Историята на един мистик, показващ Пътя на душите в мрака, за жалост той така се отклонил
Изтегляне 0.78 Mb.
|
Глава Шеста„Невежи наставници на тоя немощен свят!“, Волтер Една вечер в Париж, няколко месеца след датата, на която се разви действието в последната ни глава, се бяха събрали неколцина от най-видните люде на времето си, в дома на един благородник, знаен както по благородното си потекло, тъй и по либералните си убеждения. Почти всички присъстващи изповядваха възгледите, които тогава бяха на мода. Защото както после дойде едно време, когато нямаше нищо по-незначително от народа, така сега бе времето, когато нищо не бе по-обикновено от аристокрацията. Най-издигнатите мъже и най-високопоставените аристократи говориха наляво и надясно за равенство и просвета. Между най-бележитите гости беше и Кондорсе, тогава в разцвета на своята репутация, кореспондиращ с царя на Прусия, интимен приятел на Волтер, член на около половината академии в Европа, аристократ по потекло, учтив по маниери, републиканец по убеждения. Тук бяха и почитаемия Малерб, както и Жан Силвен Байи, завършеният учен. Разговорът, както можеше да се очаква, беше от чисто литературно и интелектуално естество, оживяван от време на време от леки шеги. Няколко дами, принадлежащи към оная стара и горда аристокрация – защото аристокрацията все още съществуваше, макар часовете ѝ да бяха вече преброени – допълваха чара на обществото, и от тях именно изхождаха най-дръзките критики и най-либералните мнения… – Безспорно е, че великата Революция наближава скоро да избухне – С исполински стъпки, както Монтескьо се изразява в безсмъртното си съчинение. И гласовете на всички – образовани и благородници, роялисти и републиканци – се сляха в един разбъркан хор; те съвпадаха само в пророкуването на ония славни работи, които „великата Революция“ щеше да донесе. Тук Кондорсе стана още по-красноречив отпреди. – Трябва бездруго суеверието и фанатизмът да сторят място на философията. Царете преследват личности, свещениците – възгледи… – И тогава – заключи Кондорсе – тогава ще започне Векът на Разума! Равенство в образование, равенство в институции, равенство в блага! Най-големите пречки на образованието са първо – липсата на общ език, и второ – краткотрайността на живота. Що се отнася до първото – щом всички хора са братя, защо да нямат общ език? А колкото до второто, понеже органическото усъвършенстване на растителния свят е безспорно, защо да е Природата по-немощна по отношение на по-изтънчения живот на мислещия човек? Вече самото премахване на двете най-големи причини за физическата нищета – от една страна преголямото богатство, от друга – отвратителната сиромашия – по необходимост ще увеличи обикновената продължителност на живота. Тогава медицината ще се тачи вместо войната, която не е нищо друго, освен изкуство за убиване. Най-благородните усилия на най-острите умове ще бъдат посветени на откриване и премахване причините на всички болести. Животът, твърдя аз, не може да се направи вечен, но би могъл да се продължи неопределено. И както по-долните животни предават по наследство силата си на своето потомство, тъй и човекът ще предава своята подобрена организация – и умствена, и физическа – на синовете си. О да, нашата епоха се приближава до това съвършенство! Високоуважаемият Малерб въздъхна. Той като че ли се страхуваше, че няма да доживее това време. Гиздавият Маркиз дьо *** и дамите, още по-гиздави от него, гледаха наоколо, пълни с дълбока увереност и радост. Но тук имаше и двама мъже, седнали един до друг, които не взеха участие в общия разговор. Единият – чужденец наскоро дошъл в Париж, където богатството му, външността му и неговата образованост му спечелиха в скоро време и име, и почит. Другият – стар човек, на около 70 години – духовитият и добродетелен, добър и все още с весело сърце Казот. Те двамата си приказваха дружески и настрана от другите, и само една случайна усмивка свидетелстваше, че вдават слух в общия разговор. – Да – каза чужденецът. – Ние сме се срещали преди. – Мислех, че не ще съм забравил вашата физиономия, но напразно се ровя в спомените си от миналото. – Аз ще ви помогна. Припомнете си времето, когато – било от любопитство, било от благородния стремеж към познание – вие дирехте посвещение в тайния орден на Мартинец де Паскуали.6 – О да, възможно е! Да не би и вие да сте един от туй теургично7 братство? – Не. Аз съм присъствал на техните церемонии, но само за да видя как напразно се мъчеха да възкресят едновремешните чудеса на Кабалата. – Нравят ли ви се подобни занятия? Aз се отърсих от влиянието, което те някога упражниха върху моя ум. – Не сте се отърсили – отвърна сериозно чужденецът. То още е във вас – във вас е до тоя час. То тупти в сърцето ви. То гори в ума ви. То ще проговори с езика ви. И чужденецът продължи със силен глас да му говори, да му припомня известни церемонии и доктрини, да ги обяснява и подкрепя със случки от живота и опитността на самия му слушател, случки тъй добре знайни на тоя чужд човек, че Казот го побиха тръпки. Лека-полека приятното и добродушно лице на стареца се помрачи и той започна да хвърля от време на време изпитателни, любопитни, безпокойни погледи към своя събеседник. Очарователната дукеса Г. обърна внимание на оживените гости върху разсеяния вид и начумереното чело на поета. И Кондорсе, който не обичаше в негово присъствие да изпъкват други, каза на Казот: – А какво пророкувате вие за Революцията – поне как ще се отрази върху нас? При тоя въпрос Казот се вцепени, страните му побледняха, едри капки пот избиха по челото, а устните му затрепериха. Веселите му събеседници го загледаха с изненада. – Говори! – прошепна чужденецът, като сложи леко ръката си върху ръката на стария шегобиец. При тия думи, лицето на Казот се изтегна и вцепени, очите му заблуждаха с празен поглед в пространството, и с тих и кух глас той тъй отговори: – Вие искате да знаете как тя ще се отрази върху вас, които сте нейните най-просветени и най-безкористни дейци. Ще ви отговоря. Вие, маркиз дьо Кондорсе, ще умрете в затвора, ала не от ръката на палач. В тихото щастие на оня ден, философът ще носи със себе си не елексира, а отровата. – Бедни ми Казоте – каза Кондорсе със своята хубава усмивка – какво общо имат затвори, екзекуции и отрова с епохата на свободата и братството? – В името на Свободата и Братството именно ще гъмжат затворите и екзекуторите ще се напият с кръв. – Вие имате наум коварното духовенство, а не философията – рече Шанфор8. – А какво ще кажете за мен? – Вие сам ще си разрежете вените, за да избегнете братството с Каин… – А за вас, уважаеми Малерб, за вас Емар Николай, за вас учений Байи – аз ги виждам да издигат ешафод! И през цялото това време, думата философия не ще падне от устата на вашите убийци… Това беше вече премного за слушателите му, които преди миг изглеждаха сериозни и замислени, и те избухнаха в несдържан смях; а Казот, като че ли изтощен от своите предсказания, потъна пак в креслото си и почна да диша тежко и с мъка… Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|