Въпрос 62. Подведомственост – понятие. Подсъдност – понятие. Родова, местна и функционална подсъдност. Правно значение на подведомствеността и подсъдността
Въпрос 62. Подведомственост – понятие. Подсъдност – понятие. Родова, местна и функционална подсъдност. Правно значение на подведомствеността и подсъдността. І. Подведомственост - понятие. Терминът “подведомственост” е остарял - в международните документи се говори за международна подсъдност, а не подведомственост. В другите европейски езици се говори за подсъдност, равнозначно на подведомственост - идентични термини. Терминът идва от руски език: ведомство - знаещ ® подзнаене - компетентност.
1. Понятие. Подведомствеността може да бъде разгледана по два начина според гледната точка: а) От гледна точка на органа - това е неговата компетентност да се произнесе по поставения пред него въпрос с краен акт; б) От гледна точка на въпроса - подчинеността му на компетентността и на властта на определен орган.
Проф. Ж. Сталев:Подведомствеността е правото и задължението да се издаде съответния държавен акт (не само овластяване, но и задължение за упражняване на възложената компетентност). Правилата за подведомственост очертават пределите на компетентността и разпределят между различните органи различните категории дела. 2. Правилата на подведомствеността разпределят делата между различните органи. Разпределянето се осъществява на три различни нива: международна подведомственост; подведомственост вътре в държавата и подведомственост според решаващият орган.
а) Международна подведомственост (подсъдност) - разпределя делата между българската юрисдикция и чуждестраннатаюрисдикция (държавни органи и съдилища). Всяка една държава се стреми в максимална степен да разшири своята подведомствена власт. Почти във всеки случай Р България може да се произнесе, ако ищец е български гражданин, също ако ответник е български гражданин, ако и двамата са чужди граждани, но единият има постоянно местожителство в България. Единственото изключение е за лицата, които попадат в категорията на визираните в чл.18, ал.2 ГПК „..за правни сделки и действия, извършени в изпълнение на официални функции на лицата, съответно във връзка с упражняване на суверенни права на чужда държава”.
Дерогиране на българската подведомственост. Съгласно чл. 19 ГПК, ако една от страните по гражданскоправен спор има седалище или местожителство в чужбина, може да сключи договор с другата страна, по силата на който един правен спор, съществуващ между тях, или потенциален спор да се разгледа не от български, а от чуждестранен съд. Договорът е процесуален.
