237
да загуби много от почитателите си. От друга страна, тази история ще е страхотна реклама за неговия първи филм с Кресида. Ти само внимавай да не изплашиш Белязаната и всичко ще се нареди като на кино.
— Не я наричай така, по дяволите — изкрещя Мак и се стресна,
когато думите му отекнаха в нощната тишина.
От
другата страна се чу съскане, сякаш от влечуго.
— Ха, какво беше това? Ти да не си се размекнал?
Мак замълча и се загледа в сините поля наоколо. Ако се затича през тях и не спре да тича, дали „те“ щяха да го намерят някога?
— Време е да слезеш на земята — каза О’Дауд. — Дневниците са у мен, снимката също, държа те за гърлото.
Мак се върна в къщата и седна на стола за изтезание, питайки се защо той и Дженифър не бяха просто обикновени мъж и жена, без всички мрачни сенки около тях:
нейният белег, неговите лъжи,
изтичащият пясък в пясъчния часовник на тази история. Той отчаяно искаше да препусне като рицар на бял кон, да я спаси, да я освободи, а вместо това беше в ролята на злодея. Липсваше му само мустак, който да засуче.
Дженифър
остана в кухнята, докато не дойде Финли и я изведе навън, за да заключи. Тя беше толкова сигурна, че целувката щеше да се случи тази вечер. Колко сантиметра ги бяха делили? Мат трябваше да направи само половин крачка, да наведе глава. Дали бе почувствал същата прелестна неловкост, която усещаше тя?
Джен се запита дали тя подсъзнателно се беше наклонила към него? Знаеше, че го беше погледнала с цялата си любов.
После той беше избягал.
Дали го беше отблъснала с този поглед? Или Мат просто не беше готов за първата крачка?
Ами ако отношенията им останеха неопределени до деня, когато
Мат щеше да си замине?
Тази
мисъл беше прекалено ужасна, затова Джен я пропъди от главата си. Той я гледаше с искрена нежност, тя щеше да се държи за това. Ех, ако съобщението на Кресида не беше пристигнало точно в онзи момент, то сякаш охлади обещаващата топлина между Джен и
Мат.
Тя излезе навън в студената нощ и се усмихна на своя напредък.