Искам да ти вярвам
Изтегляне 3.4 Mb. Pdf просмотр
|
| Ако не броим глупавото упражнение за разгряване, когато трябваше да се престоря, че в устата ми има костилка, която полека пораства до големината на слива, а се свива обратно до костилка, преди да я изплюя и да си пожелая да умра от срам. — А Финли е голям образ, толкова е харизматичен. Той е учител, нали? Тя кимна. — На теб преподавал ли ти е? — Да, той умее да влиза под кожата на всички. В моя клас имаше грубовати момчета, които не искаха дори да вземат в ръка сценарий, защото смятаха, че театърът е занимание за гейове. Но когато Финли ги подхвана, те играха в пиесата за края на учебната година заедно с всички останали, а капитанът на отбора по ръгби изпълни любовна сцена, облечен в рокля. Добре, вече напредваме. — Дъг също е голям симпатяга, нали? Нямам търпение да видя някоя от неговите скулптури. 133 Леко кимване и усмивка. Мак не отстъпи, а продължи да говори за разходката в долината на Тайн, която планираше за средата на седмицата, след което й разказа как бе загубил един от бележниците си. Вместо отговор получи само леко кимване. Какво стана с онази красива усмивка, с която го беше дарила след неговото прослушване. Оставаше му само един жокер. Може би й беше дошло до гуша хората да ходят на пръсти около нея и да смятат, че е пострадало не само лицето, но и умът й. — Извинявай, че се наложи ти да ме откараш до дома — каза Мак, — сигурно ти се искаше да останеш насаме с мислите си. Сигурно не е лесно да гледаш как ние репетираме, когато ти вече не играеш в театъра. Той не беше сигурен дали си въобразяваше как тя вдиша дълбоко, но несъмнено видя колата да кривва леко встрани, преди Дженифър да овладее волана. — Да, трудно е — отговори тя след мълчание, което продължи толкова дълго, че той започна да се пита дали не беше провалил всичко. — Дано да не ти е неприятно, че казах това, просто чух, че си учила театрално изкуство и не си могла да завършиш курса. Тя изви глава към него, а после отново прикова очи в пътя. — Няма проблем, можеш да кажеш думите „след катастрофата“. — Да, разбира се. След катастрофата. Тя не изрече нито дума повече до края на пътуването, но сега Мак усещаше, че мълчанието между тях не беше ледената бариера отпреди и че може би тя премисляше неговите думи и не го съдеше толкова строго. Когато колата спря пред Вилите Бриндли, той се запита дали трябваше да каже нещо друго, освен да й благодари, но не успя да изрече дори това, защото когато разкопча колана за безопасност и вдигна глава, той срещна нейните сини очи, съвършеното и обезобразеното от белега лице. В тях имаше толкова дълбока тъга, че го прикова на място. Нищо ли не можеше да се направи с този белег? Никой ли не можеше да го оперира, да го направи по-незабележим? Ръбовете навярно щяха да се изгладят с течение на времето, може би вече бяха 134 избледнели. Но белегът никога нямаше да изчезне, той беше променил завинаги контурите на лицето й като катаклизъм, разместил тектонските плочи под повърхността на земята. Той знаеше, че нейната усмивка, когато се появи, беше шедьовър на актьорското майсторство. — Желая ти приятна разходка и… благодаря за разбирането. Тази вечер не ми се говореше — каза тя. Мак влезе в къщата, без да изчака Дженифър да потегли и тръгна директно към преполовената бутилка мерло в кухнята. Животът с Филида го беше научил, че пиенето не е решение, но сега той имаше нужда от нещо, което да смекчи сцената в колата. Нещо обезболяващо, което да го отвлече от мислите, че ако той беше друг човек, щеше да се опита да я утеши по някакъв начин. |