Искам да ти вярвам

148
— Не, не трябва. Аз търпеливо изчаках някои хора, чиито имена няма да споменавам, да си научат репликите, сега те също могат да ме изчакат. — Чу се затръшване на врата, после Кресида продължи по- меко — Джен, знам, че няма да ми повярваш, но ти си невероятно красива.
— Половината от мен е красива — промълви Дженифър и зарида.
— Цялата си красива, Джен. Ти си толкова грациозна… ти си родена актриса и прекрасна жена. Нищо не се е променило.
Кресида продължи да я утешава, докато Дженифър не се овладя.
— Моля те, чуй ме, миличка — каза накрая братовчедка й, — аз говорила ли съм ти някога глупости, че хората не ни съдят по външния вид? Не. Отричала ли съм някога, че когато те виждат за първи път хората се шокират от белега? Никога. Но този Мат има време да те опознае. Което означава, че ти имаш шансове с него, ако приятелката му се запилее нанякъде. Ако той не може да види красотата ти, може би трябва да свали пиратската превръзка от окото си.
Дженифър се опита да възрази, но Кресида не й позволи.
— Сега ти се опитваш да гадаеш какво чувства той и го отбягваш, но аз няма да ти позволя да страдаш за нещо, което не се е случило. Недей да преглъщаш сълзите си, а им кажи да вървят по дяволите.
Дженифър се засмя и притихна, когато Кресида добави с разтреперан глас:
— Знаеш ли как се чувствам аз, когато ти плачеш, Джен? Аз трябваше да седя до теб и да гледам как се криеш, как мълчиш седмици наред и отблъскваш хората, приятелите от университета.
Няма да ти позволя да направиш същото с Мат. Не и когато аз съм тази, която…
— Кресида — прекъсна я рязко Дженифър и настъпи мълчание,
което се разстла между двете жени от двете страни на Атлантическия океан.
— По дяволите — каза накрая Крес, — ти си родена драматична актриса.
— Ревла — сгълча я Дженифър.
— Депресарка.
— Мърла.

149
След няколко минути двете се тресяха от истеричен смях и не можеха да си спомнят с какво бе започнало всичко. Когато Дженифър затвори телефона, мускулите на стомаха й я боляха.
Добре, Крес. Ще живея в настоящето, вместо да се тревожа за бъдещето.
Тя продължи към дома със свалено стъкло на прозореца и единственото нещо, което помрачаваше ведрото й настроение беше вината, че не каза на братовчедка си, че прие поканата на Алекс да отидат на театър. Искаше й се да можеше да преиграе онази сцена в
Синята стая. Алекс лукаво я беше уверил, че ще излязат само „като приятели“. С което й отряза пътя за отстъпление: ако Дженифър откажеше, щеше да излезе, че вече не бяха дори приятели. Как би могла да направи това, след като той беше стоял неотлъчно до нея от първия ден след катастрофата?
Дженифър стигна до Бриндли и си забрани да поглежда към вила номер 3, но когато стигна до края на селото, тя видя Мат Харпър покатерен върху пейката на Питър Кларк и с телефон до ухото. Тази неочаквана среща, толкова скоро след като беше говорила и мислила за него, отначало я накара да настъпи педала на газта, а после да набие спирачката. Той се стресна и отдръпна телефона от ухото си и Джен усети, че трябваше да направи нещо, затова подаде глава през прозореца.
— Добре ли си? Ще замръзнеш навън — извика тя.
— Исках да се чуя с приятелката ми.
— Аха, разбира се, забравих, че в селото няма покритие.
Трябваше да отстранят проблема. Сигурно ще го оправят, когато стане време да ни напуснеш. — Тя започна да вдига стъклото на прозореца,
продължи си по пътя и не погледна в огледалото за обратно виждане,
докато Мак не изчезна от полезрението.
Но ако можеше да чуе края на разговора върху пейката на Питър
Кларк, тя щеше да се учуди, защото гласът от другата страна каза:
— За твоята приятелка ли ме представяш, синко? А пък аз мислех, че ти си моята кучка.
[1]
Район на брега на река Тейн, който някога е бил промишлена зона и оживен търговски док, но през последните години е преустроен в модерна зона за съвременни изкуства, музика и култура. — Б.пр.
↑

150

Изтегляне 3.4 Mb.

Сподели с приятели: