Искам да ти вярвам

264
Той седна и издърпа завивката, а Джен беше толкова заета да го изпива с очи, че дори не се опита да се прикрие.
— Това е любимата ми гледка — каза Мак, като легна отново до нея и прокара длан по гърдата й. Помилва я нежно, после спусна ръка по гладката равнина на стомаха й. — Тези хълмове и падини. — Ръката му се насочи към бедрото й и отвори леко краката й. — Тази долина.
Това са моите любими места. Ти си красива, Джен, толкова красива…
каквото и да ти казват хората, на мен ми стига само да те погледна, за да те пожелая. Ти си най-прекрасната гледка в целия свят.
Дженифър усети как ръката му се плъзна между краката й.
— Какво правиш? — попита тя, тъй като искаше да чуе името на тази нежност.
— Изследвам. Проучвам красивата природа. Опознавам тялото ти. Откривам какво те възбужда. Как си пасваме.
Тя извика и изви гръб и след малко той отдръпна ръката си и се претърколи върху нея и в следващия миг беше в нея и Джен се постара да го посрещне, разтопена от усещането да лежи в неговите прегръдки в действителност, а не във фантазията си.
По някое време през нощта Мак се беше събудил, пронизан от паника, която го изстреля от леглото, а после се стопи. Той погледна спящата Дженифър, свитите до гърдите й колене, и неочаквано за самия него повярва, че всичко щеше да се подреди. Той седна тихо в леглото и осъзна, че най-голямото му желание беше да я защити — не от света, а от О’Дауд, и след като я беше приласкал на сигурно място в леглото си, все щеше да се намери изход.
Мак се усмихна на спящата Джен. Сега той знаеше, че по нея имаше и други белези: ужасен назъбен белег върху извивката на рамото й, един по-тънък, който се спускаше от вътрешната страна на ръката й, от лакътя до подмишницата. Той си представи как ги беше получила, как лицето и тялото й се бяха извили при удара, за да понесат свирепата среща със стъклата. Видя я просната наполовина в колата и наполовина от външната страна на предното стъкло. Прилоша му само при мисълта за това.
Но не му прилошаваше, ако гледаше белезите, и когато Джен се събудеше, той отново щеше да й докаже това. Очите й снощи говореха,
че тя не вярваше на случващото се и навярно си мислеше, че това беше пиянска постъпка или проява на съжаление.

265
Той се върна, мушна се под завивката и легна внимателно на една страна, прегърна я и сви колене, така че краката му да повторят извивката на нейните. Заслушан в дишането й, усещайки топлината й до гърдите си, той се запита дали тяхната връзка имаше шанс: неговото семейство, нейното семейство. Утре, в това легло, в неговата прегръдка, той можеше да каже на Джен истината и да се надява, че тя щеше да го разбере и да му помогне. Той щеше да й разкаже всичко: за
Теди Монтгомъри и Филида, своето истинско име, да признае всичките си лъжи. Мак вдъхна уханието на косата й. Ако успееше да я задържи тук, да изчака преминаването на първоначалния шок, може би те щяха да се обадят на Кресида, да я убедят да разкаже на О’Дауд историята за новата си любов, без да замесва Джен. Мак разполагаше с няколко часа милост до пристигането на Кресида и до момента, когато О’Дауд щеше да го погне за новини.
Това беше изстрел в тъмното. Мак си представи как Джен щеше да се опита да се отскубне от него, когато й кажеше как се беше домогнал до доверието й. Сега му оставаше само да й покаже и да й каже, че я обичаше. Мак я прегърна по-силно и почувства как тя се размърда. Положението изглеждаше безнадеждно, но Дженифър заслужаваше Мак да изтърпи всичко, за да поправи стореното.
Той трябваше да опита, но не сега. Сега искаше да се наслади на щастието да лежи до нея и да я прегръща, докато тя се събудеше.
Те бяха будни от малко повече от час, когато Дженифър промълви до рамото му:
— Трябва да се обадя на мама и татко, за да им кажа къде съм.
— Според мен те са се досетили, Джен. — Мак обхвана с ръка съвършено заобленото й дупе и започна да я гали, усещайки как тя раздвижи и разпали огъня в слабините му. Джен имаше толкова красива кожа, копринена като косата й и той нямаше насита на допира й до езика, дланите, бедрата си. Навсякъде. Потърси устните й със своите, целуна я и ръцете й се плъзнаха по тялото му, спуснаха се надолу и го обхванаха. Мак затвори очи и в следващия миг тя го пусна,
отдръпна се и стана права.
— Върни се, ела тук — прошепна той и се протегна към нея. —
Рей и Бренда могат да почакат. — Болеше го, като я гледаше да стои там, с тези прекрасни сини очи, и руса коса и изваяна голота.

266
— Знам това — каза Дженифър, — но ти не можеш. Стани, Мат.
Аз ти дължа нещо. Нещо, което ти пропусна онзи петък. — Той присви очи срещу нея, без да разбира какво имаше предвид тя. — Ставай, Мат
— изрече тя бавно и заплашително. — Отвори крака.
На Мак му се зави свят при мисълта какво щеше да му направи
Джен и когато тя коленичи пред него, той сложи длан нежно върху главата й.
— О, боже — прошепна той малко по-късно, — това е просто…
о, божичко, Джен…
Той усети как Дженифър се отдръпна само за миг.
— Аз водех нормален живот преди катастрофата, Мат —
промълви тихо тя. — Тогава не бях инвалид и съвсем не бях добро момиче и… — тя го обхвана с ръка и се засмя — ще очаквам да ме нагостиш с чай и препечени филийки след това, не моля те, нека пропуснем дюнера.
Ако Мак не беше толкова зает да се старае да остане на крака,
той също щеше да се засмее.
После той й приготви препечени филийки и чай. Кога щеше да настъпи най-удобният момент за неговото признание. Как да започне?
Мак реши да започне отдалеч, за всеки случай.
— Знаеш ли какво си мислех за театъра?
Мак видя как Джен настръхна, затова й подаде още една филийка.
— Хайде, не гледай така, просто исках да те попитам дали ти е идвало наум да се върнеш в университета и да довършиш следването си?
Тя спря да дъвче.
— Моля те, изяж си филийката. Любима, аз не те принуждавам,
не се опитвам да те изнудвам за театъра, но е жалко да стигнеш до последната година и после да зарежеш следването. И… хъм, дори ако смяташ, че повече не искаш да играеш, няма ли други неща, които искаш да правиш? Да работиш като педагог? Като режисьор? Аз те наблюдавах на репетициите, когато ти помагаше на актьорите. Мисля,
че ти имаш дарба…
— И всички хора да ме гледат.
— Какво като те гледат, Джен? Първо ще забележат белега, а после ще го приемат и ще свикнат с него. Ти трябва да възвърнеш

267
увереността си.
Мак виждаше, че Дженифър го слушаше внимателно, въпреки че не бързаше да отговори.
— Аз… мога да си помисля, разбира се — каза тя след известно време. — Би било добре да опитам да се дипломирам, но колкото до играта на сцена…
— Казах ти, според мен ти си по-добра от Кресида.
Джен се усмихна смутено.
— Съгласна съм с теб. Аз съм по-добра актриса от Крес, винаги съм го знаела. Но още преди катастрофата аз нямах нейната решителност, нейното дебелокожие.
— Нейното его? — осмели се да каже Мак.
— О, и моето его не е малко, приятелю. — Тя вдигна глава и го погледна отвисоко и промяната беше забележителна. Мак почувства известно смущение, докато тя не се усмихна отново. — Аз винаги съм била малко високомерна, предава се по наследство. Не, имах предвид пиар акциите, превземките, безсмислените интервюта, да се виждаш на страниците на вестници и списания. Гадост! На Крес това наистина й харесва, не, нямам предвид ровенето в малките мръсни тайни, а това да си в центъра на вниманието.
— Но на теб ти харесва да работиш на сцената — възрази Мак,
за да смени темата.
— Да. Точно това исках. Тоест, човек трябва да се лансира, но не толкова настойчиво.
— Трябва да опиташ отново с театъра, Джен. Дори да е само като аматьор в Театралния клуб. Ти имаш нужда от това.
Мак усети, че засега беше стигнал до предела, затова уви себе си и Джен със завивката. Тя се засмя.
— Понякога си мисля, че вече нямаш нищо общо с човека, който пристигна тук. Всъщност ти не си мекушав, захапеш ли нещо, стискаш като териер. Също като Кресида. — Мак почувства как ръката й се протегна и се намести върху хълбока му. — Ще си помисля над това,
което каза, обещавам. Не гарантирам, че ще направя нещо, но… какво пък, преди два месеца не можех да си представя, че някой ще ме види и ще ме пожелае. Кой знае какво може да се случи след още два месеца?

268
— Аз не просто те желая, Дженифър — каза той с плам, — аз не мога да си представя да живея без теб. Вярваш ли ми?
Тя се изви в прегръдката му.
— Разбира се, че ти вярвам. Ти винаги си бил брутално честен с мен, защо да не си сега?
— Няма причина, наистина. — Мак я целуна по носа и въпреки че му прилошаваше само при мисълта, той реши, че е време да започне своята изповед. — Джен, аз дойдох тук преди два месеца, без да те познавам и междувременно се влюбих в теб — но причината за моето идване не са туристическите пътеводители…
— Джен, аз дойдох тук преди два месеца…
На входната врата се позвъни и Мак моментално застана нащрек.
Така ставаше по филмите, — главният герой се опитваше да признае грешките си, някой го прекъсваше и разказваше грозната истина на героинята и всичко отиваше по дяволите.
— Хайде да не отваряме — каза той, но човекът навън не се отказваше.
— Надявам се, че не е господин Армстронг — каза Дженифър,
искрено смутена.
— Няма кой друг да е — каза той и я целуна отново, сякаш така щеше да пропъди натрапника. — Сигурно иска да подаде официално оплакване срещу библиотекарката, която е окаляла пътеката и прави любов по най-безразсъден начин.
— Аз не съм библиотекарка. А помощник-библиотекарка. И не бяхме безразсъдни.
— В моето въображение аз бях — прошепна той, като се откъсна полека от нея и се изправи. — Аз виках и стенех наум.
— О, Мат — промълви нежно Джен и той с нежелание се извърна от нея към прозореца. Подръпна завесата съвсем леко, колкото да види кой беше долу.
— Това е Грегор, мъжът на Соня — съобщи той, обръщайки се към Дженифър, сякаш тя можеше да даде някакво обяснение за това неочаквано посещение.
— По-добре отиди да видиш какво иска. — Тя се сгуши в юргана. — Аз ще те чакам тук. Би ли сложил чайника на котлона,
когато слезеш долу?

269
Мак отдаде чест, намъкна дънките и анорака си, слезе по стълбите и отвори вратата, премижавайки срещу ярката светлина.
— Добро утро. — Грегор го посрещна с широка усмивка и му протегна ръка. Мак я пое веднага. — Досега сме се виждали само мимоходом. Поздравявахме се с махване на ръка. Но сега дойдох да ти донеса това. — В другата му ръка имаше кафява книжна кесия, която той подаде на Мак. — Жена ми, Соня, обича да се шегува. Тя се питаше дали няма да ти трябват тези неща. Моля те, не се обиждай.
Мак взе торбата и отвори. Вътре имаше две кутии с презервативи. Всички ли знаеха, че Дженифър беше в неговото легло?
— Добре — каза Грегор, протегна се и тениската му се надигна леко откривайки малка ивица от изваяните плочки на корема му, —
забавлявайте се. — Той се обърна и тръгна по пътеката, а рамената му се тресяха лекичко от смях.
— Тя откъде знае? — извика след него Мак.
— Жена ми чува дори най-леката целувка в тъмното — извика
Грегор.
Мак затвори вратата и се разсмя с глас, въпреки товара върху плещите му.
— Какво искаше Грегор? — попита Дженифър от горния етаж.
— Да ни даде още презервативи — извика Мак и му стана приятни когато чу нейното ахване.
Мак отиде в кухнята и остави кесията на масата. Трябваше да събере мислите си, да й разкаже всичко в правилния ред, това беше наистина важно. Напълни чайника с вода и запали газовия котлон.
Щом водата кипнеше, той щеше да започне своята история отначало.
Мак отвори задната врата, въпреки че навън беше много студено.
Просто искаше да погледа хоризонта. Тук беше толкова красиво,
гледката се разстилаше като на длан.
— Отивам до тоалетната — долетя гласът на Дженифър.
Дженифър се измъкна от леглото и заподскача треперейки,
докато не видя сакото на Мат, преметнато на облегалката на стола. Взе го и го облече, загърна се в него и хукна към банята. Там намери една туба с паста за зъби, изстиска малко върху показалеца си и го прокара по зъбите си. Долу имаше един прекрасен мъж, мил, забавен, добър мъж, който не просто искаше да прави секс с нея, а много искаше да

270
прави секс с нея. Или може би много секс с нея. Тя се изплези на отражението си в огледалото.

Изтегляне 3.4 Mb.

Сподели с приятели: