113
той погледна Дженифър и
не пропусна да оближе устни, сякаш се притесняваше.
— Може би е добре да станеш прав — окуражи го тя и той последва съвета й.
Мак остана доволен от представянето си, тъй като съсипа репликите си по виртуозен начин. Правеше паузи там, където речта му трябваше да се лее гладко. Препускаше през думите на местата, където трябваше да направи пауза. Акцентираше върху най-незначителните пасажи и подминаваше фразите, натоварени с дълбок смисъл. На едно място дори се запъна и млъкна.
През цялото време Финли и Дженифър запазиха каменни изражения и когато той накрая завърши и овладя хаотичното ръкомахане и задъханото си дишане, Финли каза:
— Много добре.
— Да, много добре — съгласи се Дженифър.
Мак очакваше да му кажат, че може би все пак беше по-добре той да остане зад кулисите и се приготви да
изрази леко разочарование, когато Финли каза:
— Няма да стане, Мат. Ние знаем какво целиш.
Каквооо?— Да — каза Дженифър, — разкрит си.
Сега върху лицето му несъмнено се беше изписало нещо средно между шок и паника. Мак ги погледна потресено. Дали някой им беше подшушнал, че той е журналист?
Не, чакай… те не изглеждат ядосани, всъщност лицето наДженифър издава, че тя е развеселена. Тогава какво имат предвид?Кажи нещо, загубен глупако!— Разкрит съм?
Финли се
засмя истерично и Мак видя, че Дженифър също се смееше тихо.
— Само много надарен актьор може да се представи толкова ужасно, Мат — каза Финли. — Повярвай ми, аз съм виждал достатъчно бездарни артисти, за да позная, че ти не си един от тях.
Признавам ти, че преструвката беше виртуозна, но актьорът в теб от време на време изплуваше на повърхността.
— Така ли?
114
— Когато не ръкомахаше и не се въртеше,
стойката ти беше много добра, движенията умерени и грациозни — обади се Дженифър.
— И въпреки че се стараеше да накълцаш думите, от време на време те потичаха плавно, в подходящия ритъм, с акцент върху важните думи.
— Тя го стрелна с блеснал поглед. — Марджъри щеше да се гордее с теб.
Марджъри може да отиде на кино.— Ние знаем защо направи това, Мат — каза Финли.
— Така ли?
— Разбира се, ти не искаш да настройваш срещу
себе си другите мъже в клуба, като им отмъкваш най-хубавата роля. Прав съм, нали?
Не, аз съм един отчаян негодник, който иска да останеанонимен.— Вас двамата човек не може да ви заблуди, нали? — промълви
Мак
като малко момче, хванато да прави някоя пакост. Вече очакваше да го порази някоя мълния.
— Не се тревожи за мъжете, ние ще им замажем очите.
Финли се изправи и му подаде ръка.
— Ролята е твоя. Добре дошъл в трупата.
Сега облекчението, че не го бяха разкрили като журналист,
изчезна при мисълта, че се налагаше да участва в пиесата.
Сподели с приятели: