Искам да ти вярвам
Изтегляне 3.4 Mb. Pdf просмотр
|
| ГЛАВА 16 Една седмица след започването на репетициите Мак знаеше, че ако бе жив Шекспир, щеше да го надупчи като решето със своето паче перо. Вместо да разиграва някаква сценична химия с Джоселин, която трябваше да се превъплъти в любовта на живота му, на него му идеше да я цапардоса. Колкото повече я опознаваше, толкова по-малко я харесваше, особено когато тя се заяждаше злонамерено с Дженифър. Което беше проява на лицемерие, имайки предвид какво той самият планираше да й причини, но въпреки това го вбесяваше. Дженифър всеки път се оттегляше, без да отвърне на удара, но съдейки по линията на рамената и наведената брадичка, за Мак беше очевидно, че всяка злобна забележка попадаше право в целта. Шекспир нямаше да е доволен и от интензивността на сценичната химия между брат и сестра, Себастиан и Виола. Самият Мак се смущаваше от прелитащите искри — не на последно място, защото ако той не покажеше на Лиза съвсем ясно, че не проявяваше интерес към нея, тя щеше да продължава да се държи като очарователна пневматична бариера, която не допускаше Дженифър да се доближи до него. Това бяха само две от нещата, които той мразеше в тази пиеса. После идваха: честите препратки към хора, които се представяха за такива, каквито не са, глупавият костюм, който той трябваше да носи, фактът, че трябваше да участва, а и че фиаското изглеждаше неизбежно. Дъг се блъскаше в него всеки път, когато започваше да чете репликите си и да се движи в същото време, Нийл играеше Малволио, сякаш беше терорист от световен калибър, а Стив и Джери бяха схванали посланието, че те са източникът на веселите моменти в пиесата като извинение да се държат като телевизионни комедианти. Сега той гледаше как Виола ухажваше Оливия от името на княза и му идваше да вие от болка. Лиза крачеше насам-натам и се шляпаше по бедрата като прогимназиален ученик в пантомима, а Джоселин се държеше като разгонена женска, а не като благородна дама. И ако 143 пиявицата Памела, в ролята на остроумната камериерка на Оливия, не спреше да писка и да ръкомаха, публиката щеше да я помисли за щъркел със задух. Нищо чудно, че Финли се държеше за главата и се олюляваше нервно. Интересно дали билетите се раздаваха заедно с пари в брой, за да привлекат зрители? Мак погледна към Синята зала, където Дженифър беше коленичила на пода и изрязваше някаква фигура от парче плат. Русата й коса беше паднала напред и приличаше на блестящ златен шлем. Днес Дженифър беше облякла пола, която се стелеше около нея като бледа, светлосиня морска вълна, и Мак се запита дали нямаше опасност тя да я среже, докато изрязваше шаблона. Внезапно тя се изправи и отметна коса назад, а Мак се почувства неловко както винаги, когато виждаше белега. Той присви очи и се опита да си представи как би изглеждала без него. Когато спря да мижи, Мак установи, че Дъг го гледаше озадачено. Това беше бедата: всеки път, когато той наблюдаваше Дженифър, някой наблюдаваше него: майка й, хората в библиотеката, Дъг. Всичките тези хора бдяха над нея, а той сам бдеше над цялото си семейство. — Така — каза Финли, — Дъг и Мат, хайде да изиграем отново трето действие, трета сцена, в която Антонио и Себастиан се изгубват. Преди аз да загубя ума си. Дъг се залюля лекичко и вдигна палец, после вратата на залата се отвори и вътре влезе висок, силно загорял от слънцето мъж. Изражението на Дъг се изопна и Мак видя как Дженифър се изправи и приглади полата си. — Здравей, Алекс — каза Нийл, — сигурно търсиш Дженифър? Тя е в Синята стая. Аха, прочутият Алекс Ламбтън, онзи, който бди неотлъчно над Дженифър. Алекс поздрави неколцина, докато прекосяваше залата и демонстративно спря да поговори с Финли и да се извини, задето прекъсна репетицията. Мак видя през отворената врата как Дженифър се наведе да вдигне плата и изрязаните шаблони и остави всичко на масата. Отначало тя не можа да намери място на ножицата, първо я остави върху плата, а след това я премести върху масата. |