История на пророците и царете Е. Вайт

Истинското величие

Постигнал най-голямата земна слава и признат дори от боговдъхновеното слово за “цар на царе”, Навуходоносор приписваше понякога на Йехова заслугата за величието на царството и за великолепието на царуването си. Това чувстваше той и след като видя в съня си големия образ. Умът му бе силно повлиян от видението и от мисълта, че колкото и велика да е вавилонската империя, накрая ще падне и други царства ще я завладеят, докато накрая царството, установено от небесния Бог, ще премахне всички земни власти и никога няма да премине.

След време Навуходоносор забрави за благородната си вяра в Божието намерение за народите. И все пак, когато гордият му дух бе смирен пред множеството на полето Дура, той още веднъж призна, че Божието царство е “вечно царство и Неговото владичество из род в род”. Въпреки че бе езичник по рождение и възпитание и владетел на езически народ, у него се бе запазило вътрешното чувство за справедливост и правда и Бог можеше да го използва като средство за наказание на бунтовниците и за изпълнение на Божествената цел. Той бе страшният между народите и след години на продължителни и изтощителни битки му бе дадено да завладее Тир. Египет също стана плячка на победоносната му армия. По-късно Навуходоносор прибавяше към вавилонската империя царство след царство, а славата му на най-велик владетел на своето време ставаше все по-голяма и по-голяма.

Не е чудно, че славният монарх, така амбициозен и горд, бе изкушен да се отклони от пътя на смирението - единственото качество, водещо до истинско величие. В периодите между две завоевателни войни той отделяше голямо внимание за укрепването и разкрасяването на столицата, докато накрая град Вавилон стана гордостта на царството, “златния град”, “славата на целия свят”. Страстта му като строител и очевидният му успех да направи Вавилон едно от чудесата на света развиха самолюбието му. Това постави в опасност личността му на мъдър държавник, когото Всемогъщият можеше да използва като средство за осъществяване на Своето намерение.

В милостта Си Бог даде на царя друг сън, за да го предупреди за опасността и за уловката, която застрашаваше да го унищожи. В нощно видение Навуходоносор съгледа голямо дърво да израства от земята. Върхът му стигаше до небето, а клоните му обхващаха цялата земя. Стада от планини и хълмове намираха подслон под сянката му и небесните птици свиваха гнезда в клоните му. “Листата му бяха хубави, плодът му изобилен и в него имаше храна за всички... и от него се хранеше всяка твар.”

Докато гледаше към високото дърво, забеляза “свет страж”, който се приближи и извика със силен глас: “Отсечете дървото и изсечете клоновете му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека бягат животните изпод него и птиците от клоновете му; обаче оставете в земята пъна с корените му всред полската трева, и то с железен и меден обръч наоколо и нека се мокри с небесната роса и участта му нека бъде с животните в тревата на земята. Нека се измени човешкото му сърце и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена. Тая присъда е по заповед от стражите и делото на думата на светите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще и поставя над него най-нищожния измежду човеците.”

Силно обезпокоен от видението, което бе очевидно предсказание за бедствие, царят го разказа пред “врачовете, вражарите, халдейците и астролозите”, но въпреки че бе съвсем ясно, никой от мъдреците не можа да го разтълкува.

Още веднъж сред този езически народ трябваше да се даде свидетелството, че само онези, които обичат Бога и се боят от Него, могат да разбират тайните на небесното царство. Объркан, царят изпрати да повикат служителя му Даниил - човек почитан заради верността, твърдостта и ненадминатата си мъдрост.

Когато Даниил се отзова на царската покана и застана пред Навуходоносор, той му каза: “Валтасасаре, началниче на врачовете, понеже узнах, че духът на светите богове е в тебе и никаква тайна не е мъчна за тебе, обясни ми виденията на съня, който видях, и кажи ми значението му.” Разказа съня си и продължи: “Валтасасаре, кажи значението му, защото ни един от мъдреците на царството ми не може да ми яви значението; а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебе.”

Даниил добре разбра съня и значението му го изуми. Той “остана смаян за малко и размишленията му го смущаваха”. Царят забеляза Данииловото колебание и объркване и окуражи служителя си: “Валтасасаре, да те не смущава сънят или значението му.”

“Господарю мой - отвърна Даниил, - сънят нека бъде върху ония, които те мразят, и това, което означава, върху неприятелите ти!” Пророкът разбра, че Бог му е възложил сериозното поръчение да разкрие на Навуходоносор наказанието, което щеше да го сполети поради неговата гордост и самонадеяност. Даниил трябваше да разтълкува съня по такъв начин, че царят да го разбере и макар че ужасното значение го караше да се колебае и да стои в почуда, трябваше да каже истината, каквито и да биха били последиците за него.

Тогава Даниил изпълни поръката на Всевишния. “Дървото, което си видял, че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето и което се виждало от целия свят, чиито листа били хубави и плодът му изобилен, дори достатъчна храна за всички, под което живеели полските животни и по клоновете на което се подсланяли небесните птици, това дърво си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна до небето и владичеството ти до края на света.

А гдето царят е видял един свет страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева пъна с корените му, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри от небесната роса и нека бъде участта му с полските животни, докато така минат над него седем времена - ето значението му, царю: Решението на Всевишния, което постигна господаря ми царя, е да бъдеш изгонен измежду човеците, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, догдето познаеш, че Всевишният владее в царството на човеците и го дава комуто ще. А гдето се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ще ти бъде обезпечено, щом признаеш, че небесата владеят.”

След като разтълкува съня съвсем точно, Даниил призова гордия монарх да се покае и да се обърне към Бога, та чрез вършене на добро да избегне бедствието. “Затова, царю, нека ти бъде угоден моят съвет да напуснеш греховете си чрез вършене правда и беззаконията си чрез правене благодеянията на бедните, негли се продължи благоденствието ти.”

За известно време впечатлението от предупреждението и съвета на пророка повлияха на Навуходоносор, но непромененото от Божията благодат сърце бързо забравя за нашепванията на Светия Дух. Самолюбието и амбицията все още не бяха изкоренени от сърцето на царя и след време тези черти се появиха отново. Въпреки милостиво дадения му съвет и предупрежденията от миналото той отново допусна да бъде обхванат от дух на завист към царствата, които трябваше да дойдат след него. Управлението му, до този момент справедливо и милостиво в голяма степен, стана потисническо. Затвърди сърцето си и използва дадените от Бога таланти за себепрославяне и превъзнасяне над Господа, дал му живот и власт.

Божията присъда се забави с месеци. Но тази милост не предизвика покаяние у царя, напротив, той продължи да подхранва гордостта си, докато накрая престана да вярва в тълкуването на съня и започна да се шегува с предишните си страхове.

Година след предупреждението се разхождаше из двореца и размишляваше за властта си на велик владетел и за успехите си като строител. Той възкликна: “Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!”

Докато думите бяха още на устата му, глас от небето обяви, че произнесената от Бога присъда влиза в действие. Чу се наредбата на Йехова: “На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от тебе; и ще бъдеш изгонен измежду човеците, между полските животни ще бъде жилището ти и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе, догдето признаеш, че Всевишният владее над царството на човеците и го дава комуто ще.”

Само за миг му бе отнет дадения от Бога разум. Проницателността му, която царят смяташе за съвършена, мъдростта, с която се гордееше, бяха отнети и могъщият някога владетел стана малоумен. Ръката му не можеше повече да държи скиптъра. Предупрежденията бяха пренебрегнати. Сега, лишен от дадената му от Бога власт и изгонен от средата на хората, Навуходоносор “ядеше трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, догдето космите му пораснаха като пера на орли и ноктите му като на птици”.

Цели седем години Навуходоносор удивляваше всичките си поданици; седем години бе смиряван пред света. След това разумът му бе възстановен и гледайки почтително на небесния Бог, призна Божията намеса в наказанието. В публична прокламация призна вината си и голямата Божия милост във възстановяването си. “А в края на тия дни аз, Навуходоносор, подигнах очите си към небесата и разумът ми се възвърна, като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее довека, понеже владичеството Му е вечно владичество и царството Му из род в род. Пред Него всичките земни жители се считат като нищо. По волята Си Той действа между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му или да Му каже: Що правиш Ти?

И в същото време, когато разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се за славата на царството ми и величието, и светлостта ми; защото съветниците ми и големците ми ме търсеха, закрепих се на царството си и ми се притури превъзходно величие.”

Гордият някога монарх бе станал смирено Божие чадо; деспотичният и горделив владетел - мъдър и състрадателен цар. Този, който бе предизвикал и похулил небесния Бог, сега призна властта на Всевишния и искрено се постара да работи със страх в Господа за щастието на поданиците си. Под упрека на Онзи, Който е Цар на царете и Господ на господарите, най-накрая Навуходоносор научи урока, нужен на всички владетели - истинското величие се състои в истинското благочестие. Той призна Йехова за жив Бог с думите: “Сега аз, Навуходоносор, хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко, що върши, е с вярност и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири ония, които ходят горделиво”.

Божието намерение бе изпълнено - най-голямото световно царство да му отдаде почит. Публичната прокламация, в която Навуходоносор признаваше Божията милост, доброта и власт, бе последният указ в живота му, записан в свещената история.
Тази глава е основана на Даниил 4 гл.

Езекиил 26:7

По Езекиил 28:7

Исая 14:4 - Превод Кинг Джеймс, Еремия 51:41

Глава 43

Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”

Изтегляне 5.36 Mb.

Сподели с приятели: