Искам да ти вярвам



Pdf просмотр
страница18/90
Дата09.05.2023
Размер3.4 Mb.
#117607
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   90
Hazel-Osmond - Iskam da ti vjarvam - 11406-b
Да, прекрасни гледки, ако от краката ми не се лееше кръв. И да
си кажем честно, хубаво е, но Адриановия вал не е Великата китайска
стена.
Той отново забеляза колко елегантно облечена беше Дженифър.
Днес носеше сив кашмирен пуловер и сив панталон с дискретно райе.
Панталонът беше с идеална, модерна кройка. Той се помъчи да не мисли за кройката на собствените му дънки. Тя не носеше накити,
въпреки че ушите й бяха продупчени. Така, тъмни дрехи, никакви бижута и само лек гланц за устни. Интересно. Изкушаваше се да каже,
че тя правеше класическия опит да не бие на очи, но усетът й за мода интригуваше. Сякаш Дженифър бе започнала да се съвзема от катастрофата.
По-добре да не мисли за това.
Двамата го гледаха с очакване.
— Така, Мат — каза Финли, — знаем, че ти не искаш да играеш в пиесата… но актрисата, която сме избрали за Виола е млада, а
Себастиан е неин брат близнак. И тъй като богът на театъра ни изпраща теб като дар, който тупна в скута ни — смехът на Финли изпълни Мак с подозрения по отношение на неговите морални устои,
— ще е глупаво да не се опитаме да те убедим. Би ли ни прочел няколко от репликите на Себастиан? Нали си носиш сценария?
Тонът на Финли не беше умолителен или заповеднически, но накара Мак да извади сценария и да го подаде на режисьора, а когато той му го върна, да прегледа репликите, които беше подготвил. После


113
той погледна Дженифър и не пропусна да оближе устни, сякаш се притесняваше.
— Може би е добре да станеш прав — окуражи го тя и той последва съвета й.
Мак остана доволен от представянето си, тъй като съсипа репликите си по виртуозен начин. Правеше паузи там, където речта му трябваше да се лее гладко. Препускаше през думите на местата, където трябваше да направи пауза. Акцентираше върху най-незначителните пасажи и подминаваше фразите, натоварени с дълбок смисъл. На едно място дори се запъна и млъкна.
През цялото време Финли и Дженифър запазиха каменни изражения и когато той накрая завърши и овладя хаотичното ръкомахане и задъханото си дишане, Финли каза:
— Много добре.
— Да, много добре — съгласи се Дженифър.
Мак очакваше да му кажат, че може би все пак беше по-добре той да остане зад кулисите и се приготви да изрази леко разочарование, когато Финли каза:
— Няма да стане, Мат. Ние знаем какво целиш.
Каквооо?
— Да — каза Дженифър, — разкрит си.
Сега върху лицето му несъмнено се беше изписало нещо средно между шок и паника. Мак ги погледна потресено. Дали някой им беше подшушнал, че той е журналист?
Не, чакай… те не изглеждат ядосани, всъщност лицето на
Дженифър издава, че тя е развеселена. Тогава какво имат предвид?
Кажи нещо, загубен глупако!
— Разкрит съм?
Финли се засмя истерично и Мак видя, че Дженифър също се смееше тихо.
— Само много надарен актьор може да се представи толкова ужасно, Мат — каза Финли. — Повярвай ми, аз съм виждал достатъчно бездарни артисти, за да позная, че ти не си един от тях.
Признавам ти, че преструвката беше виртуозна, но актьорът в теб от време на време изплуваше на повърхността.
— Така ли?


114
— Когато не ръкомахаше и не се въртеше, стойката ти беше много добра, движенията умерени и грациозни — обади се Дженифър.
— И въпреки че се стараеше да накълцаш думите, от време на време те потичаха плавно, в подходящия ритъм, с акцент върху важните думи.
— Тя го стрелна с блеснал поглед. — Марджъри щеше да се гордее с теб.
Марджъри може да отиде на кино.
— Ние знаем защо направи това, Мат — каза Финли.
— Така ли?
— Разбира се, ти не искаш да настройваш срещу себе си другите мъже в клуба, като им отмъкваш най-хубавата роля. Прав съм, нали?
Не, аз съм един отчаян негодник, който иска да остане
анонимен.
— Вас двамата човек не може да ви заблуди, нали? — промълви
Мак като малко момче, хванато да прави някоя пакост. Вече очакваше да го порази някоя мълния.
— Не се тревожи за мъжете, ние ще им замажем очите.
Финли се изправи и му подаде ръка.
— Ролята е твоя. Добре дошъл в трупата.
Сега облекчението, че не го бяха разкрили като журналист,
изчезна при мисълта, че се налагаше да участва в пиесата.


Сподели с приятели:
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   90




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница