ИЗВОД: Потестативното право обуславя правната промяна само косвено – посредством конститутивното решение.
ІІІ. Процесуални предпоставки – понятие, видове и правно значение. 1. Процесуалните предпоставки са условията за възникване, съществуване и надлежно упражняване на правото на иск. Понеже процесуалните предпоставки в своята съвкупност обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, липсата на която и да било от положителните или наличието, на която и да е от отрицателните процесуални предпоставки е достатъчно, за да бъдат искът и процесът недопустими.
Видове процесуални предпоставки. Най-същественото деление на процесуалните предпоставки е на: а) Предпоставки за възникване и съществуване на правото на иск; б) Предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск.
Според това, дали съдът следи служебно за тях (според значението им за процеса) предпоствките се делят на:
а) Абсолютни – съдът следи служебно за тях. Липсата на абсолютна процесуална предпоставка води до постановяване на недопустимо съдебно решение. Според проф. Сталев процесуалните предпоставки по принцип са абсолютни;
б) Относителни, релевират се при отвод на ответника – местна подсъдност и арбитражна клауза.
Положителни и отрицателни процесуални предпоставки:
а) Положителни, които трябва да са на лице, за да го има правото на иск или за да бъде надлежно упражнено; б) Отрицателни – процесуални пречки. При наличието им правото на иск не съществува или не може да бъде надлежно упражнено.
2. Предпоставки за възникване и съществуване на правото на иск. (Те по принцип не подлежат на поправяне).
Положителни процесуални предпоставки са:
а) Правен спор – за да има правен спор трябва да има противоположни правни твърдения на двете страни по едно и също материално правоотношение;
б) Правен интерес от предявяване на иска – това не е субективна категория. В гражданския процес интересът е нещо водещо и е обективна категория, а не субективно преживяване. Правният интерес е обективна категория, защото се преценява въз основа на твърдяното от страните правоотношение. Според проф. Стамболиев трябва да се прецени и дали това ще е най-краткия път за защита;
в) Процесуална легитимация; г) Делото да е подведомствено на съдебната система – в противен случай съдът няма да има задължение да разгледа иска. В момента по Конституция няма извънсъдебни юрисдикции по граждански дела; д) Правоспособност, тъй като само правоспособно лице може да притежава право на иск.
