Случаи, в които не се предявява КИ : а) не се предявява КИ при конститутивните охранителни актове. Те (назначаване на представител - чл. 16; разрешаване на сделки от името на непълнолетен - чл. 73, ал. 2 СК) създават изгодна за молителя правна промяна, без да посягат върху правната сфера на друго лице. Конститутивният охранителен акт не е акт на правораздаване, а на безспорна администрация на гражданските отношения (пример за конститутивен охранителен акт – назначаване на представител). Докато конститутивното решение принудително осъществява потестативното право и е защита спрямо носителят му, и санкция спрямо противната страна, конститутивният охранителен акт създава изгодна за молителя правна промяна, без да посяга върху правната сфера на друго лице;
б) не се предявява КИ при спорове за семейно жилище – на кого от съпрузите да се предостави (чл.107 СК); какви мерки да се вземат в интерес на децата – тук нито една от страните няма право да иска спрямо другата определена уредба на бъдещите им отношения, докато търсената с КИ промяна е дължима. Съдът не разполага с определена самостоятелност, когато я постановява- установи ли потестативно право, той е ддъжен. да. постанови промяната на правоотношенията между спорещите съобразно него (то предопределя границите на властта на съда - съдът може да отмени незаконната заповед за уволнение, но не може да я измени). Такава предопределеност липсва при актовете на администрация на гражданските отношения - съдържанието им се определя по съображения за целесъобразност съобразно с целта на акта.
Роля на конститутивното съдебно решение – съдебното решение не е ЮФ, създаващ, изменящ или погасяващ гражданските ПО. Правната промяна при КИ настъпва не въз основа на съдебното решение, а въз основа на признатото с него потестативно право. От друга страна, обаче само въз основа на потестативното право, правната промяна не може да бъде постигната. Тя трябва да бъде съдебно постановена, за да настъпи.
