Интервю на михаил груев и ангел джонев с никола китанов

- Коя година ?

- Било е 1969 година.

- И колко време изкарахте?

- До 1977 година.

- През това време се смениха два-трима началници. Много скоро Нешков Станоев го махна.

- А в партията каниха ли ви?

- В партията...тогава си спомням някакъв конгрес, не си спомням 70-та ли беше, защото имаше някакъв голям набор комсомолци, защото имаше шофьорчета... и главния счетоводител Лозанов, с него бяхме в една канцелария, и той беше...и все ми даваше съвет: „Кольо, ти трябва да работиш, вземи да направиш комсомолска организация, да станеш партиен член.” Аз си знаех, че няма да ме приемат за партиен член...и партийния секретар тогава, що беше съгласувал, и дойде и ми каза най-такова...: „ Абе с някакви от ОФ.-то, от квартала има някакви възражения - не работиш.” За тебе има, дай да подадеш това...” обаче не гарантираше, че ще ме приемат. Аз си знаех, пък и на баща ми никак не му беше приятно да съм партиен член. Но за това, че не бях партиен член, все си бях заместник, нали никога не можеше да стана...все назначаваха хора за началници на пътното без...нали, некадърници с партиен актив. Докато аз все бях редовния заместник. От моите колеги...тогава имаше смяна на тази политика след ген. Винаров, щото той нещо като полувоенизирано едно...

- А той беше началник на пътното?

- Да...известният Винаров. Доста традиции е създал. Той много години след Априлския пленум е изкарал. Сега първи заместник и силната личност у Първо главно управление на пътищата след като той беше и по негово време беше Тоне Переновски. Той много ме обичаше.

- А след Винаров Переновски ли стана ...?

- Не, Переновски си остана първи заместник до края на 70-те години.

- А вие лично с него имали ли сте... [работа]?

- Много, той много ме..., просто неколко души, по едно и също време кажи-речи станахме от моя випуск и преди мене...така млади...

- А нещо коментираше ли се, че те са чавдарци, а нещо с Тодор Живков не се обичат?

- Сега Переновски водеше кадровата политика у Главно управление на пътищата, той беше човек на Живков и на чавдарци и отстояваше да бъде самостоятелно управлението. Махнаха ли го, и на другия ден минахме към Министерството на транспорта. След него, след Винаров, аз не го заварих...на мен заповедта ми я е подписвал Переновски, с него съм бил много...Обикновено зимно време правеха курсове на ...имаше хубава почивна база на „Дружба” на пътищата и ни събираха по 10-12 дена на курсове и там ни четяха лекции, там учихме новите работи, политиката, даже ни изпитваха. И през няколко дена идваха тия началниците. ...След Винаров назначиха един, не си го спомням, стоя една година и половина, но аз не съм го и виждал даже и след това го направиха кмет на София и след това го пратиха посланик в Русия....не мога да се сетя името му. И след него стана професора ни на катедрата ни, дето беше, Ганьо Щилянов. Той още по-добре ме познаваше. А с Переновски сме били много...щото те началниците от време на време посещаваха региона и той някак си имаше слабост към мене и повече ме търсеше, и даже у Ганев, началникът, имаше една ревност: защо търси мене, а не него. А на тия курсове като бехме и като идваше у Варн,а все ни събираше младите и играехме карти – белот, той беше много запален, по цяла нощ можеше...

- А нещо за отношенията му с Живков да знаете?

- Аз...от него не знам нищо за отношенията му, но другите, колегите разчитаха много на него, защото е имало такива настроения, че ще го закриват Главното управление, ще го съкращават, ще го прехвърлят...и надеждата на всички беше Переновски. А той беше един грамаден мъж, не говореше много, но това, което казваше, го правеше. И той нямаше образование... и тогава [сред] заместниците на Винаров имаше хора и без образование.

- Вие останахте в пътното до 1977 година и после?

- После, вече ми беше писнало..., имах си разправии с началника, просто бях обиден и..., а и много работехме. Аз не знаех да се прибера по-рано от седем вечерта в къщи. Нито обед, нито такова. Обектите бяха из целия окръг. Пътуваш, нито обядваш, нито...по ханчета и по такова..., жената...

- Добре, ама тази позиция в пътното прави много местни фактори зависими от Вас, нали, дойдат да искат от вас път да се прокара..., предполагам, че и агнета...

- Не, това не е имало. Защото политиката..., вижте сега, финансирането на Пътното и програмата на пътищата се правеше по едно 15 постановление. Тогава имаше главни пътища...44 км. главни пътища, това е от Диканите до Шарков чифлик, Благоевград, сега е Е-79 и под Стражата границата с това до...Гюешево, ама беше не Равна нива, а пътят беше по Деве баир. След това го строихме пътя през Равна нива, сегашният, общо 44 км. Имаше 160 км главни пътища, имаше второкласни, и третокласни и четвъртокласни. Само четвъртокласните - това бяха междуселските пътища, те се финансираха от общините и ги определяха общините - кои ще правят и кои ще строят по селата. И те ни информираха, а и финансирането 75% се осигуряваше от Окръжните съвети средствата, фактически от окръга, а и те определяха какво ще се строи. А 25% беше от Пътното управление...Нямаше планова комисия пътищата, докато аз бех, бяха на бюджет се финансираха и затова държаха да са към Министерски съвет. Не се финансираха като капитални вложения и по линията на основните ремонти и с бюджетни средства. Чак първите обекти по капитално строителство - това бяха автомагистралите, които залегнаха в бюджета на страната по капитално строителство. Сега, другите пътища, които бяха второкласни и главни, се финансираха изцяло от бюджета на ГПУ. Докато на четвъртокласните - ние правехме проектирането и аз като главен инженер. За другите - те се проектираха от „Пътпроект” и се финансираха от главното управление.. И обикновено, за да влезне някой път за реконструкция..., а тогава влезнаха по-голямата част от пътищата, по които сега се ходиме, иначе 30 години нови пътища не са правени. Това са реконструкциите, които се правиха 70-те години и първите години на 80-те.

- Мисълта ми е, там, да се асфалтира до село еди кое си отсечката, какъв е пътят?

- Именно това искам да ви кажа. И се правеха ежегодно тука: Окръжният комитет - подсекретарите и председателя на Окръжния съвет, съответно - тоя по строителството, определяха си срещи с ГПУ. И на тия срещи се поставяха исканията от страна на окръга. Естествено, като главен инженер на пътното, формулирането на исканията за отделни обекти трябваше да ги направиме ние, и аз ги правих. Защото трябваше да има данни, дали има проектна готовност. Ако нямаше проект, въобще не се говореше, че ще се финансира даден път. Че главно управление ще го вкара в програмата. И това беше разделът: тия, които имат проектна готовност - да се започнат. „Дай да го започнеме, пък кога ще го завършиме...” Друго...там поставяхме въпроса и подмолно действахме ние през годината с началниците на второто ниво у Главното управление да влезе...да подготвиме проекти за проектиране, за да може при тия срещи: „Ама ние имаме проекти”. И се правеха и съответно това се протоколираше, но беше с участието винаги на председателя на Окръжния народен съвет и Окръжния комитет. Сега там вече тия борби между дупничани и кюстендилци винаги се проявяваха. И кои надделяваха? Обикновено кюстендилци бяха по-агресивни, но процентно на пътната мрежа тя там беше по-изградена и ние трябваше да наваксаме. После ръководството от последните години беше попаднало на „французите” – Треклянския край, а най-неизградената пътна мрежа, тя и сега е най-закъсала, е към Треклянския край. И трябваше да се хвърлят пари там.

- Добре, и след като се махнахте от пътното, къде отидохте?

- Еми използвах една възможност. Прави се реорганизация в Окръжния съвет. Заместник-председателят, който беше по строителството - Самуил Савов, се пенсионира човекът, и назначиха Георги Михайлов от немилост...беше уволнен като директор на строителната организация в Кюстендил и го направиха главен инженер на проектансктата и от главен инженер и оттам - кацна за зам.-председател на Окръжния съвет, но по това време махнаха и Ризов като председател на ОС, дойде Първи секретар тоя, Станко Димитров, и председател на ОС стана Андрей Савов. А и съвпадна с една реорганизация в държавата, такива правеха често. Тогава създадоха едно управление „Строителство и архитектура” като обединиха бившия отдел „Капитално строителство” и „Геодезия и картография” и отдел „Главен архитект” и ги обединиха в едно. Обединиха ги в три отдела – зам.-председател, това управление СА („Строителство и архитектура”), отдел, който се занимаваше с кадастрите и отдел „Благоустройство”. И съответно трябваше да се формират тия. И понеже ОС до тогава само за началници е имал инженери, а беха се техници, трябваше да се съберат. И Георги Михайлов и Андрей Савов - те ме познаваха и аз казах на Михайлов, че смятам да се махам от Пътното, не мога да работя с тоя началник, и веднага ме предложиха да отида за началник-отдел. Управлението имаше само един началник - Любен Георгиев от София и Очипалска - главен архитект и след това началниците на трите отдела. Аз бех, Кирил Лазов на градоустройството, и Георгия Янков на Геодезията и картографията и кадастъра.

След това минат - не минат една - две години, разтури се тая..., от началници на отдели, махнаха го управлението, не съществуваше вече, към отдела направиха...Очипалска мина към „Геодезията и картографията”, аз станах директор, вече не беше началници на отдели, а директори. Директор на група „Строителство”, директор на група „Промишленост”, директор на група „Търговия” и т. н. Правиха някакви блокове и беше някаква блокова система. Разработващ блок, в които влизаха тия... проектирането, архитектурата, планирането, бившата Планова комисия. И там зам.-председател беше Г. Михайлов, на разработващия блок, тези които ще планират и подготвят, а изпълнителски блок – търговия, промишленост, строителство и транспорт. Там пък беше Тодор Гогов, той беше първи и заместник. Така че, Гогов ми е бил шеф. И трети блок, специалния блок, който влизаха организационните, военните отдели, гражданската отбрана. Сега просветата напълно се отдели, тогава дойде и тая, на Станко Димитров жената, да работи... се беше хванала на работа. Фактически тя командваше, тия бяха пионки. Тя беше много амбициозна и проста жена. Мъжът й - първи секретар и фактически тя колеше и бесеше у просветата, а там имаше за инспектори бивши мои учители.

• 
  И колко години изкарахте в ОС?
  
• 
  В ОС изкарах до разтурянето му. Сега като началник на тоя отдел, след това пак
  

• 
  А земеделец имаше сигурно?
  
• 
  Имаше и той беше заместник-председател. И по мое време член на Изпълкома беше
  

• 
  Спомняте ли си някакви интересни конфликти от този период - кюстендилско-
  

• 
  Да, имаше нещо като куриоз, но ще ви кажа после. Та имаше сесии, които се
  

• 
  Кажете нещо за този дупнишко-кюстендилски спор?
  
• 
  Да, ще ви кажа... още не бях в ОС, може би уреждаше се влизането
  

• 
  Т. е., според Вас Станко Димитров е сложен от Бонев ?
  
• 
  Да, и Станко Димитров никога не стана член на ЦК, все беше кандидат на ЦК.
  

• 
  Те имат към 200 човека „активни борци” в това село.
  
• 
  Да, там и пътища сме правили и площад за 30 жители в Падала..., партизанско село, истории, съчинени, ...и тоя Ризов, вземал и написал един доклад срещу С. Димитров до ЦК, до ЦК-а ли, до незнам що, но страшно изобличителен, а Ботьо е домакина на ОС и той купил на всичките от Изпълкома едни и същи дипломатически куфарчета (смее се). И вечерта се срещат, уговарят си среща...Матеев ходи тогава у балнеосанаториума, той беше много по женската част, с една любовница. И Матеев ходил на процедура и да си направи баня, а двамата пътуват всеки ден до Дупница и ги кара Волга и шофьор. Те не живеят в Кюстендил, всички дупничани не замръкваха в Кюстендил. И се обаждат единия първи заместник, другия председател, да се срещнат късно вечерта у съвета при председателя. Единият у куфарчето си сложил мръсните гащи, а другия сложил доклада, на другия ден да го носи у София. Обаче как станало...при срещата единия вземал куфарчето на другия. Матеев отива при любовницата си, отваря куфарчето, гледа една папка и други документи, отваря да чете и му настръхва косата за това, което се пише срещу Първия секретар. А Ризов се прибира и намира мръсните гащи на Матеев. (смее се) Но най-интересното е, че Матеев смята, че това е някаква провокация срещу него...И винаги е било, всички са били един срещу друг и никога не са работили заедно. И в ОС беше така, и в комитета беше така. Тази Миланка Грозданова, Клечков всичките...И Матеев смята, че това е някаква провокация, направена срещу него, и веднага, логично е, набира номера на първия секретар и иска извънредна среща вечерта при него и му дава това, което е ... През това време Ризов не е успял да му се обади, а на другия ден е трябвало да пътува на София и да го отнесе. И събитията се развиват главоломно. Станко Димитров е все пак Първи секретар, на другия ден не Ризов, а Станко Димитров заминава за София, ходи при някои от секретарите на ЦК и...след два дена Ризов въобще изчезва от ОС. Казват, че е отпуска (смее се), и така и не се завръща. И Андрей Савов се беше върнал от някаква специализация, някакво ново обучение в Съюза, бяха го турили за временно изпълняващ на окръжното МВР. И стана председател на ОС. А Ризов изчезна и отиде някъде заместник-директор на ДСО „Родопа”. Та това е нещо като един куриоз.
  
• 
  А Кирил Кальонски?
  
• 
  Кирил Кальонски аз го заварих, Матеев беше махнат, аз като отидох в ОС.
  
• 
  Т. е. пак дупничанин...
  
• 
  Да, местата си бяха фиксирани, не може друг да заеме...председателят ще от Кюстендил, първият заместник ще бъде от Дупница. Кирил Кальонски за мене беше свестен човек, мака че беше номенклатура, той беше канцеларски..., занимаваше се с културата и просветата, не се трупаше с работа, той беше в Окръжния народен съвет първи заместник-председател. Когато председателят излизаше в отпуска, фактически той водеше Изпълкома. Той подписваше...
  
• 
  Добре, а той след това се издига в ЦКРК-а ...(Централно контролно-ревизионна комисия).
  
• 
  След това, той замина някъде за София и пак дойде човек от Дупница – Геле Христов, квотата си беше..., но не беше вече първи-заместник. Тодор Гогов, нямаше как да дискриминират Гогов – партизанин, нали, толкова време администратор..., казваха, че единствено Тодор Гогов се е осмелявал да противоречи на Първия секретар по некои въпроси. Даже той имаше един лаф, като трябваше нещо да се направи, и аз трябва да му кажа, че това не трябва да стане, незаконно е, и той имаше: „Добре, знам, ама ще го направиме...” това значеше, че ще го направи така, но вече от мене отговорността е свалена, аз не отговарям за незаконното действие, което ще предприеме ОС като ведомство.
  
• 
  Добре, и после като закриха окръга 1987 година?
  
• 
  Като закриха окръга направиха една комисия, чак до 1988 и ние стояхме до пълно разлагане, седяхме без работа и нищо не работихме. Имах един „Правец”, ние бяхме един от малкото отдели с компютър, понеже все пак ние се занимавахме с капиталово строителство и можеше да си прокараме поне „Правец”. И игрички...на шах играехме у мойта канцелария. Тогава направиха една комисия, която трябваше да ни устрои на работа. Всичките шефове изчезнаха: Андрей Савов беше починал, Кирил Гоцев беше председател, той не можа да се устрои. Най-добре се устрои Боян Алексов - направиха Областен съвет в София с благоевградчани и той от секретар на Причкапов, стана секретар на областния. Той даже и след Десети остана дълго време...по земеделска линия. Георги Михайлов... трябваше да се ходи при Григор Стоичков и някак си Георги Михайлов беше се сдружил с Григор Стоичков, той отговаряше за Министерството на строежите и Г. Михайлов се уреди в някакъв инспекторат към Министерски съвет. Кирил Гоцев просто не можа да си намери работа, Георги Григоров го беше вземал на таванските стаи у последния етаж на Министерството на строежите, нещо по жилищната политика отговаряше на дребна заплата, а той беше преди това сътрудник на Тано Цолов и когато се изграждаше Бобов дол, той водеше протоколите и фактически той беше говорителя на Тано. И след това, за да се пенсионира, трябваше аз да го взема у БКС, за да изкара една година и да направи стаж за пенсия. Та се наложи аз да го докарам до пенсия човекът.
  
• 
  И Вие къде отидохте?
  
• 
  И тогава направиха Общински съвет, и цялото имущество на ОС и дейността мина
  

След това на проектанската организация, хич не ми беше приятно, проектанската

• 
  И докога останахте в банката? До пенсионирането?
  
• 
  Не, в банката бързо се развиха събитията. Излезна указ 56, след това направиха