Интервю на анелина георгиева с георги георгиев, шумен, 03. 10. 2010 Г
Изтегляне 306.13 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Г.Г.: Да, 89-та, 90-та, всъщност, хвърлих всичко и почнах от начало. Отидох и станах учител в едно турско село. Аз между другото, имам много приятели турци, с които успях да си запазя приятелството.
- “ . Като циганите предната вечер държавата е длъжна да ми направи жилище в блок 20. Държавата не е длъжна нищо. Държавата е функция на обществото. Огорчен
- колкото българите. Те от 55-та година правят въстания, повече от половината от земята в Полша остана частна собственост и в годините на соца, доста по-добре стоят нещата в Чехия
- , че крадат един кръг хора, едни и същи хора. Много по-различно се случват нещата в другите бивши соц държави. В Румъния са като нас. Ето това е тъпото
- – било то Австро-Унгария, било то Германия, където има традицията да има избори, да се сменят политици, да се правят тези неща
- , и т.н . е заслуга на партията за всичкото това население на държавата, която щеше да си бъде една съвсем лоялна съветска република
- Г.Г : Да, слабо. Възнаграждението не е особено високо, средната заплата е някъде около 500 лева , а и младите хора търсят работа във Варна, София. Варна е на близо, има мн
- Г.Г.: Георги Илиев Георгиев се казвам, директор съм на езиковата гимназия в Шумен и всичко останало, което разказах сигурно придава някаква картина за това кое се крие зад фасадата и името.
- Г.Г.: Не, инак не бих разговарял с вас.
| ИНТЕРВЮ НА АНЕЛИНА ГЕОРГИЕВА С ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ, ШУМЕН, 03.10.2010 Г.
Анелина Георгиева: Ще започна пак с този по-общ въпрос : Какво си спомняте Вие от последните двайсетина години на XX век ? Какво изниква в паметта Ви ? Георги Георгиев: Всичко около смяната на имената на турците , защото, пак казвам тогава в началото на своя път работех в един общински съвет в Xитрино и сменяхме документи и т.н. от турски на български и 89 година на 24 май, трябваше там някви манифестации да правим, както обикновено, но всъщност стана съвсем друго. Една огромна демонстрация, в която имаше около 8-10 хиляди души сигурно, се изсипа от турските села, а ние бяхме седем човека точно срещу всичкия този народ. Дойде едно жигули с полицаи: „Къде са ви автоматите „...Какви автомати? Някой се обади по някоя радиостанция и дойде батальонът на вътрешни войски от Орляк, Добричко – тук дойде, до Хитрино. Минаха много часове, така или иначе, не се стигна до стълкновение, но няколко дни преди това, бяха мисля че 40 човека убили, ранили, тъй като отиваха да задържат вътрешни войски на някаква сватба в Тодорикономово и обстановката беше много напрегната и нервна. Тук в града имаше някакви стълкновения. Това съм запомнил, така най-цветно от онова време. Ааа и после промените, в много случаи стана така че тези, които най-старателно ни учеха колко е правилно делото на социализма, изведнъж се оказаха най-големите демократи и отидоха в дясната част на политическата сцена или там прегърнаха синята идея, както се казва. Винаги съм оценявал това като безпринципност и практически от всички тези години стоя далеч от политиката, макар че дядо ми, аз по произход съм добруджанец е воювал за назависимостта на Южна Добруджа, освобождението и от Румъния, там някаква съпротива добруджанска като ВМРО-то има. 40-та година се освобождава Добруджа и естествено като признателност там той е назначен за кмет. Идва 9 септември обаче и го скъсват от бой комунистите, щото е кмет и общо взето за това стоя далеч от политиката, защото политиката е мръсно нещо. До колкото нашите бивши така комунистически идеолози и всякакви отидоха в дясната част на политическата сцена. Мен винаги ми е било обидно да мисля и дори да говоря за това, но всъщност през тези 20 години, се случи това, че тези които отидоха да се занимават с политика материализираха идеите си, убежденията си, в смисъл такъв, че няма бедни хора между тези, които бяха народни представители в последните няколко парламента и всъщност зад многото приказвания в парламента, тези бомбастични декларации и телевизии и т.н. стоят единствено комерсиални интереси . Никой от тези хора не си вярва, където говори по медиите, че воюва за някаква кауза. Изведнъж толкова много се оказаха репресираните в България, а действително имаше двама-трима дисиденти истински. Единият Желю Желев – президентът , който написа „ Фашизмът” и ако не я бяха забранили нямаше и да я прочетем, тогава всички студенти я изчетоха . А.Г. : Забраненият плод… Г.Г.: Да, и му прави чест, защото имаше добра кариера като философ-първият човек, който се хвана да направи истински анализ на състоянието на системата и Блага Димитрова и там още някой друг , всичко друго Иванкостовци и т.н., където се появиха след туй, и комунистически издънки разни – направиха една изключителна криминална криминализация и всички усилия на Борисов да въведе някакъв ред в държавата свършват на някакъв етап, защото правосъдието е направено така, че да не работи ефективно. И е направено от същите тези народни представители, които няколко мандата стоят в парламента, защото ако правосъдието работи ефективно две трети от народните представители трябва да са в затвора просто, а опитът да се прехвърли отговорността от всички ни, защото нямам представа колко комунисти е имало тогава – 89-а година, но си мисля пък, че всички, които работеха в различни администрации, полиция, правосъдие и т.н. съвсем добросъвестно си вършеха работата и опитът на обществото да прехвърли отговорността изцяло и само върху тези хора, доведе до създаването на такива групировки, за каквито в момента чуваме, общо взето не знаем кое е вярно, но те са част от прехода – криминални групировки, силови групировки, на повърхността се виждат някои борци, някои спортисти, гребци бивши, но те в никакъв случай не са двигателите, не са конструкторите на тази система. Те са просто обикновени изпълнители, зад тези групировки стоят начетени и интелигентни хора, вероятно много обидени, за това че цялота отговорност им беше вменена, може би незаслужено и решиха да я карат по техния начин, да си върнат на обществото и на България. Спомнете си , ама няма как да си спомните оня списък, където предадоха всичките български разузнавачи зад граница . А.Г.: Това коя година се случи ? Г.Г.: Ми , Стоян Ганев беше външен министър, по негово време се изнесе един списък и айде сега вие се поставете на мястото на един такъв човек, който си е заровил живота – той се е лишил от ежедневното общуване, среда, приятели , роднини и т.н. Отишъл е да живее зад граница в някакъв измислен свят, за да бъде лоялен към държавата си и към отечество и т.н. и по-емоционални думички може да се използват и изведнъж някакъв, веднага мога да го определя, сега им викат гейове вади един списък и го дава на турското разузнаване. От там нататък , как ще служиш на такава държава питам аз? И няма ли да ти се иска да ги избиеш ? Общо взето, в национален план така, инак в локален нищо особено. Изкарах няколко безработни години . А.Г.: След 89година ? Г.Г.: Да, 89-та, 90-та, всъщност, хвърлих всичко и почнах от начало. Отидох и станах учител в едно турско село. Аз между другото, имам много приятели турци, с които успях да си запазя приятелството. А.Г.: А вие къде сте завършили вашето образование ? Г.Г.: В Търново и бях 2 години учител на село. То на село да си учител нищо – общо взето каквото и да правиш при положение, че в семейството се говори само на турски, в селата няма българи изобщо, децата разбират български – някаква елементарна комуникация и общо взето не разбират какво пише в учебниците. Сега е още по-зле от тогава и просто ходиш, получаваш една заплата и това е. Само че така не ми се живееше и се кандидатирах за директор на едно селско училище, за да не дразня новата опозиция. Те казаха, край, конкурси ще правиме, няма както едно време връзкарски истории. Господи! Минах конкурса, т ъй като аз макар и безпартиен бях заместник кмет по образованието в Хитрино, тогава като посрещахме турците . А.А.: Това след голямата екскурзия, тези турци които са се връщали ? Г.Г.: Преди нея, когато започна всъщност, тъй като излязоха на улицата и т.н. и напуснах демонстративно. Назначиха едни временни управители. Там едни неграмотници, те там бяха декларирали друга принадлежност и там някъде из архивите, може да стои написано, че не искам да бъда отговорен за глупостите, които се случват в общината и напускам. Бях учител на село, но това е губене на време. Бе търси се тук един директо. Бях напълно наясно с нормативната уредба не тук, а в Царево. Три дни бях директор, извика ме началничката на инспектората. „Не можеш да бъдеш”. „Що да не мога? Аз нали те питах конкурс ли ще правиш или ще си назначавате ваши хора” „Ми политическите сили не са съгласни ”. И аз викам: „ Бе маму му стара мене и комунистите не ме искаха и вие не ме искате, аз какво да правя сега. Викам аз имам удостоверение подписано от вас, че съм спечелил конкурса. От тук нататък какво говорите не ме интересува – това в съда ще го обяснявате”. Тя се разкращя. Извика там заместника си, експертът, който всъщност преди това беше секретар на общинска партия, но бързо бързо беше сменил боята вече. Сяда човека до мене, прегръща ме : „Какви проблеми имаш бе младеж?” „Аз нямам бе, вие имате”. Тя му обяснява за какво става въпрос и той вика: „Що не се свържеш с демократите и тия проблеми ще отпаднат”. Аз питам: „Кои са тези хора”. „Бе ние бе”. Викам, не и какво най-общо се случва. Зарязах там директорството, отидох в математическата гимназия. А.А.: В крайна сметка се отказахте от този пост, заради това че не се присъединихте към демократите ? Г.Г.: Ами да, изтъргуваха едно учителско място по история, което беше временно и макар че имаше две места есента още директорът отказа да ме назначи, тук се освободи място по история и бях 2-3 години учител. А.Г.: В това училище, в което сте в момента ? Г.Г.: Да, станах директор и т.н., както да е, това са други неща, но случи се така, че и в демократическите среди отидоха същите комунисти и със същия начин на мислене , и със същите методи, и със същото поведение. Ако не си с нас си против нас! Нямаш алтернатива, не можеш да мърдаш и това е най-тъпото в нашето общество . А.Г.: Ако не си част от властта не можеш да се издигнеш? Г.Г.: Точно. Хората са едни и същи, само боите са други, декларациите са различни, но методите са едни и същи. Тъй като, общественият елит в миналото беше 90% комунистически, защотото другият е унищожен след 9 септември, до колкото го е имало, в София така нареченият Народен съд, в който официално са убити около 3000 души, но неофициално 11 000 са изчезнали без съд и присъда и т.н., и това предимно в София и някои други големи градове и се появява един соцелит от индустриализацията по социалистически, от това че селяните минават в града, образоват се, но те усвояват на 100% методиката на комунистическата партия. Те израстват с идеите, с механизмите – тия от 44-та година насам. На нашето общество това му е големият проблем, защото то няма независимо такова развитие, доколкото се развива и доколкото се формира се формира като организирано общество е в рамките на социалистическата реалност. Не знам, дали се изразявам достатъчно ясно, не аз а Франсис Фукояма признава на източно европейските тоталитарни държави няколко изключително важни неща: за много кратък период успяха да се урбанизират, да дадат едно добро образование на обществото, да се индустриализират насилствено. И то всъщност това е проблемът на онова общество. До ниво въглища накъде 60-та, 70-та година, казва той, общо взето стандартите бяха сравними и обществата бяха от двете страни на желязната завеса, бяха общо взето на едно ниво. Друг е въпросът, че на запад се осъществи нова технологична революция, а на изток нямаше как, защото беше ограничена системата в собствените си параметри. Какво точно имам в предвид? Ами, едни партийни секретари на по 50, 60 и повече години и тука имаше един пословичен образ, партизанин – Бай Върбан от Преслав: „Какво искате, мене като не ми аресваше хванах Балкана, ей там, като не ви харесва хващайте Балкана!” . Общо взето това е израз на крайна форма, но отиваш при някой фактор ръководен и му викаш: „Дайте да направим, туй и туй, имам такива идеи“. И той: „Бе какво ме занимаваш,получавай си заплатата, гледай си работата и не си разваляй рахатлъка, че и моя!” Ето това беше проблем на системата. Докато тези хора са били млади и енергични и са имали някакви идеи и т.н., и самият Сталин и Хрушчов и те са имали някакви други идеи и са се реализирали главно чрез администриране. Системата нямаше вътрешна динамика и не можаше да върви. А.Г.: Всичко се спускаше от горе, и на хората не им беше нужно да мислят ? Г.Г.: Точно така, нашето общество се формира по този начин и тия 20 години сегашните още не са достатъчни за да излезем от тази рамка. Някой, не си спомням, някакъв приятел на главната улица преди много години, ей така в някакъв подобен разговор: „Нищо няма да се промени бе”. Викам: Как няма да се промени? И защо няма да се промени?” „Знаеш ли, колко години Мойсей е водил хората през пустинята, за да се сменят поколенията?”. Поколението е същото, така че не може да се очаква някаква революционна промяна изведнъж. Ми не става. Същото е тук сега в Шумен. Кметът, Найден, с който вероятно вчера сте говорили и екипът му изобщо, приятели сме, познаваме се добре от младите години. В прав словоред им казвам, някои поостаряхме всички работехме в комсомола, но някои останахте там. Назависимо какви длъжности заемате в момента, просто нереалистични идеи, бомбастични изказвания. Ето, сутринта чета някаква декларация на местната структута на БСП, че градът приличал на строителна площадка, както в годините на соца, нищо не се е строило толкова интензивно. Не се е строило, но договорът по ИСПА беше подписан 2003 г. , дойдоха тези пари за цялостна промяна, затова че сегашният кмет няма абсолютно никаква заслуга за това, че се копае в момента. Друг е въпросът, че той търпи негативите, щото пък това създава проблеми на гражданите и така, но никак не обичаме да си говорим истината в нашата държава. Да говорим за нещата с истинските им имена. Даже рискуваш като говориш истината, почти толкова както във времето на соца. Сега не е проблем да разкажеш един виц за Първанов примерно, Бойко Борисов или еди кой си, но това никой не го взима на сериозно и не значи, че имаме свобода на словото и печата, но ако почнеш да говориш за по-сериозни неща не е добре. А сериозните неща, всъщност са многото пари, които отиват не където трябва. Имаше в правителствен вестник – Филип Димитров, Иван Костов беше финансов министър, имаше една афера САПИО, която Иван Костов на коляно в парламента подписа, незнам точно какъв документ обаче изнесоха това, документално го показваха години след това, момента на подписа за внос на бяла техника, без мита, без нищо тирове с техника влязоха в България, кой какви пари раздели тогава никой не знае. Пак Иван Костов вече като премиер казаха колко компютъра ще получат училищата. Какво стана с компютрите? Лятото мина, няма ги компютрите от Китай и тировете изчезнали по пътя, откраднали тировете. Тук мандатът на предишното правителство, 2000-та година имаме интернет, държавата финансира интернет. Компютрите се правят в София и получаваме едно писмо, откъде трябва да получаваме и интернет. За толкова пари тази година ще получавам интернет от еди кой си доставчик, едната година от един, другата от друг, зависи кой е в правителството. Как ви се струва това ? А.Г.: Не ми се струва като монопол. Г.Г.: Обажда се един ден един, имате да получавате 15 компютъра, хубаво, откъде? В проект на министерството. Ми трябва да дойда там ли? Няма ние ще ги донесем, защото те са много училищата. Направете си една елементарна сметка. В България има 3000 училища средни, по 15 компютъра отиват към 45 000. По 1000 лева един компютър отиваха стотици хиляди. Некъв минимален процент комисионна и остатъците отиват където трябва. Дотам беше стигнала работата, че имахме една шеф на отдел Общо образование, после стана дирекция май, София Димитрова и питат журналистите: „Ама вярно ли че вие сте взели 40 000 комисионна за отпечатването на тези учебници”. „Ми хубаво де, 40000 к’во толкова. Толкова много пари ли са?” Даже не си направи и труда да отрича. Вече не е там разбира се, но имаше достатъчно дълго време корупцията да се настани на всички нива. И Бойко Борисов и Цветан Цветанов са прави където казват – „Където пипнеш, навсякъде вони”. Абсолютно съм сигурен, че е така и, че какво сега Ахмед Доган го глобиха 400 лева ли беше, затова че не декларирал хонорара си – за тия пари в същото време чета, че искат глоби да се въведат до 1000-2000 лева. За средно статистическия гражданин законът е железен. Същото е както едно време, но даже Тодор Живков не си позволяваше такива екстри да пуска ти ще крадеш, пък аз няма да те вкарвам в затвора. Нищо подобно, като се издънеше някой заминаваше директно. А.А.: Тоест вие смятате ,че преди корупцията не е била толкова голяма? Г.Г.: Абсолютно съм сигурен. В репресивната държава човек не можеше и да си мисли, че може да прави подобно нещо. Полицията, първо, беше желязна и наистина имаше ред и организация, те сега полицаите са , половината от тях, играят в двата отбора. Правосъдието работеше както трябва. И както казва един мой познат, той е адвокат в момента, но докато работеше в системата на правосъдието той беше окръжен прокурор. Като тръгна да се скапва работата, той напусна и един от известните адвокати в България в момента: „Аз само за едно денонощие без да имам компютър, принтер, без всички тези средства, които в момента улесняват много работата, с химикала и с белия лист съм изяснявал всичко и съм успявал да убедя съда, че въпросното лице трябва да бъде задържано, да отиде в затвора и т.н., сега за една седмица не мога да се оправят. Държат ги три дена и ги пускат, щото не може прокуратурата да изведе доказателства и ги пуска, а то очевидно е така. Просто, мисля че съвсем целенасочено всички, от които зависеше направиха така , че да да не работят институциите, за да може да се разпредели националното богатство. Между отделни физически лица. Това вече почти е факт, това разпределение. Пак по законите на историята, като се разпредели богатството, като се рапредели капиталът трябва да заработи правосъдието, държавата за да гарантира приходите на тези, които притежават богатството. За да може да функционира нормално системата и логично и очевидно първите усилия да се въведе ред са налице. Друг е въпросът кога ще бъдат те по-успешни, но това са процеси, факт е че началото се поставя, вече говори за други нагласи на обществото. И това ще се случи. Дали ще стане точно като в Германия не съм много сигурен, в предвид манталитета на българите, но определоно ще стане доста по-нормално. Само че животът тече , хората остаряват. Някои изживяват, съществуват буквално, но това е. Животът тече. А.Г.: Вие така като ми говорите, оставам с усещането че и във вас има някаква обида от държавата? Има ли нещо подобно? Говорите с малко огорчение . Г.Г,: Да определено, държавата е абстрактно понятие. Какво представлява държавата? Ми всеки си плаща да има държава, инак ще плаща на някоя друга държава за това. Когато не ме е било яд винаги съм се смял на тези които казват: „Държавата е длъжна да ми даде“. Като циганите предната вечер държавата е длъжна да ми направи жилище в блок 20. Държавата не е длъжна нищо. Държавата е функция на обществото. Огорчен, до толкова до колкото не се случи това което трябва. В Полша нещата изглеждат много по-различно, но поляците никога не са били толкова лоялни на каузата на комунизма, колкото българите. Те от 55-та година правят въстания, повече от половината от земята в Полша остана частна собственост и в годините на соца, доста по-добре стоят нещата в Чехия, отколкото при нас, просто при нас целенасочено и умишлено, всичко се водеше към разруха като се крадеше през всичкото време и като започнаха да идват фондовете за възстановяване пак се краде, значи и по-рано се крадеше и сега се краде и общо взето подозирам, че крадат един кръг хора, едни и същи хора. Много по-различно се случват нещата в другите бивши соц държави. В Румъния са като нас. Ето това е тъпото, щото от средностатитическия човек нищо не зависи и факт е, че резултати от последните парламентарни избори бяха такива означава, че българите са осмислили вече, и са стигнали до някакъв подобен извод, щото по-рано нашите вашите, у а, това бяха глупости, по разни митинги крещяха едни бабички, номенклатура, тоталитерен и т.н. без да знаят изобщо смисъла на понятията, които повтарят. Но всеки вероятно е идентифицирал собсвеното си неудочие и нещастие със системата и с държавата и затуй продължаваме сега да говорим държавата така – ми е не е държавата, хората са. Баща ми, който е на 89 години, да е жив и здрав, там в далечното ми детство като се възтрогвах от книжки с партизански подвизи и т.н. и след поредния ден, който е късал нервите си го питат нещо майка ми там, сестра ми: „А бе, не ме питайте – прост народ, слаба държава”. Тогава си мислех: Боже, какъв нихилизъм. Човек как може да бъде лишен от грам патриотизъм, да говори по този начин? Всъщност, едва ли е бил наясно колко е бил прав, защото зад понятието прост вероятно трябва да се крие понятието ниско интелигентен. Естественото съзнание не е нещо, което можеш да притеглиш, много ми е трудно да обясня на учениците си какво е и все по-трудно става с всяка следваща година, защото те са все по-неграмотни, но нивото на обществено съзнание определя състоянието и функцията на държавата. Защо след 44-45 гдина има въстания антисъветски в Полша, Унгария, Чехословакия, а в България и Румъния няма. Защо няма? Защото има традиция, демократична традиция в Полша, Чехия и Унгария макар и да не са притежавали държавна независимост те живеят в една буржоазна демокрация в рамките на – било то Австро-Унгария, било то Германия, където има традицията да има избори, да се сменят политици, да се правят тези неща – значи те са наясно с това. У нас няма. Ние имаме самостоятелна история до 9 септември 60 години, защото другото е феодализъм преди това. Демокрация – 60-години, през която се случват пет преврата, а и следва 50 години тоталитаризъм. Две поколения, които израстват с комунистическо съзнание. Всичко това, за което си говорихме преди малко-индустриализацията, образованието и т.н., и т.н . е заслуга на партията за всичкото това население на държавата, която щеше да си бъде една съвсем лоялна съветска република, каквато и беше на път да се превърне по едно време България. Така че, какво да очакваш повече след като няма и идея за национална независимост, за някаква самостоятелност, традиция. Това сигурно е една от големите причини младите хора масово да напускат България сега, за съжаление. От това училище, аз съм петнадесета година директор, едва ли срещам 15 човека от училището в Шумен, масово ги няма . А.Г.: Отиват в по-големите градове или в чужбина? Г.Г.: По-скоро второто, и тук, макар че звучи така грозно, ми се струва че е вярно, интелектуалният потенциал на града се изчерпва и на държавата, също. Защото най-свястното и най-читавото остава навън, а тук оставаме ние с братята, където крадат решетките от канализацията за скрап, и паметниците даже. Тези 20, и не само и тези 20 години, но и предишните 50 години, докараха работата до там, до една тежка криза в ценностите, в морала, и изобщо някакво такова, като че ли оглупяване и оскотяване, аз туй и по-рано съм си го мислил. Колкото интелигентните стават по-интелигентни, той започва да се образова, да търси, да се информира и толкова глупавите стават по-глупави – зарязват всичко, нищо не ги интересува, и я няма средната маса, която трябва да балансира, като че ли започва да се губи. И това е. Не знам дали ви хареса този монолог. А.Г.: Искам да ви питам за ваше лично мнение. Вие споменахте в началото на разговора ни за възродителния процес, смянатана имената, трябваше ли да се случва и трябваше ли по този начин ? Г.Г.: Не,не по този начин категорично не. Някои от хората бяха започнали, бяха се приобщили към нашата култура и много често към тях се обръщаха и с български имена, имаха там някакви прякори, псевдоними и т.н. А.Г.: Нямаха нищо против? Г.Г.: Нямаха нищо против, абсолютно. Имах един приятел, той живее в Турция, щото заминаха около тия събития, който ми е връстник, астрален близнак по-скоро и за да получат децата му некво сносно образование взе квартира в Шумен, нае квартира, жена му си намери работа, работеше в банката, а децата му ходят на българско училище. Живееха на нашата улица и всъщност моите деца и неговите деца играеха постоянно заедно и там или у нас, или у тях – някой им маже филии и закусват и така. Съботите и неделите пък ние бяхме заедно, щото ходихме на лов, турците много ценят приятелството и лоялността и са точно толкова приятели колкото ти си им приятел. Сигурно е показателен фактът, че въпреки че участвах в ония мероприятия, по силата на служебните си задължения, пак казвам, че успях да си запаза приятелства много от тях, и то до такава степен , че наложи ми се преди 6 години ми правеха много тежка операция, трябваше да дойдат хора да дават кръв и дойдоха турци, а това още веднъж потвърждава тезата ми, че индивидуалното приятелство, приятелството между хората може да се съхрани и да го има. Да, те бяха се приобщили, те и тези, които решиха да живеят в България, търсят по всякакъв начин начин да дойдат да живеят в града, защото на село нищо не се случва. Много хора такива познавам в момента. Той работи на село, жена му работи на село – той прехожда всяка сутрин в града, но децата му да могат да бъдат в българско училище, това е достатъчно показателно, че този човек е решил да живее в България и да бъде български гражданин. Винаги когато възникват, но то това е политика на държавите, когато възникнат икономически проблеми в една държава, на преден план политиците изкарват етническия проблем. Виждаш ли, турците са виновни , щото ние изоставаме икономически. В Румъния тогава се оплакваха от унгарците, щото те имат огромно унгарско малцинство. Истината е, че оная система беше фалирала икономически като цяло. И не стоеше добре политически още от 80-та година. Аз завърших там някъде и общо взето следях вече с интерес политиката, създаването на Солидарност в Полша и постоянния натиск върху държавните институции в Полша, стигна се до въвеждане на военно положение, което е съвършено безсмислено, последна крачка да се задържи някаква администрация – след като населението, народът не иска една власт какво ще правим, ще колим народа? Пак казвам, че това беше слабото място в политиката на Тодор Живков, той иначе беше голям хитрец и западният свят използва точно на време и на място този сериозен пропуск. Щото турските радиостанции, с няколкото изселнически вълни в предишните години, много роднини бяха оттатък в Турция имаха възможност да общуват, имаха информация какво се случва независимо от това, че се полагаха много усилия да се заглушават радиостанции те пак успяваха да правят емисии на български. И сега пак има такъв процес, в смисъл тези хора се интегрират даже доста бързо . А.Г.: Турците в България имате предвид? Г.Г.: Да, някои от тях направиха сериозен бизнес, всъщност ДПС има изключително деструктивна роля в политическия живот и сред турското население в България, защото се наложи некъв не знам азиатско-ориенталски такъв стил. Те нямаха хора, нямаха подготвени елит, кадри за различните администрации, за сравнително кратко време обучиха едни хора, пратиха ги на запад, обаче част от кметовете в тези по-малките общини на север между Шумен и Разград управляват като абсолютни феодални господари. Тук преди месец един за малко да закрие училището, макар че има работа, защото директорът не беше от ДПС, глупаво звучи, но ако не правиш каквото казва ДПС няма работа за теб, няма заплата и т.н. Това е изключително примитивна така практика и политика, която много често се използва и в Шумен и на други места в държавата. Хванат един човек, уволнят го, обвинят го в хиляда гряха, които после не могат да докажат институциите, а всеки е невинен до доказване на обратното, обаче той остава без работа, очернен е достатъчно по местните медии и е от някъде, независимо какво, колко добросъвестно е работел, каква кауза е защитавал, какъв принос има за града ако искаш, няма значение, това е гадното. Вероятно нещо подобно се случи и с мен , като станах директор тука пред ОПАК беше като джунгла, събрах мъжете сякохме 2 дена с брадви, изнасяхме с камиони, после събирах учителите поне веднъж есента и пролетта ги изкарвах да работим. Част от тях идваха, другите казваха, че това са болни мозъци, комунистически съботници и т.н., в училището беше страхотна мизерия, мисля че сега не е така. Няма значение дали са комунистически или каквито искаш – работата, която трябва да се свърши, трябва да се свърши . А.Г.: Аз видях на таблото дипломите и различните грамоти, които се взимали, тъй че явно не е както преди. Г.Г.: И тези награди също, обаче от това заплатата ми не е станала по-голяма. Три години кандидатсвах за един проект пред социалноинвестиционния фонд за 200 000 евро и накрая ги спечелих, затова училището изглежда по този начин, с певецета, стъклопакети и т.н., иначе покривът течеше като душ от начало. Разказвам на един колега от гимназия, ела, проектът е готов, знам хората, ще ти го дам, ти само ще му смениш името и отиваш: „А, те като направят другите училища ще направят и моето”. Ще го направят, ама не го направиха и така си стои, но от всичко това моята заплата не е станала по-голяма. А.Г.: Но сте удовлетворен от работата си? Г.Г.: Определено. Какъв беше този Лоуган, солистът на Юрая Хипс, трябва да дойде сега. Той някакъв филм също направи, понеже имаме американка тук, иска да я интервюира, и това е следващата среща. Ми това е общо взето, вие уловихте настроението, уловихте нюанса, мисля че и определено можеше да бъде и по-добре . А.Г.: Преходът? А вие, все пак използвате понятието преход. Според вас правилно ли е това наричане за годините след 89-та? Г.Г.: Да, дотолкова доколкото одържавената собственост трябваше да бъде по някакъв начин разпределена, и тя част от нея си беше наистина само държавна, защото тя в годините на соца, когато държавата беше собственик на икономиката. Това че всеки сега казва, че държавата е длъжна, еми длъжна беше тогава, защото държеше цялата икономика и всички ресурси бяха у нея, сега обаче не е така, икономиката, предприятията, средствата за производство не са държавни и всъщност това е преходът – промяната на собствеността от държавна в някаква друга, друг е въпросът, че голяма част се извършва по един криминален начин. Както стана така, че бяхме всички еднакво бедни до една дата и след една седмица едни се оказаха много богати, а пък други бедни. А.Г.: Само това ли е преходът? Г.Г.: И всичко останало, за което стана дума. Съзнание, начин на мислене, тия промени които стават най-трудно. Да разбереш, че не държавата трябва да има грижа към твоите деца, ами твоите деца са си твоя грижа и ако някой реши да помогне на някого е свободен да го направи. Човек лесно вероятно осмисля правата си, но много трудно осмисля задълженията си. Всичко това е преходът, който категорично не е завършил и ще завърши както Мойсей, две поколения и работата се оправя. А.Г.: Тоест нужно е още време ? Г.Г.: Да. Това е. Тъжно е, щото през това време дните си текат. Животът си минава. На времето не ни интересуваше какъв е преходът за българите и една Хърватска, която не е член на ЕС, ми навсякъде цветя, чисто, приятно, хората некакси, не знам добри усмихнати. Тука ние ще се пукнем от злоба, мизерия навсякъде, всеки си мисли че някой друг е длъжен да върши неговите неща и за това е мизерия. А.Г.: Хората са много тревожни. Г.Г.: Да, тръгнете по пътищата, на която и отбивка да спрете – певеце-та, чаши, бутилки, боклук колкото искаш. Що? Минате по край язовирите какво е чудо, в гората вече стана така. Щото ни мързи да си изхвърлим боклука където трябва. Държавата ли е виновна? Не, определено не. Влизаш от Хърватска, в Босна и Херцеговина – същата картинка там даже е по-зле от България. Това е. А.Г.: Добре. И все пак кои години според вас са по-добри, по-спокойни за вас, за българина, годините преди 89-та или след нея? Вие лично кога сте се чувствали по-добре? Г.Г.: Аз се ожених 78-а година и 79–та теглих първия си заем, от тогава до сега винаги съм имал заеми. Така че за мен винаги е била все едно. А друг е въпросът, че тогава хората се чувстваха по-сигурни за утре, защото имаше сектори в икономиката, които бяха губещи, но се поддържаха по социални причини, за да няма безработни хора и в този смисъл, тя за това и икономиката беше доста неефективна, защото да имаше предприятие, които работеха на загуба само и само хората да имат заплата. Друг е въпросът, колко неща можеха да се купят с тези заплати. Защото носиш едни 500 лева в мототехника ги внасяш и след 10 години получаваш право да си купиш лада или жигули, нещо което е било абсурд. По този начин се поддържаше сигурността на пазара, гарантираше се пазарът за производството на автомобили и на всичко, чакаш там 3-4 денонощия да си купиш един телевизор Темп или Радугар, който беше общо взето голям колкото онази маса и ти трябваха трима души да го качиш до втория етаж и нафтова печка, това бяха абсурдни неща, някакъв такъв изкуствен дефицит се поддържаше, мисля че го нямаше дори и в другите соц страни, щото в Унгария магазините изглеждаха по съвсем друг начин, имаше повече стоки в Чехия също, в ГДР. Тук при нас нещата бяха доста по-зле и при положение че държавата е имала толкова лостове, толкова сила, в какво се състои по-доброто на живота на запад? Ми във Франция на един баир една къщурка, на друг баир една къщурка – навсякъде има асфалт, ток, вода и газ. Една колежка, стоим там в едно училище: „–Абе, верно ли е че българинът се топлел с дърва - Да ,защо? – Това е много скъпо.” Във Франция може да си купиш дърва, както дървените въглища за барбекюто – тая вечер ти е кеф да си запалиш камината, минаваш през бензиностанцията купуваш си едно чувалче с дърва. Точно по това време моето парно работеше с дърва и 10-12 кубика за един сезон изгаряха у нас. Какъв е бил проблемът да се газифицира държавата? Още повече, че руснаците ни даваха газ без пари. Като дойдоха после французите, като върнаха визитата тука и колегата вика: „ – А добре е Шумен, 20-ти век. Варна хубав град. – Между Шумен и Варна г-н Георгиев ? - Даже, вика, от аутобана се вижда, че селата ви живеят в Средновековието“, което е самата истина. Там животът е на светлинни години от нашето село, щото всички тези проблеми са решени и хората са безгрижни, гарантирани са им доходите. Защо? Защото икономиката им е ефективна, щото работи на пазарен принцип, щото французите не са отказали плана Маршал и т.н. и т.н. Но, не е толкова лошо, че все пак ще видим и друг начин на живот. А всъщност през този век няколко поколения българи преживяват такива превратности. Веднъж това се случва на 9 септември и на едно две поколения животът им е объркан, още веднъж се случва 89-а година и следва още веднъж, докато се наместят пластовете. А.Г.: Включително и вашият живот се промени тотално след 89-та? Г.Г.: Ми, да. Стана много трудно по едно време. Може да питате други, имаш 50 лева следобед, и не си сигурен утре сутринта с тях дали можеш да си купиш хляб. Имаше един момент, в който заплатата ми се равняваше на 3 долара. И не можеш да бъдеш сигурен дали ще можеш да си купиш хляб сутринта за децата си да ги нахраниш, буквално, но минахме през това, мисля че поне еднаот световните големи инфлации беше предизвикана умишлено . А.Г.: Един голям стрес е било, до 89-та сигурност, стабилност и изведнъж тоталният им крах... и един последен въпрос. Коя е работата, заниманието, която ви е доставяла по-голямо удовлетворение. Нещото, с което сте се занимавали преди 89-та или функцията ви на учител, директор на това училище ? Г.Г.: Значи, определено тук и сега, защото всъщност аз и за това съм учил и не веднъж съм канен да стана и зам. кмет, и началник, но за мен тези институции съществуват сами за себе си. Ефективната работа и полезната работа е тук. Другото, да се правиш, да седиш зад някое бюро по цял ден, да прехвърляш някакви книжа, да стоиш и да досаждаш на хората, да се правиш на началник е без смисъл. Винаги съм се вбесявял на началници, които пречат на хората си да работят. Много често срещано явление в България са такива хора, протежета, политически решения, които изобщо не разбират това, за което получават заплата и разпореждат това да се случи, онава и т.н. това е един от големитепроблеми в нашата действителност. Децентрализация, децентрализация – добре. Колегите слязоха в училището, видя се че не са никак малко, разбрахме колко много са крали общините преди това, като непрекъснато повтаряха че няма пари. Оказа се че въобще не е така и сега се правят конкретни неща, нужни неща за училището. Щото много по-лесно е да направиш една ревизия на на един директор и да го вкараш в затвора, ако искаш даже за туй че неправомерно е разходвал средства, вместо да вкараш един кмет, на голяма община за неправомерно изразходване на пари, щото нещата са по- глобални и политически и т.н. т.н. Така че, определено тук и сега намирам живота си по-смислен. Съвсем друг е въпросът, че се оказа че там сме защитавали едни каузи, които тези които са ни убеждавали, че трябва да ги защитаваме не са вярвали в тях и първи се отказаха от тях и отидоха в другия отбор. А.Г. : А вие вярвахте ли в тези каузи ? Г.Г.: Определено. Аз съм точен продукт на онази добре работеща пропагандна машина. Едно там селско момченце, родители –селяни. Майка ми беше ходила само на руско училище, колкото можеше да пише на български беше самоука. Първият телевизор в нашето село се появи 67- 68 година, там се гледаше само руска телевизия, защото ресурсите на страната ни не стигаха да покриват цялата страна с българска телевизия. И книгите, вестниците, телевизията, филмите, мисля че повече от 3/4 от връстниците ми от моето поколение в партията бяхме продукт на това. И училището беше впрегнато да работи в това. А.Г.: Пропагандата е била огромна и успешна? Г.Г.: Изключително, който не се поддава на пропагандата се местеше да живее в Белене и често оставаше там. Значи от една страна е тя, а от другата е терорът. Така е. Всички вярвахме и колко лоши са американците . А.Г.: Вие обаче казахте, че не сте били съгласен с възродителия процес? Как са се случвали нещата ? Г.Г.: Да, определено – даже веднъж, май не само веднъж съм казвал на глас, че това е груба грешка и ме предупреждаваха да си трая, щото може да имам проблеми, но всичко, което е трябвало да върша, съм си го вършел съвсем добросъвестно и времето наистина показа че е грешка. Просто не му беше времето на това нещо. Ако се беше случило на 9 септември и без друго всичко е било разтуряно тогава, щеше да е забравено и щеше да е необратимо. Както се е случило с българите и в Беломорска Тракия, и в Одринска Тракия, и в Севена Добруджа. Тъй че нямаше да е някакъв прецедент на Балканите, защото всички съседи са го правили по отношение на българите. И ако не беше светът разделен по този начин може би пак нямаше да се стига до такива крайности. Просто двете политически системи воюваха нерекъснато, неофициално. С всички средства, в различни части на света и това беше един от фронтовете. Както Корейската война, както Виетнамската война, Афганистанската война и т.н. Рейгън беше обявил Съветската империя за империя на злото още 86 - 87 г. сигурно някъде около това време и едни програми имаше, почнаха инициатива за стратегическа отбрана, от космоса трябваше да се хващат съветските ракети за милиарди и това също съвсем целенасочено, по този начин съветската икономика не можеше да участва в съревнованието изобщо. В Москва и Ленинград добре, но всичко останало беше мизерия. Дървени къщи в по-голямата част на Русия, една от най-богатите държави на света живееше населението и в мизерия. И ние живеехме завидно добре в сравнение с тях. Затуй казвам, че беше голем хитрец Тодор Живков, защото 73 г. петролната криза, той тогава купи тия танкери 5000 тоновите „Огоста“, „Вит“, „Осъм“, „Струма“ втора употреба – от Япония ли дойдоха? Товарят с нефт в Одеса и заминават направо в Западна Европа, посланика на Съветския съюз праща съобщение, че България води колониална политика по отношение на СС – купува нефта за две копейки, а го изнася за долари в Западна Европа, но протестът му абсолютно неуважен, тъй като България е най-лоялният съюзник на СС. Но от това държавата печелеше и последно там до отсраняването на Тодор Живков държавата нямаше такива дългове, за каквито се заговори след това. Значи някъде около милиард са текущите като задължение, което за една държава е нищо. А от там нататък започнаха вече едни не особено почтени действия на едни други хора, едни куфарчета – това са вече хипотетични неща, които аз знам, но колкото има дългове в България външни те се случиха след Тодор Живков. А.Г.: А вие спомняте ли си кога научихте новината за свалянето на Тодор Живков и как реагирахте вие на новината ? Г.Г.: Същият ден в който се случи – късният следобед, беше доста мрачен ноемврийски ден и аз си тръгвах, дететото ми беше на някакво зелено училище край Силистра. Тръгнах с колата, заваля сняг по пътя, взех го отидох си на Тутракан на гости на моите родители, то беше не мога да си спомня четвъртък, петък ли? Но сигурно е било почивен следващият ден. Датата си спомням, но не си спомням деня. С усещането, че ще се случват интересни неща вероятно... А.Г.: Как разбрахте точно? Г.Г.: По радиото го казаха, после започнаха митинги и т.н., не ми беше особено ясно кой какво иска, и защо, както и тея, които крещяха по улици и летища като се появи царя, но нещо характерно за българите е, че те продължават да си мислят голяма част от тях, че сега като дойде еди кой си и ще ни оправи. Никой няма да ни оправи. Дайте да си изметем двора сами, к’во като дойде царя ще ни оправи за 800 дни. Оправи ли ни? Трябва да лежи сигурно до края на дните си в затвора и да се преразгледат всички сделки, от които му дадоха имущество, което никога не е притежавала фамилията му. Но конфигурацията беше такава политическата. Предният мандат, че БСП категорично не бяха съгласни, но си мълчаха, защото ще падат от влака и както и вероятно с Ахмед Доган, беше очевидно какво се случва, ей тия по „Сапарт“, всички некви турски ферми, където са взимали пари по „Сапарт“, това беше една пералня за парите, минават през твоята фирма и се връщат в ДПС в централата и за тебе има, и за нас има. В най-трудните години за селкото стопанство 2005, когато бяха постоянни валежи, житото покълна на клас. Познавам един човек, който си купи джип за 70 хиляди, тогава няма значение реколтата беше провалена. Всичко това подлежи на проверка, но не съм оптимист, че ще се случи навсякъде каквото трябва. Ако вземе някой да го направи както трябва, ами ние ще останем без политически елит, без политическа класа, без общински кметове. Е това е тъжно. А.Г.: Тъжно е да... Да ви върна пак в онзи следобед – след като чухте новината по радиото какво почуствахте: радост или точно обратното ? Г.Г.: Не, мм не бих казал радост, не бих казал и тревога. Аз първо, макар че звуча сигурно твърде песимистично в момента, по принцип съм оптимист и всичко ново го приемам като предизвикателство. Да, очаквах че ще има промени, не очаквах че тоя моят оптимизъм ме караше да мисля, че ще се случат по-лесно и по-умно. Там имаше конкретни лица, които ги свързвах със системата. Някои от тях заемаха ръководни постове, някои от тях нищо не правеха, просто си пречеха така и съществуват, получават заплатки, коефицентът на полезното им действие е отрицателен. И очакваш като има едно сътресение социално и политическо тези глупости да изчезнат от обществото и да му дойде на ум, че това което е не работи. Нали, по принцип с идеята че обществата вървят непрекъснато напред или поне така ни се внушаваше тогава. И съм очаквал, че ще се случат по хубави неща. Вероятно съм очаквал, че ще се случат много по-хубави от тези които се случиха. Но, известен оптимизъм така придобих последните 5-6 години като почна да се строи доста интензивно, да се строи материална база, но за съжаление нещата май спряха. Като се види дори само външно – като пътуваш по аутобаните в Европа, пък и в Турция модерни и съвременни предприятия, това е истината силна икономика, има пари и за тези институции и театрите, и изобщо е малко по-иначе работата. Като е слаба икономиката… в този смисъл съм си представял и поляците, а и в Чехия не съм ходил скоро, но ходих в Полша миналата година. Пътуваш 20-30 км индустриален парк, модерен, съвременен, хубав, а ние като направихме едно „Кемиковци“ и го мъчихме 20 години, докато му продадем мястото. Нещо, в желанието си да решат собствените си икономически проблеми по-голямата част от нашите политици не се занимават с държавата си. А.Г. : А Шумен променен ли е много от онези години ? Г.Г.: Към по-зле. Намаля населението с около 20 хиляди, а няма работа, няма бизнес. В комбината за затваряне на автомобили едно време работеха между 5 и 7000 души , а друг е въпросът че произвеждаха едни камиони , които можеха да се конкурират само със себе си . Сега не знам дали работят и 1000 там , предприятието продължава да функционира , да се модернизира и по едно време казаха, че се развива доста добре .Се кооперира с руските и украинските некви предприятия там , камази и т.н. , но за повечето хора няма работа . Малко химическа промишленост , правят сапуни и препарати и т.н., иначе индустриалната химия там се строи едно предприятие , общо взето неква фирма започна да прави слънчеви колектори- там не знам какво стана , леката промишлениост. Градът общо взето не е добре. А.Г.: Не се развива ? Г.Г : Да, слабо. Възнаграждението не е особено високо, средната заплата е някъде около 500 лева , а и младите хора търсят работа във Варна, София. Варна е на близо, има много по-големи възможности. А.Г.: А след голямата екскурзия тук много хора ли се изселват от Шумен и околността? И съответно много хора ли се връщат след това? Г.Г.: Не мога да ви кажа колко точно са се изселили. В региона имаше села, които около 50%, а може би и малко повече от населението замина… и тъй като турската държава направи всичко необходимо да им осигури работа и настаняване и т.н., върнаха се предимно старците, а хората в трудоспособна възраст останаха там и бих казал, че голяма част от тия села са обречени. Между другото това се отнася и за някои чисто български села, тъй като на село съвсем няма работа за младите хора и в недалечното бъдеще вероятно голяма част от селата ще изчезнат. И тъй като животът стана доста по-динамичен. Ако имаш работа гледаш да работиш, ако може и на две места, няма време както едно време да ходиш на село, да копаш едни марули, да се мотаеш, да си вариш лютеници и не знам какво друго да правиш и работиш, работиш, работиш и като имаш някакъв почивен ден почиваш и толкоз. Не ти се занимава нито със село, нито с каквото и да било вече и тия неща – селските имоти заминават общо взето, ако се върнат пенсионерите там, изживяват старините си. Но общо взето такава е тенденцията. А.Г.: А Шумен бързо ли се възстанови след голямата екскурзия, безцениците, дефицита на работна ръка и всички други негативни последици последвали от споменатите събития ? Г.Г.: Шумен, какво се случи? То започна едно доста такова динамично развитие на нещата във всички сфери. Първо, трябваше какво трябваше назначиха едни ликвидатори да ликвидират ТКДС-тата, това трябваше да бъдат пак хора, които декларираха пак принадлежност към нови политически идеи, на ликвидаторите никой не им искаше сметка какво се случва и това беше някакво невиждано разхищение бих казал – продаваха се животни и то елитни стада, които години на ред се правеше селекция от Канада, крави, овце... но хората са ликвидатори, трябваше да ликвидират. Какво се случваше с парите... знам само, че един ликвидатор в момента има мелница в края на Шумен. Инак бяхме колеги и работехме в една стая. Тези неща ангажираха повече общественото внимание тогава. Какво... предприятията, тъй като той Съюзът за икономическа взаимопомощ престана да съществува голяма част от предприятията спряха веднага, защото гарантираният пазар за нашите гаски и шкоди, където се произвеждаха тук бяха в рамките на социалистическата общност. Една гаска, която гори 30 на 100 не може да се конкурира с един 5-тонен мерцедес, който гори 5 литра само, 6 пъти по-малко и това е. Спря да работи комбината, спряха да работят химическите предприятия и едва много години по-късно алуминиевия комбинат и там беше криминална история чрез препродажби някакъв турчин го купи и сега работи. Той имаше и модерно оборудване и успя да се задържи на пазара, вероятно и с цената на инвестиции. Така че сътресението беше за цялата икономика и никой не можа да определи значението на турското изселничество за икономиката тогава, то беше твърде кратко през лятото няколко месеца, есента им разрешиха да се върнат, върнаха им имената официално . А.Г.: Интересна случка от тогава спомняте ли си? От изселванията по-специално? Г.Г.: Огромни опашки от хора, които искат да си изтеглят спестяванията в спестовна каса. Не съм бил на тия КПТТ , имало е някои които спирали автомобилите, за да не се струпват всички на границата. Пускали са колкото са можели да приемат. Но общо взето беше тъпо. Една вечер бях дежурен в общината, полицаите водят един с един москвич, сравнително нов, колата не е негова. – На кой е ? – На един вика роднина, той замина, аз прибирам колата му. Няк’во село там. Какво да правим? Свалихме кабелите от свещите, взех кабелите – айде спии в колата. Утре сутрината ще проверим кой какво, кой ти е роднина и ако всичко е наред ще си ходиш. Станахме сутринта, човека го нямаше в колата. Колата стоя много време там пред общината, един ден се появиха некви хора, с документи – прибраха си я. Но това, веселите случки общо взето бяха малко тогава, щото времето беше много гадно. Много млади хора не искаха да ходят, но тъй като там консервтизмът в техните семейства е много по-сериозен или тогава поне беше, не можеше да се отделят от общността. Да направят личната си революция. Имах доста приятели, които по никой начин не искаха да ходят, плачеха, тука 50 кошера пчели имам, машини имам, кола и той стругар беше, продадоха всичко заминаха. Върна се след няколко месеца. Майка му и баща му остамаха там, той се върна. Имахме там ловната дружинка една царевица бяхме сяли като дивечова нива да я ползваме и единият вика дай царевица и едно теле нямаше с какво да го храни, него лятото го нямаше. Та набра едно ремарке, започна живота му от начало. Родителите му дойдоха след 1 година, но просто това беше едно и за техните семейства много тежко сътресение като съсипаха си, всичко което са трупали през годините, отидоха, видяха че и там е трудно, тръгнаха да се връщат и как да кажа в рамките на глобалната политика, малките обществени групи нямат значение. В този случай тези хора бяха жертвани в рамките на глобалното противопоставяне на студената война. А.Г.: Като за край, ако може да се представите ? Г.Г.: Георги Илиев Георгиев се казвам, директор съм на езиковата гимназия в Шумен и всичко останало, което разказах сигурно придава някаква картина за това кое се крие зад фасадата и името. А.Г.: Няма проблем да бъдете цитиран, само за научни цели ще бъде използвано това интервю ? Г.Г.: Не, инак не бих разговарял с вас. А.Г.: Благодаря ви. Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 306.13 Kb. Сподели с приятели:
|