Избрани мисли от учителя по тези(1), антитези


Призивите на Учителя да не напускаме света и близките си не важи за второпосвещенците



страница11/41
Дата11.01.2018
Размер7.99 Mb.
#44440
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   41
Призивите на Учителя да не напускаме света и близките си не важи за второпосвещенците – това трябва да се знае като азбучна истина. В такъв момент Бог иска от кандидатите за Втория Лъч да оставят всичко и всички и да Го последват не само вътрешно, но и външно, буквално, физически Това е грамаден шанс за ученика – да попадне във физическата, етерната аура на Учителя, което става веднъж на 2000 години (може и във всеки момент, ако е дошло времето му). В астралната и менталната Му аура той е попаднал още в Първото си посвещение – познал Го е в Словото и Учението Му и е започнал го изучава и изповядва като "подпален", готов е и да умре за Него от гореща любов – той е влюбен в Учителя! Но още не е в пряк физически контакт с Учителя, когато Той е в телесната Си форма на земята - официално или чрез временна материлизация, специално за даден случай. / Неизвестното за това посвещение, но ясно обяснено в Словото на много места и практикувано постоянно, е че същата посветителска функция поема и Ятото на Учителя – всяка от верните Му Птици. Учителят присъства лично в своите любими ученици, които са Го последвали с абсолютна любов и преданост и нямат вече други близки и предпочитания, живеят само с Него и за Него. Те също имат любими – не само летят, но и гнездят, но именно с птици от Ятото, не с обикновени хора. Не допускат това дори с гении, светии и първопосвещенци – Пророци и Праведници. В последните все още има грубост, ехидство, съдничество, съперничество, гордост и самомнение – те не разпознават Учителя, когато е тук физически; даже се борят с Него, въоръжени с цитати от собственото Му, утвърдено Слово - но цитати, които са им удобни. Още по-малко те могат да разпознаят Птица от Ятото, защото, по принцип, ниският вкус, самонадеяността, гордостта и своеглавието са слепи за Присъствието Божие и за Неговите тръби и посланици на земята. В такива неофити още няма импулс и понятие да сътрудничат на сестрата и брата, които работят за Господа повече и по-качествено от тях. Техните сили и материално средства, включително и народните, които са им поверени, отиват 100% за тяхното собствено дело, защото са преизпълнени със самоупование. И това е хубаво, понеже още не са завършили индивидуализацията си, но за Разпознаване, Благоговение, Сътрудничество и Преданост не стават. Те се опират на традицията, за да бъдат "единствени" – да могат да въздействат и съдят, както си мислят, без контрол от по-висши духовни инстанции, които не са на земята. Те не знаят или не искат да знаят, че Небето винаги има тайни представители на земята. Съвършено явен белег за слепотата на Вярващия (получилия Първо Посвещение), е че той не вижда вечното физическо присъствие Учителя сред нас и затова развива самодейност - мисли, че Учителят е в другия свят и не го наблюдава. Тъкмо затова има пълна забрана да бъдат въвеждани в Небето и Школата хора с по-нисък ранг, които държат на себе си и на канона, на привързаностите си на земята. Един съвременен мъдрец казва, че касапинът трябва да си остане касапин и да не влиза в едно духовно Братство преди да е узрял, понеже, ако влезе, той ще бъде касапин и с думите си, във взаимоотношенията си. "Праведникът", колкото и перфектно да познава Словото и Традицията, се отличава именно с използването им, за да размахва меча на едновалентните, "единствено прави истини", т.е., своите собствени... И когато си служи умело с подбрани цитати и поема авторитетно управлението на едно учение, на една вяра, на една църква или братство, тогава той е най-опасен. Точно поради това, учениците-праведници от Първа Посвета са подложени на най-тежки изпитания и страдания: трудно се смъква кожата на човешкото его. Ясен симптом за такъв "праведник" е обидчивостта, честолюбието, "мировата му скръб", чувството му за самота и изоставеност от всички. Постоянно си мисли, че му правят магии. Техен образ е богоборецът Яков от Библията. / Друг голям проблем, на прага между І и ІІ пентаграмно посвещение, е появята на лъжеапостолите, лъжеучителите. Такива неизменно се явяват и действат във всяка епоха и те претендират, че само в тях говори Словото, че сами те са превъплътеният Кришна, Зороастър или Христос, Учителят. Лъжовността им се разпознава по два белега: първо, те твърдят че са "последни" и "единствени" и се преживявят като абсолютни лидери; второ – нямат образа на Учителя и дори на Птица от Ятото. Те нямат усещане за присъствието на живи Птици от Ятото или инстинктивно странят от тях или ги игнорират, защото усещат "конкуренция". Всяка Птица от Ятото, колкото и несъвършена да е в сравнение с Водача, има особени белези, по който се отличава. Само такава може да бъде истински проводник на Словото Божие и даже Посветител, но тя се разпознава по това, че... не се разпознава, освен чрез сърцето. И по благостта, неосъждането на нищо и никого; по делата и чудесата, които извират край нея, както това става само в аурата на Учителя. Около лъжеучителите на стават божествени чудеса и изцеления, освен по самовнушение на почитателите им; те се мъчат да аргументират защо е така. Те са студени, ревниви, авторитарни, гневливи и претенциозни към своите "врагове" и последователи. Чувството им за "враг", "предател" и "грях" е очевидно. Те се осмеляват и да продават труда и продуктите си и постоянно търсят авоари, спонсори и инвеститори, с удоволствие приемат признания и награди. Отличителният белег на Птиците от Ятото е неизвестността им и нулевото им самочувствие – пълен антипод на претенциите на самозаблудилите се, че са "въплътеното Слово сега". Самомнението има нужда да бъде признавано, често изтъква ранга и постиженията си и преживява болезнено това, че все още не е "разпознато" и "признато". Такъв "учител" никога не може да говори и действа като Единственият, Истинският Учител. Тук повтаряме мисли, цитирани по-горе: "Някой казва, че трябвало един човек да поведе другите... Не, това не е стадо, което трябва да се поведе! Във всички хора трябва да се появи нещо мощно, силно, което да изтича отвътре, от душата на човека. /.../ Това е Новото Учение, това е Божественото, което ще освободи всички хора в света!" (33.03.05н мтд ЖИХ97:280-281) ; "Аз не искам да вярвате в това, в което аз вярвам. Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да е спънка, товар за вас, ако не проверите нещата." (33.03.05н мтд ЖИХ97:287)

БОЛЕСТИ, ПРИЧИНИ, СЪЖИТЕЛСТВО БЕЗ ДИСТАНЦИЯ 33.03.19н ввм ЖИХ97:305 /Когато хората живеят сгъстени на едно място, между тях става преплитане и те се разболяват, обезсърчават, остаряват./ Та ние не трябва да живеем наблизо, а да си помагаме отдалече /и от време на време да си ходим на гости/. Умният човек, и на другия край на света да е, пак ще помага. Пък глупавият, и при тебе да е, не може да ти помогне. И да иска - не може.

борба със себе си 2 33.03.19н ввм ЖИХ97:300 Човек никога не трябва да води борба със себе си. КОМЕНТАР: това е фундаментална антитеза на тезата в Словото, че трябва да се борим със себе си, но синтезите на тази тема обясняват съвършено ясно с какво точно в себе си трябва да се борим и по какви начини. Тъй, както е изказана мисълта тук, тя е абсолютно вярна по отношение на истинското ни Себе – духа, монадата, искрата ни Божия. Астрологически, негативните аспекти към Слънцето в хороскопа ни бележат опитите на другите ни същности (при прогесии) и на духовете и света (при транзити) да разбият Вечната ни Ядка, Безсмъртното ни Начало, Присъствието на Бога в нас. Това е допуснато от Бога, понеже което е разбиваемо, трябва да се разбие – сами сма си виновни. При примарни дирекции обаче въпросът стои по-сложно – когато са негативни, Бог лично е заложил в съдбата ни да се съпротиви на някаква склеротизация, несъвършенство, самолъжа или непълнота на духа ни, на даден етап от неговото съзряване. Духът ни е вечен и съвършен, но само в потенциал. При опитите ни за самопознание, саморазграничение и самореализация, ние правим грешки и затова Примарните Дирекции в небомига ни указват за начините на Провидението и периодите, когато Бог лично ще ни се съпротиви и ще ни коригира, за да не спрем развитието си.

ВЪЗПИТАВАНЕ 2 33.03.19н ввм ЖИХ97:300 По никакъв начин и никога не се стремете да възпитавате някого! КОМЕНТАР: извънредно важна и категорична антитеза, на фона на хилядите утвърдителни и насърчителни мисли от Учителя за възпитанието. Изисква се добро познаване на Словото и голямо житейско майсторство, за да стигнем до синтезата – и идейно, и на практика.

ГЛУПАВ И УМЕН, И ПОМОЩ 33.03.19н ввм ЖИХ97:305 /Когато хората живеят сгъстени на едно място, между тях става преплитане и те се разболяват, обезсърчават, остаряват./ Та ние не трябва да живеем наблизо, а да си помагаме отдалече /и от време на време да си ходим на гости/. Умният човек, и на другия край на света да е, пак ще помага. Пък глупавият, и при тебе да е, не може да ти помогне. И да иска - не може.

ЖЕЛАНИЯ, ИЗПЪЛНЕНИЕ, ВРЕМЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ 33.03.19н ввм ЖИХ97:301 /Никога не очаквай Природата да изпълни твоите желания когато ти искаш. Тя е безкрайно бавна и ще направи това когато намери за добре, по свой план./ (Виж и Коментара към АСТРОЛОГИЯ, ПРОГРЕСИИ И ДИРЕКЦИИ, приоритет на дирекциите).

ОБЕЗСЪРЧАВАНЕ, ПРИЧИНИ, СЪЖИТЕЛСТВО БЕЗ ДИСТАН-ЦИЯ 33.03.19н ввм ЖИХ97:305 /Когато хората живеят сгъстени на едно място, между тях става преплитане и те се разболяват, обезсърчават, остаряват./ Та ние не трябва да живеем наблизо, а да си помагаме отдалече /и от време на време да си ходим на гости/. Умният човек, и на другия край на света да е, пак ще помага. Пък глупавият, и при тебе да е, не може да ти помогне. И да иска - не може.

ОСТАРЯВАНЕ, ПРИЧИНИ, СЪЖИТЕЛСТВО БЕЗ ДИСТАНЦИЯ 33.03.19н ввм ЖИХ97:305 /Когато хората живеят сгъстени на едно място, между тях става преплитане и те се разболяват, обезсърчават, остаряват./ Та ние не трябва да живеем наблизо, а да си помагаме отдалече /и от време на време да си ходим на гости/. Умният човек, и на другия край на света да е, пак ще помага. Пък глупавият, и при тебе да е, не може да ти помогне. И да иска - не може.

ПЛЪТ 1 33.03.19н ввм ЖИХ97:295 Плътта на хората – това е доброто в света; кръвта на Христа – това е Истината в света. КОМЕНТАР: Тази мисъл също изисква пояснения, понеже не бива да се забравя, че избраните мисли в това издание ще бъдат основата за една следваща поредица от книги по предмети в азбучен ред - "Тези, антитези и синтези от Учителя". Така, за всяко избрано понятие в беседите ние търсим положителни, отрицателни и синтетични, диалектични изказвания на Учителя. Тук приемаме божественото, Хегеловото понятие за "диалектика", а не разбирането, което влагат в нея авторите с дохегелианско мислене и образование, били те и "най-високи посветени". Тази категория е девалвирала в ушите на хората поради възприемането ù като "материалистическа" и жестоката ù употреба от марксизма-ленинизма, но това говори само за философско невежество. В горния цитат думата "плът" е употребена от Учителя като теза – утвърждава факта, че има и божествена плът. Съществува вечна, божествена плът на нивото на "плътското умствено тяло" на човека и това е важна тема в Словото и Школата. Именно поради нейното покълване в човека, за разлика от всички предишни творения на Бога, всички богове и ангели, които я нямат, очакват с нетърпение уникалния миг на нейното разцъфтяване в човека и чакат с милиарди години сами да се въплътят като човеци на планета като Земята, за да я добият.

ПОМАГАЧ, УМЕН И ГЛУПАВ 33.03.19н ввм ЖИХ97:305 /Когато хората живеят сгъстени на едно място, между тях става преплитане и те се разболяват, обезсърчават, остаряват./ Та ние не трябва да живеем наблизо, а да си помагаме отдалече /и от време на време да си ходим на гости/. Умният човек, и на другия край на света да е, пак ще помага. Пък глупавият, и при тебе да е, не може да ти помогне. И да иска - не може.

природата, изпълнител на желанията 33.03.19н ввм ЖИХ97:301 /Никога не очаквай Природата да изпълни твоите желания когато ти искаш. Тя е безкрайно бавна и ще направи това когато намери за добре, по свой план./ (Виж и Коментара към АСТРОЛОГИЯ, ПРОГРЕСИИ И ДИРЕКЦИИ, приоритет на дирекциите).

РАЗНООБРАЗИЕ 1, БЕЗКРАЙНО 33.03.19н ввм ЖИХ97:291 Природата и разумният живот се отличават с едно безкрайно раз-нообразие. Там, където липсва разнообразие, започва незнанието. Разнообразие има само в един разумен жи-вот, само в един /истински/ духовен живот, само в един организиран живот.

СИМВОЛ НА ДОБРОТО - ПЛЪТТА 33.03.19н ввм ЖИХ97:295

СИМВОЛ НА ИСТИНАТА - КРЪВТА ХРИСТОВА 33.03.19н ввм ЖИХ97:295

СИМВОЛ, КРЪВ 1, ХРИСТОВАИСТИНАТА 33.03.19н ввм ЖИХ97:295

СИМВОЛ, ПЛЪТ 1ДОБРОТО 33.03.19н ввм ЖИХ97:295

СЪЖИТЕЛСТВО, СГЪСТЕНО 2 И НА ДИСТАНЦИЯ 1 33.03.19н ввм ЖИХ97:305 /Когато хората живеят сгъстени на едно място, между тях става преплитане и те се разболяват, обезсърчават, остаряват./ Та ние не трябва да живеем наблизо, а да си помагаме отдалече /и от време на време да си ходим на гости/. Умният човек, и на другия край на света да е, пак ще помага. Пък глупавият, и при тебе да е, не може да ти помогне. И да иска - не може.

УМЕН И ГЛУПАВ, ПОМАГАЧИ 33.03.19н ввм ЖИХ97:305 /Когато хората живеят сгъстени на едно място, между тях става преплитане и те се разболяват, обезсърчават, остаряват./ Та ние не трябва да живеем наблизо, а да си помагаме отдалече /и от време на време да си ходим на гости/. Умният човек, и на другия край на света да е, пак ще помага. Пък глупавият, и при тебе да е, не може да ти помогне. И да иска - не може.

АНГЕЛИТЕ И ОТНОШЕНИЕТО НИ КЪМ СТРАДАНИЕТО 33.03.26н кщд ЖИХ97:335 Когато всеки вдигне кръста си, голяма радост настава между ангелите; когато се отказваме за носим своя кръст, ангелите се отказват от нас и не ни поглеждат.

АСТРОЛОГИЯ, АСПЕКТИ, НЕГАТИВНИ 1 33.03.26н кщд ЖИХ97:321 Ху-баво е понякога човек да види онзи силен контраст на своите грешки и своите добродетели. Вие всички се страхувате от своите грешки... – Не, красиво е човек да види своите грешки! Красиво и гениално е това! Защо? – Защото с твоите грешки някой се е спасил. КОМЕНТАР: Това е крайно силна теза на Учителя за грешките, благодатна и за упражненията по колективно обсъждане на сложните мисли в беседите и взаимопомощ при осъзнаване на конкретните ни недостатъци и проблеми. Трябва да си припомним и изтъкнем примери, как чрез дадена наша грешка се е спасил някой човек. Звучи абсурдно, но много случаи в живота са именно такива. Падналият в ямата е сигнал за друг, но и повод да се импулсира искрата Божия в него, т.е. дейността на монадата – стремежа към подвиг, саможертва, помагане и спасителство. Тази мисъл може да послужи за писмено развиване и устно импровизиране на свръхинтересни теми в Специалния клас, а също и за обсъждане и еволюционно практикуване на негативните аспекти в астрологията.

АСТРОЛОГИЯ, АСПЕКТИ, НЕГАТИВНИ 1, ПРЕДВИДЕНИ ЗА ДО-БРО 33.03.26н кщд ЖИХ97:322 На грешката си /човек/ трябва да благодари, понеже тя му е донесла известно знание. Не се плашете от грешките, които правите в своето тяло, понеже Разумното в света е предвидило, че тия неща ще стават. Аз искам да свикнете с тези неща. КОМЕНТАР: Можем да си представим какъв ужас и изумление ще изпита каноникът католик или православен, даже евангелистът, когато чуе подобно нещо... За мъдреца, за ученика, в частност за астролога (друг ужас за нискочелия вярващ...), предвиждането и анализирането на грешките по астрологични позиции и аспекти и тяхното изправяне може да бъде извънредно благодатно, даже спасително.

БЕЗПОКОЙСТВО 2 33.03.26н кщд ЖИХ97:328 Аз наричам "човек" онзи, който никога не се безпокои.

БОГ И ВСИЧКО ОСТАНАЛО 33.03.26н кщд ЖИХ97:336 /Аз не говоря нито за авторитети, нито за духове, нито за ангели/. Има Един, Който ви обича! Той е онзи велик Закон в света; Той е Онзи, върху Който почива цялата вселена; Той е Онзи, Който поддържа целия ред и порядък и от Който всичко излиза! Има Един, Който постоянно мисли за вас и Който никога не е престанал да мисли. Във всички ваши падания и ставания, във всички ваши изпитания Той е бил там и всякога ви е казвал: "Стани и напред върви! Не бой се! Аз съм с тебе!" Болен си, Той казва: "Няма нищо, ще възкръснеш!" В ада отиваш, Той казва: "Няма нищо, и оттам ще излезеш!" Дето и да си, има Един, Който върви с тебе. Това е мощта на човека: да вярва в Този Един. Защо ще вярваш на другите? Някой ти казва: "Ти трябва да се осигуриш в някоя банка..." – После се осигурявай в банките! Първо ти се осигури в Единния в света, а после се осигурявай в другите банки. /.../ Най първо, ти вярвай в своя ум, в своето сърце, в своята душа, в своя дух – и най-после във външното тяло и външните условия. Тогава ти ще имаш живот, какъвто не си сънувал никога! И за онези от вас, които ме разбирате, иде едно велико бъдеще, за което, като го достигнете един ден, ще кажете: "Страданията, които минахме, не могат да се сравнят с това, което знаем!"

ГРЕШКА 1, БЛАГОДАРЕНЕ ЗА НЕЯ 33.03.26н кщд ЖИХ97:322 На грешката си /човек/ трябва да благодари, понеже тя му е донесла известно знание. Не се плашете от грешките, които правите в своето тяло, понеже Разумното в света е предвидило, че тия неща ще стават. Аз искам да свикнете с тези неща. КОМЕНТАР: Можем да си представим какъв ужас и изумление ще изпита каноникът католик или православен, даже евангелистът, когато чуе подобно нещо... За мъдреца, за ученика, в частност за астролога (друг ужас за нискочелия вярващ...), предвиждането и анализирането на грешките по астрологични позиции и аспекти и тяхното изправяне може да бъде извънредно благодатно, даже спасително.

ГРЕШКИ 1, СПАСИТЕЛНОСТ 33.03.26н кщд ЖИХ97:321 Хубаво е понякога човек да види онзи силен контраст на своите грешки и своите добродетели. Вие всички се страхувате от своите грешки... – Не, красиво е човек да види своите грешки! Красиво и гениално е това! Защо? – Защото с твоите грешки някой се е спасил. КОМЕНТАР: Това е крайно силна теза на Учителя за грешките, благодатна и за упражненията по колективно обсъждане на сложните мисли в беседите и взаимопомощ при осъзнаване на конкретните ни недостатъци и проблеми. Трябва да си припомним и изтъкнем примери, как чрез дадена наша грешка се е спасил някой човек. Звучи абсурдно, но много случаи в живота са именно такива. Падналият в ямата е сигнал за друг, но и повод да се импулсира искрата Божия в него, т.е. дейността на монадата – стремежа към подвиг, саможертва, помагане и спасителство. Тази мисъл може да послужи за писмено развиване и устно импровизиране на свръхинтересни теми в Специалния клас, а също и за обсъждане и еволюционно практикуване на негативните аспекти в астрологията.

ГРЕШКИ И ДОБРОДЕТЕЛИ, КОНТРАСТ 1 33.03.26н кщд ЖИХ97:321 Хубаво е понякога човек да види онзи силен контраст на своите грешки и своите добродетели. Вие всички се страхувате от своите грешки... – Не, красиво е човек да види своите грешки! Красиво и гениално е това! Защо? – Защото с твоите грешки някой се е спасил. (Виж и Коментара към ГРЕШКИ 1, СПАСИТЕЛНОСТ ).

ГРЯХ, ПРИЧИНИ, ПЪРВА И ВТОРА 33.03.26н кщд ЖИХ97:329 /Христос обясни на човечеството че първата причина за греха е, че човек обича повече себе си от Бога, а втората – че обича повече света, отколкото Бога./

ДУША, ЕМБРИОНАЛен преговор 33.03.26н кщд ЖИХ97:323 /По подобие на човешкия ембрион, който минава през 400-500 хиляди форми, докато се оформи като човек, и душата, идваща за въплъщение, минава през много форми, докато направи окончателния си избор да стане човек/ КОМЕНТАР: какви са тези форми, имат думата биолозите и ясновидците; но за нас е крайно интересно "ембрионалното" развитие на човека, след като се роди на земята. Това може да се проследи и астрологически - предварително или пост-фактум. Всеки минава през куп влечения и избори, докато стигне до нивото, на което се намира в еволюцията си в момента. Това, че много хора сменят бързо обектите на своите интереси и влечения, не говори винаги за липса на принципност и стабилност. Те просто "преговарят" уроците си от миналите въплъщения и се явяват на изпити по "преговор" - пред Бога и пред душата си. Стажът в някой вид обвързаност или някоя вяра през цяло едно предишно прераждане, често днес се "преговаря" за броени месеци или седмици, даже за дни или часове – докато човек се добере до извода, който е направил от този си опит още в миналото; или после, в причинния свят. Би било безсмислено буксуване, ако продължаваме да преживяме вече отдавна сдъвкана и преглътната храна, само поради задължението да сме "сериозни" и "коректни" към някого или защото ни се удавало. Тези стари неща се бележат от мястото на Южнияния Лунен възел в небомига ни. Съдбата сама постоянно разбива подобни зациклености в живота ни, ако ние не преминем напред в "преговора". Обикновено обсебителите ни държат чрез обещанието и чувството ни за дълг; но ние имаме дълг първо към Бога, после към безсмъртната си душа и, на последно място, към "ближния", при условие че той не ни избива от релсите на космическата ни еволюция (само тогава е "ближен"). Това важи с особена сила за учениците от Специалния, Младежкия клас, докато оглашените и тези от и Общия клас трябва да поставят себе си на последно място - след ближния, за да развиват милостта и саможертвата и да тушират егоизма си. При това наистина не бива да се забравя, че ближен ни е само човекът с искра Божия, който не дири своето си и своето право и не иска да ни превъзпитава. Не трябва да се забравя и условността на поговорката "Като не си дал дума, не давай; като дадеш – не шавай", защото разумният човек, верен на Божественото, има пълното право и задължението да развали всяко неправилно обещание което се оказва отклонение от Пътя. Това е полезно не само за самите нас, но и за този, който ни е поробил или се е заробил заради нас, понеже провокирането на проблемна ситуация може да го принуди да се научи да плува. В противен случай, и двамата или всички сме на дъното – разчитали сме на "спасители", на пояси. Разбира се, мъдрият и етичен човек не бърза да сключва слепи договори, а първо се съветва с мъдреци и Посветени, ако не може да чуе сърцето си. За съжаление, нашата спонтанност засега е по отношение на хора и неща от по-ниска еволюция, по-ниска проба. Това твърдение обаче не важи за всички случаи, защото често човек избира това, което отговаря на неговото ниво на еволюция - и ако то самото е посредствено, избира си и посредствени неща и партньори, колкото и да са блестящи в очите му и в очите на обикновените хора. Значи, има 4 вида спонтанност: божествена, духовна, човешка и адска. За съжаление, за последните две се употребява същата дума – "спонтанност". Именно те трябва да се контролират. Това контролиране на "спонтанността" и въздържане от авантюри е наистина не само разумно, но и етично, понеже предпазва невиновните ни партньори от бъдещи нещастия и провали с нас – ние сме строго отговорни за болките, които причиняваме или ще причиним на тези, които ни обичат и очакват нещо от нас, колкото и да са егоисти и неправи.

ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕКА ДО образ и подобие на Бога 33.03.26н кщд ЖИХ97:323 /Човек има да еволюира още много, докато стане истински образ и подобие на Бога./

ЗЛО, ПРОИЗХОД, НЕИЗПЪЛНЕНО ДОБРО 33.03.26н кщд ЖИХ97:337 Злото не е нищо друго, освен неизпълнено добро. КОМЕНТАР: Големият американски адепт на Бялата Ложа и виден учен, философ, лекар, музикант и астролог Дейн Ръдиар изказва тази мисъл по подобен начин: "Кармата не е наказание, а последствие от изпуснат благоприятен момент".

любов 1 И ПРОТИВОРЕЧИЯ 2 33.03.26н кщд ЖИХ97:338 Любовта подразбира да се повдигнеш над всички противоречия в живота и да погледнеш отгоре весело – както птицата, която лети из въздуха. Само тогава в сърцето ти ще има любов! Това значи да гледаш на нещата както
Каталог: 01-Bulgarian -> 05.Izbrani%20misli%20ot%20besedite%20na%20Uchitelya%20po%20tezi,%20antitezi%20i%20sintezi
01-Bulgarian -> Багрина кларк новата земя – обител на радостта
01-Bulgarian -> Сценарий на живота послеслов ензимният фактор: от ентропия към синтропия приложения седемте ключа на д-р Шиния за добро здраве
01-Bulgarian -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
01-Bulgarian -> Изис и озирис
01-Bulgarian -> Орфей и европа (София – 2000, издателство хрикер) Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и Боговете! Орфей легенда ли е орфей?
01-Bulgarian -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
01-Bulgarian -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
01-Bulgarian -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
05.Izbrani%20misli%20ot%20besedite%20na%20Uchitelya%20po%20tezi,%20antitezi%20i%20sintezi -> Лекция тип 1к селектор 64 том "Живият Господ" София`1948, печатница "
05.Izbrani%20misli%20ot%20besedite%20na%20Uchitelya%20po%20tezi,%20antitezi%20i%20sintezi -> Избрани мисли от учителя по тези(1), антитези


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   41




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница