Интервю на майя грекова с рударска, перник, 06. 06. 2011 Г
Изтегляне 439.55 Kb.
|
| М: Нищо?
Ж: Не знаят. те не могат да се сетят откъде е дошло това. Вече пета година нямаме театър. А Пернишкият театър, начело с Георги Русев беше един елитен театър. Това се случи. Случи се, че артистите едва-едва оцеляха. Не знам на общината колко струва това да запази Пернишкия театър. Тука има камерен оркестър, има духов оркестър, има музикална школа, има. Но с тъжни, с тъжни, с тъжни бюджети са, едно мизерстване страшно. Месец май беха празници на културата в Перник. и аз избягвам така да съм досадна с присъствието натам-насам. Но в музея ме поканиха колеги – представяне на един руски автор, книга за руските емигранти в Перник. Много хубаво илюстрирана, хубава книга по, може ли да си представите. Имаше не повече от 15-20 души. Значи няма го, ей това, ликвидиране на кадри, уволнени и т.н. Отдалечени, тука е театърът, тука са хората. Кой ще ходи на театър? Имаше преди система. Поощрения. Този колектив награден, друг купил билетите, трети купил постановката. И така се поддържаше, духът се поддържаше. А това е най-страшното, когато хората започнат да не бъдат духовни. Какво друго може да се е случило? Откри се един университет. Нямам си идея какво чудо ще е това. Напр. тука има една сграда срещу общината, нарича се Минна дирекция. Тя е построена 34-та година и е спечелила награда. М: Вчера бяхме в нея, една страхотна. Ж: Видели сте. Ето един уникален обект за музей, за изложба, за институт някакъв. Но него Христо Ковачки си го купи. И той вече е частна собственост. М: Добре, как го купи? Ж: С милионите си, които някой му ги даде. Както го виждате, той е национален герой. Той си създаде тука партия „Либерали”, той участва в общината, в управител на общината, в ?? позиция, с подставени лица, де. Купи рудниците, купи сградите, купи. Какво е това разграбване? Кога, аз напр. питам софиянци, във ваше лице се обръщам. Кога софиянци ще се надигнат да излезне закон за национализация. Всичко, което е заграбено в последните 20 г. да се върне на държавата. Да се върне. не може така. Това е трудът на вашите родители, на моите родители. М: Да, така е. Но кой го е, ето има конкретен случай. Кой го е продал това на Ковачки? Тази сграда? Която е паметник на културата? Ж: Ами уволниха директора, Стоил Стоименов, един дългогодишен директор, уволниха всички, които спираха, сложиха си тия, които да го продадат и готово. М: Ама общината трябва да го продаде? Ж: Ама как ще е общината? Това е на енергетиката обект. М: А, това е на енергетиката? Ж: Това са големи интереси. Това не е просто. М: Това не е местно, да, то не е местно? Ж: Общината, тя е дала ей такива плочки тука, там лафка, там ето такива неща. Ей такова нещо стана пред очите ни. Как искат да го украсяват. Колко сме се поевропейчили. Колко сега ни чака светло бъдеще, защото като влезнем в Шенген. Хората не могат да си стигнат до съседното село да си видят родителите. Преди в Дрен, на всеки час имаше автобус. Сега има 2 автобуса, хората си пътуват с коли, които могат, нали? Но не могат с тия пенсии, с тия заплати да си стигнат да си видят родния дом и бащината къща, и майката, останала сама или бащата. Та ще ходи в Шенген, ще ходи по Европа, по държавите. Това са само за тия мутри, които имат пари и могат да си позволяват Великден да карат на еди-кои си острови, па Гергьовден на еди-кои си, па Първи май еди-къде си да манифестират и така. М: Добре, а тези перничани, които са заминали, казахте в Испания, са си направили? Ж: Плевенчани. М: Не, не. Ж: Плевенчани. М: О, да, да, да. Ж: Аз за Плевен ви казвах. М: А от Перник? Ж: Има също много хора по света. Но тогава ме впечатли, че фактически половината Плевен е там и тай ми казва, шофьор на такси, казва и „сме си го кръстили Плевен”. И аз го питам, как общувате с общината? Той вика, много ни се радват, щото ние сме работливи. Нали борят се сега за собствено училище, ей такива. М: Добре, хайде да попитам тогава нещо друго. Тези години, за които говорим ги наричат преход. ?? Ж: Ако е преход трябва да има край. А пък то не се вижда края. М: Някои казват, че преходът е свършил. Ж: Ама за тях. Щом се пипнаха големите пари всичко свърши. Те са вече. Какво го касае Жельо Желев с тая президентска пенсия? За него преходът свърши в оня момент, в който той седна там на тая Кръгла маса, стана некаква фигура и всичко се уреди. За него да. Ама за вас? Сигурно утре ще се пенсионирана. Аз трябва да кажа. Говорих с преподаватели от Софийския университет. И също съм потресена от пенсиите. Също съм потресена, ето така, както вие страдате за моята учителка, така и аз като говоря с хора с голяма величина, с голяма лична продукция, с авторитет, са се свили до земята от безперспектива. Една операция на единия крак, на другия крак, тука 3000, там 7000. И какво става накрая с прехода? М: Какво става? Ж: Нищо не става? И аз не виждам и не виждам, защото не се търси елита на България, не се търси. Така е в журналистиката, така е в образованието, така е в икономиката. Назначават се еди-кои си. Погледнете само как никнат като гъби след дъжд асоциации. Еди-кой си ??, на другия ден той е асоциация. Еди каква си със секретарката, с колата, то веднага, от еди-коя си аерогара, отива в София да живее. Щото за него е създадена асоциация. Той дигал двама пръста, две панделки и т.н. Всичко е направил за да го постигне това. Сменя се там жълтия цвят с оранжев. Герберите оранжеви ли са? Те даже сега пък. тука някои перничани се затрудняват какви сака да си ушият. Защото не знаят кой цвят защитават. Значи има си хора, които са взели възможността, те си имат униформа. Синя, синя. До обед са със синьо, след обед са с червено сако и така. Обаче след обед не можаха да разберат цвета на. Така. И минат други избори, тия от асоциацията ги метат, почват други. Слушам Бойко Борисов. Няма да създава асоциация. А да ги преброим сега колко са. Само това, което гледам във вестниците. Аз не го следя, не искам да го следя. То е такава аномалия, такава аномалия, такъв хаос в структурите, държавни. То не само държавните. Пенсионното да го оставим. Айде, ние сме материално годни, ама в образованието. Трябва да ви кажа, че там е най-голямото бедствие и най ще има тежки последици. Директорите са поставени от Иван Костов за вечни времена. Те, ей сега ако тръгнем по некой мост ще намерим на част от тях портретите висят, кандидати за депутати. Начело с тази дама, която я представлява МОН тука. Инспекторите, така дирекциите, които представляват МОН, Инспектората, така наречен, ги направиха държавни служители. Те си сложиха титлата и вече не ходят по училищата. Училищата там, тия учители, директори, те служат на Аллах ли, на Господ ли, на някой друг служат. Но те са служители на държавата. М: И си стоят в кабинетите? Ж: И си стоят в кабинетите, защото там ще им зададат неудобен въпрос, па ще ги питат на какво основание разликата в заплатите е в пъти. Па защо да се тормозят хората, като през това време може на маникюр, педикюр, на всякакви други, кройки да им правят. М: Да ми кажете как са се правили конкурсите за директори? Ж: Да, да, ще ви кажа. Така. И фактически те не ходят в училищата, те са си Инспекторат там. Разбира се бумащина има да си пишат, сведения колко си искаш. За 20 години, в това училище, не се, или да кажем в моята специалност, не се проведе едно съвещание, септемврийски ги наричат, или пък някакво методическо, някой да дойде да продума две думи на кръст. За нови колежки, за нови колежки, за нови учебници. Случи се нещо странно. Всеки директор си купува учебниците, според издателството и според хонорара, който си получава, 10-те %. М: Защо директорите? Нали учителите трябва да ги купуват? Ж: Ама какъв учител! Той може да го уволни всеки момент. Кой смее да казва! Кой въобще смее да си представи, че директор ще позволи такова нещо. Както и да е. И фактически имаше едни съвещания, в 8-ми клас се беха появили едни религиозни учебници, как ще изучават религия в осми клас. И тези миличките автори, младички, не можаха на това съвещание да си представят и учебниците. Носиха ги натака, натака, не могат да се сетят за какво са дошли. И за какво пък ще учим толкова тая подробна религия? Както и да е. Отпаднаха тия учебници, отпаднаха, но отпаднаха и съвещанията. Перник няма инспектор по история. След 94-та година не е дошъл жив човек по някакъв повод да каже. Второ, може да е много лошо било, но напр. приключи се учебната година. Всички кметове на окръга и заместник кметове на общината са по училищата. Ще присъстват на заключителните учителски съвети. Да видят как завършват, кои са добрите учители, какви въпроси ще поставят, какви ремонти ще се правят. Сега такова нещо няма, въобще изключено. Виж, за откриване на учебната година. Ще отидат да ръкопляскат. Какво се получи друго. Може да си направите среща с директори на училища. И да ги попитате посещавали ли са в последните 20 години общо-родителска среща? И ще видите, че няма такова понятие. То е мръсно, тоталитарно, как така директорът ще разговаря с някакви си родители там? Та той е директор! Нито един път за 20 години, мога да посоча училища, не е проведена една общо-родителска среща, на която по някакъв въпрос директорът да излезе и да говори. Той е спокоен, защото тия от Инспектората също са, казахме, те са отделени с етикети. И със заплати, от една страна. От друга страна децата копират обществото, училището повтаря обществото, не е толкоз лицеприятно на родителска среща да се присъства. И така, и това е. Или пък един друг въпрос. Изберете си няколко училища и поискайте да ви разкажат какви съвети провеждат. И ще видите, че съветите се провеждат между двете смени, набързо, 20-тина минути, говори само директорът, назидателно по възможност, защото той може да уволнява всеки по всяко време, да сменя часовете. Настъпи хаос с учебниците. Пети клас ученици трябва да учат История на България. Лека й пръст на Вера Мутафчиева, голям историк, но написа учебник за пети клас с по 20-30 турски думи на страница. Достатъчно децата да намразят да четат. За да прочетат ей тоя текст, ей тия картинки, те трябва да запишат една страница и половина турски думи. М: Какви думи, например? Ж: Турски думи. От епохата на Възраждането – данъци, шеврамета, дешермета??, поголовен, всякакви, всякакви, всякакви турцизми. И пети клас, те идват с надежда, 4-ти клас поощрявани, поощрявани от учителките и това ги снизва. Самият учебник ги снизва. Освен това, едните деца си купили от този вариант, преди да се въведе директорът да каже от кой, другите от оня. „Отворете, деца на тая страничка.” Ами те отварят, различно е. Родители разстроени, деца разстроени и така. Другата поразия, която се направи. Класен съм ръководител на 11-ти клас, тогава 11-ти клас беше. Вече готвят, ще влизат във ВУЗ и какво се получава. Еди-кое си момче или момиче отива в еди-кой си ВУЗ по физика на изпит обаче се оказва, че тия 2 раздела, в това училище не се учат. Директорът казал. Или по химия, или по история. Защото той казал, нали, че тия часове ще ги дадем на тая колежка, защото еди-какви си и тя това ще лапне. А тия ще ги вземем и ще ги дадем на оная. И тя по часовете се побира. В това число и за математиката. И елитни пернишки деца в един момент се оказва, че те не са доучвани. Че цели раздели не се учат. А сега пък, понеже имам представа как върви обучението на децата, има заместваници там разни, но по-лошото е, че на изхода децата идват, ей сега преди матурата, елитни деца. Няма да говорим тая тема. Аз просто съм болна. Защото се стига дотам, че една голяма част въобще, освен че ученици не влизат, няма и никой от другите, които трябва да влизат в училището. М: Няма учители, няма ученици? Ж: Няма директори. Или пък „Няма да ходите на кафе”. И пуска госпожата еди-какво си. Нещо страшно. Ако тука не се вземат, ама спешни мерки. М: Кога стана това? Ж: Полекичка-полекичка, последните 20 години, ето това се случи. Сигурно има добри изключения, нали? М: Сигурно, да. Ж: Аз говоря за лошите неща само. Сигурно има добри изключения обаче, обаче не е масово. Не знам, последната карикатура, наричана матури. Идва детенце и ми разказва - а то е в по-малък курс – как децата са си с телефоните, па си се обаждат, па Интернет включват, да по време на матурата. М: По време на матурата? Как е възможно? Ж: Аз казах, викам това сигурно не е верно. Дано не е верно. Но това е нещо страшно. Все пак там децата, родителите вземаха мерки, де. Родителите вземаха. Но напр. аз, малкият ми син учеше в едно елитно училище и пътуваме за Плевен. В пролетната ваканция беше и аз го питам докъде са стигнали по история. Знаете ли какво ми каза той? Пролетната ваканция, това е април месец, 19 април си спомням беше. Те бяха стигнали до петия урок. М: Е как така? Ж: И аз тогава започвам, нали да вземам мерки у дома. И като пътуваме все разказвам. Все им предавам уроци. А нормативът пълен. Нали, не е да речеш, малко часове са или нещо от тоя род, не. И тука е най-голямата трагедия на страната, защото ще стават неграмотни, неграмотни, каквито ги виждаме по радио, по телевизия, в управлението, навсякъде. И ще заемат постове, и ще ни управляват още такива. Това е най-страшното. И тука трябва да се вземат невероятни мерки. Понеже ме питате за конкурсите на учителите. М: Да, да. Ж: Значи всички директори бяха уволнени. М: Да? Ж: Защото ще има конкурси. Не може без конкурси, както комунистите. Ама те са също провеждали конкурси, защото за всяко място номенклатура, примерно директор на училище, са стояли 6 души, които са ги определяли като специалисти, като практика, като умения, като общуване, такива показатели. Т.нар. номенклатура. Номенклатура, списък. Списък на стоки, списък на кадри. Опасно понятие. Но имаше някаква система. А тия директори, един от които преди това беше директор на училище в Трън, а когато започнаха тия софийските приижданици с автобуси, той се сложи, гладни стачки, лежеше по площада. Сега е още директор. Още от 90 и някоя година още е директор. Вече е на пенсионна възраст, но него няма да го пенсионират, той ще си стои човекът, той е заслужил. М: Като държавен служител? Ж: Не, директор на училище, не е държавен служител. Само в Инспектората. Но той се търкаля тука по града, прави се на интересен, защото искал да бъде човекът директор нали, пък не е забелязан и не е оценен. Както и да е. И сега конкурси за тях. И те ги печелят конкурсите. Печелят ги конкурсите, защото програми представили на комисията, която е от Министерството на просвещението, където еди-кой си Весо Маринов, как се казваше, Веселин Методиев, който имал 3-4, па пак станал министър на, това му беше най-голямата философия. „Не се бойте ученици, аз съм имал тройки, па съм станал министър”. Ето го, примерът е готов. Сега всички искат да са министри, защо им трябват четворки? Не, тройките са добре. И конкурсите са надъхани, вече новите кадри, спечелили конкурса. Ние се правим на замлатени в училище, питаме „Какъв е конкурсът?”. „Ами програма, програма за развитието на училището?”. Ей сега, ако има един свестен, нормален министър, да рече „Я, сега, да седнем, да видим програмите, кой с кой” и да ги накара да си дадат декларация на колко места още работят през работно време и ще видите, че трябва спешно да се излезе от тази елитна част в образованието. Но това няма да се случи, защото пък вече герберите го правят. По същия начин конкурсите печелят гербери. Значи бях в едно училище, където директорката е инженер. Но и тя не помни, че е била инженер. А сега е в училище, специално, по което пък няма представа какво има, въпреки, че имала фирма. И тя е герберка. И ето ти, директорка си е. Чудят се всичките колежки там. А там имаше една жена, която е бивш инспекторат и после е станала директорка – добрината, кабинетите, цветенцата, всичко под конец. И тя навърши пенсионна възраст, но, но еди-коя си го спечелила конкурса. И се чудят колегите, какъв конкурс, какви въобще обедни разговори въобще. М: Добре, де? Ж: Това не може да продължи, това е съсипване на младото поколение, съсипване тотално. Попитайте ме нещо по-весело да кажа. Примерно, че Миньор е новата надежда на Перник. Бие Сливен, бие Славия. М: А не, не, не, от Миньор не се интересувам. Ж: Шегувам се. Шегувам се. М: Добре де, ако все пак, значи не приемате, че това е преход? Какво е? Ж: Това е съсипване на държавата. Докрай. Имам чувството, че някои от държавниците, ако можеше да ни продадат и нас като роби, с все имотите, с все горите, с все пътищата, къде ги правят и т.н. Това е един фалшив елит, който си слага етикет „елит”. Какъв елит е, да кажем, Надежда Михайлова? В морален аспект, няма да коментирам персонално, не е красиво, нали? Сложиха си етикет елит и си стоят там и ни заливат с глупотевини целодневно. Една буква не могат да излезнат извън темата, която са си научили. „Що се отнася”, „доколкото се отнася”, „нещо повече”, ей такива едни вмъкнати думи, нищо повече, няма реч там. М: Добре, ама на места, ето в Перник, не може ли нещо да стане? Ж: Е като директорите се назначават директно от министъра. Ето и това е промяна, която направиха. Министърът на образованието си поставя директорите. Те затова се чувстват толкова като феодали. М: Добре, местното управление нищо не може да прави? Ж: Нищо не може да направи. Местното управление е лишено от това право дори общинските училища да си. Само може да дава на общинските училища средства за ремонт, но не може да участва в кадруването. То не е даже кадруване, но примерно някакви промени и т.н. И аз не съм затова да се извадят добрите директори, нека си останат, нека. Но там бедствието е невероятно. И което се получава огромна разлика. Примерно, детските учителки. Сега, напр. имам един първокласник, който трябва да запиша. И обикалям училищата да видя къде да го запишем, защото знам, че напр. възрожденска традиция е да се търси добрия учител – в Калофер, в Свищов, примерно, в ?? и т.н. И сядат детските учителки, те са предани на своята си професия, създали са в детските градини уют някакъв за децата – легълца, килимчета, обувчици, столчета, красота. Боядисали. Сега, това дете, което е израсло в такава обстановка трябва да отиде в едно училище неремонтирано от 15 години. Дето всичко е заринело. И на това детенце, което ще го водим, то трудно проговори, примерно. Обаче откакто пък проговори. М: Не спира? Ж: Има някаква фантастика. Има, може да разказва филми по цели дни. Или книги, или на Трапезица ходи и така. И си викам, това детенце като го заведем от тая обстановка в другото училище то няма да хареша там, няма да хареша. И коментирам с една колежка. Викам, давай съвет, в кое училище. М: Къде? Ж: И тя каза, тя не иска да говори за учителките, все пак не е грубиян. Викам, добре, разбираш ли, ако не го грабне някоя учителка това дете къде да го водим? Тя продума, не може, не може директорската стая, макар и малка да е оградена с цветарници отвсякъде, а в съседната стая паркетът да е залепен с кал. И в същото време сложена бяла дъска да се пише с тези маркери, а отдолу прах, жените метат, както са мели на животните някога. И как тия деца да се задържат в училището? Как да стане тоя номер? А пари от евро-програми. Тука, бях на китно Дрен оня ден и новият министър на социалните грижи открива, беше Дом за деца и юноши, сега го пре-ремонтирали да стане пак така социален дом, но за сирачета и до по-големи, тогава бяха до 7 годишна възраст, а сега и по-големи. И пише на табелата, връщам се от гробища и чета: „В този ремонт, на тази малка мини сграда, са вложени 4 600 000 лева”, евро, и лева не са малко. И хората се чудят къде са потънали, какво става, бе, за тоя ремонт 4 милиона. че тя самата сграда цялата толкова не струва, примерно. Но той произнася реч, социалният министър. Същият ден минава полицай при казана, там, случка отново в деня. Има няколко казана, те са на Селкоопа и т.н., но едно момче е пенсионер, старателно боядисал казани и така. И го пита полицаят, тебе още ли не са те ограбили? И вечерта изкореняват казаните. Ами това не става без полиция, без присъствие и т.н. М: Не,не, това е абсурдно! Ж: Не, не е абсурдно, това е факт. Моите земляци са потресени и са се снизили със земята. И кво можем да им кажем по-перспективно? М: А на младите какво казвате? Ж: Имат една, имат една ловна дружинка от 60 души. Те трябва да се мобилизират да си пазят селото примерно. Е това на какво прилича? Дали имаме гражданска война? М: Добре де, на младите какво казвате? Ж: Аз ли какво казвам? Да учат, да се образоват много и да, да не се съобразяват с такива патриотични повици, за които са жертва техните родители, техните родители, пра-родители и т.н., а просто да си осигуряват хляба. Това им казвам. М: Да, но ето в училище нещата куцат? Ж: Значи пак, пак повтарям – нещата куцат, защото в обществото ни куца. Значи, от една страна учителите не могат да дадат всичко по разни причини. От друга страна Инспекторат, директори също така. Но най-важното е семейството. Когато единият е безработен, когато това дете е извън брачно, когато получават 22 детски, какво да му се говори, за каква перспектива? Родителите са в ужас как да ги догледат, как да ги догледат. Станахме модерни, прие се закон за това извън брачно битуване. И какво ражда? Той ражда извън брачни деца. И ражда бракове развалени. Сега, не дай си никому да не се случва, но това е лимитирано със закони в нашата мила татковина. Което звучи много демократично също. Какво да й хареша на тая демокрация? Аз не виждам какво да й харесва? М: Нищо не й харесвате? Ж: Нищо не мога да й хареша. И съм доволна, че моите деца не са хванали по пътищата, защото много хора, радват се, че децата им там, децата им там, обаче. М: Са далеч. Ж: Страдание, голямо страдание. Директор на Благой Попов, преди това на Института, Алексиев се казва, първом децата му отидоха в Германия и първи почина като родител. Така че много са мъките, много са мъките. Единствената ми надежда е софиянци, вие, в София диктувате политическата обстановка в страната, нещо вие да промените. Сега, мъча се от снощи да я разбера Меглена Кунева, какъв нов курс се притваря? Тя ще сътвори развод, ще повторя в България. Като гласът й трепери повече от моя, сега дали от притеснение, от самочувствие или от друго. Като не си представям как ще стане главнокомандващ на армията и ще застане права да приеме редиците-гвардейци. Просто аномалии. А и защо като е на тоя висок пост тя в Европа е зор да я видим в България? Нека па запази един пост в Европа. Защо пък трябва и това да се случи? Жажда за власт ли, що е това? М: Свърши й постът в Европа. Ж: Свърши ли й? М: Да. Ж: Ами като на всички, както свърши, па трябва да се примири и да престане да си фантазира. Аз ви казвам, тя не е печеливша кандидатура. Нека си я подкрепят отлево, отдесно, Барозу, всичките да клекнат тука и да се съберат, и Обама й бил кумир и т.н., тя, тя просто няма. Значи, Стефан Данаилов казва „Аз имам визия, но нямам подготовка”. Искрено. А тя има подготовка, пък няма визия за президент. М: Добре де, а вие кого си представяте като добър президент? Ж: Значи трябва да измъкнат най-добрия подготвен учен, който да умее да говори, да умее да общува, да е прав да ходи. Как бе, как ще застане пред тоя, и на едната страна прическата й, „гвардейци, здравейте?”. Ами то, то е респектираща тази атмосфера. М: Така е. Ж: Не може така да се самоподиграваме ние със себе си. Значи трябва да намерите софиянци един представителен, образован, интелигентен мъж, който да дирижира армията, да може, да има рамо до себе си женско. Защото виждаме ролята на съпругите в другите държави. А не да се връзва с 2-3 на всяка улица жени, па и да иска да е президент. Е, няма как да стане? Много съм лоша, нали? М: О, добре, благодаря ви. Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 439.55 Kb. Сподели с приятели:
|