Интервю на майя грекова с рударска, перник, 06. 06. 2011 Г
Изтегляне 439.55 Kb.
|
| М: 92-ра година?
Ж: 92-ра година. Аз мога да ви дам точно, но достатъчно, тука си два дена загубих подробно да го изчета, щото то не се чете, буквичките са ситни, ситни, както и да е. Та там пише нали „да се задраска понятието партизанин, ятак” и от тоя род нали, антикомунизмът в такава, да се премахнат еди-какви си там привилегии, каквито има, пак казвам мен не ме засяга, ?? беше жесток. Но и хора, които са учили висша партийна школа в Москва да нямат право това да им се зачита за трудов стаж! Категорично. И какво следва после. Това, за съжаление е още действащ документ. Какво следва след това? Следва ако еди-кой си Гошо, примерно, Атанасов Георгиев, учи ПУЦ в Заводски строежи, защото не завършил 7-мо класно образование, 6 месеца, това му се зачита за стаж. Ако еди-кой си, Станчо еди-кой си е в затвора, това му се зачита за стаж. М: Така? Ж: Той е заслужил човек. Там е със здравно осигуряване, пенсионно се осигурява и му се счита за стаж. И сега е действащ този документ. Което е страшно. Защо излизат, пък влизат пак в затвора? Ами той излезе и трябва някъде да работи. А пък там защо да, там си се грижат за него. Но ако този човек, е примерно бил директор на известен пернишки завод, а те са трудни заводи били и е отишъл на двугодишна школа като вид обучение, защото там се обучаваш стопанско. Той може да е строителен инженер, строи, металург, но си изучава стопанско управление за да стане още по-добър специалист. Тези хора израснаха, те са на високи били постове. Но това не се зачита, това е опасно. М: И това го пише тука? Ж: Пише го, то е страшно. Аз ти казвам, имах чувството, че това беше краят на моите възможности да чета и да гледам този ужасен свят, който ми се случи. И това са елита на България. Аз няма да цитирам имена, но това са хора на възлови места, които след това са дали много, след това са дали много. Но сега трябваше да си купят тези две години стаж за пенсия. Защото, за тях не е проблем да се закупят, те са кадърни, но обидата, която. И което следва, което по-нататък следва, нали? Ако той е отишъл по междудържавно споразумение се зачита за стаж. Е кой е можъл по това време да си вземе куфара и да тръгне без виза, без покана, без нищо. Същият този човек се е водил на работа тук през това време, получавал си е стипендия, здравно е осигуряван, пенсионно е осигуряван и т.н. Но Жельо казал и точка, това е вече закон и става кошмар. Защото тези хора са вече възрастни, пак повтарям, те финансово са го надделяли това, защото са кадърни. Те са били в ??, в Либия, в Куйбишев, в Желязово, Железногорск и т.н. Обаче обидата, защо го прави това? Тоя мизерник, да го нарека. Направо мизерник. защо го прави? Той не може да застане нито на ръста, нито на подготовката, нито на речта ми, на речта, нито за приноса за България като изграждаща се държава с голяма материална база. Значи за много, връщам се пак на тази моя младост, болка, за тежкото машиностроене. Там работеха полски специалисти, съветски специалисти, японски специалисти, германски специалисти, 1 500 виетнамци. Там работеха Строителни войски, имаше такъв полк, 1 500 души. Знаете това е контингент с по-малко образование, с по-труден начин на живот. Но те получаваха квалификация през това време – мазачи, зидари, плочкаджии. И след това дадоха хляб на децата си. Всичко това беше прегазено, премахнато. И защо? Гледам сега оня ден, скоро пред театър София и нарочно спрях на ГУСВ, на сградата, където е. Защото миличкият ми Иван Костов трябваше да раздаде всеки стая, кабинет и етаж под наем на някого си. И тази уникална сграда, тя предполагам, че би трябвало да се води Паметник на архитектурата, ГУСВ-то, знаете, срещу Лагера?? сега е накичена като циганска звъница, с надписи, с фирми. Обидно. А там имаше един офицер, който командваше тези момчета от Кърджалийско, Шуменско и т.н., сред тях бяха повече циганчета и други. Но тука не е имало кражба ни от цигани, ни от българи. Аз друго ви разказвам, аз се умилявам. М: Не, не, не. Искам малко да си спомните тоя период, 82-ра година казахте, че всъщност започва да функционира в пълната си мощ заводът? Ж: Не. Значи не. Той започва да се строи 78-ма година. Най-напред излезнаха там кислороден цех, помпени станции, очистителни и т.н. След което, 84-та вече аз, нали бях по майчинство второ и дойдох тука, в Перник на работа. И към 86-та година заводът набираше, набираше скорост. И когато той трябваше да ни зарадва, те сложиха катинарите, разтуриха и това. М: А 84-5-та сте била отпуска по майчинство? Ж: Да, по майчинство, да. Но ако трябва да кажа, значи сега сигурно усещате носталгия. Но тя не е по миналото носталгия. По това, което се случи като разграбване на държавата. Тоя погром над ТКЗС-тата. Моят свекър беше земеделец по произход. Той е от едно врачанско село, но в Плевен са се заселили 56-та година, в село Караш починали 38 души за 1 месец. И става ясно, че това е от лоша вода, заболяват, пият, от мухите и оттам хората. Веднага, това е 56 година, в тези следвоенни купонни системи, ще кажа и за купонната система. Защото аз съм била в първи клас, когато купувахме по 4 хляба, на семейство, с 2 малки дечица, аз съм била първи клас, сестра ми 3 годинки, по 4 хляба на ден. Кой може да изяде толкова? Срещу 12 стотинки. Какво има да ми говорите? Да не сме късопаметни, та всичко да сме забравили? И моят свекър се премества. Значи излиза постановление да се разселят тези хора кой където прецени, защото умират. М: Там не може, да? Ж: Той тъгува, защото е основал там ТКЗС-то, защото бил бригадир, защото му трябва за пенсия. И една група от хора се преместват в Плевен. Той работи на гарата като ??, но взима по постановление тия земи на обработване и от некакво место по пътя за Русе и т.н. Беше образцов земеделец. Значи аз съм водила там мои приятелки от Германия, от Куба, от, да видят едно имение от 600 кв.метра, в което всяко грозденце е вързано и просто имам снимки от там. И какво се случи? Татко почина 98-ма година, след неколко години Зеленогорски стана кмет, нали синият кмет, генерал в Плевен. Тия лозя, които бяха красива гледка за окото, защото и ние като ходехме с децата, не че сме помагали, но поддържахме духа. Нали не си въобразявам, че съм свършила работа кой знае. Но ходехме с желание, правехме празнично. Ще режем, ще връзваме, ще берем и така. И беха направили, със строително разрешение, с местни общински такси по една виличка колкото ей това квадратче, една стаичка, с легло, печка и малко за инструментите. Сега, при демокрацията, ами аз поддържах това местенце макар и отдалече, трудно и т.н. но ми беше несвидно след неговата смърт да го изоставим, защото. М: То е памет, да? Ж: Паметта. Обаче по-миналата година като отивам, един от съседите вика, недей да ходиш, ще получиш инфаркт. Викам, той сега се ?? чичо, ако искаш заедно да отидем и т.н. Значи теловете изтърбушени, колоните извадени, виличката срината до земята. М: Кой го е направил? Ж: Керемиди, тухли, всичко. Ами цигански шлаама??? се движат там. И точно в тоя момент Валя Ахчиева рекламира в нейните идеи по радиото как в Буковлък накарала кмета Зеленогорски да построи къща на едни цигани и те разкачат дограмата и си палят огън в центъра на селото. И всичкото това е сега така, образ на демокрацията. В пустош, в, то не може да се стигне дотам. А татко беше направил и такава щерна, в земята, вкопана, циментирана. От улуците водата се събираше там. И хората, понеже там нямаше вода, въпреки че на 20 метра е клъд??, която захранва Плевен. Но както да е, мъчили са се. И всички отиваха да си гребват оттам, да си поръсят лозята, когато, особено сега, когато падат дъждове, всичко е сринато. Всичко. Даже не смея да отида със собствените си деца, защото те, по силата на съдбата са раснали в Плевен, там са проходили при бабка и при дедко, там са проговорили, и ако го видят това имам чувството, че ще се сринат там. Какво има да говорим? Каза, вие вика, комунистите, ама треба всичко човек да е нещо, та съвсем ента степен забуан за да не помни как е било. И какво е сега. Значи ходих на Станьовци на свиждане, на едни близки, които тука живеят. Хорицата извадиха тия записи на Жельо Желев и ги четат като проклятие. Нищо. А сегашните състояния пък на здравната система, там да не ви се налага да попадате в тия обятия. Там е страшно. М: Хайде да се върнем пак в Перник? Ж: Добре. М: Спомняте ли си 89-та година? Ж: Да. М: Какво се случи тука? Тука, в града? Ж: Значи така, 89-та година кмет на Перник е бившият първи секретар на пернишката организация Андрей Андреев. Инженер, директор на завод „Струма”, машиностроителните, където Кауфланд и т.н. Със заместници Любо Стоилов, преди 2 седмици почина, той беше строителен бос в Червена могила. Един човек, който, освен красив и талантлив, и т.н. И какво се случва? Почват тези демократични митинги. И аз му казвам, Андреев, Андреев, от София ще дойдат множество рейсове със сини знамена, плакати и т.н. Влаковите композиции. А тогава пътуваше електричка от Перник всеки 20 минути. Срещу 40 стотинки, а не срещу 2,70, както сега. Ще дойдат и ще приложат митинг в центъра. И говоря така, както и с вас сега. Той, не се бой, няма, пуши си цигарата и не се бой. И аз му казвам, ти разбираш ли, целият Перник е окупиран от хора, доведени отвън. При това с едно полупиянско нагло поведение, готови да се бият, да търкалят и така. Тука и от областния комитет е дошъл секретарят по идеологическите въпроси, Николай Николов се казва, един свят човек от Самоков. Жив е, скоро се видяхме. С умиление и с обич си спомням, защото имаше много скромни хора в тия редици. И вече тръгваме ние, защото и той ще провежда митинг, и Андреев. Просто на митинга, не мога да знам, но хората, които трябваше да организират митинга бяха отвънка доведени. И се качва той на сцената, Андреев и те почти го смъкват оттам. И добре, че около него имаше мъже, та да не го утрепат. Такава екзалтирана, тука на моста, застанали и хвърлят в реката. Пияни, озлобени. М: Откъде са дошли? Ж: Тия, които се движат сега с Волен Сидеров. Ей така. Те са специално подготвени отряди, специално инструктирани колко да ритат, колко да свирят, колко да бият и т.н. След което започна погрома, след което започнаха. М: Това кога е, декември 89-та? Ж: Това, значи след свалянето на Тодор Живков, на 10 ноември, следващите дни бяха изпъстрени с подобни ежедневни атаки, буйства, побоища, преследвания. Значи аз тука ще прескоча личния тормоз, който съм преживяла тогава по телефона, нощно време, „ти знаеш ли къде е мъжът ти? Ти знаеш ли, че еди-какво си? А той си е в къщи, примерно, но когато той се обажда затварят телефона, когато аз се обадя „той е еди-къде си, той е еди-как си”. Нещо, беше страшно. Стигна се дотам, когато децата ми, в 7-ми клас големия син, в 9-то училище, новият шеф на областната там Инспекция по образованието да ходи да пита къде ще учи на Рударска сина. И една колежка ме среща и казва „Рударска, пази си децата.” И аз си казах, нали тогава си казах, че моите деца няма да учат в Перник. И т.н. Сега само ще кажа, че те са добри деца, добри специалисти, големият син, за който ставаше дума беше перфектното дете като ученик, беше приет във всички езикови гимназии в София, в Строителния техникум. Той завърши, той си завърши Техникум Микропроцесори, сега е архитект и т.н. Но това са рани, които никога няма да заздравеят. Той беше в седми клас, когато, всъщност малкият беше в 6-ти клас, когато баща му при „неизяснени обстоятелства” изтичаше му договора с Главболгарстрой и трябваше да си дойде след 2 седмици, през август. Вместо след 2 седмици дойдоха му зимните дрехи, нали с колет и т.н., шапка и ботуши и т.н. и следващата събота той не е жив. М: И нищо не се изясни? Ж: И нищо няма да се изясни. Какво да се знае, той не скриваше, че е комунист. „Удавил се във Волга”. Той не е дете да се удави във Волга, не е бил сам на тая Волга. И т.н. Тука в Перник разни слухове се носят, аз не се връщам към тая тема умишлено, не я коментирам, защото ми е на косъм живота, но се постигна дотам. Другите жертви – Здравко Христов, инженер в Стомана, след това секретар на Градски комитет, директор на предприятие, след това и той пръв безработен, ще трябва да ходи в Казахстан да работи. Защото така казал Жельо Желев и сие всякакви там панделки и пандельоски сини. Всичко трябва да се сменя до корен. Връща се Здравко, 3 месеца и умря преди няколко години. Също на 60 години. Моят съпруг на 48 почина. Та това са новите жертви. Тех ги боляла раната, 45-та година сигурно не е било справедливо тоя Народен съд? Аз не съм била родена тогава, не знам, но какво са виновни и моите деца? Отивам след това в училище, базово училище, първите 2-3 години колежките по история стажа си караха при мен, дипломните работи си правеха там. И едни настръхнали бивши комунисти, демократи новоизлюпени, „Какво ще я правите тая гробница Червена могила? Какво ще я правите?” Или манифестират. Няма да се учи защото е паднала Берлинската стена, радост голяма. И в същото време аз преподавам урок, в началото правеха проверки, проверки, проверки, каквито може всеки миг. Но нищо, аз не съм се притеснила, аз съм се готвела за учител. И сега съм този учител и въобще не съм се притеснила от това. Но преподавам и отсреща, под фугите, ей така, както на тая врата, три чифта обувки – две дамски и едни мъжки, мръсни, но те слушат. Излизам аз от час и какво казват? „Тя, тя манипулира, тя само комунисти възпитава”. Викам, давай, дисциплината ми такава. Разбирате ли, и аз бях, така вие сте се поинтересували за моя път, бях 9 години учител по заместване. Учител по заместване. Дали ще има място или няма да има място? И така. М: Всяка година? Ж: Всяка година. Но директорите са си демократи, те са си там по места. Те са си постоянни и никой не ги мърда. Те са си абонирани до гроб. Нека си стоят. Лошото е, че се съсипва образованието. Идва, напр.в един период на госпожица, която е, богословие е завършила в Благоевградския институт. Толкова можало момичето. Ама тя е също демократка, вероятно. Веднага се назначава, взима се половината от моя норматив, дава й се по средата на учебната година. И тя си преподава история, а аз си, така чудя къде да работя още. М: Половин заплата? Ж: Да, да. И това се отрази на пенсията и т.н. Или пък да вземем какво се случи друго преди 89-та година и сега. Значи пенсионира се директорката на училището, Райна Александрова се казва, една биоложка, елитна жена. И сега е много красива, освен че е много добра и много добър специалист. И след 18 години директорство, а до 38 нали стаж имала друг, получава 136 лв. пенсия. М: Е, как е възможно? Ж: Ама, аз говоря с цифри. М: Ама, не е възможно? Как? Ж: Ама, възможно е, защо не е възможно? Значи спешно я пенсионираха, на деня, на деня, защото нали трябва да се заемат тези места от демократи. М: Нали конкурси имаше за директори? Ж: Ама, какъв конкурс, ама защо се заблуждавате? Ама аз сега ще ви разкажа за конкурсите? М: Добре. Ж: Сега ще ви разкажа за конкурсите. Значи Райничка, тя прави 2 сърдечни операции след това. Едва е жива, милата, ама много красива. И получи 136 лв. пенсия. При което да плачеш ли, да изказваш ли съболезнования, какво да прави тази жена? Директорка на училище. Сегашните директори се пенсионират със 700, 800 лв. М: Е, как така? Ж: Ами, защото директорите сега не се занимават с родителски срещи, с такива неща. Той работи директорът на няколко места, най-малкото. Тука е работодател, там е съдия по джудо, по-натам по волейбол, по-натам пътува, обикалят, опит изучават из България, из Европа. И в училището една буква не се донася. Да кажат, като са били там, там и там, нещо да кажат. Но им увеличиха заплатите. Те са малките феодали по места сега. М: Да, знам че са с много високи заплати. Ама тя защо е с толкова ниска? Ж: Ами толкова е отредила демокрацията. Толкова. Тя трябва да бъде наказана. Учителки елитни, начални учителки, които са дали живот, професия, възпитание на десетки дечица – 102 лв., учителка с първи клас квалификация, начална учителка Зорка Маноловска – 102 лв. Това нормално ли е за разговор въобще? М: Не е нормално. Ж: Нормално ли е? Значи аз се пенсионирах като съм била на тия, на тия, на тия места, с 216 лв. пенсия и 16 стотинки, и 19 стотинки. И ми беше неудобно да го казвам, защото видиш ли колко голема пенсия тя вземала. А това дето съм работила на Червена могила. М: Това не се брои? Ж: Това не се брои за живот въобще. Значи брои ми се майчинството. И след което пък аз съм имала болнични, нали и така. А пък последните учителски, 20 години къде съм работила, ги оформиха демократите както си искаха. И сега, напр. ние с вас сме две колежки и сме работили заедно последните 20 г. Аз се пенсионирам на 1 септември, тогава си подадох документите, 60 навърших на 30 август и така. И се пенсионирам 2009 г. и получавам 216 лв. М: Така? Ж: Колежката, която се пенсионира следващата година, която не е получавала по-голяма заплата да речеш, равни по клас, те приравниха кандидатската с клас получава 480 лв. пенсия. М: Е, как става това? Ето това искам да разбера? Ж: Ама, разберете го. М: Ама, как става? Ж: И сега, пенсионира се тя милата, па болести я налегнаха, така аз ходя, и тя казва „ама Рударска, ти що такава пенсия си вземала?” Ами викам, такава са ми сложили. Нали документите, които се оформят за пенсията се оформят от същия този екип, който там работи под ръководството на еди-кого си. А това не го записвайте даже. М: Не, не, не. Ж: Аз не го поставям като. М: Не, не е като ваш проблем, аз просто не разбирам как е възможно? За това става дума. Как е възможно? Ж: И сега 1 реформа, 2 реформи, 3 реформи пенсионни, какви реформи? Как е възможно един директор сега да получава 1 200 лв. примерно, а колегата ми, който преди е имал нещастието 7-8 години до се пенсионира, или 10, да получава 134 лв., айде станали са 200 с тия увеличения къде бяха по времето на Станишев. И това беше. Е, това нормално ли е? В коя държава сме ние? В кой век сме? Каква Европа, каква Замбия ни се привижда? Те са различни неща. Например. М: Аз пак ще ви върна към Перник. Какво се случва в града през всичките тези години? Значи освен тази безумна разруха, закриване на заводи, какво става? Ж: Ами, остават безработни. Остават хората безработни. М: И тръгват да работят в София? Ж: И тръгват да работят в София. Които успяват. Една част тръгват по чужбина. Значи хиляди са пернишките строители от тия обекти. Когато, нали 89-та година Перник е все още център, строителен. За завода имаше тук техникум, специално подготвяха. Всичко отиде по дяволите. Завод Струма се ликвидира, завод Пектин, завод Токоизправители, завод Феромагнити, ???, Стъкларски завод, всичко се ликвидира, така през седмици, през седмици. М: Добре де, не се ли приватизира поне? Ж: Е, те си ги продадоха на някои обаче те нямат намерение да работят. Те само ако може, ако може да си свършат. Ще ви кажа един трагичен случай. Пътувам от София с рейс. Един от елитните монтажници, който е изграждал комините на циментовия завод на Темелково, при това беше това съвършено нов завод, нов способ на производство, всички видове марки цимент в, България изнасяше цимент вече от този завод, на Сърбия и на Албания. И тоя човек е правил, от тези форми за комините да се излеят. И пътуваме в рейса, и той седна така и, да ти кажа къде съм тръгнал и почна да плаче. Герой на соцтруда, човек с авторитет, кадърен. вика, знаеш ли че работя сега в Кремиковци и знаеш ли къде съм тръгнал? Да развалям тия комини за ад извадя железото на тези прошляци къде са го купили. И отива човекът, седмици наред, така както денонощно е работил, сега да го разтуря заради тех, да си приберат железата и да си купуват банки. Може и банки. Може да си купуват и после Кремиковци и други заводи и т.н. Това беше с тая скрита приватизация. Първо, с тия фондове, където ограбиха народа с по 250 лв., с тия акции, бонови книжки дето ги наричаха. И после вече ей така. Съсипят, продават на некого и той ще може. сега, Кремиковци напр. пък аз да ви запитам тия, дето сте в София. какво ще стане с Кремиковци? М: Никой май не знае. Ж: Някой 26 годишен, толкова много забогатял, продал, защото се надява, че от това, що ще продаде ще получи малко повече. И ще изчезне от хоризонта. М: Добре, нищо ли добро не се случи в Перник? Ж: Значи така. Доброто, което отчитат някои, че… М: Не, не, вие, вие. Аз искам вашето мнение. Ж: Значи доброто, което се случи е, че хората могат свободно да си ходят, където си искат. Може да са просяци в Германия. М: Не, не, в града? Аз в града? В града нищо ли не става добро? Ж: В града, какво да ви кажа добро? М: Няма? Ж: Значи като погледнем сега тия плочки, които са правени по-миналата година и вече са за сменяне, какво да е доброто? И това са фирми на некого, който прави плочките така, че за една година свършат. Догодина пак да му върви продукцията. Значи, нека да не съм толкова песимистично настроена, защото не ми е в характера. М: Не, не, то това може да е реалност? Ж: Но напр., една сутрин застанах там на спирката на Бели брег да видя, трябваше да чакам. За половин час 48 автобуса тръгнаха за София на работа. Значи между 30, над 30 000 ежедневно перничани пътуват за София. И това не са хора без данни. Това са и елитни хора. Сега, може би Перник щото е бил беден град, работническо град, но тука младите хора са много амбицирани, много нахъскани, много отговорни - пред родители, пред града си. И аз и сега мога с обич да похваля всички, които са студенти в правото или в Историческия. факултет, които са завършили на какви позиции са. Ще ви кажа само 2 факта. Пернишки деца, едното от които беше икономически директор на завода за автомобили в Детройт, в Америка. Пернишко дете, чийто баща демократ. Изостави ги, когато то е на 6 месеца детенце. Но когато настъпи демокрацията той пише по вестниците, че той има къде да отиде, синът му е в Америка. И това момченце, пишеше писмо и аз го носих във вестник Съперник, опровергателно – че той не иска да има баща. Той си е израснал и се е изучил без баща. Ето ви един демократ-лицемер. Та това момченце значи, езикова гимназия в Правец, после Икономическия в София, по Киев, по Москва, участва в една лятна олимпиада в Париж и се класира и заминава за Вашингтон, там за щаба на ?? Или друго момиченце, нали което е било в нашия Стопански факултет на Софийския университет. Отива в Америка, защитава втора дисертация, така, така, така. И сега завежда резерва на Централната американска банка във Вашингтон. Това са перничани. М: Добре, ама перничаните тука? Ж: Това ми е надеждата. Това ми е надеждата, че. Ами тука какво? Тука са си ей тия ежби, сега напр. предстоят избори. Всеки втори се вижда общински съветник, ако не кмет поне. Което е тъжно, ама то е общонационално бедствие това. М: Бедствие е, да. Ж: Знаете, са били 10 души, да кажем, примерно с тая партия. Сега 170 кандидати. Абе добре, бе хора, айде така поспрете се. Това е, защото, защото пък се даде възможност на една друга ??. Значи примерно, е тази директорка, за която ти говорих е бил 20 години общински съветник, но не е получавала една стотинка. Отговаряла е за жалбите в тоя район, примерно за Дрен, за водоснабдяването, за рейса, за канализацията, за кой ще се развежда, оня се връща от чужбина, за всичко лошо. В двора има приемна целонощна и целодневна. Ами сега се дават пари. И пустата бедност ги кара да се наричат, да се преварват, да се, нямам думи. Тука ми казаха, че в едно село, друго, което е със затихващи функции е имало 11 души кандидати за кметове. Т.е. тази логика, тази логика математическа за числителя и знаменателя, клони към нула човекът. М: Добре де, а тука все пак имате управление някакво? То какво прави? Ж: Имаме управление, което, кметицата е, да кажем лява обаче всичките други и разполага с 10 депутати, общински съветници, нали? А останалите са, всички възможни 30 партийчета. М: Добре, ама тука става дума за града? Ж: Значи, заблуда е това, което се е случило, че примерно утвърдил се е кукерския празник като не знам си колко фестивален град Перник. Тука скоро ми се наложи да кажа на една публична, така изява, че не може да считаме, че това е събитието на годината и да го класираме на първо място. Това са 2 дена, колкото и да се радват перничани, 2 дена. Другите институти за култура трябва да се посрещат. А и да се подкрепят. Случи се. Опожариха театъра. следствие, прокуратура, никой нищо не знае. Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 439.55 Kb. Сподели с приятели:
|