Програма „РАЗВИТИЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА, ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ И ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО”

• 
  Подпрограма „СЪОБЩЕНИЯ”
  

• 
  Основните цели на подпрограмата в областта на електронните съобщения са:
  

• 
  Провеждане на държавната политика в областта на електронните съобщения в съответствие с действащата правно-нормативна уредба в сектора;
  
• 
  Развитие на пазара на електронните съобщителни мрежи и услуги с ясни правила за свободна и ефективна конкуренция;
  
• 
  Развитие на модерна електронна съобщителна инфраструктура;
  
• 
  Достъп до съвременни електронни съобщителни услуги;
  
• 
  Провеждане на държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър;
  
• 
  Хармонизиране на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър;
  
• 
  Ефективното ползване на радиочестотния спектър;
  
• 
  Създаване на условия за развитие на наземното цифрово радио и телевизионно разпръскване;
  
• 
  Създаване на условия за развитие на мобилните мрежи и услуги;
  
• 
  Създаване на условия за развитие на спътниковите съобщения.
  

• 
  Основните цели на подпрограмата в пощенския сектор са:
  

• 
  Провеждане на държавната политика в областта пощенските услуги, напълно хармонизирана с политиката за сектора, водена от ЕС и ВПС;
  
• 
  Създаване на условия за функциониране на икономически стабилен пазар на пощенските услуги, отворен за ефективна конкуренция;
  
• 
  Гарантиране предоставянето на универсалната пощенска услуга (УПУ) на територията на цялата страна и нейното съхранение в условията на напълно либерализиран пазар на пощенските услуги;
  
• 
  Създаване на условия за устойчиво развитие на пощенските услуги, както и за въвеждане на нови пощенски услуги чрез внедряване на съвременни информационни и комуникационни технологии;
  
• 
  Защита на интересите на потребителите и гарантиране на техния равнопоставен достъп до предоставяните пощенски услуги и до информацията относно характеристиките им;
  
• 
  Изпълнение на задълженията на Република България като страна-членка на ВПС и осигуряване на потребителите ползването на международни пощенски услуги от и до всички точки на света;
  
• 
  Издаване и пускане в употреба на пощенски марки, на пощенски продукти и на специални пощенски печати, както и изваждане от употреба на пощенски марки;
  
• 
  Организиране и осъществяване на съхранението на пощенските марки, на пощенските продукти и на специалните пощенски печати в маркохранилището;
  
• 
  Международен обмен на пощенски марки и управление използването на пощенските марки, предназначени за представителни цели.
  

В изпълнението на подпрограмата са ангажирани експертите от дирекция „Съобщения”.

За цялостното изпълнение на подпрограмата отговарят ресорният заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и директорът на дирекция „Съобщения”.

• 
  В областта на електронните съобщения
  

• 
  В пощенския сектор
  

Факторите, които могат да окажат въздействие върху постигането на целите на подпрограмата са свързани с:

• 
  Съвместната работа с регулаторния орган, правителствени и неправителствени организации, ЕК, предприятия, осъществяващи електронни съобщения, пощенските оператори, потребители на електронни съобщителни услуги, потребителите на пощенски услуги, включително и медиите; Промени в европейското и националното законодателство;
  
• 
  Изменение на Актовете на ВПС и МСД.
  

Информацията се набира от актове, директиви, доклади, проучвания, анализи и документи на Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета на Европа, ВПС,Международния съюз по далекосъобщения, Европейския комитет по пощенско регламентиране (CERP), Европейската конференция по пощи и далекосъобщения, Европейския институт за стандартизация в далекосъобщенията, Комисията за регулиране на съобщенията, Националния статистически институт, Българския институт за стандартизация, пощенските оператори и др.

• 
  В областта на електронните съобщения
  

• 
  Хармонизиране на правно-нормативната уредба, определяща развитието на електронните съобщения в съответствие с измененията в регулаторната рамка (2009) на Общността;
  
• 
  Изпълнение на Политиката в областта на електронните съобщения, изготвена в съответствие с измененията в регулаторната рамка (2009) на Общността;
  
• 
  Изготвяне на стратегии и програми за развитие на електронните съобщения;
  
• 
  Създаване на условия за развитие на пазара на електронните съобщителни мрежи и услуги с ясни правила за свободна и ефективна конкуренция;
  
• 
  Хармонизиране на националните стандарти в областта на електронните съобщения;
  
• 
  Участие в работата на МСД, CEPT, Европейския институт по стандартизация в далекосъобщенията (ETSI) и техните работни структури;
  
• 
  Изготвяне на задания за възлагане на задачи на външни изпълнители във връзка с провеждането на политика в областта на електронните съобщения;
  
• 
  Участие в комитети, под-комитети, работни групи и други работни форуми на институциите на ЕС във връзка с осъществяването на политиката в областта на електронните съобщения;
  
• 
  Участие в координацията по изпълнение на ангажиментите на Република България в областта на електронните съобщения, свързани с членството й в ЕС;
  
• 
  Осигуряване изпълнението на ангажиментите на Република България в областта на електронните съобщения, свързани с членството й в ЕС и в други международни организации.
  
• 
  Провеждане на държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър;
  
• 
  Хармонизиране на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър от Съвета по националния радиочестотен спектър (СНРЧС);
  
• 
  Административно и информационно обслужване на СНРЧС;
  
• 
  Съгласуване със заинтересувани държавни органи конкретното разпределение на радиочестотите и радиочестотните ленти, предвидени за съвместно ползване за граждански нужди и за нуждите на държавните органи и служби, свързани с националната сигурност;
  
• 
  Съгласуване със заинтересувани държавни органи и служби и приемане на решение за ползване на конкретни радиочестоти и радиочестотни ленти от радиосъоръжения с техните технически параметри, срок и място за ползването им на територията на Република България от чужди държави на основата на взаимност, както и от международни организации, когато това произтича от поетите от Република България международни задължения;
  
• 
  Съгласуване предварително на координираните радиочестоти и радиочестотни ленти за целта на националната сигурност на страната;
  
• 
  Анализ на резултатите от мерките за ефективното ползване на радиочестотния спектър;
  
• 
  Развитие на сътрудничеството в областта на електронните съобщения на регионално и на световно ниво и участие в работата на международните организации – МСД, CEPT, Комитета по радиочестотния спектър (RSC), Групата по политика на радиочестотния спектър (RSPG), НАТО;
  
• 
  Участие в подготовката и работата на Световната радиокомуникационна конференция на МСД – WRC-2012;
  
• 
  Участие в изготвяне на допълнение на Стратегия за радио и телевизионна дейност с наземно радиоразпръскване и промени в Закона за радио и телевизия, във връзка с цифровизацията на наземното радио и телевизионно разпръскване.
  
• 
  Участие в допълнението и изменението на Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България.
  
• 
  Участие в работата на международни организации по въпросите на спътниковите съобщения.
  

• 
  В пощенския сектор
  

• 
  Изпълнение на Секторната пощенска политика на Република България 2009 – 2013 г.;
  
• 
  Анализиране на постигнатите резултати от изпълнението на Секторната пощенска политика на Република България за периода 2009 – 2013 г.;
  
• 
  Изготвяне на проект за актуализиране на Секторната пощенска политика на Република България за периода 2014 - 2018 г.
  

• 
  Усъвършенстване на законовата уредба въз основа на настъпили промени в законодателството на ЕС и в актовете на ВПС;
  
• 
  Анализиране и изпълнение на задачите, произтичащи от членството на Република България в ЕС и във ВПС;
  
• 
  Изпълнение на актовете, приети на ХХІV конгрес на ВПС;
  
• 
  Подготовка за участие и участие на Република България в ХХV конгрес на ВПС;
  
• 
  Изготвяне на проект на Закон за ратифициране на актовете на ХХV конгрес на ВПС и въвеждането им в националното законодателство;
  
• 
  Оценка на въздействието от прилагания компенсационен механизъм за осигуряване на предоставянето и достъпността на универсалната пощенска услуга; анализиране и прогнозиране обхвата и развитието на универсалната пощенска услуга;
  
• 
  Хармонизиране на националните пощенски стандарти с европейските и световните стандарти;
  
• 
  Участие в дейността на институциите на ЕС и на техните работни структури, компетентни в областта на пощенските услуги;
  
• 
  Участие в международното сътрудничество на регионално и световно ниво: подготовка и участие в дейността на CERP, ВПС и техните работни структури.
  

• 
  Организиране и ръководене дейността на Специализирания експертен съвет по маркоиздаване и изпълнение на неговите решения;
  
• 
  Осигуряване издаването и пускането в употреба на пощенски марки, на пощенски продукти и на специални пощенски печати, както и изваждането от употреба на пощенски марки;
  
• 
  Организиране и осъществяване на съхранението на пощенските марки, на пощенските продукти и на специалните пощенски печати в маркохранилището;
  
• 
  Организиране и изпълнение на дейностите по получаване, съхранение и контрол върху използването на пощенските марки, предназначени за представителни цели и за международен обмен;
  
• 
  Осигуряване участие на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в национални и международни филателни прояви.
  

В съответствие с разпоредбите на чл. 29 и чл. 29а от Закона за пощенските услуги, пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга получава компенсация от държавния бюджет, когато задължението за извършване на услугата води до нетни разходи и представлява несправедлива финансова тежест за него.

Пощенският оператор представя пред Комисията са регулиране на съобщеният (КРС) до 31 май на текущата година заявление с размера на исканата компенсация за предходната година, заедно с необходимите доказателства. В срок от три месеца от подаване на заявлението КРС се произнася с решение.

КРС има задължение в хода на бюджетната процедура за съответната година да предостави решението, с което се е произнесла за наличието на несправедлива финансова тежест и размера на компенсацията на министъра на финансите с предложение за включване на този размер в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за следващата година.

В рамките на процедурата за изготвяне на тригодишна бюджетна прогноза 2012 г. – 2014 г. пощенският оператор „Български пощи” ЕАД заявява компенсации от държавния бюджет за 2013 г. в размер на 10 000 хил. лв., и за 2014 г. – 8 000 хил. лв.

Компенсацията се предоставя след получаване на положително решение на Европейската комисия.

• 
  Подпрограма „ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ”
  

• 
  Направление „ЕЛЕКТРОННИ УСЛУГИ”
  

• 
  Ориентация към потребителя и предоставяне на многоканален достъп;
  
• 
  Създаване на добавена стойност на е-услугата;
  
• 
  Институционално изграждане и административен капацитет;
  
• 
  Дигитална администрация;
  
• 
  Прозрачна и достъпна администрация;
  
• 
  Популяризиране и непрекъснато усъвършенстване на е-услугите.
  

Изпълнението се осъществява от дирекция “Електронно управление” към МТИТС при координация с останалите администрации.

Управлението на дейностите се осъществява от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, ресорният заместник-министър, подпомагани от директора на дирекция “Електронно управление”.

За цялостното изпълнение отговаря дирекция “Електронно управление” към МТИТС.

Целеви стойности по показателите за изпълнение

Показатели за изпълнение	Мерна единица	Закон 2011 г.	Проект 2012 г.	Прогноза 2013 г.	Прогноза 2014 г.
Ре-инженеринг и изпълнение на 20-те базови услуги, оценени по обобщения метод, предложен от ЕК	%	85	90	100	100
Подадени електронни заявления за електронни услуги от гражданите	Брой в хил.	800	1 000	1 500	2 000
Подадени електронни заявления за електронни услуги от фирмите: големи, средни/малки и микро	Брой в хил.	20/25/20	40/50/50	50/60/60	55/65/65
Увеличаване ефективността на работата на служителите в сферата на административното обслужване	%	30	15	10	10
Подадени електронни заявления за електронни услуги от чужди граждани	Брой в хил.	40	250	350	400
Подадени електронни заявления за електронни услуги от фирмите: големи/малки и средни/микро от ЕС	Брой в хил.	10/15/10	20/25/20	40/50/50	45/55/55

Външни фактори, които могат да окажат въздействие върху постигането на целите

Реализацията на електронното управление изисква силна политическа ангажираност.

Негативно въздействие върху изпълнението на подпрограмата може да окаже забавянето при прилагането на принципите на електронното управление, ограничената финансова осигуреност и липса на политическа подкрепа.
Информация за наличността и качеството на данните

Данните са налични в Годишния доклад за състоянието на администрацията.

• 
  Разработване на модели и стандарти за електронни услуги;
  
• 
  Реинженеринг на процесите във връзка с целите на електронното управление;
  
• 
  Актуализация, поддръжка и развитие на информационните бази данни на ПИСЕО (Пилотна интеграционна система на е-област);
  
• 
  Поддръжка на базите с правна и географска информация на Националния портал (НПЕАУ);
  
• 
  Поддръжка и администриране на системите в Контролния технически център на електронното правителство;
  
• 
  Интеграция на вече закупени и новозакупени терминали с АИС на администрациите;
  
• 
  Поддръжка на публични терминали за информационни услуги на е-управление
  
• 
  Интеграция на вътрешните системи за електронен документооборот с междуведомствената система за електронен документооборот;
  
• 
  Създаване на контролно звено по е-управление, разработка на процедури и методи за контрол и осигуряване на необходимите ресурси за функционирането на звеното;
  
• 
  Интегриране на централизираната система с 100% от уеб сайтовете на администрациите и други публични канали за обратна връзка и оценка на "обещаното"/"направеното" от гледна точка на заинтересованите страни (граждани, бизнес) – ОПАК;
  
• 
  Поддръжка на усъвършенствания национален портал www.egov.bg.;
  
• 
  Изграждане и внедряване на информационна система и телефонен контактен център на ЕП – ОПАК;
  
• 
  Реализация на европейските изисквания за оперативна съвместимост при приемане на е-волеизявления. Осигуряване на оперативна съвместимост и информационна сигурност – ОПАК;
  
• 
  Информационни дейности за популяризиране на електронните услуги - Провеждане на медийна кампания за възможностите и механизмите за участие на гражданите и бизнеса в управлението на страната чрез ЕУ - ОПАК;
  
• 
  Разработка и внедряване на централизирана информационна система за проследимост на потребителското поведение на административните уеб сайтове и единния портал – ОПАК;
  
• 
  Подобряване на единната среда за обмен на електронни документи с допълнителни възможности за контрол, идентификация и разработени допълнителни интерфейси за измерване и управление на натовареността на отделните свързани АИС. Централна документооборотна система. ОПАК;
  
• 
  Разработка на базови услуги на CSIRT съгласно указанията и добрите практики на ENISA и внедряване стандартите за управление на информационната сигурност в администрациите – ОПАК;
  
• 
  Разработване и внедряване на регистър на идентичностите; централизирана система за управление на профилите на потребителите - ОПАК
  

• 
  Направление „ОПЕРАТИВНА СЪВМЕСТИМОСТ И ИНФОРМАЦИОННА СИГУРНОСТ”
  

• 
  Развитие и реализация на политиката за оперативна съвместимост на информационните системи в администрациите, водеща до доизграждане на инфраструктура за оперативна съвместимост
  
• 
  Развитие и реализация на политики за мрежова и информационна сигурност на информационните системи в администрациите
  
• 
  Техническо осигуряване и изграждане на център за компетентност в областта на оперативната съвместимост и информационната сигурност
  

• 
  Създаване на вътрешни правила за работа на администрацията с Регистъра на стандартите и Съвета по стандартите;
  
• 
  Назначаване на Съвет по стандартите за оперативна съвместимост и информационна сигурност;
  
• 
  Разработка на електронни услуги, предоставяни от регистъра на стандартите;
  
• 
  Развитие и усъвършенстване на средата-полигон;
  
• 
  Организация на събирането на необходимите данни от CSIRT и други източници;
  
• 
  Изпълнение на дейността по акредитация;
  
• 
  Проучване за въвеждане на система за мониторинг на събития и инциденти в Националната електронна съобщителна мрежа;
  
• 
  Формиране на контролното звено, включително с участие на външни експерти;
  
• 
  Организиране на процеса на обучение на администрацията по мрежова и информационна сигурност (по различни целеви групи);
  
• 
  Организиране на Консултативен кабинет по внедряване на ISO 27001 в администрациите;
  
• 
  Разработка на материали за дистанционно обучение на администрацията по мрежова и информационна сигурност.
  

Изпълнението се осъществява от дирекция “Електронно управление” към МТИТС при координация с останалите администрации.

Управлението се осъществява от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, ресорният заместник-министър, подпомагани от директора на дирекция “Електронно управление”.

За цялостното изпълнение отговаря дирекция “Електронно управление” към МТИТС.
Фактори, които могат да окажат негативно влияние:

• 
  прилагане на ограничено финансиране, за изпълнение на задълженията по Наредбата за “Оперативна съвместимост и информационна сигурност”;
  
• 
  липса на съвместна и координирана работа на ръководно и експертно ниво между администрациите, които споделят отговорността по изпълнението на Закона за електронното управление и наредбите към него, както и редуциране на числения състав, ангажиран с осъществяването на целите.
  

Отчитайки ролята и значението на информацията за бизнеса и публичната власт, проектите и дейностите в областта на оперативната съвместимост на информационните системи и сигурността на мрежите и информацията, бяха определени като приоритетни области, по които ведомството работи. Създаването на сигурност и доверие у потребителите е предпоставка за повсеместно навлизане на новите информационни технологии и електронни услуги във всекидневието на гражданите и за успешното им приобщаване към информационното общество.

Проектът ще се реализира по Оперативна програма „Административен капацитет”. Създаването на централизирана система за мониторинг и управление на информационната сигурност ще обхваща следните основни модули и функционалности:

• 
  Високонадеждни защитни стени тип FireWall
  
• 
  Надграждане на системата за проследяване опитите за проникване
  
• 
  Надграждане на системата за защита на портала на електронното управление
  
• 
  Средства за дефиниране на политики за сигурност
  
• 
  Средства за контрол на приложенията
  

Агрегирането на информацията от посочените по-горе системи и използването на анализатор на събитията осигурява изграждането на единна картина на информационната и защитена среда, генерирането и спазването на единна политика за сигурност, както и осигуряване на съвместимост с утвърдени международни стандарти.

Съгласно европейските документи за осигуряване на мрежова и информационна сигурност, европейската способност за ранно предупреждаване и реагиране на инциденти, разчита на добре функциониращи национални контактни центрове по информационна сигурност. Това налага систематична работа с участниците в електронното управление за развитие на тяхната способност за действия, свързани с обществения ред (включително дейности във връзка с информационния обмен и предупредителни системи за граждани и малки и средни предприятия). В тази връзка разширяването на функциите и услугите, които предоставя CERT-Bulgaria ще се осъществи с:

• 
  Разработване на електронна услуга за докладване на инциденти, свързани с мрежовата и информационна сигурност;
  
• 
  Надграждане на портала за мрежова и информационна сигурност с нови функционалности;
  
• 
  Разработване на материали, документи и планове за провеждане на национално учение с участието на CERT-Bulgaria и отговорностите за информационната сигурност в държавната администрация.
  

Проектът ще се реализира по Оперативна програма „Административен капацитет” и включва разработване и внедряване на „регистър на идентичностите“, в резултат на което ще бъде създадено федерирано портално приложение, през което българските граждани ще подават заявки за :

• 
  Издаване на карта за електронна идентификация;
  
• 
  Прекратяване на карта за електронна идентификация;
  
• 
  Подновяване на карта за електронна идентификация;
  
• 
  Промяна на карта за електронна идентификация,
  

В рамките на проекта ще бъдат реализирани пет електронни административни услуги, свързани с подаване на заявките от гражданите и администрацията. Ще бъде създадена база данни, съдържаща данни за заявителя, издадените, прекратени и подновени електронни идентификатори на българските граждани. Ще бъдат разработени процедури за заявяване, прекратяване, подновяване и промяна на електронната идентификация; ще бъдат закупени, инсталирани и пуснати в експлоатация необходимите хардуерни и софтуерни средства. Ще бъдат разработени административни информационни системи, обслужващи регистъра на идентичностите, бек офис процедури и PKI инфраструктура и съответните системни услуги.

Задължения, които произтичат от изпълнението на ангажиментите, свързани със Закона за електронните съобщения, Закона за електронното управление и “Наредбата за общите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност”:

• 
  Преглед на информационните системи в администрацията в съответствие с утвърдена методика;
  
• 
  Развитие и усъвършенстване на средата-полигон;
  
• 
  Организация на събирането на необходимите данни от CSIRT и други източници;
  
• 
  Изпълнение на дейността по акредитация;
  
• 
  Организиране на процеса на обучение на администрацията по мрежова и информационна сигурност (по различни целеви групи);
  
• 
  Организиране на Консултативен кабинет по внедряване на ISO 27001 в администрациите;
  
• 
  Разработка на материали за дистанционно обучение на администрацията по мрежова и информационна сигурност;
  

Дейностите по оперативна съвместимост и информационна сигурност са свързани с поддръжката и функционирането на национален Център за реагиране при компютърни инциденти (CSIRT) и произтичат от чл.36 на Наредба за общите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност, издадена по силата на чл.43 на Закона за електронното управление. Създаването на центъра е необходимо да следва методическите указания на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA). Други европейски документи в посока на повишаване на информационната сигурност са: Съобщението от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета за регионите за защита на критичната информационна инфраструктура COM(2009) 149 "Защита на Европа от широкомащабни кибер-атаки и нарушения: повишаване на готовността, сигурността и устойчивостта" и Резолюция на Съвета от 18 декември 2009г. относно Европейски подход на сътрудничество към мрежовата и информационната сигурност.

• 
  Повишаване на готовността, сигурността и устойчивостта, свързани със защита на критичната информационна инфраструктура;
  
• 
  Повишаване на възможностите за обмен на информация и добри практики с държавите-членки на ЕС;
  
• 
  Повишаване на доверието на крайните потребители към информационните и комуникационните технологии;
  
• 
  Повишаване на готовността за организиране на национални учения и/или участие в редовни европейски учения в областта на мрежовата и информационната сигурност.
  

За постигането на целите на дейностите по ”Оперативна съвместимост и информационна сигурност” от значение е своевременно предоставяне на необходимите финансови средства; установяване на сътрудничество с аналогични структури на национално ниво (частен сектор, академични среди, отбрана) и на международно ниво (ENISA, NATO и др.)

• 
  Направление „ИНФРАСТРУКТУРА ЗА ПРОСТРАНСТВЕНИ БАЗИ ДАННИ - INSPIRE”
  

• 
  Реализиране на държавна политика за транспониране на Директива 2007/02/ЕО – INSPIRE;
  
• 
  Създаване на инфраструктура на пространствени данни (данни, указващи пряко или непряко определено разположение или определен географски район);
  
• 
  Създаване на условия и правила за изграждане на национален ГЕОПОРТАЛ, за достъп на държавите членки до национални инфраструктури на пространствени данни
  

В изпълнение на”Достъп до пространствени бази данни” е ангажиран ръководителят на дирекция ”Електронно управление”.

Управлението се осъществява от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, ресорният заместник-министър, подпомагани от директора на дирекция “Електронно управление”.

За цялостното изпълнение отговаря дирекция “Електронно управление” към МТИТС.

Целеви стойности по показателите за изпълнение

Показатели за изпълнение	Мерна единица	Бюджет 2011 г.	Прогноза 2012 г.	Прогноза 2013 г.	Прогноза 2014 г.
1. Хармонизирано национално законодателство в съответствие с Директива 2007/02/ЕО.	бр.	-
2.Създаден Координиращ орган за пространствени данни;	бр.		1
3.Създаден референтен информационен масив от пространствени данни	%		35	35	30
4.Създаден Национален портал за пространствени данни;	%		50	25	25
5.Създадена национална база на метаданнови описания на пространствени данни и техните притежатели;	%		35	35	30
6. Форуми за развитие на капацитет в държавните ведомства, поддържащи специализирани пространствени бази данни и предлагащи услуги с тях.	бр.		4	3	2
7. Развита система за интегрирано управление на риска и предварителни мерки за сигурността, оценка на потенциални щети.	%		20	30	40

Съвместната работа с правителствени и неправителствени организации, с потребителите на пространствени бази данни.

• 
  Създаване на правила за съхраняване, обмен и поддръжка на пространствени данни, както и на условия за достъп на институциите, гражданите и бизнеса до информацията както за осведомяване, така и за получаване на услуги;
  
• 
  Научно – експериментална и приложна разработка „Интегрирано управление на риска и необходимата инфраструктура за пространствени данни”
  

• 
  Създаване на пакет от анализи;
  
• 
  Бази – данни;
  
• 
  Цифрови карти;
  
• 
  Симулационни модели, свързани с риск от наводненията, базирани на обработката на сателитни изображения
  

• 
  Направление „КОНТРОЛ”
  

• 
  Спазване на общите изисквания на ЗЕУ;
  
• 
  Гарантиране на надеждна и защитена експлоатация на информационните системи;
  
• 
  Гарантиране на високо качество на предлаганите административни електронни услуги.
  

Изграждането на структурата за упражняване на контрол върху спазването на изискванията за оперативна съвместимост и информационна сигурност ще зависи от правилното планиране на щатните бройки и организацията на работата на звеното, от намиране на необходимия брой квалифицирани специалисти.

Упражняването на контрол за оперативна съвместимост и информационна сигурност не е свързано с качество на данните.
Външни фактори, които могат да окажат въздействие върху постигането на целите на подпрограма „Електронно управление”

Реализацията на електронното управление изисква силна политическа ангажираност, дългосрочна стратегия и планове за реализация.

Негативно въздействие върху изпълнението на подпрограмата може да окаже забавянето при прилагането на принципите на електронното управление, ограничената финансова осигуреност в средносрочен план, както и:

1. 
   Недостатъчната политическа воля и положителен натиск за изпълнение на общата рамка и националната програма;
   
2. 
   Националната програма остава на високо ниво, без да се декомпозира на ниво министерства (ПРБК) и агенции (ВРБК);
   
3. 
   Разработените програми на ниво министерства остават само пожелателни документи, без практическа реализация;
   
4. 
   Високата степен на текучество и ниски нива на възнаграждения в ИТ звената на публичната администрация;
   
5. 
   Липсата на специфични умения и знания в публичната администрация (лидерство, управление на промяната, управление на проекти);
   
6. 
   Слабото участие и незаинтересованост на гражданите и бизнеса;
   
7. 
   Липсата на стимули за ползване на електронните услуги от гражданите и бизнеса;
   
8. 
   Ниската информационна култура и познания сред гражданите;
   
9. 
   Липсата на интеграция и оптимизация на процесите, изпълнявани от различни звена на администрацията;
   
10. 
    Рискът от недостатъчна сигурност на данните.
    

Данните са налични в Годишния доклад за състоянието на администрацията.

• 
  
  Каталог: upload -> docs
  docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
  docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
  docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
  docs -> Общи положения
  docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
  docs -> I. Общи разпоредби Ч
  docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
  docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
  docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия
  
  
  
  Изтегляне 3.99 Mb.
  
  Сподели с приятели: