ГЛАСЪТ НА БОГА Можем ли да го чуем?

ГЛАСЪТ НА БОГА

Можем ли да го чуем?

Герхард Киршенман

За Библейските автори е съвсем естествено, че Бог говори на хората и че по този начин ги води в живота им (Пс.32:8). За тях е съвсем нормално да чуват гласа Му и да направляват живота си според него. Това е валидно и днес за нас. Бог сам подбира начина, по който да ни говори. Той избира канала, по който може най-добре да влезе в контакт със съответния човек. Следователно ние не трябва да се тревожим за това КАК и по какъв начин ще ни говори Бог, но трябва да отворим сърцата си, за да чуем Неговия глас и да Му се подчиним.

Всеки един християнин трябва да се стреми да върви по Божия път, признавайки господството на Исус и уповавайки на Него; основният ни мотив трябва да се базира на съзнанието да бъдем в центъра на Божия план за нас. Това е възможно само ако планираме ежедневието си единствено след общение с Исус. Само този, който е чул гласа на Бога, може да устои в житейските трудности.

Нашата вяра може да се задълбочава единствено и само чрез Божието водителство и потвърждение. Това важи също така и за случаите, когато трябва да вземем конкретни решения. Пророчествата на Исус могат да ни бъдат здрава опора в моменти на слабост и да ни окуражават при големи трудности. Затова е нужно да чуваме гласа на Бога. Но най-напред един въпрос на съвест: Съобразявам ли се въобще с факта, че Той ми говори? Или съм толкова зает с това да Го занимавам със собствените си желания и молби, така че не оставям Бог да ми говори.


КАК МОЖЕМ ДА ЧУЕМ БОГ?

1. Очаквай от Бога да ти отговори конкретно - не гръмогласно като на Синай, а с тихия и ясен глас на Святия Дух.

2. За да можем да Го чуваме, ние трябва да се смирим и замълчим. Това е доста трудно, тъй като през целия ден с вътрешната си антена улавяме всякакви сигнали, които ни смущават и провокират. За да се ориентираме правилно е крайно необходимо всеки ден да отделяме време, когато заставайки в молитва пред Бога, да помълчим и се смирим. Най-напред трябва да уталожим мислите си и с помощта на Библията да ги "настроим" на "вълната" Му.

3. С каква настройка на сърцето се моля? Готов ли съм да забравя себе си или търся единствено потвърждение на собствените си желания и мисли?

4. Обикновено Бог ни говори чрез мисли и вътрешни импулси. Изключение правят особено драматичните ситуации. Когато по време на молитва ни осени някаква мисъл или идея, то първата ни плаха реакция е да се запитаме: Това наистина ли е от Бог? Или всъщност това е само едно мое хрумване? Трябва да си зададем този въпрос и тогава съвсем съзнателно да решим със силата на волята си: "Приемам, че това е послание от Него!"


КАК МОГА ДА БЪДА СИГУРЕН?

Това, което най-много ни се иска, е да разполагаме с нещо като "контролна карта" и с нейна помощ да сверяваме, точка по точка, нашите мисли с "научното доказателство", че волята на Бога изглежда така и така, а не по друг начин. Разбира се, такава "техническа справка" не може да се приложи. Решаващата стъпка винаги гласи: "Осмелявам се да приема, че тази мисъл е от Бог." Това означава да ходим с вяра. Така изразяваме упованието си на Него.

След като сме направили тази крачка има още един признак, по който можем да разпознаем гласа Му: това е Божият мир в сърцата ни. Едва след като изпитаме това вътрешно спокойствие и сигурност, тогава можем да вървим без колебание по-нататък по пътя си, не защото другите хора ни казват, че трябва да вървим или защото всички обстоятелства говорят за това, а защото вървим с вяра, тъй като този вътрешен мир в сърцата ни е свидетелство от Святия Дух. В последствие могат да дойдат и потвърждения отвън - чрез други хора с духовни дарби и др. При съдбоносни решения това е особено важно. И въпреки всичко най-важният признак е вътрешният мир в сърцата ни. Можем да заглушим евентуални колебания единствено в молитва, а не в дискусии или чрез мисловни аргументации.

Християнинът, отворен за гласа на Бога, може да каже като Петър: "По Твоята дума, Учителю, съм готов да не се съобразявам със собствения си опит, а да Ти се подчиня!" (по Лука 5:5). По този начин всеки един християнин може в ежедневието си, уповавайки на Бога, да се убеди лично, как Той действа в живота му, а заедно с това да изпита и неописуема радост.

Герхард Киршенман - работи като сътрудник в Младежката Социална Мисия в Алтенщайг. Повече от 12 години той отговаря за Центъра за обучение на сътрудници и ръководители на домашни групи.

Практическо християнство

ГОЛЕМИТЕ КАМЪНИ В ЖИВОТА

АВТОР НЕИЗВЕСТЕН

Наскоро четох за един експерт по предмет за организиране на времето. Един ден този експерт говорил на група по бизнес студенти и за да постигне необходимия резултат, използвал една илюстрация, която съм сигурен че студентите никога няма да забравят. След като я споделя и с вас, никога няма да я забравите също.

Та този човек застанал пред групата и казал:

- Така, време е за един изпитателен въпрос.

Тогава извадил керамичен съд от един галон с широко гърло и го сложил на масата срещу него. Тогава извадил дузина големи камъни и внимателно ги поставил в съда. Когато съдът се напълнил и не можело да се съберат повече камъни, попитал:

- Сега пълен ли е съдът?

Всеки в групата казал :"Да."

Тогава той казал: "Наистина ли?" Навел се и от под масата извадил кофа с чакъл. Изсипал малко чакъл в съда и го разтърсил добре, така че малките камъчета да се наместят в празното пространство между големите камъни. Тогава се усмихнал и попитал пак групата:

- Пълен ли е съдът?

Този път студентите почнали да схващат:

- Ами май не - отговорил един от тях.

- Точно така - отговорил експертът. Навел се под масата и извадил кофичка с пясък. Изсипал го в останалото празно място между камъните и чакъла.

Попитал още веднъж същия въпрос:

- Пълен ли е съдът?

"Нееее!" - извикали студентите. И той още веднъж казал:

- Точно така!

Тогава извадил една кана с вода и сипвал в съда, докато се напълнил до върха. Погледнал към групата и попитал:

- Какъв е изводът от тази илюстрация?

Един нетърпелив брадат студент вдигнал ръка и казал:

- Изводът е, че няма значение колко ни е запълнено времето, ако силно опитаме, винаги ще можем да направим и още нещо!

- Не - отговорил експертът, не е това. Истината, на която ни учи тази илюстрация е: Ако първо не сложите големите камъни , никога няма да успеете да ги сложите!

Заглавието на тази история е "Големите камъни в живота". Кои са големите камъни във вашия живот? Задачата, която трябва да изпълните? Време за вашите обични същества? Вярата ви, образованието, финансите? Дело? Да поучавате или да съветвате другите? Помнете първо да слагате тези ГОЛЕМИ КАМЪНИ иначе никога няма да успеете да ги свършите както трябва.