Искам да ти вярвам
Изтегляне 3.4 Mb. Pdf просмотр
|
| ГЛАВА 30 Дженифър знаеше, че Мат няма да дойде в библиотеката днес. Помнеше как опиянението от представлението отстъпваше място на смазващата умора и мъртвешкия сън почти до обяд на другия ден. На нея самата няколко часа допълнителен сън щяха да й дойдат добре. След като Алекс я беше оставил, Дженифър беше потърсила утеха от ужасната сцена в колата в бутилка червено вино. Накрая Бренда я придума да се качи в стаята си и да си легне. — Знам, че ти е трудно да ги гледаш на сцената — беше казала майка й, изключвайки осветлението. Не, мамо, най-трудното е да виждаш как мъжа, когото обичаш, съблича ризата си и да знаеш, че никога няма да откриеш какъв е допирът на неговата кожа до устните ти. Няколко деца си играеха край компютрите и Шийла ги изгледа кисело, но не каза нищо. Явно беше заета с мисли за поредната пакост на Рийс. Вчера той беше позвънил от Ибиса, за да й каже, че е пристигнал жив и здрав, но вече си е загубил паспорта. Което не изглеждаше като обещаващо професионално начало. Телефонът върху бюрото звънна. Мат, можеше да е Мат. Беше Лиза, която говореше толкова бързо, че се наложи Дженифър да я помоли да повтори казаното по-бавно. — Добре, добре, но слушай, Джен, тази сутрин се размотавах по халат, когато погледнах през прозореца и какво да видя — пред нашата врата стои Роби Трентъм. — Роби? — Еманципирай се, Джен. Нападателят на Нюкасъл. Страхотен е. Още нямаше осем часа, гледам го, просто си стои на нашата улица и гледа нещо под предния капак на колата си. Баща ми стигна до вратата преди мен, но аз го следвах по петите, глътнах си корема навътре, навирих балконите… имай предвид, че дори не се бях гримирала. Той каза, че чул някакъв странен шум от двигателя, успял да докара колата 247 си до гаража на татко, видял, че е затворено, поразпитал наоколо и те му дали адреса. Дали татко може да погледне колата му? Миличкият, толкова притеснено звучеше. — Дженифър чу как Лиза си пое въздух, преди да продължи оживено. — Татко вика: „Леле, дали мога да погледна това ферари? Да, мога.“ И докато баща ми проверяваше двигателя, аз попитах Роби дали иска да влезе вкъщи и да изпие чаша кафе? И сега слушай внимателно, Джен, не можеш да си представиш как ни потръгна приказката. После татко влезе вкъщи и каза, че не е открил никаква неизправност. Роби предложи да направим някоя обиколка, така че аз се качих в моята стая, облякох нещо по- прилично… Джен се усъмни в достоверността на тази част от историята. — … и двайсет минути по-късно се носехме по магистрала А1. — Това е невероятно. Къде те заведе? — В Лийдс. Да, току-що се настанихме в хотела. Целият е в опушени стъкла, има огромен роял… — Не, чакай, какво говориш? Лиза, ти трябва да се прибереш до шест и половина вечерта, най-късно до седем часа. Лиза? Лиза? Не прави това. В гласа на Лиза прозвуча неподозирана твърдост. — Чуй се само. Аз се чекирам в хотел с Роби Трентъм. Стига, кога друг път ще имам такъв шанс? Това е съдба: обикновено той е на тренировки, обаче сега има някаква контузия. — Чу се гърлен смях. — Нали ще предадеш новината на Финли от мое име, Джен? И запомни, дръж брадичката вирната и не слушай глупостите на Джоселин, че костюмът ти виси като чужд. Дженифър трепна, тъй като едва сега осъзна какво имаше предвид Лиза. — Не, Лиза, чакай… Дженифър почувства как Шийла взе слушалката от ръката й и я постави върху вилката. — Аз… аз — каза Джен, парализирана от мисълта какво щеше да се случи сега. Шийла кимна. — Да, да, наистина. Ако разбирам правилно, Лиза няма да дойде на представлението довечера? Дженифър кимна. 248 — Хъм, аз купих билети. Добре, че ти си дубльорката. — Не, не съм. Тя ли ти каза това? — Защо не? Ти си суфльорът, значи знаеш текста наизуст. И нали казваше, че си играла театър в гимназията? В Манчестър? Обзалагам се, че знаеш репликите на всички роли. — Шийла постепенно разгръщаше идеята. — Да, ти ще трябва да спасиш положението, както по филмите… шоуто трябва да продължи и тогава дубльорът показва какъв талант притежава. — Това не е филм, това е истинският живот! — Дженифър усети, че вече говореше високо, истерията се надигаше като вик в гърлото й. Някакъв мъж в секцията с историческа литература за Втората световна война се обърна и й изшътка. — Шъткането вкъщи — скастри го Шийла. Мак очакваше някой да позвъни на вратата и знаеше, че трябваше да започне да прибира багажа си: независимо от успеха на мисията дотук, той трябваше да се махне оттук тази вечер. Въпреки че какво толкова имаше за прибиране? Със сигурност нямаше да си вземе туристическия екип, нито пък грозните дънки. Щеше да ги остави да гният тук. След като завършеше тази срамна поръчка, той не искаше нищо да му напомня за нея. Мак щеше да смъкне от себе си Мат Харпър като стара кожа. Бедата беше, че вече не знаеше дали под тази кожа имаше нещо друго. На вратата се позвъни чак в дванайсет и десет и Мак се запита кой беше стигнал пръв до вратата му. Беше Дъг, почти изпаднал в амок, и Мак се престори на удивен от новината. Всички смятаха, че Дженифър беше логичната дубльорка, но тя беше непреклонна. Дали Мак не би могъл да поговори с нея? Мак знаеше, че когато й предложеха ролята, Дженифър първоначално щеше да откаже. — Финли ще я убеди — каза той и взе анорака си от облегалката на стола. Но Дъг беше настроен песимистично. Гримьорната беше пълна с хора и някой беше избутал параваните до стената, за да се отвори повече място. Липсваше само Дженифър. Празният стол между Нийл и Финли подсказваше, че тя е седяла там. 249 — Кавалерията пристигна — каза Ангъс. — Ние тъкмо обсъждахме какви са вариантите — обясни Финли. — Дженифър смята, че не може да поеме ролята на Лиза и ние трябва да се съобразим с нейното решение. Аз може би ще успея да убедя някоя от моите единайсетокласнички да изиграе ролята криво-ляво, иначе трябва да отменим представлението и да си понесем последствията. Изтегляне 3.4 Mb. Сподели с приятели:
|