Атмосферен въздух и атмосфера

Районът на инвестиционното предложение в климатично отношение попада в преходно-континенталната подобласт на Европейската континентална климатична област. Климатичните условия се определят от интензивността на радиационния поток. В годишен разрез слънцето се издига от 24° през декември до 70° през юни, което обезпечава активна слънчева радиация в продължение на девет месеца.

Температурата на въздуха е типична за преходно-континенталната климатична подобласт. Средногодишната температура измерена в ст. Чирпан е 12,0°С. Средномесечните максимални температури са през юли (23,4°С), а минималните – през януари (-0,8 ⁰С). Средномесечните стойности на температурата за станция Чирпан са отразени в табл. ІV.1.5 - 1:

Таблица ІV.1.5 – 1

Средномесечни температури на въздуха ( t ⁰С ) за станция Чирпан

I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII	Ср.год
-0,8	1,8	5,7	11,9	16,8	20,5	23,4	23,2	19,0	13,0	7,5	2,0	12,0

Разпределението на средногодишната температура по сезони е както следва: зима 1,0, пролет 11,4, лято 22,4 и есен 13,1 ⁰С.

Средномесечните и годишни температури на почвата имат отношение към фазата на строителство и за станция Чирпан те варират от 1^оС (януари) до 26 ^оС (август). Температурите са за почвена дълбочина 2 cm). Данните сочат, че през зимния сезон строителството няма да бъде възпрепятствано от този климатичен фактор.

Вятърът и неговият режим се характеризират с доминиращи източна посока със средна скорост 2,5÷3,7 m/s и североизточна посока със средна скорост 3,5÷4,7 m/s.

Разсейването на ЕВВ зависи главно от скоростта на вятъра и релефа. При тези скорости от над 3 m/s разсейването ще е много добро и опасност от задържане на замърсители в приземния слой на атмосферата – минимално.

По-високата скорост на вятъра е предпоставка за повишени прахови емисии в атмосферния въздух, който е работна среда за строителите на надлеза. Тук е задължително при ветровито време да се редприемат оросявания на терените и на складираните по-фонодисперсни материали.

Мъглите са често явление. Средно годишно в 44,2 дни от годината времето е с мъгла.

Таблица ІV.1.5 – 2

Средномесечни валежи ( mm) за станция Чирпан

I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII	Год. сума,mm
50	39	37	47	66	76	53	45	32	44	54	54	597

Разпределението на средногодишната сума на валежите по сезони е както следва: зима 143, пролет 151, лято 173 и есен 130 mm.

Количеството на валежите и видът им има пряко отношение при оразмеряването на отводнителната система на надлеза. Количествата на снеговалежите е свързано пряко с предотвратяване на очаквани снегонавявания и прилагането на адекватни мерки за осигуряване безопасност на движението.

Скоростта, посоката и честотата на вятъра имат пряко отношение както към удобството и сигурността при пътуване, така и към разпространяването на вредни емисии, снегонавяване и зимно поддържане на пътния надлез.

Независимо от това е необходимо да се уточни в работния проект къде ще се заустват канавките от съоръжението. Не трябва да се допуска наводняване, преовлажняване и замърсяване на прилежащите на надлеза терени от уловените от пътното платно дъждовни води.

Необходимо е да се предвиди изграждане на берми около депата с изкопна маса.

Не се предвижда ситуиране на паркинги за механизацията и места за зареждане с гориво и поддръжка на техниката в близост до работната площадка.

Съхраняване на изкопните маси във временни депа и оползотворяването им за рекултивационни мероприятия ще става при получаване на съответни разрешителни от общините и съгласуването им с РИОСВ.

Съхраняването на строителните отпадъци (земя, химикали, остатъци от бетон и др.) ще става на определените места, в контейнери. По време на строителството ще се предвиди редовно почистване, събиране и извозване към съответните депа за съхранение, преработка или неутрализиране;

Необходимо е осигуряване на контейнери за битови отпадъци от строителното селище, организиране депонирането на отпадъците при съответните разрешителни;

Необходимо е осъществяване на контрол върху работещите, за да не се допуска изхвърляне на различни отпадъци в суходолия в близост до терена на инвестиционното предложение. Изпълнителят да се задължи да извършва почистване и да бъде санкциониран по съответния законен ред, ако не спазва изискванията;

По данни от проведени от „Пътпроект” инженерно-геоложки проучвателни работи и изследвания на обекта през 1983 г и 2012 г нивото на подземните води е установено на дълбочина 9,5 m. Масивът над него е изграден от песъчливи и варовити глини с много ниски филтрационни свойства. Чрез изпълнени през 2001 г от “Геопроучване Приват 99” АД статични миграционни опити за аналогични по литолого-петрографски състав глини в Мини „Марица изток” са получени скорости на вертикален пренос (Vz) на отделни замърсители, както следва: за Cl^- - Vz = 1.02x10^-4 m/d, CHCl3 – Vz = 4.37x10^-6 m/d, Cr⁺² – Vz = 8.50 x10^-7 m/d, профам – Vz = 5,10 x10^-8 m/d. Тези резултати очертават нищожно малка възможност за проникване на замърсители в геоложката основа (от 0,02 cm за профама до 37 cm за хлора за период от 10 години) и не застрашават със замърсяване подземните води.

Изложените конкретни обстоятелста за хидрогеоложката обстановка (значителна дебелина на практически водоупорни глини над нивото на подземното водно тяло, характеризиращи се с много ниска скорост на вертикален пренос на замърсители) изключват негативно въздействие върху качественото състояние на подземните води по време на строителството и експлоатациата на обекта и при аварийни разливи на нефтопродукти идруги опасни вещества и материали при пътно-транспортни произшествия. Не се очаква въздействие и върху количественото състояние на подземните води, тъй като не се предвижда водоснабдяване от собствен водоизточник от подземни води и постъпване на такива в строителните изкопи за фундиране на устоите и стълбовете на проектирания надлез над АМ „Марица”.
1.4.Земни недра
Горнотракийската депресия, където се намира третираното инвестиционно предложение, е изпълнена с неогенски седименти и кватернерни образувания.

Неогенът е представен само от Ахматовската свита, която включва разнообразни материали с обща дебелина от 49÷67 m до 369 m: пясъци, чакъли, глини, пясъчници, брекчоконгломерати, алевролити и въглефицирани дървесни фрагменти от лигнитен тип. Непосредствената геоложка основа на обекта е изградена от песъчливи и варовити глини с дебелина над 10 m.

Кватернерните образувания в регионален аспект образуват една алувиално-пролувиална песъчливо-чакълеста задруга от пясъци, чакъли и песъчливи глин, но в обхвата на обекта са представени само от глини с дебелина до 1,30 m и хумусен слой с дебелина до 0,30 m.

В площа на третираното инвестиционно предложение и около него не са проучвани и няма утвърдени запаси на подземни природни богатсва. Няма и идентифицирани минерални индивиди и агрегати.

Предвижданото изместване на трасето на Път II-66 и изграждането на надлез над АМ „Марица” ще се изрази в механично нарушаване на геоложката среда при изпълненито на изкопните и насипно-уплътнителни работи и съпъствуващите ги дейности по време на строителството.

Освен от механично нарушаване геоложката среда потенциално е застрашена и от замърсяването й със битови и строителни отпадъци, разливи на нефтени продукти от транспортната и строителната механизация, при аварийни, кризисни ситуации и залпови замърсявания.

Предвиденият терен за строителна площадка е малък и обхваща площ от 5,56 dka. Изкопът на горния слой почва е 5560 m³, а изкопът на неподходящ материал за изграждане на насип – 1326 m³ .

При рекултивацията на старото трасе от изкоп на земни маси за подравняване и извозване на депо се предвиждат 6373,5 m³. Площ от 8082 m² ще се подравняват и изглаждат с булдозер. Така ще се компенсира новият отнет терен за надлез чрез рекултивация на терена на съществуващия път.

Трайно засегнатите площи за сервитута на електропровода ще бъдат 0,018 дка за двете землища, а за сервитута на път ІІ-66 -22,406 дка. Засягат се предимно селскостопански частни имоти с ІV-та категория на земята.

Строителят трябва да съгласува депонирането на неподходящите за обратно влагане в насипи земни материали с общините и съответните РИОСВ.Изборът на терен за депо и/или начинът за друго подходящо оползотворяване трябва да се предвидят преди започване на строителните дейности.

1.6. Растителен, животински свят и защитени територии

1.6.1. Растителен свят
Според биогеографското райониране на Европа, територията, засегната от изграждането на път II-66 Чирпан-Стара Загора и надлез над АМ „Марица” при км 5+028 изцяло попада в т. н. „Континентален биогеографски район” (ETC, 2002).

Районът на инвестиционното предложение попада в Горно Тракийския флористичен район (Кожухаров и кол., 1981 г.). Надлезът изцяло лежи в Горнотракийската низина (Йорданова, Дончев, 1997) и в частност – в Чирпанското поле. Поради древното (преди повече от 2000 г.) усвояване на тези площи, първоначално чрез обезлесяването им, а в последствие чрез агрикултурното им модифициране, днес биологичното разнообразие в тях е силно намаляло. Антропогенните изменения са довели до загубата на основни местообитания за цели екологични групи представители на локалната фауна и флора.

Като цяло районът (с изкл. на крайречните участъци) се характеризира с влошено биологично разнообразие и почти повсеместно доминиране на агроландшафтите с обработваеми земеделски площи.

Земите са земеделски, ежегодно засяване предимно със зърнени култури. Растителната покривка (основно тревисто-храстова) ще бъде засегната в минимална степен поради малката площ на обекта. Тя е представена от: селскостопански площи на мястото на гори от цер (Quercus cerris) и виргилиев дъб (Quercus virgiliana), често с примес от дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora); Ксеротремни тревни формации с преобладаване на белизма (Dichantieta ischemi), луковична ливадина (Poeta bulbosae), садина (Chrysopogoneta grylli) и ефемери (Ephemereta); Селскостопански площи на мястото на гори от полски бряст (Ulmus minor), полски ясен (Fraxinus oxycarpa), дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora) и др.; Смесени гори от цер (Quercus cerris), благун (Quercus frainetto) и средиземноморски елементи и Смесени гори от граница (Quercus pubescens), благун (Quercus frainetto) и виргилиев дъб (Quercus virgiliana).

На мястото на надлеза на път ІІ-66 над АМ „Марица” при km 5+028 не са констатирани локалитети на редки и застрашени видове висши растения Наоколо повсеместно преобладават синантропна и рудерална растителност.
1.6.2. Животински свят
Според биогеографското райониране на Европа територията, засегната от изграждането нанадлеза на път ІІ-66 над АМ „Марица” попада в т. н. „Континентален биогеографски район” (ETC, 2002), характеризиращ се с умерено биологично разнообразие. Като цяло, фауната се отнася към палеарктичния тип и включва и видове със субсредиземноморско разпространение. Много малък е делът на неповлияните от антропогенните въздействия територии, поради което в района доминират агроландшафтите с формираните от човека в тях агроценози. Според Попов и Кумански (1996) в района е представен главно субсредиземноморският зоогеографски елемент.

Конкретно за района на инвестиционното предложение могат да се открият следните представители на животинския свят:

От земноводните в защитените зони от Натура 2000 са разпространени най-малко 13 вида (Gasc et al., 1997; Бешков, Нанев, 2002): дъждовник Salamanda salamandra, голям гребенест тритон Triturus cristatus, малък грeбенест тритон Triturus vulgaris, жълтокоремна бумка Bombina variegata, червенокоремна бумка Bombina bombina, балканска (сирийска) чесновница Pelobates syriacus, кафява крастава жаба Bufo bufo, зелена крастава жаба B. viridis, жаба дървесница Hyla arborea, планинска жаба Rana temporaria, горска жаба Rana dalmatina, гръцка жаба Rana graeca, и голяма водна жаба R. ridibundus. От този състав няма видове от Червената книга на България (Ботев, Пешев, 1985). От изброените видове 1, балканската чесновница, е включен в Червената книга на България (Ботев, Пешев, 1985). В приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие са включени 3 вида – гребенестия тритон, червенокоремната и жълтокремната бумка. С изключение на 3 вида (планинска жаба, горска жаба и голяма водна жаба), всички видове земноводни, изброени по-горе са обект на строга защита съгласно прибожение 3 на Закона за биологичното разнообразие.

От влечугите в зоната са разпространени най-малко 20 вида (Gasc et al., 1997; Бешков, Нанев, 2002, Цанков, 2007): обикновена блатна костенурка Emys orbicularis, шипобедрена сухоземна костенурка Testudo graeca, шипоопашата сухоземна костенурка T. hermanni, Слепок Anguis fragilis, балкански гекон (нощен гущер) Cyrtodactylus kotschyi, ивичест гущер Lacerta trilineata, ливаден гущер Lacerta agilis, зелен гущер L. viridis, живороден гущер Lacerta vivipara, стенен гущер P. muralis, кримски гущер P. taurica, смок-стрелец (синурник) Dolychophis caspius, стрелушка (тънък стрелец) Coluber najadum, медянка Conella austriaca, смок-мишкар Elaphe longissima, пъстър/ивичест смок Elaphe quatuorlineata, жълтоуха водна змия Natrix natrix, сива (дългоглава) водна змия N. tessellata, пепелянка Vipera ammodytes и усойницата Vipera berus. Шест вида са включени в Червената книга на България (Ботев, Пешев, 1985) - каспийска блатна костенурка, змиегущер, змия червейница, пъстър/ивичест смок, смок мишкар и аспида (каменарка). В приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие са включени трите вида костенурки и пъстрия смок. С изключение на 2 вида змии (жълтоуха водна змия и усойницата), всички видове влечуги, изброени по-горе са обект на строга защита съгласно прибожение 3 на Закона за биологичното разнообразие.

От бозайниците са разпространени най-малко 45 вида: източноевропейски таралеж Erinaceus concolor, къртица Talpa europaea, малка водна земеровка Neomys anomalus, голяма (белокоремна) белозъбка Crocidura leucodon, малка белозъбка Crocidura suaveolens, етруска земеровка Suncus etruscus, голям подковонос Rhinolophus ferrumequinum, малък подковонос Rh. hipposideros, южен подковонос Rh. euryale, голям нощник Myotis myotis, остроух нощник Myotis blythii, мустакат нощник M. mystacinus, дългопръст нощник M. capaccinii, ръждив (обикновен) вечерник Nyctalus noctula, прилепче на Натузий Pipistrellus nathusii, див заек Lepus capensis, катерица Sciurus vulgaria, лалугер Spermophilus citellus, горски сънливец Dryomys nitedula, обикновен сънливец Glis glis, оризищна мишка Micromys minutus, полска мишка Apodemus agrarius, обикновена горска мишка Sylvaemus sylvaticus, жълтогърла горска мишка Sylvaemus flavicollis, черен плъх Rattus rattus, сив плъх Rattus norvegicus, домашна мишка Mus musculus, източносредиземноморска домашна мишка Mus macedonicus, сив хомяк Cricetulus migratorius, воден плъх Arvicola terrestris, обикновена полевка Microtus arvalis, белозъбо сляпо куче Nannospalax leucodon, нутрия Myocastor coypus, вълк Canis lupus, чакал Canis aureus, лисица Vulpes vulpes, язовец Meles meles, видра Lutra lutra, невестулка Mustela nivalis, черен пор Mustela putorius, пъстър пор Vormela peregusna, бялка Martes foina, дива котка Felis silvestris, дива свиня Sus scrofa и сърна Capreolus capreolus. От тях 4 вида (дългопръст нощник, вълк, пъстър пор и видра) са включени в Червената книга на България (Ботев, Пешев, 1985). В приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие са включени 9 вида от изброените по-горе бозайници, а в приложение 3 – 16 вида.

Поради липса на детайлно картиране на разпространението на застрашените видове земноводни, влечуги и бозайници в района, се прилага принципа на предпазливостта.
1.6.3.Защитени територии
Съгласно писмо изх. № ОВОС-30/29.03.2012 г. на МОСВ „разглежданият участък на път ІІ-66 „Чирпан – Стара Загора” не попада в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии и не засяга защитени зони от мрежата „Натура 2000”. Участъкът от трасето на АМ „Марица”, в който пътят пресича магистралата при km 5+028, също не попада в границите на защитени зони..».

По смисъла на Закона за защитените територии (ЗЗТ) участъкът, предмет на инвестиционното предложение преминава в близост до защитена местност за опазване на „Находище на блатно кокиче” с код в регистъра - 447, която е в пределите на ЗЗ „BG0002081 Марица-Първомай”. Находището на блатно кокиче (Leucojum aestivum) и естествена равнинна крайречна гора от полски ясен (Fraxinus oxycarpa), полски бряст (Ulmus minor) и летен дъб (Quercus robur) няма да бъдат засегнати от ИП.

В относителна близост (на около 2.5 km) се намира ЗМ „729 Защитена местност „Чирпанска кория“ (Global, 2005; КартГеор 2006) – забележителна дъбова гора – остатък от някогашната равнинана “Magna Silva Bulgarorum” от ранното средновековие. Площта й е едва 580 dka, но тя представлява важен „оазис“ на горските екосистеми в тази обширна и обезлесена равнинна част от Тракийската низина. Гората се намира на достатъчно разстояние, поради което не се очаква пряко негативно въздействие от изграждането и експлоатацията на пътя, вкл. и пътния възел. Наоколо няма други защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии.
Защитени зони от ЕЕМ “Natura 2000”
По смисъла на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), разглежданият пътен участък се намира в близост (около 4 km) до защитена зона „Марица-Първомай” с код BG0002081 по Директивата на ЕС за опазване на дивите птици.

В близост се намират също и Защитена зона „Градинска гора” с код BG0000255, Защитена зона „Река Омуровска” (около 3 km) с код BG0000443 и Защитена зона „Река Марица” (около 6 km) с код BG0000578 по Директивата на ЕС за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна.

Четирите зони са разположени на значително разстояние и не се очакват преки негативни въздействия върху техните предмет и цели на опазване

7. 
   Ландшафт
   

Инвестиционното предложение се намира в локален комуникационен ландшафт с равнинен терен и почвено покритие от чернозем-смолници. Земите са обработваеми, земеделски. Районът е с висока степен на антропогенизация, изразяваща се неизменно в посока на ликвидация на естествените ливадно-степни и лесо-ливадно-степни ландшафти и заменянето им основно с агроландшафти.

Реализацията на инвестиционното предложение няма да промени съществуващия ландшафт. Модерното съоръжение над автомагистрала „Марица” се вписва безпроблемно в съществуващия ландшафт и при изпълнение на предвидените рекултивационни дейности ще обнови визията на тази част от района.