Искам да ти вярвам
Изтегляне 3.4 Mb. Pdf просмотр
|
| ГЛАВА 12 — Посещаемостта е добра — каза Финли, оглеждайки залата. През помещението премина вълна от приглушени разговори. — Не спирам да се учудвам, че хората са съгласни да ме търпят да ги командвам. — Стига, Финли — каза Дженифър, — те ще прочетат телефонния указател, ако им поставиш такава задача. Отначало тихият смях на Финли завърши почти като цвилене и той затвори вратата и седна на своя стол, като си взе няколко бисквити от чинията на бюрото. Той пъхна една бисквита в устата си, задъвка ожесточено. Острите му черти и блестящи очи оживяха. — Днес ще прослушаме много хора. — Той изтупа нападалите трохи от списъка пред него. — Една роля обаче е сигурна. Ти ще играеш Виола. — Не — отсече категорично Дженифър. — Ах, Дженифър, помня как ти ме разплака, когато беше в моя клас по театрално изкуство в единайсети клас… — Това беше много отдавна — каза Джен, сякаш времето беше единствената причина да отказва ролята. Финли прибягна до своя учителски глас. — Дженифър Роузби, никой друг не може да изпълни тази роля така, както ти можеш. И ти я игра в тази постановка в Манчестър, спомням си как Рей ми разказваше как се е престрашил да шофира по магистрала М6, за да те гледа. — Мисля, че Лиза ще бъде добра Виола и колкото и да ме боли да го кажа Джоселин вероятно ще се превъплъти в ролята на Оливия. — Не се опитвай да отвлечеш вниманието ми, Дженифър. Да се върнем към предложението ти да играеш Виола. Дженифър отново отказа, този път по-остро, задушавана от страха, който винаги я обхващаше, при мисълта отново да се качи на сцена. Тя напъха една бисквита в устата си, за да прекрати разговора, 111 но храната заседна като памучна вата, която по никакъв начин не можеше да бъде сдъвкана и преглътната. — Плаши те първата стъпка, нали? — каза Финли и я побутна нежно, приятелски. Дженифър не можа да отговори. Те потънаха в мълчание за известно време, после Финли ловко отмъкна последната бисквита и стана решително. — Знаеш ли, Виола не е чак толкова добра роля — увери я той. — Догодина обмислям да поставя „Венецианският търговец“. Мисля, че Порция ще ти подхожда повече. Дженифър усети как страхът отшумя, но на негово място се надигна разочарованието. Бяха й позволили да се измъкне и да се скрие в черупката си. Отново. Финли размаха бисквитата във въздуха. — Добре, приготви се: да поканим първия кандидат за прослушване. Мак бързо огледа стаята. Стара камина, купчина овехтели книги на перваза, износени мебели. Стените бяха боядисани в смущаващ син цвят — аха, навярно затова я наричаха Синята стая — и на една от стените висеше голямо корково табло с обяви за предстоящи събития. От запаления огън в камината се носеше силна миризма на влага и прах. От прозореца се виждаха гробището и църквата, а под мъждивата светлина на лампата старите надгробни камъни приличаха на плътно скупчени хора. Обзе го чувството, че те го наблюдаваха и осъждаха, затова той се обърна с гръб към прозореца. — Е, радвам се, че ти дойде, много се радвам. — Финли тръгна към него с усмивка, която внуши на Мак чувството, че той беше гарант за щастието на режисьора. Дженифър седеше зад него на голямата маса, навела глава. — О, бедният — каза Финли, загледан в краката на Мак. — Да не си се ударил? Мак си даде сметка, че навярно беше влязъл в стаята с накуцване. 112 Измисли обяснение, което да не показва, че не си свикнал да ходиш пеш. — Просто си изкълчих крака. Много глупаво. Стъпих накриво върху един нестабилен камък, когато се качих на Вала. Но гледката беше забележителна — добави той ентусиазирано. Като за гледка от вал. — Да, нали? Ти по кой маршрут мина? — Разходих се полека от Хаусстедс до Стийл Риг и обратно. Девет километра. Девет убийствени километра. — Аха, минал си през някои от най-красивите места. Дженифър вдигна глава и кимна. — Прекрасни гледки — каза тя. Изтегляне 3.4 Mb. Сподели с приятели:
|