Искам да ти вярвам
Изтегляне 3.4 Mb. Pdf просмотр
|
| О, Боже, толкова си красив, тъмнокос и разрошен. Върви си, чуваш ли? — Днес ходих до Нюкасъл — каза той. — Много ми хареса там. Градът е пълен с живот. Дженифър долови пресилената веселост в гласа му и разбра, че той се опитваше да я разведри. Не искам да ме съжаляваш. Искам да събудя в теб… привличане, желание… о, не знам, само да не е проклетото съжаление. Когато Мак се изправи срещу осезаемото нещастие на Дженифър, той не можа да измисли нищо друго, освен да отиде до щендера с костюмите и да премери своя жакет. Огледа дрехата. Да, в този жакет той определено щеше да изглежда като пълен глупак. Така, план А беше разбит благодарение на Джоселин. Вероятността Дженифър да го закара до вилата, отрепетираният разказ за неговото семейство, който щеше да я насърчи да му разкаже за нейното, беше съсипана. Ожесточението, с което тя дупчеше плата с иглата, беше недвусмислен знак. Какъв срам, че тя не можеше да излее емоцията си върху друг обект: задникът на Джоселин беше много по-подходяща мишена. Мак на драго сърце би помогнал на Джен в това начинание. Навярно той изобщо не трябваше да влиза в Синята стая, защото имаше чувството, че се натрапваше. Май беше най-добре да излезе. После Мак си представи Фран на детската площадка и другите деца, които й се присмиваха. Недоумението на Габи, че трябваше да се преместят в друг град. С умерено ведър тон той й разказа къде беше ходил днес и колко много му беше харесало там, като пропусна елемента на срещата с третия участник и желанието да повърне, когато онзи му връчи колета от Тес. Мак се престраши да седне до Дженифър и да гледа като бодовете с иглата изгубиха част от свирепостта си. Може би план А не беше напълно съсипан. 161 — В Нюкасъл купих подаръци за моите племеннички — каза той, — две плюшени животни, които да добавят към зоопарка, който вече притежават. — От Примарк? — попита Дженифър. — Не, оттам си взех само един суичър. — Мак видя лекото трепване на устата й. Да. Добре, знам какво си мислиш, но аз купих суичъра само заради книжната торба от магазина, защото под него се крие елегантен панталон от Пол Смит (с декоративни ципове), с който се възнаградих. Като начин да похарча част от парите на О’Дауд и да си спомня кой съм. Мак реши да отклони разговора от суичъра и да го насочи към семейството си. — Изпратих играчките веднага, с днешната поща. Един вид ответен подарък за рисунките с надпис „Липсваш ни“, които те ми изпратиха. — Той се запита дали да извади рисунките от джоба си, но после си спомни, че върху своята рисунка Фран беше добавила заплетена гатанка за Бат, дъжда и нуждата да си имаш Мак. Видя как Дженифър се поколеба и след това го погледна за първи път, откакто той беше влязъл в стаята. — Моята племенница е само на девет месеца, тъкмо й никнат зъби. Той ахна съчувствено, после попита дали племенничката живее наблизо и само след минута Дженифър му разказваше за своя брат и неговата съпруга, а той я осведоми за своите племеннички, за Тес и Джо и неусетно двамата поведоха приятелски разговор. Всичко вървеше леко и непринудено до мига, когато Мак се отпусна прекалено и спомена, че вече се е запознал с майка й. И по нейната реакция видя, че Дженифър не знаеше това и никак не се зарадва. — Моята сестра много ми липсва — заговори той, — двамата сме много близки. — А на мен ми липсва моята братовчедка, тя сега е в Америка. В Ню Мексико. Това беше като да оставяш диря от хлебни трохи в гората. — Аха — каза той, — Соня май спомена нещо за нея. Сисили, нали? — Кресида. Да, не се съмнявам, че Соня я е споменала. 162 — Божичко, извинявай, вярно, че беше Кресида. И вие сте… близки? — Да, за мен тя е по-скоро сестра. С нея мога да разговарям за всичко. Изтегляне 3.4 Mb. Сподели с приятели:
|