Интервю на михаил груев и ангел джонев с никола китанов
Изтегляне 378.61 Kb.
|
сградата голямата, остойностена колкото струва. Това са активите на банката. Това което имахме ние, което бяхме събрали от дадени кредити, нали формирахме печалба, която също отиваше като дялов капитал и това, което събрахме от акционерите...
имаше специално [постановление] за банките, с които направиха тези, другите търговски банки - „Електроника”, „Строителната банка”...това постановление се създаде май месец 1989 г., още Живков не беше паднал. Тия търговските банки, които станаха, те вече взеха активите, които се държаха в БНБ, но от съответните СО-та, ДСО-та. Нали, не от съответните заводи, а от ...и те взеха много капитал. Транспортната банка примерно, взеха го всички – нашите ДАП-ове, международен транспорт... След това тия банки, излезна още едно [постановление] и ние трябваше да гласуваме с нашите акционери, но нашите акционери бяха все кюстендилските предприятия. Още се държаха, включително и БКС, аз го изнудих директора 70 000 лева да внесе и той да участва като акционер. Пипонов, първи братовчед - един милион. Той беше на КЗК-а (Кондензаторния завод), най-силния. Отидех при Боре Антов на „Кухненско” и му разправям да даде, и той ме пита Пипонов колко е дал, той все се равняваше по него и вика: „Колко даде Пипонов?” и аз викам: „Не е редно да ти казвам, но даде един милион”. „Аз ще дам милион и двеста хиляди лева”.
контролния блок на банката. Другите отдели промишленост...ние им водихме капиталното строителство и не можеше да се прати една стотинка без да мине през моите инспектори. Проктирането го проверявах аз като по-сложна материя, но имах 13 души инспектори и всички обекти бяха разпределени и целият контрол се водеше при нас. Всичко се правеше на базата на едни окръжни от банката от Централното управление, които ги получавахме всеки месец и трябваше да ги знаеш наизуст, кое къде да го намериш...фактически банката контролираше, а страната беше много затънала и това разхищение, особено по капиталното строителство, единствено се удържаше от банката. Така, че ние бяхме контролният блок и всичките тия заводи и други имаха някакво капитално строителство и бяха зависими от мене като директор. Защото ако не си сложих аз подписа, и тоя Васев, директорът над мен, вместо мене не можеше да сложи и той подпис, за да им се платят актовете. Макар, че е имало натиск много пъти. И много малко живяхме като самостоятелна търговска банка и излезна едно друго [постановление] - за окрупняване на банките и трябваше да избереме към коя от търговските банки да преминем. Отново беше обявена реконструкция, окрупняване на банковия капитал. И ние трябваше да преминеме, аз говорих със Строителната банка, да минеме към тех, Васев, директорът, той си имаше там някакви други връзки естествено, и той се наложи. Наложи да минеме към Транспортната банка. Тя беше най-перспективна и от друга гледна точка – на другите централите им бяха все в София, и беха се с кадри от бившата Народна банка, докато тая беше варненска банка, по-малко ни познаваха, а и беше по-далеч...нали знаеш - колко е по-далеч царат...(смее се). Естествено, на нас не ни пукаше, тогава бяха такива промените, че колко сме имали право на глас между нас, а след това, то си правеше...имаше си Управителен съвет банката и решенията се взимаха от акционерите. И минахме към варненската Транспортна банка. И много скоро след това ги разпродадоха тия банки и те я купиха тия Сосиате Женерал. И след това еуфорията почна с отдаването на кредитите ние не можеше да ...въпреки закостенелите традиции, които имахме, да бъдеме блюстители, на всичко да искаме документа...Тия банки, които се нароиха, почнаха да дават заеми без контрол, съответно и ние трябваше да отпускаме кредити без контрол и започнаха да идват разни и почна един конфликт между мене и директорът за некакъв кредит на... - А вие още бяхте филиал на Транспортна банка? - Да, след мене станаха на Сосиате, аз не съм бил, и...трябваше да се даде на някакъв от село Косово..., не...той – софиянец, трябваше да получи някакъв кредит, не беше много голям, някъде 20 хил. лева, кредитите, които ги даваха, не бяха от големи суми. Докато аз бях, след това почнаха по стотиците хиляди лева. И той - като ипотека, някаква вила за 20 хил. лева у село Косово. Естествено, аз като работих в Пътното нямаше село и махала, през която да не съм минал – е у Косово нямаше махала, която да струва 20 хил. лева, пък камо ли къща (смее се). И той го пратил при мене да подпиша, и аз - вземах му документите..., а ние имахме големи кабинети, с фотьойлите му, не можеше да дойде клиент и да не го черпиш кафе. И го оставих човека и слезнах долу, при Васев, и викам: „Слушай, кви 20 хил. лева, дай да идем да я видим тая къща?” „А, нема, ако ти не подпишеш, аз ще подпиша.” И викам, че няма да подпиша и той взема и фрас - подписа. И след три-четири седмици минало заседание и решили като икономии - моят отдел- контролния блок, да се съкрати – мене и инспекторите ни съкратиха. Един-двама станаха касиери и ни съкратиха. Може би това бяха единствените хора, които трябваше да оставят, за да не фалират банките. - А Бобовдолската банка вече беше ли фалирала? - Да, правеха се опити за стабилизирането й и беше задържан директорът й, Ямболската и тя беше фалирала... - А как фалира? - Раздадени кредити, които не бяха обезпечени. Бобовдолската фалира преди обединението с търговските банки... - А кога се обединихте с търговските банки ? - Сега това обединение беше последните месеци, в които за съм бил на работа, това е било 1990 г. и то в края на 90-та. - А Вие кога напуснахте? - Те ме съкратиха в края на 90-та. Изплатиха ми обезщетенията...просто съкращения в щата. Не само на мене, водихме някакви дела, спечелихме, възстановиха ми заплатата, но тогава почна тази инфлацията и заплатата, която съм взимал, тогава взимах голяма заплата, но беше станала по-малка от минималната заплата. И се изпълнява съдебното решение и ме възстановяват ме на заплатата, която съм взимал, но за мен беше ясно, че нямаше защо да оставам ...Тогава пък аз бях управител...в управителния съвет на БКС (Благоустройство и комунално стопанство) като представител на банката. И тогава бяха тия, неразбориите, временна управа, „Подкрепа”, Тодоров, старият директор го бяха почнали митинги, бяха тръгнали да му изнасят бюрото от кабинета, и 11-12 човека бяхме у Управителния съвет, той ни викна, Ице Божилов беше заместник-директор и той: „Какво да правиме? Шефа не може да остане.” А той - генерален директор се титулувал с първи заместници, втори заместници – големи длъжности в едно нищо и никакво БКС. И заместниците му решиха „господин Китанов”, тогава станахме вече господини (смее се). Защото бяха тръгнали въобще да го разтурят БКС-то. И тогава за една вечер ме избраха, това беше края на 90-та. Щото след това имаше избори, нали 91-ва бяха. И тогава временно управителният съвет реши аз да представлявам дружеството. Тогава още бяха фирми, нали, не бяха дружества с ограничена отговорност или АД-та. Смени се регистрацията, трябваше да мине и през Изпълкома, до назначаване на конкурс. И така започвах в БКС работа. След изборите Гюргинчев беше кмет и направи конкурс и от явилите се нямаше кой да знае повече от мен. - И фактически докога останахте там? - До пенсионирането ми, до 2003 година – 12 години. - А добре, от тия които изброявате, с които се работили през годините, как ви се струва, кои бяха грамотните в Кюстендил, първите секретари, председатели на Окръжен народен съвет? - Като почнах в Кюстендил имаше много малко от моята сфера инженери, но бяха много кадърни, особено в проектанската работеха много кадърни инженери и архитекти. Дойде едно младо поколение – Мила Минева, Очипалска, много инженери също... - От ръководителите? - От ръководителите...не мога да си кривя душата, но по-голямата част за мене бяха...сега това сега го казвам... не ги уважавах. Сега, този Багалийски беше недоразумение..., грамотен и кадърен човек беше Андрей Савов, Георги Михайлов също създаваше но... той много се съветваше с нас, нали. Тодор Гогов също го величая, макар че някои могат да кажат бил такъв...Когато си близък с някой, то създаваше едно впечатление у хората за студен човек, за човек, който отблъсква хората, но иначе беше много човечен. Казваха, че си е променил характера след като е починала голямата му дъщеря от сърдечен порок. И казват, че е променил характера си коренно след смъртта на жена му. Но аз това не го знам, защото като е бил кмет и аз съм бил у Пътното викаше ни постоянно и обикновено Данов пращаше мене, щото у Кюстендил трябваше да се асфалтират улици, а програмата на нашия асфалт ни беше предимно по пътищата. И трябваше да изработим нещо повече, за да асфалтираме и някоя улица у Кюстендил. Обикновено правехме трошено-каменни настилки, улиците в града бяха калдъръм и прахоляк. Това е за тези, с които съм работил....Този беше голям играч - Станко Димитров...у него имаше едно, признавам му, качество, че той търсеше новостите, особено в строителството и даже ние карал - като чуеше някъде някоя нова система, която да е ефективна, ... ходили сме по Стара Загора, по Варна, по Русе да гледаме инсталации, системи, по софийските проектантски организации... , той имаше по нашата сфера поне този интерес да вкарва прогресивни работи. Тая трагедия беше на Кюстендил, че беше минен район и Бобов дол беше един от най-големите и гълташе много работна ръка, тука Кюстендил имаше мина с нискоефективни лигнитни въглища и МОК-а „Осогово”. И мъжкото население отиваше да задоволява, и от Дупнишкия край тука вървяха, от ДАП-а пътническите автобуси летяха повече за Бобов дол, отколкото за всички други села. И това изискваше мъжкото население у Бобовдолския край и съответно жените, но те - в спомагателните дейности. И тия хора, ако не бяха миньори, те щяха да бъдат строители Те бяха с такова образование и квалификация, но в строителството заплащането беше с няколко пъти по-ниско, отколкото подземната работа. И ние изпитвахме остра нужда от строителни работници и не ни спореше строителството и трябваше да компенсираме работната ръка с технологии, които се поддават на индустриализация, да компенсираме работната ръка и от тази гледна точка Станко Димитров - де що чуеше нещо..., затова и се задържа толкова години. Не мога да кажа нищо такова за Миланка Грозданова - беше интригантка, значи тя провали Дома на съветите, създаде тази интрига с читалището, стана едно оръдие на дупничани. Защото влизаше нова петилетка ние имахме проектна готовност за Дома на съветите, затова тръгнаха..., читалището беше рухнала сграда, градоустройството беше направено, утвърдено, трябваше да се започне строителството на Дома на съветите у Кюстендил. В петилетката на окръга се полагаше по една административна сграда от Комитета по планиране. Дупничани - те и нощно време вадеха проекти, архитект Сапунджиев на Пловдивската проектанска организация - алтернативата беше дали у Дупница да се построи общината или у Кюстендил Дома на съветите. И те създадоха този прецедент с оръдието Миланка Грозданова...няколко големци, които са родени в Кюстендил, ама никога не са стъпвали в града след Девети септември, дигнаха воя, стана разправията, през това време трябваше да се приеме плана, и ние, мен са ме карали да запиша у поименния списък чертата на Дома на съветите и Общински съвет в Дупница. - А защо според вас се провали социализмът? Разсъждавали ли сте? - О, аз трудно мога да ви дам отговор...вижте аз бях на изпълнителна длъжност, бях началник, но по-скоро изпълнител. Знаете ли, тези, които бяха на ръководни длъжности, бяха доста некадърни номенклатурчици... - Т.е. липса на визия, широта...? - Да,...ми гледай сега, след като разтуриха Окръжния съвет, Общинският комитет казваха, че всичките са братовчеди и са родини на Владимир Бонев....всичките тия ги хвана метлата през 1989 г. и всичките тия станаха директори на банки...Алексей Цветанов директор на банка, Димитър Миленков - на финансовата къща, дето фалира, Гиргинов беше на Мултигруп банката – Кредитна банка..., но те, всички те са били племеници или братовчеди на братовчедки, обикновено по женска линия на Бонев и с тая реформа на Тодор Живков – административната реформа, това пак си стана, и тия бяха рядко...рядко ограничени хора...Гергинов - не мога да кажа, Гергинов е и умен и кадърен, макар че много псува. - А очаквахте ли да се случи промяна? В този мащаб, в който се случи? - Не, честно казано, не съм, как...толкова години ти се набива едно и също нещо, изпълняваш едно и също нещо, не съм вярвал и тръгнахме с един ентусиазъм да махаме това, обаче пак ни излъгаха (смее се). И тия директори на банки – банките им фалираха. 1 Инж. Никола Борисов Китанов е роден през 1941 г. и живее в Кюстендил. Син е на директора на Търговската банка в Кюстендил преди 9 септември 1944 г. Професионалният му път започва като строителен инженер в Окръжно пътно управление в Кюстендил. От 1969 до 1977 г. е главен инженер на ОПУ – Кюстендил. От 1977 до 1988 е началник-отдел „Строителство” в Окръжния народен съвет. Безпартиен. 10 ноември 1989 г. го заварва като заместник-директор на клона на БНБ в Кюстендил. Пенсионира се като директор на АД „Благоустройство и комунално стопанство” – Кюстендил. Два мандата е общински съветник, избран с листата на СДС. Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 378.61 Kb. Сподели с приятели:
|