Историята на един мистик, показващ Пътя на душите в мрака, за жалост той така се отклонил
Изтегляне 0.78 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Но ако те са мъдреци, мисълта може да срещне мисълта и духът – да срещне духа, макар и океани да делят физическите им форми. Дори и смъртта не може да разлъчи мъдреците.
- Мъдростта, съзерцавайки човешкия род води към два резултата: състрадание или презрение.
Глава ПетаА сега, придружавайки тоя тайнствен Занони, принуден съм за малко да кажа сбогом на Неапол. Качи се зад мене, качи се на моя крилат кон, читателю, настани се както ти е удобно… Тъй, тъй, ние политаме… Виж как яздим във висините! Рим, седмохълмести Риме, приеми ни, както споменът приема морния пътник. Приеми ни в мълчание сред развалините! По средата на тая пустош има едно старо здание – от средновековието. Тук живее един чудноват самотник. По времето, когато маларията започна да върлува, тукашните селяни избягват отровната растителност, която расте тук наоколо. Ала тоя странник и чужденец диша без опасност за живота отровния въздух. Той няма приятели, няма познати, няма другари – освен книги и научни инструменти. Често го виждат да броди по обраслите с трева могили или да кръстосва улиците на новия град, но не с разсеяния вид и нехайност на учения, а с наблюдателен, проникващ поглед, който като че ли се впива в сърцата на минувачите. Един старец, но не недъгав, а строен и снажен, като че ли бе в разцвета на своите години. Никой не знаеше беден ли е или богат. Той не просеше милостиня, но и никому не даваше – не правеше зло, но изглеждаше, че не прави и добро. Той е човек, който – види се – няма друг свят, освен самия себе си. Но външното мами. Защото науката, както и добротата, обитават навред в широката вселена. В това жилище за първи път, откак е заето, влиза един посетител. Той е Занони. Вижте тия двама мъже седнали един до друг, разговаряйки сериозно. Сума години са отлетели, откак са се срещнали за последен път – телесно поне и лице в лице. Но ако те са мъдреци, мисълта може да срещне мисълта и духът – да срещне духа, макар и океани да делят физическите им форми. Дори и смъртта не може да разлъчи мъдреците. Ти си срещал Платон, когато очите ти са се просълзявали при четенето на Федон. Дано Омир да живее завинаги с всички люде! Те си приказват, те си правят изповеди един другиму, те призовават миналото и го отново оживяват. Но забележете колко различно засягат тия спомени двамата. По лицето на Занони, въпреки привичното му спокойствие, се вижда как чувствата се менят – идват и си отиват. Той е действал в миналото, което сега преглежда. А ни една черта на човещина, която споделя радости и скърби, не може да се улови по безстрастното лице на неговия събеседник. Миналото, както и Настоящето, за него са като Природата за мъдреца и книгата за учения – един тих и духовен живот – едно изучаване – едно съзерцание… Взри се в студеното и дълбоко презрение, което се изписва по челото на стария мъж; във възвишената, ала затрогваща тъга, която помрачава великолепното лице на Занони. Дали защото единият гледа с презрение на борбите и техния изход, а другият с ужас или състрадание? Мъдростта, съзерцавайки човешкия род води към два резултата: състрадание или презрение. Оня, който вярва в други светове, може да свикне да гледа на това така, както естественикът гледа на промените, които стават в един мравуняк или в едно листо. Какво е Земята спрямо Безкрая и какво е нейната трайност спрямо вечността? О, колко по-велика е душата на един човек, отколкото превратностите, които може да преживее цялото земно кълбо! Дете на небето, и наследниче на безсмъртието, как ще оглеждаш после, отправил поглед назад от някоя звезда, тоя мравуняк и неговите смущения, от Хлодвиг до Робеспиер, от Ной до сетния Огън! Духът, който може да съзерцава, който живее само в духовното, може да възлезе до своята звезда дори от тая гробница, наречена Земя, и дори когато ковчегът, наречен Живот, затваря в своята тленност Вечното! Но ти, Занони, се отказа да живееш само в сферите на ума, ти не умъртви сърцето си, твоят пулс все още бие в едно със сладката музика на тленните страсти, твоята мъжественост е все още за теб нещо повече от една гола абстракция. И ти би желал да хвърлиш поглед над Революцията, която е още в своята люлка, която бурите люлеят, ти би желал да видиш света, когато неговите елементи се сборят сред хаоса. . Върви! Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|