Искам да ти вярвам
Изтегляне 3.4 Mb. Pdf просмотр
|
| Не можеш да отмениш представлението. Тя трябва да го направи. Ако не й подаря това преживяване, с какво друго ще я оставя? Глъчката се усили, хората говореха един през друг и мненията се разделиха на два лагера: половината трупа смяташе, че нямаха правото да поставят Дженифър в това положение, а другата половина не виждаше причина тя да не може да поеме ролята. Дали някой беше изрекъл това мнение на глас? Затова ли столът на Дженифър беше празен? — Надявам се, че никой не е разстроил Дженифър? — Мак погледна директно към Джоселин. — Не, не — успокои го Финли. — Всички бяхме много тактични, Мат. Тя е навън и говори по телефона. Той прекоси залата и излезе навън с бърза крачка, като едва се сдържаше да не подтичва. После наостри уши. Дженифър беше в дъното на коридора. Дженифър беше благодарна, когато допотопният мобилен телефон на Бренда звънна и й даде повод да се скрие от прикованите в нея очи. Хората бяха любезни, но това щеше да се промени, ако се наложеше да гласуват за отмяна на представлението. Всички щяха да забравят, че истинската виновница беше Лиза, а не тя. Джен се замисли отново за реалната възможност да излезе на сцената. Не, отново я сграбчи импулсът да повърне и да избяга или дори първо да избяга, а после да повърне. Трябваше да прояви твърдост, вместо да се опитва да угоди на всички други, освен на себе си. Дженифър се облегна на стената и набра номера, който беше излязъл в списъка с пропуснатите 250 повиквания. Кой друг, освен Крес можеше да е това? Тя си я представи как се надига в леглото си през нощта някъде в Ню Мексико. — Джен, слушай — прозвуча гласът на Кресида, — вчера ти обещах, че няма да те безпокоя до утре… твоето утре… но Бренда току-що ми съобщи, че Лиза го е ударила на любов… — Аха. — Дженифър се приготви още един човек да се опита да я убеди да се качи на сцената. Но Кресида мълчеше. — Още ли си там? — попита Дженифър. — Да, обмислям какво да ти кажа… — Остави ме мен — бързо каза Джен, — ти звучиш странно. Късният час ли е причината… или се е случило нещо друго? Последва дълго мълчание, после Кресида изрече с усилие: — Джен, вече ти казах… утре ще ти обясня всичко, когато се видим… — Когато се видим? Крес… — Чуй ме, Джен. Положението е сериозно. Животът ми ще се преобърне и Америка ще ме сдъвче и изплюе, не знам дори дали ще ми позволят да завърша филма. Но да вървят по дяволите. Аз се поддадох на изкушението и до дни някой ще надуши какво става. О, Джен, много ме е страх, имам чувството, че ходя по яйчени черупки. — Крес, миличка, успокой се, моля те… — А пък сексът, Джен, всичко, което някога съм изпитвала бледнее в сравнение с това. — Чу се висок, истеричен смях. — Извинявай, превърнала съм се в романтична глупачка. Така става когато срещнеш любовта на живота си, умът ти се замъглява. Имам чувството, че досега съм живяла с превръзка на очите. Толкова е… толкова е сложно, Джен, затова искам да разговаряме лично, също и с леля Брен и чичо Рей. Не мога да говоря по телефона за това, нали разбираш? — Не, аз си мислех… Крес, чакай, какво ще стане със снимките на филма? — Имам няколко свободни дни. — Виж, Крес, не е нужно да идваш чак дотук, не е възможно положението да е чак толкова лошо. Да, знам, че мама ще направи киселата физиономия, когато научи, че… водопроводчикът… си има жена… Дженифър отново помисли, че връзката беше прекъснала. 251 — Крес? — Да, тук съм. Значи… ти си предположила, че е той? — Крес, от колко години се познаваме? Стига, моля те. Този път смехът на Кресида прозвуча иронично. — Аз ще говоря с мама — обеща Джен. — Щом ти го обичаш, значи в него има нещо специално. — Ти никога не съдиш хората, нали, Джен? — промълви тихо Кресида. — Никога. — Виж, аз ще си дойда, не се опитвай да ме спреш. Сега трябва да затворя. Обичам те, Джен… и Джен? Измислих какво искам да ти кажа. Даден ни е само един живот. Трябва да го сграбчиш с двете ръце. Знам, че ти смяташ, че твоят ти се изплъзна, но в живота се случват най-различни неща, Джен, понякога неочаквани неща и животът ти може да поеме в нова посока. Бъди Виола, Джен, направи го за себе си. — Крес, Крес — изрече умолително Дженифър, макар да знаеше, че братовчедка й вече беше затворила. Тя се обърна и видя Мат. — Крес? — каза той. — Тя сигурно се опитваше да те убеди да поемеш ролята? Но Джен не беше в състояние да възприеме Мат или да разбере какво я питаше. Все още се опитваше да проумее как беше възможно Кресида да се влюби в мъж като Рори. — Не, не — каза тя, — тоест, само донякъде. Тя… тя идва в Англия, за да обясни всичко на мама и татко. И на мен. — Да обясни всичко? Дженифър беше толкова благодарна, че имаше с кого да поговори, че думите потекоха от устата й като порой. — Тя се е влюбила в Рори Силвестър, аз подозирах, че е така и тя го потвърди. Просто невероятно, това е пълен обрат. За мен единственото обяснение е, че това е някаква грешка, тя е самотна и пресата я преследва, той й е обърнал внимание и… — Дженифър, замълчи за миг — каза Мат и тя се учуди от смутения му вид, сякаш искаше да е някъде другаде. Той взе телефона от ръцете й, после вдигна дамската й чанта и го пусна вътре. — Забрави за Кресида — каза той. — Чух, че си отказала да поемеш ролята на Лиза? Би ли ми обяснила защо? |