, уж защото много ми се радва, и често ми повтаряше: „Менингит да те хване!” И това наистина ми се случи – в мига, в който се отрекох от Господа. Преди това явно съм имал защита от Бога, но когато се отказах от Него, проклятието влезе в живота ми. Въпреки това Бог показа голямата Си милост към мен и аз оживях. Няколко години по-късно, когато вече бях пълнолетен, аз наистина се върнах при Бога. Това се случи през 1989 г., докато отбивах военната си служба. В казармата През 1989 година постъпих в казармата в Търговище. Там също имах интересни преживявания. Когато научиха, че съм християнин, започнаха много да ме гонят и тормозят заради вярата ми в Бог. Слухът за мен беше достигнал и до генерала. Един ден, по време на репетиция за клетвата, която ни престоеше, той спря целия батальон, извика ме пред всички и ми зададе няколко въпроса за моята религия. После ми забрани да се моля и да говоря за Бог в казармата. Не му се покорих. След тази случка аз още повече се разпалих да говоря за вярата и за Господа. Една вечер, когато бях дежурен, старшината започна да ме тормози в столовата и да ме бие – заради това, че се моля, и защото съм християнин. Лейтенантът пък започна да ми дава най-тежката работа и да ме гони, понеже вярвам в Исус Христос. Но имах и хубави моменти. Един майор ни беше извикал да работим в неговия апартамент и много искаше и аз да бъда там. Когато ни сложи да се храним, той беше без униформа и тогава ми каза: „Моля те, говори ми за Исус.” Първоначално служех в редовни войски. Веднъж по време на обучение в класната стая един старшина от нашия взвод ме извика и си помислих, че ще ме тормози заради вярата ми. Но той каза: „Ела тук, на моето място, а аз ще отида на твоето.” Отговорих: „Другарю старшина, това е вашето място. Моето е тук, на чина.” А той се развика и ми заповяда да се подчиня. Когато седнах на неговото място, а старшината – на моето, пред всички войници той ми каза: „Хайде, сега ни говори за Исус!” Бях смаян. Помислих, че се шегува, но той постави дежурен войник, за да пази, в случай че някой от офицерите дойде, та да имаме време да си сменим местата с него. И това се повтаряше отново и отново. Всички с нетърпение очаквахме тези обучения и на практика имахме служби, на които аз проповядвах. Когато по-късно бях преместен в Строителни войски, също имах преживявания, свързани с вярата ми. С началник-щаба бяхме станали много близки и той почти всяка седмица ме пускаше да излизам в отпуск. Един ден работихме в дома му и по пътя към поделението той ми каза: „Илия, вземи си дрехите и ела да ти дам билета за отпуск.” Отговорих му: „Добре.” Отидох до спалното помещение, за да си взема дрехите и на излизане, докато вървях по плаца, чух глас, който ми каза: „Няма да излезеш в отпуск.” Обърнах се, за да видя кой ми говори, но нямаше никой наблизо. Помислих си: „Защо да не изляза? Преди малко подполковникът каза, че ще ме пусне, без да съм му искал отпуск, а и сме много близки с него. Ще изляза.” Направих още няколко крачки и отново чух същия глас: „Ти няма да излезеш в отпуск две седмици, докато не прочетеш Новия Завет от кора до кора.” Тогава разбрах, че това е Бог. Отидох в стаята на началника и той ме посрещна с викове: „Какво правиш тук? Махай се! Няма да излизаш в отпуск две седмици.” Бях шокиран от тона му и от думите „две седмици”. Започнах да чета Новия Завет и го завърших точно след две седмици. Тогава началникът на поделението ме извика пред всички войници и ми даде отпуск, без да съм му казвал нищо. Бог направи това точно по начина, по който ми го беше изявил. Печката През зимата трябваше да поддържам печката в казармата, а това се оказа доста трудна работа. Беше толкова студено, че когато хващах брадвата, за да цепя дърва, тя залепваше за ръцете ми, понеже беше с желязна дръжка. Някои от дърветата бяха много дълги – повече от метър, а и доста тежки. Налагаше се да ги изравям от снега, който ги беше затрупал, така че бяха и мокри. Когато за първи път заредих печката и се опитах да я запаля, не успях. Оказа се, че коминът й не е чистен от години. На всичко отгоре войниците ме бяха заплашили. Много от тях бяха бивши затворници – с по 10–15 години по-големи от мен. Те искаха, като се върнат от работа, печката да е червена. Оставаха броени минути до завръщането им, а аз бях напълно безпомощен, дървата – мокри, коминът – запушен. Толкова се отчаях, че започнах да плача. Извиках към Бога със сълзи, молейки Го за помощ. И тогава, без някой да ме е учил да се моля по този начин, аз започнах да говоря на печката, като й заповядвах да се запали и да се разгори до червено. Веднага след като направих това, чух силно бучене да идва от печката и буквално за секунди тя се разгоря толкова силно, че стана червена. Минути по-късно се прибраха войниците и когато влязоха, ми казаха: „Еее, Панов, отърва боя.” В казармата имаше една много малка стая, около два квадратни метра, където обикновено всички войници си лъскахме обувките. Тя често играеше ролята на моя молитвена стаичка. След чудния начин, по който Бог отговори на молитвите ми тази вечер, отидох там и паднах на колене, заставайки плътно до вратата, за да може, ако някой влезе, да изглежда, че все едно си лъскам обувките. Не беше нужно останалите да разбират, че се моля, а аз имах нужда да благодаря на Бога, че ме избави, и за чудото с печката, което Той извърши пред очите ми. Святият Дух като вятър върху жена ми По времето, когато отбивах военната си служба, моята съпруга все още не беше приела Исус Христос за личен Спасител и Господ и това беше голямо предизвикателство за мен. Когато се прибирах у дома през отпуските, аз винаги заварвах стаята, в която живеехме, потънала в цигарен дим. Навсякъде имаше пепелници с фасове, а аз толкова мразех цигарите! Непрестанно виках към Бога с молба да я докосне и да я спаси. Тя не показваше желание да се променя, а аз просто не можех да си представя как ще живея с жена, която не обича Господа. В казармата имах доста тежки дни. Докато работех на открито, често валеше сняг, примесен с дъжд и аз бях мокър до кости. В същото време старите войници ме тормозеха, за да върша и тяхната работа. Тогава често плачех, но не заради това, че съм мокър или понеже ме бият, а защото жена ми не обича Бога. По цели дни виках към Него да я спаси. Дори пеех молитвите си: „Господи, докосни жена ми!” Никога няма да забравя деня, в който Той отговори на вика на сърцето ми. Бяхме заедно на гости при наши приятели и се молехме за друга жена, а съпругата ми стоеше отстрани и само наблюдаваше. Аз бях със затворени очи, когато изведнъж всички чухме фученето на силен вятър. Тогава Святият Дух дойде върху жена ми и тя започна да се моли на невероятно красив небесен език, без никога преди да се е молила. Така Бог отговори на молитвите ми за нея. Дълбоко съм Му благодарен, че оттогава съпругата ми служи заедно с мен. Освен че се грижи за дома ни и за всички нас, тя винаги ни окуражава и подкрепя – и мен, и четиримата ни синове. Библия или акордеон Бог ме призоваваше от ранна възраст да Му служа, но аз все още имах слабост към светската музика. Веднъж сънувах Исус като пощальон, който раздава Библии и акордеони. Попитах Го: „Тези неща безплатни ли са?” Той каза: „Да.” Чудех се кое от двете да взема, защото трябваше да избера само едното. Исус ми каза: „По-бързо решавай, защото много хора Ме чакат, за да им дам да изберат.” Взех акордеона и Той си тръгна. Когато се събудих, се чувствах много слаб. Чрез този сън Бог ми показа да видя слабостта си. Истината беше, че аз обичах музиката повече от Словото. Баща ми вече не ме тормозеше да свиря за пари, защото му казах, че вече съм голям и съм решил да бъда посветен християнин. Но въпреки това музиката все още беше на първо място за мен, докато Бог не ме освободи и от тази зависимост. Само аз и Той знаем какво ми струваше това. Сънища от Бога На много места в Словото виждаме Бог да говори на приятелите Си, пророците, чрез сънища. Още от началото на моята вяра Господ ми даваше сънища, които и до днес се изпълняват в живота ми. Веднъж сънувах, че в едно училище учим само християни. Директорът на училището беше жена. Когато удари звънецът, всички излязохме в коридора. Тогава директорката дойде при мен и ми каза: „Не ни разваляй реда!” Това ми направи голямо впечатление. „Аз съм поставена от Бога” – продължи да ми говори тя. Докато я слушах, жената без да иска дръпна леко надолу дрехата си и аз видях издълбани три шестици в тялото й. Веднага разбрах, че това е духът на Езавел. Тя носеше името на Антихрист, защото служеше на него. Изведнъж в ръката ми се появи меч, остър и от двете страни, и аз го забих в нея – точно върху шестиците, но когато го извадих, жената започна да се съживява. Тогава някой ми каза: „Трябва да забиеш меча и да го оставиш там.” И аз го направих. Забих отново меча в трите шестици и жената се пръсна на прах. Когато се огледах, видях много християни, които лежаха на пода. Върху всеки от тях имаше по три демона, облечени в черно като нинджи. Обучавах хората да воюват, като изговарят Слово за кръвта на Агнето, и те започнаха да се изправят. Но после демоните се увеличиха и станаха по седем срещу всеки. Тогава започнах да освобождавам хората един по един. Не след дълго срещу мен дойде много силен демон. В духовния свят той беше с един чин над директорката. Започнах да се бия с него. Беше трудно, но аз надделявах. Когато демонът видя, че не може да ме победи, хвърли една чанта с нови пирони, като се опита да ги забие в главата ми, но аз се отдръпнах и само един пирон много леко ме одраска по дясната буза. После демонът избяга, а аз излязох. Видях, че отвън е светъл и слънчев ден. Казах си: „Какво правя в демонично училище с директор, който служи на Антихрист?” Тогава разтворих ръце, както птица разперва крилете си, и излетях към Небето. Този сън беше предупреждение от Бога и все още е толкова реален за мен! И до днес го преживявам, въпреки че са изминали 20 години, откакто го сънувах. Имах още много сънища, с които Господ ме предупреждаваше какво ми предстои, за да взема мерки навреме. Църквите След като се новородих, аз минах през няколко църкви и през много трудности, но слава на Царя – Той винаги беше с мен и ме пазеше, укрепяваше и водеше. Преди около 15 години взех решение да дам своя дом, за да се събират вярващите на втория етаж. Това е църквата, на която служа като водач през последните три години. В продължение на 15 години живеех със семейството си на първия етаж, а на втория се събираше църквата. Преди няколко месеца предоставих и първия етаж. Сега цялата сграда се ползва от вярващите, а аз отидох да живея на квартира със семейството си. Направихме тази жертва с радост и вярваме, че Бог скоро ще ни благослови със собствен дом. Уверени сме, че Той никога няма да ни остави и ще продължи да снабдява всяка наша нужда според Своето богатство в слава. Правил съм много грешки в живота си, но съм благодарен на Бога, че ми показва милостта Си и днес аз стоя благодарение на Неговото благоволение и Словото Му. Бог ме е призовал да Му служа като инструмент за възстановяване на падналата Давидова скиния, както и за разрушаване делата на демона Езавел и плановете на Антихрист. Вярвам с цялото си сърце в истински променена по образа на Исус свята църква, вярващи с чист живот, лични взаимоотношения с Бога, помазано хваление и поклонение, нежни взаимоотношения между съпрузите, между родителите и децата, между братята и сестрите, изграждането на верни приятелства, основани на Завета, и проповядването на цялата Истина от Библията – църква без петно и бръчка, славна църква, която ще манифестира славата на Бога по целия свят. Промяна на лошия ми характер Въпреки че приех Исус Христос за личен Спасител и Господ още през 1984, дълги години след това продължавах да изпитвам злоба и да задържам непростителност към хората, които ме нараняваха. Даже понякога мразех и без причина. Не бях добър съпруг, нито добър баща. Винаги считах себе си прав за всичко. Имах много лош характер, дори и като християнин. Бях горд. Съревновавах се с хората, за да им покажа, че знам повече и че няма по-добър от мен. Неведнъж съм допускал грехове и грешки, с които съм наранявал и Бога, и хората около мен. Всеки път, когато ме изобличаваха, аз отхвърлях братята и сестрите. По-късно разбрах каква грешка съм допускал, като не съм обичал изобличенията. Обичах ласкателствата. Харесваше ми да ме хвалят колко съм добър и талантлив, но това само ми помогна да падна. Паденията в живота ми бяха поради гордост, която води към всички останали грехове. Затова ви моля, скъпи приятели, обичайте изобличенията и ще живеете. Пътят към вечността е осеян с изобличения. Който внимава на изобличението, е по пътя към живот, а който пренебрегва мъмренето, заблуждава се. (Притчи 10:17) Обърнете се при изобличението Ми. Ето, Аз ще излея Духа Си на вас. Ще ви направя да разберете Словата Ми. (Притчи 1:23) Много пъти през годините си казвах: „Никога няма да падна. Аз съм силен.” Но паднах и това беше силно разтърсване за мен – така да се каже като „духовно земетресение”. То сякаш ме отрезви и аз дойдох на себе си. Извиках към Бога и Той ми показа милоста Си. Не ме е срам да споделя тези неща, тъй като вече не съм такъв. Господ коренно промени живота ми преди три години. Молба Моята молба към всеки, който чете тази книга, е да се молите за мен и за моето семейство, както и за служението, към което Бог ни е призовал. Имаме нужда от вашата подкрепа. Ще съм ви изключително благодарен да ни споменавате в молитвите си. Нуждаем се от мъдрост и от водителството на Бога. Без Него грешим и сме нищо, а ние искаме да сме Му угодни и да Го следваме с вярност до последния си дъх. Дяволът се опитва да събаря служителите, които застрашават царството му. Затова ви моля, молете се за мен и дома ми – Господ да ни пази, благославя и води. Благодаря ви за разбирането и любовта ви към Бога. Бъдете благословени! Каталог: wp-content -> uploads -> 2012 2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения 2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения 2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г 2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на 2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г 2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони 2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени 2012 -> Относно Обособена позиция №1 Изтегляне 2.06 Mb. Сподели с приятели:
|