История на магията
Изтегляне 455.89 Kb.
|
| Цветовете в магията В действителност няма цветове, а модели на нервна активност. В ретината има около 120 млн. пръчици и от 6 до 8 милиона колбички. Повечето от колбичките са във фовеята, която е центърът на зрителното поле и където остротата е най-голяма. Колбичките функционират най-добре на дневна или ярка светлина и отговарят за способността да се вижда цветно. През нощта обаче не ги ползваме особено за зрение. Ползваме пръчиците, защото са по-чувствителни към светлина. Те обаче, въпреки че са по-чувствителни към светлина от колбичките, не могат да различават цветове. Така че нощем виждаме само в черно, бяло и сиво. Слънчевата светлината се разлага на 7 цвята. Това се нарича дисперсия. Пръв я открива Нютон през 1672 година. Слънчевият спектър се състои от 7 цвята и те са - червен, оранжев, жълт, зелен, светло син, тъмно син и виолетов. Цветът физично се характеризира или с дължината на вълната, или с периода, или с честотата, или с реципрочната стойност на дължината на вълната. Цветът на всяка повърхност се определя от онези лъчи, които не се поглъщат от нея. Следователно цветът се определя от пречупената и отразената от дадената повърхност светлина. Повърхностти, отразяващи в еднаква степен всички лъчи, независимо от дължината на вълната, се виждат като бели. Абсолютно черните повърхности поглъщат всички лъчи, попаднали върху тях.. Черните повърхности (без абсолютно черните) поглъщат равномерно по-голяма част от попадналите върху тях лъчи. Благодарение на своето зрение човек наблюдава заобикалящия го свят в цветове, възприемайки електромагнитните излъчвания с дължина на вълната от 380 до 760 nm, т.е. областта на видимия спектър. Различните участъци от спектъра предизвикват следните зрителни усещания: 380 – 430 nm – виолетов цвят 430 – 470 nm – син цвят 470 – 500 nm – небесно син цвят (синьо – зелено) 500 – 530 nm – зелен цвят 530 – 560 nm – жълто – зелен цвят 560 – 590 nm – жълт цвят 590 – 620 nm – оранжев цвят 620 – 760 nm – червен цвят Разбира се, за да се получи пълно възприятие на нещата, от мозъка бива обработвана още информация, освен тази за цвета, а именно информация за формата, разстоянието до обекта, триизмерната картина за него и др. Цветовете носят много важна информация за материята (например това е един от признаците, по които определяме дали дадено хапване е годно за консумация или не е). Чрез цветовете се правят и редица асоциативни връзки, което дава възможност цветът да бъде използван в качеството му на код или на символ. Много е модерно напоследък да се дава в готова форма кой цвят какво означава като символ и как въздейства на съзнанието. Принципно съм против подобно нещо, защото наистина цветовете са 7, но това съвсем не е броят на цветовите нюанси. Цветовите нюанси са над 10 млн. , като само черният е в повече от сто нюанса. И всеки от тези цветови нюанси ни влияе по различен начин. Също така и самата комбинация от няколко цвята дава различно влияние върху съзнанието (както знаят много добре тези, които се занимават с реклама). Трябва да се отбележи също така и че като се прекали с взирането, зрението се уморява и не може повече да възприема правилно даден цвят. Ние хората доста умишлено се заобикаляме с всякакви цветове. Обикновено повечето хора си имат любими и омразни цветове. Съществува определена връзка между чертите на характера и любимия цвят на човека, но възприемането на цветовете е в голяма степен индивидуално и само въз основата на любим и / или омразен цвят по никакъв начин не може да се определи какъв е даден човек. Съществува и едно такова нещо, известно под името цветотерапия или хромотерапия (едно и също нещо е) , което има претенциите посредством цветове да е в състояние да лекува стресови състояния, главоболие, нарушения в съня, синдрома на хронична умора, неврози, заболявания на дихателните органи, опорно-двигателния апарат, стомашно-чревния тракт, сърдечносъдови и очни заболявания, дисфункция на щитовидната жлеза, болки в ставите и др. Според мен, до колкото успява да "лекува", цветотерапията го прави чрез плецебоефект, т.е. ако някой има изброените по-горе заболявания, следва да потърси специализирана мед. помощ, а не цветотерапия. Иначе заниманието с цветове може да бъде доста релаксиращо и източник на удоволствие, също и интересно и полезно от гл. т. на личното себепознание. Всеки човек, който има желание да се занимава с откриването на влиянието на цветовете върху него, е правилно сам да търси и открива значенията на цветовете за себе си, без да се ръководи от общи готови схеми. С уговорката, че няма такова нещо като универсална схема, даваща точното значение на цветовете за всеки един човек, ще дам една такава за пример. Имайте предвид, че обективното въздействие на цветовете се потвърждава чрез експерименти, но зависи от наситеността на цвета, качеството му, продължителността на въздействие, особеностите на нервната система, възрастта, пола и още куп други работи. Символиката на цветовете се дължи на особеностите на човешката психика, на всевъзможните асоциации, които често са доста прости: -зелено - пролет, събуждане, надежда; -синьо - небе, чистота; -червено - огън, кръв; -жълто - слънце; -черно - тъмнина, страх, неяснота, смърт; и т.н. Много държа да се запомни, че символиката на цветовете може значително да се изменя в зависимост от асоциациите, които те пораждат за всеки човек в индивидуален план. Обикновено червеният, жълтият и оранжевият цветове са екстровертни цветове, т.е. на импулса, обърнат навън. Синият, виолетовият и зеленият цвят са интровертни цветове и при тях импулсът е обърнат навътре. Съществува и такова понятие като цветови слух, т.е. всеки цвят може да се асоциира с музикален тон. Червен - възбужда нервната система, предизвиква учестяване на дишането и пулса и активизира работата на мускулите. Този цвят (също като и при оранжевият) възбужда освен зрителния също и слуховия център в мозъка, като по този начин предизвиква усещане за увеличаване на звука. Затова не без основание червеното и оранжевото понякога са наричани "крещящи". Червеният цвят се възприема като типично топъл цвят. Свързваме го с огъня, с горенето. Червеният цвят често силно променя своето въздействие при промяна на неговата наситеност. В по-тъмните оттенъци на червеното се губи усещането за пламък. Червеното също така се асоциира с кръв и затова се води като предизвикващо агресивност. Червеното от някои хора се възприема като настройващо за решителност, като предизвикващо желание да се извърши една или друга постъпка. На този цвят отговаря Рубин. Оранжев - Древните са смятали този цвят за цвят на здравето и на творчеството. От там и идеята, че този цвят предизвиква прилив на жизнени сили и дава оптимистичен тонус. Води се, че прибавя усещане за активност. Или пък води до усещане за вътрешно р авновесие и душевна хармония. Както беше посочено по-горе, оранжевият цвят е другият цвят, освен червения, който възбужда освен зрителния също и слуховия център в мозъка, като по този начин предизвиква усещане за увеличаване на звука. Отговаря му Гранат в по-оранжавата му версия Жълт - Води се цвят на интуицията, на любовта към себе си. Или пък се води, че настройва към комуникативност някои хора и е цвят на отвореност и общителност. Приема се, че на някои хора действа като спомагащ за уравновесяването на емоциите и намирането на вътрешно спокойствие. Възприема се понякога и като символ на интелекта. А също и на нетърпеливостта. Отговаря му Топаз. Зелен - Този цвят се води за най-спокойният. Може да бъде възприет като омекотяващ цвят. Води се да действа благотворно на изморени хора. Възприема се и като цвят на стабилност и увереност. Понякога се възприема като символ на придирчивостта. Може да доведе и до усещане за скука. На зеленото отговаря Изумруд и Зеленият турмалин (верделит). Светло син - Най-масово е възприеман като цвят на дружбата и на родствеността в духовен план. Цвят на мира и на всеобщата хармония. Цвят, символизиращ възвишените чувства, също така и мечтите, копнежите, фантазията, лекомислието. Понякога се възприема като цвят на верността. Или цвят на студа и на леда. Или цвят на равнодушието. Отговаря му Аквамарин. Тъмно син - Води са да спомага за концентриране върху най-необходимото. Символ на подредеността за някои. А други го възприемат точно наопаки - като разконцентриращ, като символ на неподредеността и на нерешителността. Също така се възприема понякога като символ на затвореност и на самоанализ, т.е. като цвят, предразполагащ към вглъбяване. При някои хора много тъмно синьото създава усещане за покой, а ако е близко до черното се получава усещане за печал. Отговаря му Синият турмалин (индиколит). Виолетов - Обикновено се възприема като цвят на вътрешната концентрация, като спомагащ за вътрешното задълбочаване. Някои считат, че виолетовият цвят помага за решаването на творчески задачи. Също така се възприема като цвят на копнежите и на мечтите. Това е и цветът на кокетството. Също се възприема понякога като цвят на хармонията и на съгласието. Понякога това е цветът на съмнението. Отговаря му Аметист във виолетовия му вариант. И малко бонуси: Бяло - бялото е липса на цвят. Обикновено е символ на мира, на невинността и на чистотата. Също така се възприема като символ на лекотата, на свободата. Понякога се възприема като символ на обновлението. За някои хора бялото е символ на смъртта. Отговаря му Опал в белия му вариант. Черно - Символ на нещо, в което изчезват всички цветове. Символ на смъртта. Възприема се и като символ на всичко зловещо. Черното също така символизира тайнствеността и загадъчността. Понякога се възприема като символ на негативизма. Понякога се възприема като защита и като увереност в себе си. Отговарят му Черният турмалин и Опал в черния му вариант. Сиво - Възприема се като неутрален цвят и като символ на на солидност, преданост, мълчаливост, потайност. Този цвят се свързва и със съхраняването на спокойствието и вътрешната стабилност. Свързва се също и с оставането "в сянка" с цел контрол над дадена ситуация отстрани.
Кристали и камъни в магията посвещава се на Ал(Химик). От най-дълбока древност се приема, че кристалите и камъните оказват магическо въздействие върху живота на хората, особено, когато са използвани в качеството им на талисмани. Кристалите и камъните могат да се използват също така и като част от ритуал, част от хипноза или медитация. Някои гадателски системи включват в себе си употребата на кристали. Кристалите често са част от магическите жезли. С камъните и кристалите са свързани множество вярвания, легенди, суеверия. Минералите се образуват от разтопена магма и са част от земната кора. Кристалите принадлежат към царството на минералите, но това, което ги различава от другите минерали е тяхната решетка. Най-елементарната "клетка" на кристалната решетка представлява квадрат, във всеки ъгъл на който се намира атом. Кристалите се образуват при специфични химико-физични условия, налягане, температура. Полезно е да се знае, че освен природни кристали и камъни, съществуват и изкуствени синтетични имитации на такива, които обикновено се продават "на черно" като не се споменава, че става дума за имитация. Много е разпространена идеята, че кристалите се почистват от вредни енергии, като се поставят във вода с морска сол вътре. Обаче не препоръчвам това да се прилага. Далеч не за всички кристали водата е безвредна, а особено пък солената. Първо, защото някои кристали са водоразтворими, например Целестинът, а също и Селенитът. Солената вода може да разруши или да разедини структурата на доста кристали, правейки ги мътни или изобщо изменяйки цвета им. Разрушенията могат да бъдат непоправими според зависи. Тази практика аз лично я възприемам като един вид престъпление спрямо кристала, на когото е приложена, ако той е естествен природен, а не някой изкуственяк. Ако ще е нещо изкуствено, тогава е друго. Ако все пак ще да се ползва техника за чистене на кристали с вода, най-правилно е водата да е чешмяна, водопадна, речна. Ако някой не чувства избраният от него кристал точно свой, може да използва освен горната техника за изчистване, просто да си спретне един ритуал, по време на който да обиколи няколко пъти със запалена свещ около кристала, но без да го нагрява, защото това може да го деформира и унищожи. Има най-различни класификации от гл. т. на магията кои камъни и кристали какво означават. И тук важи правилото, когато ще става въпрос за лична употреба,че: "Както се чувства че е, това е най-правилното значение". Най-често използвани за целите на магията са: Ахат - това е силикат, т.е. основният елемент в състава му е силицият. Разновидност на кварца е. Представлява смес от кварц и халцедон, с концентрично или ивичесто усройство, понякога с бели и черни слоеве (оникс) или бели и кафяви слоеве (сардоникс ). Приема се, че въздейства стабилизиращо и успокояващо. Използва в ритуали за плодородие, за пари, за отказване от вредни привички и зависимости. Обикновено се свързва със стихията на Земята. Аметист - също е разновидност на кварца. На цвят обикновено е от бледо лилав до виолетов. Името идва от гръцкото аметистос – неопиянен. Вярвали, че който носи аметист, той не може да се напие и от там така е назован. Отговаря в символен план на стихиите Земя и Вода. Използва за концентрация, когато е нужно впрягането в действие на интелектуалните и психическите способности. Може да се използва и при медитация или при занимания, свързани с управление на сънищата. Някои приемат, че аметистът носи щастие. Или че предпазва от магии. Вярвало се в миналото, че аметистът може да предпази дори от натравяне, ако се пие от чаша, изработена от него. Аквамарин - разновидност е на берила. Названието му идва от латински: aqua marina – морска вода. Причината да е с това име е неговият цвят, дето е точно като на морска вода. Смятало се е, че може да укротява морски бури и поради това е използван като талисман от моряците векове наред. Стихията, която му отговаря като символ, е Вода. Счита се поддържащ любовта, приятелството, справедливостта. Рубин - това е скъпоценен камък. Разновидност е на минерала корунд (както и сапфирът впрочем). Името му също идва от латински: от ruber или rubrum -червен, макар че цветовете на рубина варират от розово до червено с виолетов оттенък. Рубинът се възприема като камък на живота. Считало се е, че защитава от чума и може да предизвиква влечение към извършване на нещо велико, което го превръща в символ на могъществото. В Индия по този повод са нарекли рубинът - ратнарай, т.е. крал на скъпоценните камъни. Гранат - от лат. granatus - така са наричали семената на гранатовото дърво. С това име днес обаче се нарича цяла група минерали. В нея се включват алмандин (който е пурпурночервен), гросулар (безцветен или жълтозелен ), демантоид (прозрачен), меланит (черен), пироп (тъмночервен), спесартин (може да бъде розов, червен, жълтеникъв) и уваровит (зелен). Това са камъни на властта и на силата - сексуална, физическа, магическа, власт над хората. В Древен Рим пък са считали, че този вид камъни обезпечават успешно раждане. А в Йерусалин вярвали, че носенето на пръстен с гранат защитава от рани и от отрови. Топаз - това е камък, кръстен на старото име на един остров в Черно море: Топазос или Топазион (новото име на о-ва е Зебергет), където този камък е добиван в антични времена. Цветът му се определя в зависимост от примесите на желязо, хром, титан. Среща се в доста цветове - жълт, златистожълт, розов, син, червенооранжев, пурпурен, зеленикав, кафяв, а може и да бъде безцветен. Червените и розовите топази в природата са рядкост. Някои жълти топази стават розови след термообработка и охлаждане. Стихията, която символно му отговаря е Огън. Вярвало се, че помага при безсъние, а също и че дарява с мъдрост и носи богатство. Това е поредният камък, за който се е смятало, че предпазва от отрови - вярвало се, че изменя своя цвят, ако в храната или питието е поставена отрова. Някои магически школи обявяват топаза за камък на оптимизма. Други го обявяват за камък на безметежното спокойствие, способен да прогони гнева, депресиите и страховете. Изумруд - това е разновидност на минерала берил. Думата е арабско-персийска: зуммуруд, зумрунди - в превод зелен. Другото му име е Смарагд (от гръцката дума smaragdos – зелен камък или от латинското лат. esmeraude). Зелен е на цвят, което се дължи на примесите на хром. Всъщност според специалистите изумруд може да бъде само берил, с примес на хром и е предъвкван въпрос какъв точно на зелен цвят берил следва да се счита за изумруд. И понеже това е може би най-скъпият като цена камък (след него са елмазът, рубинът и синият сапфир), си има синтетичен вариант. Води се за камък на надеждата, на мъдростта, а също и на хладнокръвието. Символно му отговарят стихиите Земя и Въздух. В древността се считало, че от него се изработват най-могъщите талисмани. Според арабските поверия, носещите изумруд са предпазени от сънуването на кошмари, от мъка, от всякакви зли духове, от припадъци и други. Турмалин - името му идва от екзотичната сингалската дума turamali – разноцветен. И това не е случайно дадено име. Турмалинът е в много разновидности, т.е. може да бъде: ахроит (безцветен), рубелит (розов), дравит, индиговит (син), верделит, увит, дравит (зелен), елбаит, турмалин( жълт ), дравит, бюргерит ( кафяв, жълтокафяв), турмалинът може да бъде и черен. Турмалинът е символ на прямотата и честността. Вярвало се е, че може да лекува психични заболявания. Специално за черния турмалин се приема, че връща съзнанието към материалната действителност и защитава тялото. Опал - това е аморфен кварц, съдържащ между 5 и 10% вода в себе си (някои видове опал са способни да "пият" неголеми количества вода и после губят "изпитото" при съхненето си). Името идва от лат. "opalus" или санскритското "upala"– скъпоценен камък. Бива от безцветен през бял, млечно бял, сив, червен, жълт, зелен, кафяв до черен. Съществуват над 100 разновидности на опала, като някои видове опали са се сдобили със собствени имена (например бял, черен, огнен, арлекин, джиразол, лексос-опал и пр.), както е случаят с граната и някои други. Може няколко цвята в опала да се виждат едновременно, в следствие на интерференция и дифракция на светлината, преминаваща през малки подредени отвори в микроструктурата на опала. Опалът е възприеман като символ на непостоянството и на интуицията, а също така е бил възприеман като символ на щастието, надеждата и нежната любов. Според "Аюрведа" опалът съдържа в себе си стихиите Вода и Огън. Талисмани и амулети Талисмани Наименованието "талисман" идва от гръцки корен "телео" - "посвещавам". В това се крие и начина на неговото действие. Талисманът се посвещава на нещо и неговото действие се корени в психическата връзка, която се създава между него и този, който го е изработил. Затова всички класически магически школи препоръчват талисманът да бъде изработен от човекът, който възнамерява да го използва. И съветват, който изработва талисман, да бъде добре запознат със съдържанието, което влага във всички символи, които ще има талисманът. Според класическите магически школи талисманът винаги се изработва поради някаква конкретна причина. Повечето класически талисмани са включвали в себе си символиката на стихиите, на цветовете. Спазвало се е правилото талисманите да се обвързват с определени планети, да се изработват в точно указано време от металите, символизиращи тези планети. Когато не е било възможно да се ползва метал, се е ползвал пергамент, който е бил оцветяван с цвета на елемента или на планетата, чието въздействие се е търсело. Често към това по талисманите са били изписвани разни надписи с черно или с допълващ цвят, символизиращ някой от елементите. Класическа (макар и наивна, а ако се прави талисман от живак и отровна) е следната схема: Планета.........Цвят........Число.......Доп. цвят......Метал Сатурн...........Черен ........3......... Бял..............Олово Юпитер...........Син............4.........Оранжев........Калай Марс...............Червен.......5.........Зелен............Желязо Слънце...........Жълт..........6.........Пурпурен.......Злато Венера............Зелен.........7.........Червен..........Мед Маркурий........Оранжев.....8.........Син...............Живак Луна...............Пурпурен....9.........Жълт.............Сребро Било е прието също така надписите по талисманите да са изпиствани на тайнствени магически азбуки и езици. Талисманите, според класическата магическа традиция, може да съдържат също така кабалистични символи, магически знаци на планетарни духове, геометрични форми, съответстващи на кабалистични числа или пък имена на бог, на богове, на гноми, ундини, силфи, саламандри, духове и на какво ли не още. Това обаче са отживелици. Най-сносният талисман е този, който се израбва по принципи, много сходни с принципите на изработка на сигилите. Начинът на действие на талисманът е идентичен с начинът на действие на сигила. Талисманите са най-ефективни, когато се използват като част от автохипноза. Амулети Амулет идва от лат. "amuletum". Ако се вярва на S. C. Plinius, Natural History амулетът е "предмет, който защитава даден индивид от беди". Докато талисманът се изработва поради някаква конкретна причина, то амулетът се прави за някакво доста по- общо предназначение. За амулет може да бъде обявено всичко - може да е нещо, намерено сред природата (шишарка, листо, корен, цвете, камъче и други), може да е пръстен или някакво друго украшение, може да е нещо, изработено по подобие на талисман (примерно плочка с надписи по нея). Амулетите, които са намерени сред природата, се наричат природни амулети, понякога растителни амулети. Най-често ползвани (като символи разбира се) са: Жълъд - символ на безсмъртие. Ябълка - считана за символ на Венера и често използвана при правене на любовна магия. Листа от ясен - за благословия или за проклятие, също и при правене на любовни магии. Дафинов лист - към който обикновено върви малка торбичка, в която същият е натъпкан с идеята, че защитавал от магия. Кестен - за привличане на пари. Детелина - за късмет. Особено важи това за четирилистната детелина, като се вярва, че всяко нейно листо има специфично значение - първото листо от ляво на стъблото носи слава, второто - богатство, третото - любов и накрая четвъртото - здраве. Идеята е с ирландски произход. Глухарче - счита се, че като се зарови в северозапад от къщата, ще донесе благоприятни насоки на развитие. Евкалипт - против настинка. Чесън - главно против вампири, но също и против потъване на кораби (дано никой не ме пита какво е общото между пазенето от вампири и пазенето от потъването на кораби, защото не знам, а ако някой знае, ще се радвам да ми каже). Теменуга - за любов. Корен от жълт кантарион - за късмет и благополучие. Лавандула - популярно се използва в любовните магии и в контрола над сънищата. Лотос - за привличане на късмет, успех и против уроки. Корен от мандрагора - според магическата традиция това е много труден за намиране корен, за който се вярвало, че когато го изкопават, надава кански писък, който убива всеки чул го. Връзвали кучета към корена и ги подмамвали от далече с храна с идеята писъкът на мандрагората да убие животното. Ползва се като афродизиак след киснене в бяло вино. А също често се е ползвал като част от магиите за увеличаване на налични пари (безуспешно). Шишарка - символ на живота. Листа и кора на дъб - считало се е, че дават мощно влияние във всички магически актове. Дъбът е атрибут на Юпитер и като такъв е също така символ на късмет. Божур - поредният символ на късмета. Роза - един от символите на Венера и един от обичайните компоненти в класическите любовни магии. Символ на любовта. Валериан - като изключим, че успокоянва нервите и осигурява спокоен сън, към него върви поверието, че като бъде изгорен и гони зли духове. Камъните, независимо дали гравирани или не, също са много популярни като амулети. Ползват се обикновено: котошко око, аквамарин, ахат, берил, алабастър, яспис, александрит, нефрит, аметист, червен халцедон, хризолит, диамант, смарагд, гранат и други. Съществуват и амулети, изобразяващи разни животинки и фентъзита. Например изобразяващи змии, бухали, котки, кучета, гълъби, мечки, елени, делфини, рибки, дракони и други. Амулет може да бъде всичко, което е наречено да бъде амулет. И както при талисманите - важна е символиката, която ще бъде вложена в амулета. Растенията в магията Мандрагора Мандрагората е отровно силнотоксично многогодишно растение, срещащо се в района на Средиземноморието, Предна и Средна Азия и Хималаите. Привлякло вниманието на маговете върху себе си заради формата на неговия корен, напомнящ човек. Обикновено го делят на мъжки и на женски корен според зависи на какво прилича. Древните араби, а също подобни вярвания имали и немците, считали, че коренът на мандрагората е обитаван от демон (от там и мита за създаването на хумункулус). А древните гърци считали мандрагората за растението от сока на което Цирцея превърнала спътниците на Одисей в свине. Друго вярване, свързано с мандрагората, но датирано от средновековието, гласи, че вещиците беряли това растение по нощите под бесилките, на които са обесени неразкаяли се престъпници, след което в съответствие с християнското учение, миели корена с вино, завивали го в коприна и кадифе и го хранели с хляба, краден от църквите по време на причастие. Накрая носели корена на Дявола. Мандрагората има болкоуспокояващо, успокояващо и сънотворно действие, според зависи от начина на приготвянето. Близка е по действие с беладоната. В египетските папируси е описана като средство възбуждащо чувствителността. От плодовете на мандрагората египтяните приготвят любовен елексир. Асирийците са тези, които са използвали мандрагората като обезболяващо и сънотворно средство. Хипократ е считал, че в малки дози мандрагората за ефективно средство против страх и депресии. Римският лекар Гален бил почитател на виното от мандрагора, като наблягал на това, че същото имало сносни увеселителни качества. В магически аспект мандрагората се използва като средство за защита от магия. Счита се, че от нея може да бъде изработен талисман/ амулет за придобиване на пари или като покровител на търговски сделки. Мандрагората се използва и като съставка на любовни елексири - като настойка от корени или листа. В черната магия съществува способ за лишаване на човек от разсъдък посредством мандрагора. На Авицена принадлежи следната рецeпта за употреба на мандрагората като сънотворно и болкоуспокояващо: 2 гр. от сока на мандрагората се смесвал с вино и се пиел. Обикновено това се е случвало преди някаква хирургическа операция. Иначе от мандрагора също така може да се приготви настойка, а също и мазило. Настойката се приготвя като изчистеният корен на мандрагората се кисне в спирт в съотношение 1:4 в продължение на 15 дни, след което се прецежда. От тази смес между 3 и 10 капки имат болкоуспокояващо и сънотворно действие. Мазилото се получава като мас се смесва с настойка от мандрагора в съотношение 1:5. Въпросното мазило е болкоуспокояващо средство при ревматизъм и подагра. Като при всяко лекарство, предозирането на мандрагората води до неприятни последици. Признаците за натравяне с мандрагора са гадене, поява на накъсани спазми, отслабване на мускулите, сънливост, халюцинации. Прекаленото натравяне с мандрагора може да доведе до изпадане в кома. Беладона Беладоната е многогодишно отровно, токсично растение най-често отглеждано в Украйна и Северен Кавказ, широко използвано като спазмолитично и болкоуспокояващо средство, а също и при лечението на някои сърдечно-съдови заболявания. Иначе беладоната се среща в Европа, Северна Африка, Западна Азия, а също и в някои части на Северна Америка. В миналото е била приемана под формата на настойка с цел да се получат халюцинации. Белладона е името на една римска богиня на войната. В нейна чест жреците и, съгласно древна традиция, докато се молели, пиели настойка от беладона. В днешно време изключително рядко се използва в магията. До колкото се използва, то е във връзка с магии, включващи употребата на стихията Вода. Днес беладоната влиза в съставя на някои лекарства и някои видове алкохол. Лекарствата, в чийто състав е включена беладона са отровни и се отпускат единствено по лекарска рецепта. По принцип беладоната е отровна до толкова, че сдъвкано листо от нея е смъртоносно за възрастен човек и то при условие, че това не е най-отровната част на това растение. Най-отровен е коренът. Причината е в съдържащото се в беладоната вещество атропин, което предизвиква делириум, а в последствие и смърт. Лавандула Лавандулата е едногодишно тревисто растение, произхождащо от района на Средиземноморието. Като диворастяща се среща в Алпите, Франция, Испания, Италия, Африка и другаде. В България е внесено през 1907г. Отглежда се главно в Пловдив, Стара Загора, Благоевград и другаде с цел производство на лавандулово масло. В магията лавандулата се използва като част от ритуали, ползващи стихията Въздух. Използва се традиционно в любовни магии, в магии, свързани с контрола над сънищата, за защита (действа като нервоуспокоително). За магически цели се препоръчва лавандулата да бъде брана по време на лятното слънцестоене. Лавандулата е растение, свързано с Меркурий, чиито цветове са в основата на много благовония и на редица растителни компоциции за вана. Лавандулата била горена от древните гърци като приношение за боговете. А и до ден днешен лавандулата се използва при ритуали, свързани с лятното слънцестоене. В миналото са вярвали, че ако дрехата се натрие с лавандула, това ще гарантира любовта. Също така приемали, че ако човек е в някакво много лошо настроение, трябва да си намери растението лавандула и да го погледа известно време, след което лошото му настроение ще се оправи и ще бъде заменено от хубаво настроение. Лавандулата често се използва в целителни смеси - за лекуване на безсъние, главоболие, понижено кръвно налягане, ревматични, менструални и мускулни болки. Лавандулата се използва и като съставна на някои гадателски методи. Жасмин Жасминът е пълзящо растения с красив бял цвят (понякога жълт или друг цвят според зависи), срещащо се в Кавказ, Северен Ирак и Афганистан, Хималаите, Китай и другаде. Названието "жасмин" произлиза от персийската дума "ясмин", която означава благоуханен цвят. Счита се за цвете на владетелите, тъй като е било ценено от императори в Китай, владетели на Персия, Авганистан, Непал и другаде. Жасмин самбак е национален цвят на Филипините. Той е символ на чистотата, простотата, смирението и силата. В Бали е поставян в храмовете като дар за боговете. Жасмин се използва в церемониите, посветени на бог Исвара, а също и в редица други церемонии (например за мир). Използва се в магии, свързани със стихията Вода. Често използвана съставка при правене на магия за приятелство е. Някои магически традиции препоръчват сухите жасминови цветове да се горят в спалнята преди сън за контрол над сънищата или по принцип като сънотворно. Използва се също и като антидепресант. Жасминът е използван за лечение на главоболие, като болкоуспокояващо по принцип, на безсъние, а също и като афродизиак. Традиционна съставка е на чайовете. Каталог: other -> ftp -> books -> books ocult2 books ocult2 -> Авел (Библейски брат на Каин) books ocult2 -> Изкуството да бъдеш родител books ocult2 -> Съкратено издание на „Забранената археология” майкъл а. Кремо ричард л. Томпсън books ocult2 -> Страшният съд е започнал отдавна Ерих фон Деникен books ocult2 -> Книга Благодарности books ocult2 -> Книгата на д-р Светлозар Попов " Българското име в библейски времена" books ocult2 -> Психология на човешкото всекидневие books ocult2 -> Сто дзенски коана Изтегляне 455.89 Kb. Сподели с приятели:
|