Информация за преценяване необходимостта от овос

В предпланинската част на областта преобладават кафявите горски почви с рендзини, а по поречията на реките са разпространени наносните алувиално-ливадни почви. Характерно за тях, е че се преовлажняват през пролетния сезон и началото на лятото, като това води до вкисляване на почвената реакция.

В района се отглеждат земеделски култури – пшеница, царевица, соя слънчоглед, цвекло, картофи, лозя и овощни култури, зеленчукопроизводство.

Съгласно количествените сметки на Проектанта отстраненият хумусен пласт за трасето на 2-ри вариант на обходния път ще бъде 27630 m³.

През 2013 г. не са констатирани замърсявания и увреждания на почвите с пестициди. Засоляване на почви на територията на РИОСВ - Враца не се наблюдава. До 2010 г. са закрити всички нерегламентирани сметища на територията на РИОСВ - Враца. Все още обаче има случаи на изхвърляне на битови отпадъци на закритите сметища (Общински план за развитие на община Оряхово - 2014 – 2020 г.)

По данни от парцеларните планове земеделските земи, които е предвидено да бъдат засегнати, са от „без категория” до ІІІ, IV, V и VІ категория, като най-голям процент (53 ,3 %) са ІV категория (127,509 дка) и IV категория (22,78 %) - (54,780 дка).

На таблица ІV.1.5 -1 са представени засегнатите земи по категории и селища.

Таблица ІV.1.5 -1

Засегнати земи по категории и селища

Категория	Оряхово	Селановци	Лесковец	Общо	%
Без категория	11,554	13,040	8,560	33,154	13,92
ІІІ-та категория	-	21,162	-	21,162	8,88
ІV-та категория	47,588	42,140	37,781	127,509	53,50
V-та категория	0,463	1,731	-	2,194	0,92
VІ-та категория	-	54,302	-	54,302	22,78
Всичко ( дка)				238,321	100 %

Проведеният. мониторинг на почвите за съдържание на тежки метали и металоиди е установил, че те не са замърсени с такива, като стойностите са много под границите на ПДК.

Съгласно Решение за предоставяне на достъп до налична обществена информация № 90 / 09.10.2015 г. на ИАОС (приложение 5) и данните към него от 2010 г. и 2012 г. (приложение 6) от пробовземен пункт № 115 – с. Галово, област Враца, община Оряхово ( земеползване – зърнени култури) сочат, че не се наблюдава превишение на изследваните нокси (тежки метали и металоиди) за обработваеми земи при рН на почвения извлек над 7,4 за слоевете почва 0 – 20 cm и 20 – 40 cm. Изследванията са за мед, цинк, кадмий, олово, никел,хром,арсен и живак. Също така данните сочат, че установените стойности на горепосочените нокси са под фоновите концентрации на нормите за предохранителни концентрации на тежки метали и металоиди (посочени в приложението в скоби).

Строителят трябва да съгласува депонирането на неподходящите за обратно влагане в насипи земни материали с община Оряхово и РИОСВ – Враца. Изборът на терен за депо и/или начинът за друго подходящо оползотворяване трябва да се предвидят преди започване на строителните дейности.

Растителността е производна, възникнала на мястото на гори от бряст (Ulmus minor Mill.), полски клен (Acer campestre L.) и летен дъб (Quercus ruber L.).

Тревистата растителност е рудерална – бодлив и влакнест казашки бодил, едногодишен пелин, червена мъртва коприва, обикновена мента, живовляк и полски пелин.

Около река Дунав растителността е коренна и е представена от гори на черна елша (Alnus glutinosa), бяла върба (Salix alba), и черна топола (Populus nigra) на места съчетана с изкуствени тополови насаждения.

За района на Община Оряхово са характерни типичните за умерено-континенталната климатична подобласт на континентално-европейската климатична област екосистеми с естествено развиващи се в тях растителни видове. Дървесните видове са: липа (род Тilla), орех (Juglans regia), акация ( род Acacia), топола (род Populus) и др. Храстовата растителност е представена от люляк (Syringa vulgaris), шипка (Rosa canica), леска (Corylus sp) и глог (Crateagus monogyna). В отделни райони се срещат смрадлика (Cotinus coggygria), калина и др. Тревната покривка е съставена главно от власатка, савина и типец. Лечебни растения с ограничено разпространение са: червен божур (Paeonia peregrina), лечебна иглика (Primula veris), лазаркиня (Galium odoratum), лудо биле (Аtropa bella-donna), лечебен ранилист (Stachys officinalis).

Първи вариант е по-щадящ и по отношение на растителния свят поради по-малката си дължина (респ. площ).

Неблагоприятното антропогенно влияние е довело до изчезването на четири растителни вида: Влакновиден ръждавец (Potamogeton trichoides), Морска русалка (Najas marina), Стрелолист (Sagittaria sagitifolia) и Дяволски орех (Trapa natans).

Съгласно количествените сметки на Проектанта отстранените дървета в рамките на сервитута на пътя, съгласно действащата нормативна уредба, ще бъдат 70 броя за трасето на 2-ри вариант на обходния път.

В количествената сметка за озеленяване са предвидени необходимите шириколостни, иглолистни дървета, храсти и тревни смески за последващата озеленяване на трасето след приключване на строителните работи.

В приложение 7 е представено извлечение от Национална база данни за земното покритие на България, разработена по общоевропейския проект "КОРИНЕ Земно покритие".

Животинският свят е представен предимно от равнинни евросибирски (и по-малко – средноевропейски) видове. Според зоогеографското райониране на Попов и Кумански (1986) областта попада в северноравнинния район. За него са характерни и някои степни елементи (лалугер (Spermophilus citellus), черногръд хомяк (Mesocricetus newtoni), черен пор (Mustela putorius), кримски гущер (Podarcis taurica) и др.

Бисерна мида (Unio crassus), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Буков сечко (Morimus funereus), Алпийска розалия (Rosalia alpine), Ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis).

В района на град Оряхово се срещат – Речен кефал (Leuciscus cephalus ), горчивка, руска есетра (Acipenser gueldenstaedti), маруна (Huso huso), Карагьоз (Alosa immaculata ), червеноперка (Scardinius erythrophthalmus).

Храктерните представители за района са зелена крастава жаба ( Bufo viridis), жълтокоремната бумка (Bambina variegata), жаба дървесница (Hila arborea ).

Кримски гущер (Podarcis taurica), зелен гущер (Lacerta viridis), обикновенна водна змия (Natrix natrix), пъстър смок (Elaphe sauromates), голям стрелец (Coluber caspius), пепелянка (Vipera ammodytes).

Голям корморан (Phalacrocorax carbo), голям воден бик (Botaurus stellaris ), стридояд (Haematopus ostralegus), сива чапла (Ardea cinerea), речна чайка (Larus ridibundus), речна рибарка (Sterna hirundo), папуняк (Upupa epops), обикновен мишелов (Buteo buteo), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), блатна сова (Asio flammeus), синявица (Coracias garrulus), обикновен пчелояд  (Merops apiaster), земеродно рибарче (Alcedo atthis), мочурно шаварче (Acrocephalus palustris), тръстиково шаварче  (Acrocephalus arundinaceus), водна кокошка (Fulica atra), домашно врабче (Passer domesticus), гугутка  (Streptopelia decaocto), сврака  (Pica pica), сойка  (Garrulus glandarius), полска чучулига  (Alauda arvensis), качулата чучулига  (Galerida cristata), чинка  (Fringilla coelebs), кос (Turdus merula), голям синигер (Parus major), кукумявка  (Athene noctua), пъдпъдък  (Coturnix coturnix), яребица  (Perdix perdix).

Таралеж (Erinaceum concolor), къртица (Talpa europeae), полска мишка  (Apodemus agrarius), обикновена полевка  (Microtus arvalis Pallas), лалугер (Spermophilus citellus), воден плъх (Arvicola amphibius), видра (Lutra lutra), див заек (Lepus europaeus), златка (Martes martes), невестулка (Mustela nivalis), черен пор  (Mustela putorius), голям нощник  (Myotis myotis), ръжен вечерник (Nyctalus noctula).

Келерово попче, голям корморан, голям воден бик, бял щъркел, малка бяла чапла, речна чайка, речна рибарка, обикновен мишелов, тръстиков блатар, блатна сова, обикновен пчелояд, синявица (Coracias garrulous), тръстиково шаварче (Acrocephalus arundinaceus), домашно врабче (Passer domesticus), мочурно шаварче, чинка, кос, голям синигер, кукумявка, таралежите златка , невестулка, лалугер, голям нощник, бръмбарът носорог (Oryctes nasicornis), авлигата (Oriolus oriolus), бухалът (Bubo bubo) и ръждив вечерник (Nyctalus noctula).

Първи вариант на ИП „Обходен път на гр. Оряхово”е по-щадящ и по отношение на животинския свят поради по-малката си дължина (респ. площ).

На приложения 8 и 9 са представени карти на видовото богатство и на редките видове на България. От тях личи, че района на инвестиционното предложение не засяга такива територии.

ЗЗ „Река Огоста” BG0000614 е предназначена за опазване на местообитанята по директива 92/43/ЕЕС, която припокрива защитена зона за птиците.

ЗЗ „Река Огоста“ е включена в списъка със защитени зони с Решение № 122/02.03.2007 г. на Министерски съвет, бр. 21/2007 на Държавен вестник 2-2-614-122-2007. Промяна в площта - увеличаване с Решение No.811 от 16.11.2010 г., бр. 96/2010 на Държавен вестник .Тя е разположена на територията на област Враца, община Оряхово, Мизия и Козлодуй. Площта й е 1365.74 хектара.
Отстояние от инвестиционното предложение: 2770 m от 1-ви вариант и 2400 m от 2-ри вариант;
Предмет на опазване

91E0	Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)
3150	Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition
3260	Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion
3270	Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p.
6250	Панонски льосови степни тревни съобщества
91Z0	Мизийски гори от сребролистна липа

Опазваните представители от животински свят са описани в раздел животински свят.

Отстояние от инвестиционното предложение 730 m от 1-ви вариант и навлиза от 3 до 280 m от границата на ЗЗ по 2-ри вариант с дължина на участъка 1485 m, с което се засяга 0,076 % от ЗЗ;

Природни местообитания

В приложение № 2 на обзорната карта са представени границите на ЗЗ „Река Огоста” и „Остров”заедно с предлаганите 2 пътни варианта за обход на гр. Оряхово.

- „Кочумина”(площ 2,5 hа), с цел опазване находищата на водна лилия; (водна роза). Водната роза е със статут на защитено растение от 1961 год. и е включено в Националната червена книга на България. Разположена е с. Селановци, община Оряхово, област Враца. Обявена е със No.РД-2109 от 20.12.1984 г., бр. 3/1985 на Държавен вестник. Прекатегоризация със Заповед No.РД-642 от 26.05.2003 г., бр. 60/2003 на Държавен вестник.

7. 
   Ландшафт
   

Според горскорастителното райониране територията на ИП попада в Мизийска област – подобласт Северна България, като заема 1 пояс и 2 подпояса от него, а именно:

М-І- Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0 – 600 m н.в.);

М-І-1 – Подпояс на заливните крайречни гори (0 – 600 m н.в.);

М-І-2 – Подпояс на равнинно-хълмистите дъбови гори ((0 – 400 m н.в.).

Климатичен район на Крайдунавските низини.

Инвестиционното предложение се намира в локален комуникационен ландшафт с равнинен терен и почвено покритие от делувиални и делувиално-ливадни, излужени и карбонатни черноземни почви. По поречията на реките Огоста и Дунав са налични наносните алувиално-ливадни почви. Земите са обработваеми, земеделски. В района се отглеждат пшеница, царевица, соя слънчоглед, цвекло, картофи, лозя и овощни култури, развито е и зеленчукопроизводство.

Районът е с висока степен на антропогенизация, изразяваща се неизменно в посока на ликвидация на естествените ливадно-степни и лесо-ливадно-степни ландшафти и заменянето им основно с агроландшафти.

Разглежданата територия, която ще бъде прилежаща на проектирания път, включва предимно масиви от земеделски земи (ниви, пасища и мери, естествени ливади и др.), гори, лозови и овощни насаждения.

Изработен е проект за озеленяване, биологично укрепване на пътни откоси, възстановяване на нарушената околна среда, рекултивация на изоставени пътни отсечки и други площи, които ще се нарушат при строителството на пътя. Подбрани са такива растителни видове, които се вписват в ландшафтния район.

В по-голямата си част новият обходен път е в насип и се очертават ниски до средно високи откоси, които могат да се укрепят от проектната растителност. Предвижда се засаждане на видове устойчиви на климатичните условия и екстензивно поддържане, като се запазват отстояния от бермата – минимум 1 m, а от банкета – минимум 2 m.

В дендрологичната ведомост са предвидени следните видове и количества озеленителен материал:

Дендрологична ведомост за обходен път на гр. Оряхово – 2-ри вариант

Реализацията на инвестиционното предложение няма да промени съществуващия ландшафт. Модерните съоръжения ще се впишат безпроблемно в него и при изпълнение на предвидените рекултивационни дейности ще обновят визията на тази част от района.

В приложение 10 е представен снимков материал от района на вариантните трасета за обходен път на гр. Оряхово.

7. 
   Културно наследство
   

Община Оряхово притежава богато духовно и материално културно-историческо наследство. За разцвета на римската култура свидетелствуват останките от античните крепости Вариана до с. Лесковец и Валериана до с. Долни Вадин. Тук е минавал важния римски път от Белград за Константинопол "Via Singiduno usque ad Constantinopolim per ripam Danubii". На 1 km източно от Оряхово се намира средновековната крепост Камъка, изградена е през ІХ век като част от дунавската укрепителна система на Първата българска държава; използвана като защитно съоръжение до края на ХV век. През Възраждането Оряхово се утвърждава като административен и икономически център. Фунционира пристанище, на което спират австрийски, френски, руски и английски кораби.

Общинският център град Оряхово е град с древна история, сравнително развит икономически и културен център.

Досега в разглежданите пътни участъци не са открити паметници на културно-историческото ни наследство.

Независимо от това, преди започване на строителните дейности по избрания вариант за обходен път на гр. Оряхово е необходим теренен обход от екип на специалисти-археолози за прецизиране относно наличие на паметници на културно-историческото ни наследство.

В предварителните инструктажи за работа строителите трябва да бъдат предупредени при натъкване на такава находка да преустановят работния процес и ръководството на строежа да се свърже с най-близките Регионални исторически музеи (гр. Враца, Оряхово), от където да бъде изпратен на място археолог-специалист, който да ръководи по-нататъшни действия.

Не се очаква проектираният път да засегне пряко големи обекти на културно-историческото наследство. Независимо от това изкопните работи, с които ще започне изграждането на обекта, следва да се извършват внимателно, като при установяване на индикации за неизвестни археологически дадености да се съобщава на съответните институции.