Искам да ти вярвам

154
С настъпването на тъмнината и прилива Мак усети, че Дъг ставаше все по-напрегнат и изнервен. Той сякаш не можеше да си намери място, седна първо по турски, после на колене и постоянно разпалваше и разбутваше жаравата в барбекюто.
— Добре ли си, Дъг? — попита накрая Мак.
И сякаш се отприщи бент.
Дъг поклати глава.
— Често идвам тук, когато ми докривее, ъ, за Пат.
— Пощальонката?
— Да. — На трептящите светлинки от пламъците откритото лице на дружелюбния клоун изглеждаше неестествено тъжно. — Ти я видя в кръчмата онази вечер, след репетициите. Харесвам я много отдавна, но всеки път, когато я доближа, сякаш ме хваща алергия: получавам спазми, спъвам се в разни неща, събарям други, не мога да говоря свързано.
Мак изчака и започна да брои морските вълни, които прииждаха към брега. Една, две, три.
— Ъм, като казвам, че я харесвам, то всъщност е много повече —
продължи със запъване Дъг. — Мисля, че я обичам.
— Обичаш я? От колко време? — Дори рецитирайки Шекспир
Мак не се беше чувствал толкова глупаво.
— От около две години. Освен Джен никой друг не знае.
Така и предполагах. Че си се доверил на Дженифър.
— Не си ли признал на Пат?
— Не — сряза го Дъг, — недей да говориш глупости. Аз не съм й лика-прилика.
Мак отново се заслуша във вълните, подбирайки внимателно думите си.
— Защо, Дъг? Аз не искам да проявявам неуважение към пощальоните… и пощальонките, но защо да не си подхождате?
— Тя е лекарска дъщеря, завърши университет. И беше омъжена за един лекар. Сега е разведена, хвана се на тази работа само колкото да се занимава с нещо. Какво ще прави с такъв като мен? Аз едвам изкласих гимназията. Тя ще си помисли, че гоня парите й.
Мак не успя да каже на Дъг, че не тълкуваше правилно ситуацията, защото в този миг мъжагата скочи на крака.

155
— Когато ми прекипи — каза той, — идвам тук и влизам в морето и то ме вцепенява, отмива мислите ми.
— Влизаш в морето? — изписка Мак, докато Дъг ровеше в голямата торба. Нещо тупна в скута му. То се оказа лента за глава с лампичка, от онези, които носеха спелеолозите. — Влизаш в морето, в тъмното. В морето. Северно море. През зимата?
— Няма голяма разлика дали е лято, или зима — каза Дъг,
събличайки дрехите си. — Просто влез колкото можеш по-навътре и стой колкото можеш по-дълго. Когато излезеш, месото ще е готово за ядене. — Дъг беше останал по долни гащи, които събу, нахлузи лентата на главата си и включи фенерчето, после хукна към морето.
С треперещи ръце Мак напипа своето фенерче и включи лъча, за да види как грамадния, тромав, обезумял от любов мъжага се носеше към вълните.
— Този тип сигурно се шегува — каза си Мак точно в мига,
когато Дъг се хвърли в морето и една вълна скри голия му задник. —
Нали няма да плуваш? — извика той, ориентирайки се единствено по светлинката.
Едва чуто „Не мо’а да плувам“ долетя в отговор.
— О, по дяволите — изплака Мак и започна да се съблича.
Мак не знаеше колко дълго останаха във водата, но по едно време се изплаши, че пенисът му сигурно се е сбръчкал и окапал. И
въпреки че тракаше със зъби и си прехапа езика жестоко, той трябваше да се съгласи с Дъг, че това беше брилянтен начин да промие ума си от всякакви мисли. Веднъж пръстите му бяха залепнали на формичката за лед в камерата и усещането в ледените води на Северно море беше същото.
Но по-всеобхватно.
Вече облечен в дрехите си и увит в одеяло, с уста пълна с прекрасно прегорял бургер, Мак си зададе въпроса какво ставаше с него. Той искаше да запази тайната на Дъг за себе си, като приятел.
Грешка, като авер. Той отхапа отново от бургера и заслушан в тътена на вълните, си пожела да можеше да остане на този плаж завинаги,
заедно с този приятел, който му имаше пълно доверие, докато животът и топлината бавно се завръщаха в крайниците му.

156
[1]
„Дванайсета нощ“, Второ действие, Първа сцена. Превод
Валери Петров. — Б.пр.
↑
[2]
Линдисфарн е приливен остров на североизточното крайбрежие на Англия. Островът е свързан с брега на графство
Нортъмбърланд от път. Два пъти дневно се наводнява от приливи.
Името на острова произлиза от Fame, място за уединение, и Lindis,
малка приливна река близо до острова. — Б.пр.
↑

157

Изтегляне 3.4 Mb.

Сподели с приятели: