Искам да ти вярвам
Изтегляне 3.4 Mb. Pdf просмотр
|
| Освен това супермаркетите са пълна нула като доставчик на клюки. Точно както Мак очакваше, Соня излезе от магазина, за да го настигне и да пъхне очилата му в джоба на анорака. — Как може да си толкова разсеян? Сигурно си свикнал твоята приятелка да се грижи за теб, нали? Обзалагам се, че е точно така. Сигурно ти връзва ръкавиците на връв, за да не ги губиш. — Ох, недей — каза той с усмивка на виновен хлапак. — Разкрит съм. Мак се върна в къщата и тъкмо сложи пакета с ориз до консерва с домати в един от грозните шкафове, когато някой позвъни на вратата. Жената на прага беше майка на Дженифър, това се виждаше от пръв поглед. Тя имаше същите високи скули и изправена стойка и излъчваше известно високомерие, което подхождаше на херцогиня. Очите й бяха сини като очите на дъщеря й, но докато очите на Дженифър често отбягваха чуждите погледи, тези очи бяха приковани в неговите. — Добро утро — каза тя рязко и Мак разбра, че му предстоеше изпитание. Той си напомни, че добрият Мат Харпър нямаше какво да крие, затова трябваше да се почувства объркан от нейното посещение. — Ъ, здравейте — каза той, — с какво мога да ви помогна? — Аз съм Бренда Роузби, майката на Дженифър. — Майката на Дженифър? Дженифър от театралния клуб? Много ми е приятно да се запознаем. Той се усмихна и протегна ръка. Бренда Роузби я сграбчи здраво, разтърси я и я пусна. — Дженифър ме посрещна много добре — каза той, — както и целият театрален клуб. Много любезно е от ваша страна да дойдете и да се представите. — Писател ли сте? Той премигна бързо. — Само една малка книжка за пешеходните маршрути по брега на Дорсет… 139 — И една за Северен Съмърсет. Да, знам. Намирам ги малко сухи, честно казано. Какво… наистина ли си ги купила? — Сухи? Така ли мислите? Нейното изражение беше безмилостно. — Вижте, аз не харесвам писателите. Тук са идвали и други хора, които се представяха за писатели — в селото, точно до нашата ферма. Журналисти. — Аз не разбирам… — Така ли? — процеди тя със саркастичен смях. — Видях, че преди малко излязохте от магазина. Соня сигурно ви е разказала коя е моята племенница? — Ами… — Приказливо момиче е нашата Соня. — Физиономията й стана някак кисела, после тя добави: — Макар че в интерес на истината, тя умее да си държи устата затворена в компанията на журналисти. Мак запази глупавото изражение на лицето си. — Да, Соня спомена за това, но аз честно казано не се интересувам от такива неща. — Значи не сте от онези писатели, така ли? — Сините очи го пронизаха остро като гласа й. Хъм. Откровен въпрос. Следователно изискваше откровена лъжа. — Не, аз нямаше да знам откъде да започна. — Всъщност, проблемът е, че те не знаят къде да спрат. По всичко личеше, че Бренда Роузби още не беше приключила с него и скръсти ръце. — Значи вие ще участвате в пиесата. Това не е ли някак странно? Тук сте за малко, а искате да участвате в аматьорска постановка? Та вие не познавате никого. — Тъкмо затова искам да се включа, защото не познавам никого. — Мак остана доволен как преобърна аргумента в своя полза. — Писането е самотно занимание. Бренда Роузби го огледа изпитателно и посочи вратата на господин Армстронг. — Аз нося топла храна на вашия съсед. Един вид социален патронаж. — Сините очи бяха твърди като кремък. — Идвам тук два 140 пъти в седмицата. Всяка седмица. И ще ме държиш под око. Полезно предупреждение. След още няколко въпроса за разходките, които той планираше в близките дни, Бренда Роузби се сбогува и тръгна към стария зелен фиат, който беше паркиран до бордюра. Когато тя отвори вратата, Мак видя, че вътре имаше бебе в детска седалка и предположи, че то беше нейно внуче. Но в момента му беше невъзможно да си спомни дали братът на Дженифър имаше дъщеричка или син. Мак влезе в къщата, седна на облегалката на фотьойла, не прецени тежестта си и едва не падна по гръб на мокета. Той нямаше представа дали беше издържал изпита, дори не смееше да гадае, но добре разбираше, че госпожа Роузби му нямаше доверие и не го харесваше. Дали заради журналистите, които бяха идвали вече тук, или по някаква друга, по-лична причина? Тя пазеше Дженифър като орлица, това беше ясно. Мак седна във фотьойла и се загледа в огъня. Той не можеше да си представи Филида да бди над него по такъв начин. Когато кариерата му се срина, тя просто му каза да се „стегне“. Звънецът на вратата го прекъсна отново и сърцето му заби лудо. Мак не знаеше дали беше в състояние да издържи още един разпит. Този път на вратата стоеше господин Армстронг. — Какво ще кажеш за чаша чай? — предложи той с дрезгав глас. Мак се канеше да отклони поканата с извинението, че е зает, но господин Армстронг пристъпи напред и му даде да разбере, че старецът нямаше да чака покана. Мак направи крачка встрани, за да го пусне да влезе. — Видях, че майката на Дженифър се отби при теб — отбеляза господин Армстронг. — В какви ужасии се е забъркала нейната племенница в Америка — Содом и Гомор, туй то. Да не ти разправям за Соня от магазина — той пое въздух през зъби, — тя доведе последния си съпруг през онуй нещо интернет, взе си оттам някакво момче чужденец. Не знам как я търпи баща й, да му развява онзи хубостник под носа. Мак затвори външната врата и последва господин Армстронг в хола. 141 — Да, интересна работа, трябва да ми разкажете повече. Заповядайте, седнете. Искате ли да препека филийки към чая? |