Търсената с КИ защита е много по-пълна, отколкото защитата, търсена с осъдителния иск - осъдителното решение открива само възможност за принудително изпълнение, а не доставя дължимото на правоимащия като конститутивното решение. След конститутивното решение правоимащият не се нуждае от друго защитно производство, по реда на което да осъществи потестативното си право. Понеже конститутивното решение удовлетворява потестативното право, едновременно с това то го погасява. От тази гледна точка КИ е средство за принудително осъществяване на тия потестативни права, които се упражняват съдебно.
Ако КИ бъде отхвърлен, делото ще завърши с установително решение, отричащо потестативното право със сила на пресъдено нещо.
Предмет на КИ могат да бъдат само потестативни права, и то такива, които могат да се упражняват само съдебно. Тези права предпоставят нарочно (изрично или мълчаливо) овластяване от закона. Затова приложното поле на КИ е най-ограничено.
Интерес. Процесуална легитимация.
а) Налице е интерес от КИ всякога, когато ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване - ищецът не разполага с друг път, за да постигне дължимата правна промяна. Когато предметът на иска е ВП върху НИ, интересът от КИ също е налице и цели да се придобие собствеността върху вещ, която ищецът само владее.
б) Липсва интерес от КИ, когато целената с него промяна 1) е настъпила по силата на други факти (чл. 94, т. 1 СК) или 2) може да бъде постигната чрез извънсъдебно изявление на ищеца (разваляне на предварителен договор за продажба по чл. 87, ал. 1 ЗЗД).
Надлежни страни по КИ са лицето, което претендира, че е носител на потестативното право, и лицето, в чиято правна сфера ищецът цели да предизвика правна промяна (легитимирано да се брани срещу нея, ако счита, че за него е неизгодна). Когато потестативното право не е строго лично, то може да бъде предявено съдебно и от процесуален субституент (чл. 134 ЗЗД).
Сподели с приятели: |
