Искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо
Изтегляне 95.96 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Надлежен ответник
- 3. Конститутивен иск.
- КИ става необходим, когато в противоречие с действителното правно положение другата страна не дава съгласието си за дължимата правна промяна
| Легитимирани лица.
а) Легитимиран да предяви ОИ е по правило само носителят на неудовлетвореното притезание - според чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато е нарушено. И процесуалният субституент може да предяви ОИ, но ще иска осъждане не в своя полза, а в полза на носителя на притезанието; б) Надлежен ответник по ОИ е само това лице, срещу което се търси принудително изпълнение (чието осъждане се иска). Това е лицето, за което се твърди, че е длъжник или че отговаря със своя вещ за чужд дълг. Неговите права са заплашени от търсеното принудително изпълнение и затова то е легитимирано да ги брани, оспорвайки ОИ. Твърде ограничената легитимация по ОИ в сравнение с легитимацията по установителни искове е пряка последица от целения ефект: право на принудително изпълнение в полза на ищеца срещу ответника. Затова поначало само този, който материалноправно е овластен да получи престацията и който е материалноправно задължен да я даде (съобразно с твърденията на ищеца), са надлежни страни по ОИ. 3. Конститутивен иск. Той е свързан с преобразуващите или т.нар потестативни права. В редица случаи един от субектите на гражданско правоотношение може да предизвика с едностранно свое изявление промяна в правната сфера на другия субект на правоотношението, която е независима от неговата воля. Едностранното изявление може даде повод за спор дали това право е съществувало и дали е надлежно упражнено (напр. дали предприятието е имало право да уволни работника) - създава несигурност дали целената правна промяна е настъпила. Затова за правоотношения, които е желателно да бъдат стабилни или които са от значение за правата на трети лица, се предпочита да се подложи потестативното право на предварителна съдебна проверка, като целената с него правна промяна се допуска само ако се окаже, че то съществува. Тогава тя може да претендира стабилност и безспорност. Това са потестативни права, които могат да се упражнят само съдебно (чл. 19, ал. З, 87, ал. З, 227, ал. З ЗЗД; чл. 70, 72, 95, 154, ал. 1, т. 5, 252, т. 4 и 5 ТЗ; чл. 40 ЗК; чл. 64, 97, 99 и 105 СК и т. н.). В сравнение с потестативните права, които се осъществяват чрез извънсъдебно изявление, те са с по-малък интензитет - целената правна промяна е опосредена от съдебна проверка. Искът, с който се предявява потестативно право, което може да се упражни само чрез съд, като се иска от съда да го потвърди със СПН и да постанови следващата от него промяна на гражданските правоотношения между спорещите страни, се нарича конститутивен иск (КИ). Защитата, която се търси с него, включва в себе си защитата, която се търси с установителния иск - разрешаване на спора относно потестативното право със СПН, но и нещо повече: да се предизвика промяна в гражданските правоотношения между страните по делото. В този конститутивен ефект (създаване на ново правно положение) се състои специфичното на КИ и на конститутивното решение - на преден план излиза търсената правна промяна, като съдебното установяване на правото тя да се предизвика се явява като условие, мълчаливо включено в искането да се създаде новото правно положение. Същевременно обаче именно разрешаването на спора относно потестативното право със СПН придава на съдебната намеса при КИ качеството на правосъдие - спорното потестативно право се защитава, като се установява и осъществява. По правило двете страни могат да предизвикат правната промяна по взаимно съгласие (изключение: иск по чл. 97 СК), така че КИ става необходим, когато в противоречие с действителното правно положение другата страна не дава съгласието си за дължимата правна промяна (напр. да се сключи окончателният договор по чл. 19 ЗЗД). Изтегляне 95.96 Kb. Сподели с приятели:
|