Искам да ти вярвам

151
някакъв поток, направиха остър десен завой и се спуснаха по неравен път между два реда дървета. После дърветата се смениха с трева, а потокът с езеро и Мак видя, че онова, което първоначално бе взел за гробище на стари машини, всъщност бяха различни скулптури огромна птица с разперени за полет крила, слънчогледи, обърнали към небето лица. Дъг спря до двуетажна каменна къща. Зад нея имаше голяма каменна постройка с широко отворени врати. Тя можеше да мине за обикновен хамбар, ако от едната страна нямаше грамаден комин. Отвътре се носеше ритмичният тътен на хеви метъл и звън от ударите на метал в метал.
— Значи ти имаш служители? — попита Мак, кимвайки към ковачницата.
— Те са моите момчета — отговори Дъг и се изчерви, — хайде,
ела да разгледаш.
Мак смяташе, че един ден щеше да му се отвори възможност да попадне в ада, но ковачницата на Дъг беше реалистичен макет. Това беше горещо, шумно, вонящо на сяра място и най-дребният от момчетата на Дъг, препасан с кожена престилка и с предпазни очила,
имаше вид на зловещ демон.
— Ей, намали малко данданията — извика Дъг и музиката заглъхна.
После домакинът разведе Мак на кратка разходка.
— Това е газовата пещ, това е коксова пещ, ето го листорезния станок, това е спираловидно свредло, там има механичен чук и наковалня, разбира се.
Мак видя как един от мъжете взе от коксовата пещ къс метал,
чийто край беше нажежен до оранжево и го очука, за да паднат корите.
После започна да обикаля около него и да го кове с тежък чук. Въпреки оглушителния шум, действията му бяха почти хипнотични.
— Тук ритъмът е по-важен от силата — извика Дъг.
— Аз мислех, че ще хвърчат искри — извика в отговор Мак и физиономиите на мъжете наоколо му подсказаха, че беше казал някаква глупост.
— Където виждаш искри, всичко е нагласено за пред камерите —
обади се друг мъж с изцапано със сажди, потно лице. — Ако има искри, значи започва да гори.
— И цялата работа отива по дяволите — съгласи се Дъг.

152
— Аха, ясно. А какво е онова нещо там? — Мак посочи към грамаден варел с вода.
— Голям варел с вода — казаха мъжагите в хор и се разсмяха.
Пещите, тежките машини, горещината и неспирният грохот,
мускулите на момчетата, всичко това беше среда за груби мъже. Ала
Дъг твореше прекрасни, ефирни статуи. Мак видя как един от мъжете работеше с безкрайно внимание върху тичинките на изящно цвете,
изплетено от нагорещени стоманени жици.
— Работим и върху големи проекти — обясни Дъг, щом излязоха навън и вдишаха с пълни гърди студения въздух, — но аз най-много обичам да експериментирам, когато правим разни сложни творби,
харесва ми да опитвам различни техники и похвати. Искаш ли да изпием по една бира?
В обширната кухня с каменен плочник и солидни, стилни мебели двамата отрепетираха няколко сцени и Мак се постара да научи Дъг да говори по-бавно, с паузи и правилно дишане. Той почувства невероятно удовлетворение, когато малко по малко от устата на Дъг започнаха да се леят отчетливи, ясни реплики. Макар че се почувства неудобно, когато едно от момчетата от ковачницата влезе в кухнята, а
Дъг произнасяше думите: „Ако не искате да убиете един, който ви обича, позволете ми да бъда ваш слуга!“
[1]
— Не се тревожи — каза Дъг, щом мъжът излезе. — Той е в трупата за шотландски танци, така че няма очи да се присмива на другите.
След като поработиха върху движенията си още един час, Дъг плесна с ръце.
— Време е за барбекю.
— Сигурно го приготвяш в ковачницата? При толкова огън и пещи?
Дъг го изгледа по такъв начин, сякаш Мак го беше попитал дали прави секс с майка си. Точно в този миг той забеляза колко силен и едър мъж беше неговият нов приятел.
Дъг се загледа в стената, сякаш това беше единственият начин да се успокои, после каза:
— Не, ще отидем на брега на морето.
— На брега? Но съвсем скоро ще се стъмни. И… не е ли прекалено студено? — ужаси се Мак.

153
— Я стига — отсече Дъг, възвърнал доброто си настроен, — днес има идеални условия за пикник.
Мак едва се сдържа да не се вкопчи в крака на масата, така че да не могат да го помръднат оттам, и тръгна към колата. По пътя той се опита да се престори, че не е сърдит. За да извлече някаква полза от ситуацията, той подхвърли, че много би искал да разгледа фермата на
Дженифър, но не смеел да я помоли, за да не излезе, че се натрапва.
Дъг го нарече „тиквеник“ и Мак предположи, че през следващите дни здравенякът щеше да предаде неговата молба на Дженифър.
Те пристигнаха на плажа на здрачаване. Духаше свиреп вятър, но
Дъг бодро натовари Мак с няколко одеяла, а самият той нарами една голяма торба и ветролом и тръгна през високите пясъчни дюни към брега на морето. Направиха дълъг, мъчителен преход, преди да стигнат до широката пясъчна ивица, откъдето се виждаше прибоят на бурните морски вълни и въздухът беше пропит със солени пръски и мирис на море.

Изтегляне 3.4 Mb.

Сподели с приятели: