ІІ. Подсъдност. 1. Понятие. Подсъдността може да се определи по два начина: а) от гледна точка на съда се състои в неговата компетентност да постанови решение; да реши определен правен спор; б) от гл.т. на правния спор (делото) – подсъдността определя подчинението на това дело на правораздавателната власт на компетентния съд. Подсъдността разпределя делата вътре в рамките на съдебната система. Подсъдността предполага наличие на подведомственост и обратното. Съдът преценява първо дали едно дело му е подведомствено и след това дали му е подсъдно. Липсва ли подведомственост - въпроса за подсъдността не стои.
2. Видове подсъдност. Подсъдността бива различни видове: родова /предметна/, местна и функционална подсъдност. Родовата подсъдност (РП) – разпределя делата според техния предмет между районните съдилища и окръжни съдилища, в качеството им на първоинстанционни съдилища. РП разпределя делата по вертикала между различни по степен и еднакъв съдебен район съдилища. Местната подсъдност (МП) – разпределя делата между еднакви по степен и различни по съдебен район съдилища, т.е. разпределя ги по хоризонтала. Функционалната подсъдност (ФП) – разпределя делата по функцията, която има съответния съд. ФП сочи кой съд в йерархията, разпределя правораздавателните функции при разглеждане на едно и също дело между различни по степен съдилища (при разглеждане на едно дело има различни функции - функция първа инстанция, функция втора инстанция, функция касационна инстанция). Предопределена е основно от родовата подсъдност - като се определи кой съд ще разгледа делото на първа инстанция, е ясна и втора инстанция. Функционалната подсъдност разпределя кой съд решава едно дело на всяка инстанция. ФП ни сочи кой ще бъде въззивна инстанция, кой ще бъде касационна инстанция. Новият ГПК възложи на апелативните съдилища касационни функции. ФП е предопределена от родовата подсъдност. Може да се добави и още един вид подсъдност – договорна подсъдност.
