Искам да ти вярвам
Изтегляне 3.4 Mb. Pdf просмотр
|
| ГЛАВА 15 Дженифър прихвана агнето между гумените си ботуши, изви назад главата му и пъхна биберона в устата му. Агнето веднага тръсна глава и изплю биберона, затова Джен задържа внимателно муцунката му, подаде му биберона и след известно усилие от нейна страна агнето засмука млякото от бутилката. След като схвана идеята, то засука лакомо и Дженифър знаеше, че ако се обърне назад, щеше да го види как маха доволно с малката си опашка. Тя се прозя. Цяла нощ лежа, без да може да мигне, унесена в мисли за Мат Харпър, а освен това имаше главоболие, което се усилваше от постоянното блеене на овцете. Шумът от техните гласове контрастираше рязко със спомена за нейното мълчание в колата, тя почти беше онемяла от близостта на Мат Харпър с неговата кестенява коса, кафяви очи и прекрасни мерки. А той толкова се беше старал да води разговор. Дженифър усещаше, че той се притеснява от нейната сдържаност. Което беше нормално, нали? За него това беше просто възможност да се прибере с кола до дома си, приятна разходка и приятен разговор. Сигурно щеше да се сконфузи, ако можеше да прочете мислите й: Замълчи, Мат, остави ме да се насладя на усещането да седя тук, в тъмното с теб. — Май ще трябва да захраня онова черно агънце със сонда — каза баща й, който беше през две кошари от нея. — Изобщо не може да засуче от биберона. Обаче накрая Дженифър се оказа сконфузената. Как беше възможно той да разбере чувствата й? Мат Харпър беше напипал болното й място и беше проявил такт и чувствителност по отношение на катастрофата. От лявата й страна Брайони мажеше с антибиотик току-що прерязаната пъпна връв на едно новородено агне. В големите й ръце агнето приличаше на плюшена играчка. Странно как Мат Харпър я разбираше много по-дълбоко от Алекс, който я познаваше от години. Да, той беше чувствителен и 136 привлекателен и несъмнено обичаше малки пухкави животинки. Дженифър погледна агнето под себе си, което вече сучеше и гълташе ритмично. Когато биберонът изпадна отново от устата му, тя опипа коремчето му, сега издуто и топло, вдигна го внимателно и го сложи до майка му, след което взе следващото агне и започна целия процес отначало. Не искаше да мисли как бе погледнала Мат Харпър, преди той да слезе от колата, защото дори сега я обзе срам и смущение. Като някаква влюбена крава, която едва се сдържаше да не каже: „Много ме боли, моля те, прегърни ме само за миг, ако не изпитваш непреодолимо отвращение“. — Имаш измъчен вид — отбеляза Брайони, като избърса ръце в гащеризона си. — Не можа ли да се наспиш? — Не, не, добре съм. Дженифър се насили да се усмихне и Брайони й повярва или предпочете да замълчи. Тя погледна часовника си. — Искаш ли да свърша още нещо, преди да си тръгна, Рей? — Не, мила — долетя гласът на баща й. — Отиваш да поспиш, нали? — Да, чакам само майка ти да ми доведе Луиз. — Къде е Дани? — Отиде да закара няколко агнета в горната кошара. Рей се доближи до тях. — Наистина си малко бледа, Джен. Аз мога да поема тази работа, ако искаш да се качиш горе и да си полегнеш. — Добре съм, татко, честна дума. — Джен не искаше да остава отново сама с мислите си. — Ще отида да забъркам още малко мляко. Къде каза, че е отишла мама? — Да вземе… — Да купи бекон — обади се Брайони. — Да, за бекон, точно така — съгласи се Рей. — Отиде да купи бекон. Мак излезе от магазина на Соня, натоварен с много повече багаж от покупките. Както подозираше, Соня действително беше извор на клюки. Когато влезе в магазина, той завари Соня облакътена на щанда, 137 откривайки щедър изглед към деколтето си, да чете списание, в което Кресида показваше бижута и модни тоалети на стойност няколко хиляди лири. Той се престори на смаян от новината, че Кресида беше братовчедка на Дженифър и беше възнаграден с изобилна информация, включително някои пикантни клюки за Алекс Ламбтън, старо гадже на Дженифър от гимназията. Мак научи, че Алекс беше много богат, защото неговото семейство беше собственик, а не арендатор на огромна ферма на север, че овцете на Ламбтънови се славеха със също толкова добра репутация като тези на семейство Роузби и че макар Дженифър да беше скъсала с Алекс, когато той бе постъпил в селскостопанския колеж, хората предполагаха, че той все още беше готов да се ожени за нея. Соня отхвърляше подобен вариант, тъй като едно птиченце й пошушнало (тук тя се почука с пръст по носа), че Дженифър наскоро била казала недвусмислено, че възприема Алекс само като приятел, което би вбесило Бренда Роузби, която открай време си го беше харесала за бъдещ зет. Докато Соня изпълняваше пазарския списък на Мак, тя потвърди версията на О’Дауд за катастрофата. Местните хора явно знаеха, че Кресида е била в колата, въпреки че за обществото това беше тайна, и подозираха, че момичетата са си били пийнали, въпреки че Дженифър беше пострадала толкова тежко, че било невъзможно да й вземат алкохолна проба. Соня изрази мнението, че дори Дженифър да е била виновна за катастрофата, тя бе платила жестока цена. Мак се опита да не дава ухо на следващата част от разказа как Дженифър се сринала след изписването й от болницата. Как не можела да се храни, не можела да спи, как едва успявали да я убедят да позволи на приятелите й да я посетят. В края на разказа болката, която се беше изписала на лицето му, беше искрена. Телефонно обаждане прекъсна словесния поток на Соня и Мак я чу да разговаря и да се кикоти зад мънистената завеса с някой на име „Грегор“. Двамата явно си уговаряха среща в Тайнфорт. Мак предположи, че това беше младият чужденец, когото беше видял онзи ден, а пламналото от вълнение лице на Соня несъмнено потвърди тази версия. — Благодаря ти, че дойде да си напазаруваш тук — каза тя, докато нареждаше покупките му в книжни кесии. — Можеше да 138 поръчаш доставка от супермаркета. Щеше да си спестиш много работа. — О, не — отговори той, — харесва ми да подкрепям местната общност. Изтегляне 3.4 Mb. Сподели с приятели:
|