Искам да ти вярвам

119
грациозно на фотографите пред хотела и наредих на шофьора да ме докара вкъщи.
— Където се мушна в леглото с чаша топло мляко, нали?
— Ах, колко добре ме познаваш. Измъкнах се на пръсти и отидох на гости на Джо, сещаш ли се, готината канадка, за която ти разказах,
където се събрахме с няколко съмишленици от актьорския състав и се нафиркахме до фазата на танци върху масата и разиграване на етюди от „Играта на играчките 3“
[1]
— Как така?
— Пуснахме филма на дивиди, но без звук.
— Ти кой беше?
— Барби, плюс кучето Слинки и госпожа Картоф за известно време.
— За известно време?
— Дивиди плейърът пострада. Е, по-точно някой повърна върху него. По-точно аз.
Дженифър се облегна на възглавниците и се затресе от смях.
— Горката ти.
— О, недей да ме съжаляваш, по-добре помисли за дивидито. —
Дженифър чу как Кресида се прозя. — Както и да е, трябва да се съвзема и да си стегна багажа за Ню Мексико. Летим утре. Хайде…
разкажи ми за смелите планове на Финли.
Дженифър се забави с отговора и Крес се оживи като ловджийско куче, надушило следа.
— Джен, какво стана?
— Ролите са разпределени. Лиза е Виола, Джоселин е Оливия.
Нийл е бесен, защото ще играе Малволио вместо княза. И… и имаме един нов член на клуба. Ще живее тук няколко месеца, докато прави проучване за някаква книга за пешеходните маршрути в
Нортъмбърланд.
— Охо, това ще бъде много увлекателно четиво. И как изглежда тази нова звезда: рехава къдрава брада и нездрав интерес към клинове с ликра и истински ейл?
[2]
— Определено не умее да се облича и носи старомодни обувки с връзки, Крес, истински грозни обувки с връзки.
— Страхотно. И?

120
— Ами, с две думи, той не реагира много тактично, когато ме видя на събирането… Не, не ме прекъсвай, Крес, не си въобразявам,
той реагира грозно и после се извини. Дойде в библиотеката, за да се извини. Беше много честен и много прям.
В последвалото мълчание Дженифър почти чуваше как мозъкът на Кресида обработваше постъпилата информация.
— Джен — каза тя, — нали знаеш, че гласът ти потреперва,
когато се опитваш да шикалкавиш…
— Не е вярно — каза Дженифър и моментално долови потреперването.
— Колебаеш се дали да ми кажеш нещо друго, нали, мила? —
Тонът на Кресида омекна. — Дали защото се страхуваш, че веднага ще започна да те обстрелвам с въпроси, на които самата ти все още не знаеш отговора?
Ето това беше причината, поради която Кресида въпреки разстоянието, което ги делеше, беше единственият човек, който я разбираше.
— Съгласна ли си да ти обещая с ръка на сърцето да не задавам никакви въпроси, а само да слушам?
Дженифър се запита защо това беше толкова трудно. Чувстваше се като потайна ученичка, която се канеше да признае за тайното си увлечение. През годините тя се беше будила в немалко различни легла с немалко различни мъже, познаваше всяка подробност от телата им и нещата, които можеше да направиш с тях. Тя беше пораснала жена.
Джен се съсредоточи върху една точка на стената точно над бюрото и под акварелната рисунка на някакъв плаж.
— Той се казва Мат Харпър, Крес. Млад е. Облича се така сякаш е откраднал дрехите си от простора на стар ерген, но е много секси.
— Аха, разбирам.
— Има много изразителни кафяви очи. И кестенява коса,
обикновено разрошена. — Тя отново прикова очи към стената. —
Непринудено хубав, а не зализано красив, ако ме разбираш. Има интелигентно лице.
— Висок? Мускулест? Строен?
— Ти обеща, че няма да задаваш въпроси.
— Имам чувството, че слушам как съхне боята.

121
— Той е с моя ръст и е… жилав… ама че глупава дума. От ходенето, предполагам. Има хубави крака, Крес.
— Значи има и хубаво дупе. Ти харесваш тази мъжка особеност.
— О, да. Наистина. — Те се засмяха и Дженифър си спомни за една лента от моментно фото в Нюкасъл, със снимки на нея и Крес,
когато бяха на около тринайсет години. Двете се кикотеха за някакво момче, което харесваха и двете.
— Значи е привлекателен, така ли?
— Лиза едва не седна в скута му.
— Лиза е сядала върху много неща.
— Когато го видях за първи път, си помислих, че малко прилича на пират…
— В какъв смисъл? Сифилистик с превръзка на окото и кука вместо ръка?
— Не, идиотке. В смисъл че му трябва само една обица, за да добие вид на лошо момче. Но в същото време има вид на смотаняк, но не на глупак, просто прелива от ентусиазъм. И чуй това — той се помъчи да съсипе прослушването си, защото не искаше да смачка самочувствието на другите мъже в клуба.
— Ама че езичник! Не знае ли, че най-важното правило на актьора е да смаже конкурентите си? Така… да видим… Предполагам,
че той ще играе ролята на Себастиан, независимо дали иска? Така Лиза ще бъде обезвредена: кажи й, че нейната Виола не може да спи с родния си брат.
При мисълта, че Лиза можеше да направи нещо такова с Мат
Харпър, Дженифър замълча, преди да каже:
— На моменти той изглежда някак отнесен, сякаш нещо го измъчва и не може да го скрие.
Кресида изохка.
— О, не, само не изтерзана душа с кафяви очи, на този тип мъже не може да се устои. Чакай малко, този тип звучи почти невъзможен.
Откъде каза, че идва?
Дженифър не пропусна да забележи промяната в тона на
Кресида.
— Аз вече го проучих до пето коляно, Крес. Не се тревожи. Той е автор на две малки книжки за Югозападна Англия. Сега живее в
Бристол.

122
— Добре… добре, щом ти си го проучила. Така… значи ти го харесваш и това вероятно те притеснява, тъй като не се е случвало от катастрофата.
Дженифър кимна.
— Джен, ако кимаш, ще те помоля да ми кажеш.
— Да.
Когато Кресида заговори отново, Дженифър долови, че братовчедка й обмисляше внимателно всяка дума, сякаш носеше съд от фин порцелан по плаж със ситни камъчета.
— Джен… за този Мат Харпър… ще ми обещаеш ли нещо? —
Дженифър се мушна бавно под завивката. — Ще ми обещаеш ли, че няма да решиш от самото начало, че той няма да се интересува от теб?
Не допускай факта, че си объркана да се превърне в чувство за…
неадекватност. — Дженифър почти чу как Крес си пое въздух, преди да изрече последната дума, след която порцелановият съд беше пренесен успешно през каменистия бряг.
По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, Крес.
— Обещаваш ли, Джен? — повтори братовчедка й.
— Обещавам… но Крес, това няма значение. Той си има приятелка.
— Хората понякога се разделят.
И тогава мъжете обикновено си намират по-красива
приятелка.
— Добре, обещавам, Премъдър съветнико, да не пиша сценария предварително. Просто ще го изяждам с очи и ще чакам.
Когато Крес затвори, тъй като нейният личен треньор с вид на
„Велзевул в спортно трико“ пристигна за часа й за фитнес, Джен се зави през глава. Този разговор беше като да ти извадят зъб. И тя не знаеше дали беше напълно искрена за посоката на нейните отношения с Мат Харпър, защото вече знаеше каква беше тя: вълнуващата, ведра и мила дестинация на приятелството. Приятелство със споделени смях,
шеги и разговори, когато всъщност единственото ти желание беше да сложиш длан върху голите гърди на този приятел и да почувстваш ударите на сърцето му.
[1]
Американски 3D анимационен филм от 2010 г. с режисьор
Лий Ънкрич. Продуциран е от Пиксар и се разпространява от Уолт

123
Дисни Пикчърс. — Б.пр.
↑
[2]
Истински ейл (Real ale) е название, въведено от Кампанията за истински ейл за ейл, отговарящ на следните изисквания: „бира,
сварена от традиционни съставки, получена чрез вторична ферментация и отлежала в контейнер, от който тя се разлива без използване на постъпващ отвън въглероден двуокис“. Този термин се използва изключително във Великобритания. — Б.пр.
↑

124

Изтегляне 3.4 Mb.

Сподели с приятели: