Искам да ти вярвам
Изтегляне 3.4 Mb. Pdf просмотр
|
| Не, не съм спала с него, но отчаяно копнея да го направя. Дали ако слезеше от колата сега, щеше да успее да се прибере пеш в Бриндли? Мълчанието увисна и запълни всичко, поглъщайки дори въздуха за дишане. Дженифър свали стъклото, удивена от самообладанието си. — Ти нямаш право да ми задаваш този въпрос, Алекс — изрече тя, благодарна за полъха на студения въздух в лицето й, — и аз няма да ти отговоря. Алекс продължаваше да седи неподвижно и Джен се запита дали това не беше игра на воля и нерви. Посегна да отвори вратата. Той се обърна с лице към нея. — Не прави глупости. — Той включи двигателя, като завъртя грубо ключа в стартера. — И си закопчай колана. Дори да не ставам за друго, поне няма да ти позволя да объркаш още повече живота на всички ни, повтаряйки онази глупава пиянска грешка. Шокът от думите му й подейства като удар с боксова ръкавица. Дженифър очакваше да го види смутен, засрамен, че е позволил на гнева да надделее над разума му, но Алекс гледаше пред себе си с издадена напред брадичка и стисната уста. Сега тя наистина поиска да хукне тичешком към дома си, но беше прекалено изтощена, за да го направи. — Закарай ме вкъщи, моля те — каза тя и замълча. — Довиждане — произнесе сковано на слизане от колата. Мак излезе от канавката, когато Алекс подкара джипа. 245 Защо бяха спрели? Изглеждаше като някаква кавга, по едно време му се стори, че Дженифър се опитваше да се отскубне от него. Ако положението не се беше успокоило, Мак беше решен да изтича, да отвори вратата и да измъкне негодника навън. Бедната Дженифър. Прекрасната Дженифър. Той се зарадва, че тя се беше скарала с приятеля си, а после си даде сметка колко егоистично постъпваше. Когато той си заминеше, тя щеше да се нуждае от Алекс. Тази мисъл го накара да се закове на място и да остане, с наведена глава, докато не хукна като обезумял към пейката. Което беше глупаво, тук сигурно имаше покритие, но сега му се струваше естествено да потърси подкрепата на Питър Кларк. — Някакви новини? — сопна се О’Дауд. — Благодаря, че ме попита как мина премиерата. Слушай, трябва да направиш нещо за мен. — Пари ли искаш? — Не. Футболист. За предпочитане е да играе за Нюкасъл или в краен случай за друг отбор от Висшата лига. — Той замълча. — Но в никакъв случай да не е от Съдърланд. |