Искам да ти вярвам
Изтегляне 3.4 Mb. Pdf просмотр
|
| ГЛАВА 14 Първият прочит винаги беше вълнуващ, всички очакваха в нервен трепет предстоящите седмици. В периода на репетициите те оставяха настрана обичайните антипатии и разногласия и се сплотяваха като едно семейство. Хъм, това беше на теория. В действителност най-често имаше размяна на остри реплики и заяждане, преди любителите актьори да се стегнат и да влязат в ритъм. Но като оглеждаше хората в залата тази вечер, Дженифър си помисли, че „поривите на вятъра“ трябваше да се тълкуват като „продължителна снежна виелица“. Ангъс прояви удивителна липса на такт по отношение на това, че беше успял да получи ролята на княза, за която мечтаеше Нийл, а Нийл седеше с изпънат гръб и кръстосани ръце, потънал в мрачно мълчание. Лиза не беше успяла да седне до Мат Харпър и се навеждаше пред видимо подразнената Джоселин, за да разговаря с него. Марджъри хвърляше убийствени погледи на пиявицата Камила, която не спираше да дърдори, а Марджъри явно искаше да обясни колко е важно Шекспир да се рецитира ясно и отчетливо. И повечето от мъжете нямаха търпение да започнат, защото по телевизията щяха да предават мач на Нюкасъл. Мат Харпър просто имаше вид на чувствителен пират. — Така — каза Финли и стана от стола. — Както обясних на първата сбирка, тази пиеса разглежда много неща — как хората невинаги са такива каквито изглеждат и как понякога нашите желания ни правят податливи на измама. Това е особено вярно за добрия стар Малволио, който ще бъде изпълняван от Нийл. — Финли погледна Нийл някак сконфузено. — Бедният човек си въобразява, че неговата любовница го обича и че иска от него да прави всякакви странни неща, за да й докаже любовта си към нея, заради които го затварят като безумец. — Това няма да е трудно за теб, Нийл — каза Ангъс. Финли побърза да продължи: 125 — В пиесата е пълно с недоразумения, които накрая се разрешават благодарение на това че Виола и Себастиан се събират, князът осъзнава, че всъщност обича Виола, а Оливия се омъжва за Себастиан. Джоселин, която имаше честта да играе Оливия, се усмихна многозначително на Мат Харпър и Дженифър се почувства като човек, който наблюдава живота през телескоп, на стотици километри от центъра на събитията. — Някакви въпроси? — попита Финли. — Да, ще се приберем ли вкъщи за началото на мача. — В никакъв случай. — Финли се разсмя гръмко. — Дори ако има добавено време — в мача, а не в репетицията. А, да, още нещо, преди да започнем разгрявката. С нас тази вечер е прекрасната Дженифър. — Дженифър се усмихна плахо, без да поглежда към никого. — Тя ще бъде нашата суфльорка, когато си научите репликите, но засега ще помага на Лидия и Уенди при изработването на костюмите в Синята зала. Ако още не сте й дали точните си мерки, отбийте се тази вечер. Така, сега станете от столовете и елате да се разкършим. Преди да тръгне унило към Синята зала, Дженифър се задържа достатъчно дълго в репетиционната, за да види как Лиза притича до Мат Харпър за упражненията за разгряване. Взимането на мерки и шиенето се нареждаха почти на последно място в нейния списък на начините за прекарване на свободното време, навярно по-горе единствено от това да слуша как господин Армстронг чете на глас еротични пасажи. Лидия и Уенди, и двете с гладки шлемове от посивели коси, преглеждаха струпаните на пода жакети и бричове, корсети и поли. Лидия, по-възрастната, имаше остри черти и остър език и въпреки че застаналата до нея Уенди също не беше цвете за мирисане, нейният заядлив нрав се смекчаваше от склонност към доброта, появила се след смъртта на съпруга й. Двете жени водеха непрестанна словесна битка и Дженифър се страхуваше, че щяха да й нахлузят ролята на съдия в спора. — Преглеждаме костюмите, които можем да използваме отново — каза Лидия, оглеждайки един тъмносин жакет. — Има ли вече списъка на актьорите? 126 Уенди преглеждаше пола от червено кадифе и премери талията й. — Тази няма да стане на никоя от жените. Въпреки че Джоселин може би… — Тя надзърна в списъка на Дженифър и изсумтя подигравателно. — Дванайсети размер? Няма начин, тя никога няма да влезе в дванайсети размер. — Този жакет няма ли да стане на Лиза? — попита Дженифър, като взе дрехата от ръцете на Лидия. Уенди го погледна. — Може, но ще трябва да пристегнем здраво пищния й бюст. — Жалко, че не можем да пристегнем и другите части на тялото й — подхвърли Лидия и Дженифър и Уенди почти в пълен синхрон наведоха глави и огледаха костюмите още по-щателно. Защото в трупата се говореше, че веднъж спипали Лиза да се натиска със съпруга на Лидия в реквизитната на партито след едно представление. Дженифър се зае да подбира костюми за актьорите, слушайки с едното ухо глъчката и смеха откъм залата и следейки отделните гласове, когато актьорите започнаха да четат репликите си. Но не долови следа от характерния за Югозападна Англия гърлен говор, който всъщност дебнеше да чуе. Когато актьорите започнаха да се събират, някои получиха костюми и отидоха да ги пробват, а други пристъпваха смутено от крак на крак, докато Дженифър им взимаше мерки. Измерването на дължината на вътрешната страна на бедрото неизменно пораждаше изтърканите, леко притеснени шеги за нагорещения край на шивашкия сантиметър. Пристегната в корсет, пиявицата Памела размаха ръце и се оплака, че дрехата е прекалено тясна и не й позволява да диша нормално, което според Джен беше справедливо възмездие. И тогава влезе Мат Харпър. — Ха, значи трябва да съблека пуловера — каза той и остави очилата си на масата. Дженифър видя как той издърпа пуловера през главата си и шивашкият сантиметър увисна в ръката й. Изтегляне 3.4 Mb. Сподели с приятели:
|