Искам да ти вярвам

273
Какво ще направиш, ако той влезе вътре, за да изключи
котлона?
Долетя шум, сякаш от отваряне на входната врата и Дженифър затаи дъх, но той не се появи и тя чу, че разговорът се поднови. Джен си заповяда да отиде в кухнята, сърцето й подскочи при вида на отворената врата и после хукна през моравата в задния двор, без да изпуска паспорта му.
— Разбира се, че можеш да ми се довериш — каза господин
Армстронг с оживен поглед.
— Добре, тогава. Ами… аз работя за полицията. Жената в списанието е истинският Мат Харпър. Аз взех нейното име. Защото работя под прикритие.
— Под прикритие? Защо?
Мак погледна към магазина.
— Разследвам случаи на незаконна имиграция — изтърси накрая. Беше достатъчно. Господин Армстронг засия от задоволство.
— Знаех си аз, знаех си — каза той, — знаех си, че онзи там е незаконно пребиваващ.
— Моля ви. — Мак погледна към прозореца на спалнята. —
Нито дума, господин Армстронг, иначе ще провалите целия случай.
Сега аз трябва да се прибера, имам нещо… имам обект за наблюдение.
— Разбрах те — каза старецът и тръгна по пътеката с бодра крачка.
Мак влезе в къщата и изтича в кухнята, за да свали чайника от котлона. Добре, че задната врата беше отворена, иначе кухнята щеше да се е превърнала в турска баня. Размина му се на косъм. Той трябваше да се качи горе и да разкаже на Джен всичко, чаят можеше да почака. Иначе нищо чудно на вратата да цъфне още някой съсед. Мак прехапа устни и се засмя, учуден от дързостта си. Каква беше вероятността Мат Харпър да е жена? Или пък съдбата да съобщи тази новина не на друг, а на господин Армстронг? Животът наистина превъзхождаше по изобретателност писателското въображение.
Мак изкачи стълбите на един дъх, като си повтаряше наум какво щеше да каже и видя, че Дженифър още не беше излязла от банята.
Той седна върху леглото и зачака, усмихвайки се при спомена какво

274
бяха правили тук. Под и върху юргана. Призляваше му при мисълта как щеше да реагира Джен на истината, но накрая всичко щеше да се подреди, интуицията му го подсказваше.
Тя се бавеше прекалено много в банята.
— Джен? — извика Мак. Не последва отговор. Той отиде до вратата на банята и я бутна лекичко. Вътре нямаше никой. Той надникна в стаята за гости, питайки се дали тя не си играеше с него на криеница. После се върна в спалнята и отвори гардероба. Едва тогава забеляза, че чорапите й бяха на пода. Само чорапите.
Мак се обърна и видя, че сакото му вече не беше на облегалката на стола, а лежеше захвърлено зад вратата. Той се спусна да го вдигне.
Не, моля те, не това, моля те, не сега.
Мак знаеше още преди да бръкне във вътрешния джоб, че паспортът му не беше там.
Дженифър напусна тичешком и с препъване селото и когато стигна до пейката на Питър Кларк, се обърна да погледне назад. После стъпи на пейката, извади телефона от чантата си и се опита да позвъни у дома, но пръстите й трепереха толкова силно, че не успя от първия път. Отново погледна назад.
Майка й вдигна слушалката.
— Здравей, миличка — каза Бренда, — всичко е наред, ние се досетихме…
— Замълчи, мамо — почти изпищя Джен, — слушай, само слушай, искам да отидеш до компютъра и да потърсиш в интернет едно име. — Тя игнорира опитите на майка й да я прекъсне. — Мак
Стоун, моля те, потърси го.
Дженифър чу гласа на Брайони на заден план, после майка й заговори отново.
— Мак кой? — попита Бренда с накъсан глас.
— Стоун, моля те, побързай, мамо.
— Търся го. Търся го, а Брай тъкмо си тръгва. Какво стана,
миличка, той да не ти е направил нещо лошо? Да не е…
— Какво намери, мамо?
В гласа на Бренда прозвуча паника.

275
— Той е журналист. Работи на свободна практика в Бат, но преди това е работил за един от таблоидите.
Дженифър усети как телефонът се изплъзна от ръката й и падна на пейката, светът се завъртя и тя се озова на колене на тревата. Удари пейката с юмруци и подсъзнателно отбеляза, че я заболя, но продължи да я удря. Тя викаше нещо, а после мисълта, че той може би беше тръгнал след нея, я накара да се изправи. Дженифър побягна към дома си, докато в главата й се въртяха сцени от миналото — онзи следобед на плажа, как той винаги слагаше ръката си върху нейната.
Нищо не е било истина. Тя не означаваше нищо за него, беше единствено средство да се докопа до Крес.
Какво му беше разказала, какво му беше издрънкала?
Дженифър изкълчи глезена си и падна, вече не усещаше нищо,
докато Брайони не я вдигна и я понесе или може би я повлече към колата.

276

Изтегляне 3.4 Mb.

Сподели с приятели: