Искам да ти вярвам

253
трябва да опитваш нищо, с което привличаш внимание. Ще продължаваш да избираш безопасния път, който вероятно няма да е пътят, за който копнееш.
В този миг брадичката й се вдигна рязко и когато Джен се наведе да вземе чантата си, Мак знаеше, че тя се канеше да избяга. Затова я хвана за китките и я вдигна, изрита чантата й встрани и я притисна нежно до стената. Наложи се да потисне желанието да притисна тялото си до нейното и да я приласкае до гърдите си.
— Което ни води до театъра — каза той, като я погледна право в очите, предизвиквайки я отново да наведе глава. Боже, колко красиви бяха очите й, като синевата на небето през лятото. — Ако сега ми кажеш с ръка на сърцето, че не можеш да заместиш Лиза, понеже репликите са трудни или защото не знаеш движенията, или защото няма да ти стане нейният костюм, ще те разбера. — Мак се опита да не гледа как се вдигаха и спускаха гърдите й, сякаш Джен получаваше паническа атака. — Но ако никое от тези неща не е истина, ти трябва да се запиташ: кое е най-лошото, което може да се случи тази вечер?
Тук ти си в свои води. Хората ще те подкрепят и да, те ще те гледат, но съм сигурен, че само след десет минути ще виждат единствено Виола.
Дженифър не каза нищо, но не изглеждаше убедена, затова Мак пусна китките й и сложи ръце на рамената й. Щеше да е толкова лесно просто да продължи и да я прегърне, ако тя му позволеше да го направи.
— Да разбирам ли, че това е твоето окончателно сбогуване с театъра?
Тя направи нещо, което приличаше на кимване.
— Добре, трябва да ти призная, че излъгах когато казах, че няма да ти говоря с безочлива грубост. Ако не излезеш на сцената тази вечер, значи катастрофата те е победила. — Очите й блеснаха гневно и
Мак почувства как тялото й се напрегна в опит да окаже отпор. Но той продължаваше да я държи. — Победила е и тези, които вярват, че всички трябва да изглеждаме еднакво, те също са победили, и онези,
които смятат, че хората с различен ръст, физически данни или цвят на кожата са втора ръка, също са победили. И онези, които смятат, че инвалидите трябва да си стоят вкъщи и да не излизат на улицата, те също са победили. Както и онези мъже в пъба, те също са победили. И
ти живееш точно така както те очакват от теб — сякаш си виновна,

254
сякаш се извиняваш, че те има, сякаш си съгласна с тесногръдите представи за стандартна външност. Не мислиш ли, че заслужаваш да живееш така, както ти искаш, Дженифър? И защо обръщаш повече внимание на онези нещастници, отколкото на хората, които държат на теб? Майка ти и баща ти, Брайони, Дани, Кресида? Всички, които наистина искат да те видят такава каквато си?
Една малка част от него искаше Джен да отбележи, че той не беше включил Алекс в списъка.
Сега тя изглеждаше така, сякаш я беше зашлевил.
— Не е честно, Дженифър. Наистина не е честно. Някои хора са черни отвътре и имат ангелска външност, а ти си мила, искрена и прекрасна и трябва да понасяш чуждата глупост и грубост. Ти имаш белези на лицето, но те просто са част от теб, Джен. Те не определят твоята същност и ако им позволиш да го направят, те винаги ще ти диктуват какво да правиш с живота ти.
Тя се опита да се освободи, но този път Мак не я задържа.
— Не мога, наистина не мога — изплака тя с накъсано хлипане.
— Недей да ми говориш така, ти нямаш представа какво преживявам,
прилошава ми само като си помисля да изляза на сцената. — Той видя как очите й се напълниха със сълзи и му се прииска да ги избърше с пръстите си. — Много бих искала, винаги съм копняла да играя… но се страхувам.
— Това е нормално. Но само си представи какво е след първата крачка… как отново ще полетиш. Така се почувствах аз вчера, сякаш се реех в мига, сякаш летях.
Мак винаги щеше да помни начина, по който Дженифър го погледна, сякаш беше докоснал с пръст най-чувствителния нерв в тялото й. Тя вдигна чантата си и го избута с такава сила, че едва не го събори.
Дали беше направил положението още по-лошо? Дали изобщо имаше право да й вдъхва смелост, след като самият той се готвеше да я стъпче? Каква дързост… но може би беше единственият човек, който можеше да си позволи тази дързост. Или може би се опитваше да изкупи вината си, като й подари една вечер, в която тя щеше да се отдаде на любовта на живота си. Той не знаеше.
Мак отиде в предната част на залата и се загледа в зеленината навън. Съвсем скоро това щеше да е само спомен и той щеше да

255
обикаля улиците на Бат като по-богат и безмерно по-беден човек. Мак нямаше представа как щеше да се върне към стария си живот. Това място, което първоначално беше намразил, сега беше неговият единствен дом. С Дженифър. Сърцето му се сви при мисълта да го напусне и да я изостави.
Мак се обърна. Ако беше сгрешил, Джен нямаше да излезе на сцената и той щеше да остави в нея само горчивината от всичките му лъжи и измами. Погледна часовника си. Вече беше три часът следобед.
Реши да изчака още няколко минути и ако нищо не се случеше, щеше да се върне в къщата, да си събере багажа и да повика такси. Край.
Прониза го остра болка при мисълта, че беше видял Дженифър за последен път.
— Хей! — Дъг прекоси тичешком залата, носейки някакъв допотопен мобилен телефон. — Един човек иска да говори с теб.
Дебелите му вежди се бяха вдигнали почти до основата на косата му.
Гласът в слушалката беше овладян и възпитан.
— Обажда се Кресида, Кресида Чартуел — каза гласът, сякаш беше нужно да споменава фамилия. — Джен току-що ми каза, че си я разбил.
— Ъ, да, така е. — Мак беше сигурен, че само по тембъра на гласа му тя беше разбрала какъв лъжлив, нечестен негодник беше той.
Кресида смекчи тона.
— Е, не знам какво си й казал, Мат Харпър, но тя току-що ми се обади, за да ми каже, че ще опита да го направи. Звучеше малко притеснена, но аз съм убедена, че ако я държиш за ръка, тя ще успее. И
Мат…?
— Да?
— Това не го казва Холивуд, казвам го аз. Благодаря ти от цялото си сърце. Нямам търпение да се запозная с теб, когато пристигна.
Тя затвори и Мак тръгна към Дъг, който го чакаше в коридора.
Не, ти няма да си ми благодарна от цялото си сърце, Кресида. В
неделя ще ме мразиш повече от всеки друг на света.

256

Изтегляне 3.4 Mb.

Сподели с приятели: