Издава, отпечатва и разпространява Християнски център за хора с увреждания "Благодат" Есен 2009 брой 3 /29

Божият суверенитет

• Всемогъществото на Бога: Той е всесилен (Бит.17:1). Това е изразено явно и в Божия въпрос: «Има ли нещо невъзможно за Господа?», зададен след Божието обещание към Авраам и Сара за син в тяхната напреднала възраст (Бит.18:14) и повторен пак в Неговото обещание за възвръщане и освобождаване на Ерусалим пред угрозата на неговото разрушение от вавилонската войска (Ер. 32:27). И в двата случая Божието обещание бе изпълнено буквално.

В Новия Завет има сходно свидетелство. Бог се открива като такъв, за когото «няма невъзможно нещо», било рождението от девица (Лука 1:37) или новорождението на падналото човечество (Марк 10:27)

• Вездесъщието на Бога: Той присъства навсякъде (Пс.139:7-12). Псалмистът е разбрал, че не може да избегне Такъв Бог нито в пространството, нито във времето, нито във вечността. Прелюбодействието на Давид с Витсавее и неговият дял в смъртта на нейния съпруг биха могли да се премълчат в Йерусалимския съд, но Бог бе видял всичко, защото от Него не може да се скрие нищо (2 Царе 12:11). Други примери за това са: Бит.3:11; Ис.Нав.7:10-26; 4 Царе 5:26; Деян.5:1-11Божието вездесъщие може да бъде и насърчително - когато безчестието тържествува,. Бог знае всичко (Пс.66:12, Ис.Нав.43:2; Деян.23:11). Също така, и в мигове на лични беди или мъчения заради вярата: "Боже... Ти си преброил скитанията ми; тури сълзите ми в съда Си; не са ли те записани в твоята книга?"(Пс.56:8; Откр.6:9; 18:24). Божията вечност е сроден аспект. Вездесъщието в пространството има свое съответствие във времето. "От века и до века ти си Бог" (Пс.90:2). Няма момент, който да е бил "преди" Него или да е "след" Него

• Всезнанието на Бога: Бог знае всичко, това съвършенство е тясно свързано с Неговото вездесъщие (Пс.139:1-12). Следователно Бог вижда и затова знае всичко. Това е особено тясно свързано с темата за Последния съд и се изразява символично чрез "разгръщането на книгите" (Откр.20:12). Миналите неща не са отдалечени от Бога; цялото време е настояще за Него. При Последният съд свидетелството, което ще имаме, ще превъзхожда всичко онова, което човешкият съдия или съдебните заседатели биха съобразили: "възпроизвеждане" живота на обвиняемия, всички външни действия, всеки съзнателен мотив и отношение. Последният Божий съд ще бъде напълно справедлив. "Тайните" на живота един ден ще бъдат разкрити, както и смисълът на събитията, които изглеждат абсурдни или безсмислени; понеже Бог знае всичко, тези неща са подчинени на неговото разбиране и воля.

Всичко казано до тук е трудно за пълно осъзнаване от нашия ум, тъй като всички тези понятия са далеч от нашата човешка същност. Но Библията съвсем ясно ни доказва Божията Същност такава, каквато я разгледахме до тук. Отново ще разгледаме цитат на Ейдън Тоузър от книгата му "Познаването на Святия Бог": "Да се обсъжда властта на Всевишния Бог изглежда даже малко безсмислено и да се поставя под въпрос би било абсурдно. Можем ли да си представим, че Господ Бог на силите трябва да иска позволение от някого или да се отнесе за нещо към по-висше тяло? При кого ще отиде Бог за позволение? Кой е по-висш от Всевишния? Кой е по-могъщ от Всемогъщия? Чие положение предшества това на Вечния? Пред чий трон ще коленичи? "Така казва Господ, Царят на Израиля, Неговият изкупител, Господ на Силите: Аз съм първият, Аз и последният, и освен Мене няма Бог"( Ис.44:6).

Приемайки всичко това за Бог, на нас ни е трудно да си обясним много неща - наличието на злото, болката и смъртта. Къде остава нашият свободен избор в живота ни, след като Бог знае и движи всичко в този свят? Това са въпроси задавани преди много години, въпроси разделили християнската църква на два лагера. "Двама изтъкнати богослови, Якоб Арминиус и Джон Калвин са били от двете страни на лагера. Повечето вярващи са доволни да влязат в единия или другия лагер и да отрекат или суверенитета на Бога, или свободната човешка воля на човека." Отново ще разгледаме възгледа на Ейдън Тоузър по този въпрос, който смята, че двата лагера могат да се примирят. "Бог суверенно е постановил, че човек трябва да бъде свободен да упражнява морален избор и човек от началото е изпълнил това постановление като е правил своя избор между добро и зло. Когато човек избере да върши зло, той не противодейства на суверенната воля на Бога, но я изпълнява, тъй като Вечният не реши какъв избор човекът трябва да направи, но че той трябва да бъде свободен да го направи. Ако в своята абсолютна свобода Бог беше пожелал да даде на човека ограничена свобода , кой ще спре ръката Му и ще каже: "Какво вършиш ти?"

Човешката воля е свободна, понеже БОГ Е СУВЕРЕНЕН. Един по-малко от суверенен Бог не би могъл да подари морална свобода на своите създания. Той би се страхувал да стори това." Какво по-добро от това обяснение можем да дадем за Божия суверенитет? Нима във своята велика милост, бог не е помислил за всяко нещо, дори до най-малката подробност, що се касае за нашия живот? Какво повече ни е необходимо? Бог е абсолютно достатъчен, Той е отговорът на всеки един наш въпрос. "Ние знаем, че Бог ще изпълни всяко свое обещание, дадено на пророците; знаем, че грешниците ще бъдат един ден очистени от земята; знаем, че едно множество от изкупени ще влезе в Божията радост, и че праведните ще сияят в Царството на своя Отец; знаем, че Божиите съвършенства ще получат всеобщо одобрение; че всички разумни творения ще изповядат Господа Исуса Христа за слава на Бога Отца; че настоящият несъвършен ред ще бъде премахнат и ново небе и нова земя ще бъдат установени завинаги. В конфликта около нас ние разбираме само едно: който е на Божията страна печели, а който не - губи. Имаме свобода да изберем на чия страна да бъдем, но не и да водим преговори за резултатите от направения вече избор. "Целият избор се центрира около Исус Христос. "Който не е с мен, е против мен" и "никой не идва при Отца освен чрез Мен".

Когато казваме, че Бог е суверенен, ние вече разбрахме колко "дълбоко" е това негово качество. Бог управлява вселената, той може да прави каквото си поиска, има пълно право за това. В Неговия Божествен избор е всичко. Покрай тази същност на бог са развити някой доктрини: за "предопределението и за провидението", за Божия избор и за човешката отговорност. Според Д-р Арингтън, "предузнанието на Бог е предопределящ фактор в процеса на спасение на хора. Бог предузна дали ние ще приемем евангелието и дали ще останем верни на Него. Предузнанието не означава, че Бог предизвиква онова, което ще се случи. Бог знае онова, което ще се случи, но Той не ни кара да го правим."

Тук излиза на преден план човешката отговорност. Ние трябва да поемаме своя дял от отговорност в развитието на нещата. Бог във своята милост ни е оставил това право да вземаме сами решенията и да избираме, но също така ни е дал и отговорност, която всеки един от нас трябва да поема, правейки своя избор. "И както е вярно, че Бог избира хора за спасение, така е вярно и това, че Той им предоставя правото да изберат дали да го приемат или не. "Всичко, което ми дава Отец, ще дойде при Мене"- това е Божията част, но има и друга: "...и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя" (йоан 6:37)." Следователно от всичко казано до тук става ясно, че Бог има суверенен избор в нашето спасение, но също така и ние имаме участие със своята свобода и отговорност дали да приемем или не. Имаме обещанието на Бог, че който дойде при него, никак няма да го изпъди, а ще го приеме. Интересно е илюстрирането на тези истини от Д. Муди: "Когато застанем пред вратата на спасението, можем да прочетем следния надпис: "Всеки, който желае, може да влезе." Но, когато влезем през нея и се обърнем назад, ще прочетем думите: "Избрани по предузнание." И така, когато дойде до вратата на спасението, човек застава лице в лице с истината, за своята лична отговорност. След като влезе през нея, той става участник в семейната истина за суверенния Божий избор.

Накратко ще се спрем и на доктрината за провидението, в която също прозира Божият суверенитет. Провидението е: "онова непрекъснато упражняване на божествената енергия, чрез което Творецът съхранява всички свои творения, действа във всичко, което има да стане в света и насочва всички неща към определения им край" (Беркхоф). Този Бог, който действа в Своето провидение, "подкрепяйки", оперирайки" и "направлявайки", е Триединният Бог. Но всичко това не ни дава правото да разглеждаме живота си, като носен от течението и управляван от сляпата ни съдба. В целостта на Божия суверенитет, ние имаме пръст със своя избор и отговорност, дадени ни от Бог. Понякога има натежаване на везните в едната или другата посока, но най-добре е да има баланс между тях и да вярваме както в Божия суверен избор, така и в свободната човешка воля и отговорност. "Решенията на отделния човек си остават негови и той е морално отговорен за тях, независимо, че Божият контрол е абсолютен."

Божият суверенитет в Римляни 9:14-24

В тях Павел потвърждава абсолютния суверенитет на Бог да се разпорежда с човешкия живот. Тази част на Словото е отговор на две възражения

• стих 14 "Тогава какво, да кажем ли, че има несправедливост у Бога? Да не бъде!" Павел доказва несъгласието си с това твърдение чрез примери. Апостолът с основание очаква, че учението му за суверенния избор на Бог ще предизвика възражения, тъй като и до сега те не са спрели да обвиняват Бог в несправедливост. Според тях, ако Бог избере някой, то Той непременно осъжда останалите. Хората са смятали, че ако Бог е определил всичко предварително, то нищо не може да се направи, и че той не е прав да осъжда хората. Така, че апостол Павел е знаел какво мислят хората по тези въпроси и затова започва да разговаря с въображаем опонент, като дава отговор на очакваните от него въпроси. Апостолът е трябвало да възрази на думите, че има неправда у Бога и категорично отхвърля такава мисъл като в следващите стихове защитава твърдението си с примери. "Бог не третира никого несправедливо. Павел ни говори тук за факта, че Бог притежава абсолютна суверенна свобода и е свободен да покаже милост към когото иска."

Според Джон Ланг: Правото на Божествен избор си е Негово законно право и никой не може да му го отнеме, и именно това е било трудно да проумеят евреите, а защо да не кажем - и ние днес. Защото, като че ли на нас ни се иска Бог да бъде като нас, да ни дава отчет за своите действия. Понякога ние държим Бог отговорен за постъпките Му, а нямаме това право - Бог е абсолютно суверенен в Своите действия. И всичко това апостол Павел много добре е знаел и е искал да го разясни на своите читатели. Павел продължава да доказва суверенитета на Бог и в следващите стихове. "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля."(15,16)"Mwusei gap legei. Elehsn an elew, kai oikteirhsw on an oikteirw". Думата elew е със значение на активна, действена милост, а oikteirw е със значение на симпатизиране, на състрадание, но достатъчно. Всички действия на Бог са въз основа на неговата неизмерима милост. Затова Павел дава за пример Библейския пасаж в Изход 33:19, където Бог отговаря на Мойсей с тези думи, за да докаже Божия суверенитет в разпределянето на Неговото благоволение. Бог прави това, което поиска, Неговата милост трае до века, защото Самия Той е вечен. Ще разгледаме интересни разсъждения по въпроса от една книга написана на старобългарски език, в която силно впечатление прави дълбочината на значението, на някой стари наши думи излезли от употреба днес. Ще се опитаме по възможно най-близкия начин да предадем смисълът на текста. "Ние не можем да видим защо Бог постановява едно или друго определение, а Бог вижда, и ако постановява нещо, то е защото другото би било несправедливо. Ето защо ние, вярващите в Бога, трябва да приемаме всички негови определения с увереност, че те са съвършено прави и изцяло да се предаваме на Неговата воля като не позволяваме на своето скудоумие да съди Божиите дела. Във връзка с думите "когото искам ще помилвам" авторът казва, че ние ясно разбираме, че Бог винаги действа независимо от нас, но съобразно със Своята безпределна правда, както и с безкрайна милост, а не така да милва недостойния, а достойния да наказва. Ако приемем това тълкувание, че Павел е написал това изречение с цел за недоумяващите, защо не всички юдеи са наследили благата на обещания Избавител, апостолът като че ли така им говори: Бог, когото иска милва така и от вас, когото иска него избира. Но понеже няма неправда у Бога, то я няма и в това негово действие. Авторът ни успокоява: "Предайте всичко на Бога и успокойте се. Вярвайте, че не е напразно обещанието." И по нататък Павел категорично обръща нашето мислене с главата надолу, защото казва: "И така не зависи от този, който иска; нито от този който тича; а от Бога, който показва милост." Трябва да желаем и да тичаме с всичките си сили, но трябва да помним, че без Божията воля нито желаещият, нито тичащият ще достигнат целта, ако не дойде Божията помощ. Много точно е казано тук: "Бог милва и иска онзи, който сам иска да се спаси."(Икум).

Тук във стих 17 Павел доказва Божия суверенитет относно онези, които погиват. Бог изпълнява Своята цел в Стария Завет не само чрез верния остатък на Израел, но също и чрез езически управители като Фараона. Това проличава от стихове 17 и 18. "Някой тълкуватели считат, че Бог е предопределил Фараона за погубление и е закоравил сърцето му. Но тези стихове не се отнасят до това, а за това, че той е отказал да изпълни Божията воля и да пусне народа му. В Изход 11:9-10 изказването, че Бог е закоравил сърцето му, трябва да се обяснява и в светлината на други пасажи (Изход 8:15,32; 9:34). Бог не е създател на злото и не кара хората да вършат зло, за да ги наказва за това. Но Той си служи даже и чрез действията на злите хора, за да изпълнява Своята цел. Резултатът от действията на Фараона беше това, че израилтяните видяха Божията сила и неговата любов към тях, което укрепи тяхната вяра. И дори заобикалящите народи бяха убедени в силата на Бог." Заключението на апостол Павел е, че: "...към когото иска, Той показва милост и когото иска закоравява.", стих 18. Това отношение на Бог към невярващите се основава отново на абсолютния Му суверенитет. Той е верен и не ще отхвърли нито един, който приеме неговия Син Исус Христос. Онези, които погиват трябва да винят само себе си, а не Бог за това

• И стигаме до второто възражение, на което Павел отговаря в стих 19. "А защо още обвинява? Защото, кой е устоял на волята Му? И в следващите стихове Павел започва с порицание на вярващите и набляга на суверенното право на Бог като наш Създател да прави каквото си иска с творението Си. Апостолът дава нагледен пример с глината в ръцете на грънчаря, който я мачка и обработва, както иска, без да пита глината за това. "Глината е метафора в Исаия 64:8, грънчарят няма никакво обвързване с глината и следователно може да прави с нея каквото си поиска. Думата за "съд" е използвана и в 2 Тим.2:20,21; Йоан 19:29; Откр.2:27; 18:12; Деяния 9:15; 2 Кор.4:7." Тук ще се върна на произведението на Христо Попов, където той цитира св. Йоан Златоуст по този въпрос: "С това апостолът не унищожава свободното произволие, но ни показва, как трябва да се покоряваме на Бога. С този пример той не иска да ни нарисува образец на живота, а да ни даде урок за предана и безмълвна покорност. По нататък Йоан Златоуст казва да не се приема примера дословно а да разбираме нужното ни. Защото, ако приемем, че става въпрос за безусловно определение, то ще излезе, че Бог е Творец както на доброто така и на злото, а човек и в едното и в другото е невинен. Тогава ще се окаже, че и Павел сам на себе си противоречи. И така апостолът има за цел да убеди слушателя - във всичко да се покорява на Бога и в нищо да не искат от него отчет. Както грънчарят, разсъждава той, от една и съща буца прави каквито ще изделия, а никой не му противоречи; така и ти не питай и не искай да узнаеш от Бог защо хората, въпреки да са от един и същи род, едни наказва, а други награждава, напротив, благоговей пред Него и подражавай на глината. Той действа не без намерение и не както се случи, макар и ти да не постигаш тайните на премъдростта." Някой е казал: "Да познаваш Бога и да Му служиш няма друг отговор, който е разумен. Ако Бог е Бог Съвършен в правда, любов и милост, ние трябва да уповаваме на Него даже и да не разбираме защо някой хора са спасени, а други погубени."

В 21 стих Павел си служи със думите " съдове за почтена и непочтена употреба." Думата "съд" говори за нещо, което е предназначено за употреба, за служение. В 2 Тимотей Павел си служи със същия фигуративен израз. Често ние упрекваме Бог за разни неща, но с какво право го правим? Павел отговаря със следващите стихове 22, 24. "Но какво от това, ако Бог, искайки да покаже гнева си и да изяви силата Си, е търпял с голямо дълготърпение съдовете на гнева, приготвени за погибел, и това е да изяви богатството на Своята Слава върху съдовете на милостта, които Той е приготвил отпреди за слава - нас, които призова не само измежду юдеите, а и измежду нациите?" За какво се отнася сравнението

• съдове, предмети на гнева Му - Върху тях Бог е склонен да излее гнева Си. По този начин Той ще направи явна омразата Си към греха. Ще изяви силата Си. За тази цел Бог е търпял с голямо дълготърпение, проявявал е голямо търпение към тях, така че те са били приготвени за погибел, били са подготвени от собствения си грях и от закоравяването си. Властващата поквара и нечестието на душата са нейната подготовка за ада. •Съдове предмети за милостта Му - Щастието подарено на вярващия остатък от хора, е плод не на техните заслуги, а на Божията милост. Съдовете на почитта, трябва завинаги да считат себе си за съдове на милостта. Какво е Божието намерение към тях? - Да изяви богатството на славата Си, т.е. на Своята доброта; защото Божията доброта е най-голямата слава. Бог изявява Своята слава или Своята доброта като пази и се грижи за всичките си творения: Земята е пълна с Неговите милости; но когато Той иска да изяви богатствата на Славата Си, Той прави това в спасението на вярващите. Какво върши Бог за тях? Той ги е приготвил отнапред за слава. Делото е Божие. Ние можем лесно да се погубим, но не можем да се спасим. Грешниците се подготвят за ада, но Бог е Този, Който подготвя светиите за Небето. А тези съдове, предмети на милостта Му са онези, които Бог е призовал (стих24); защото предопределените от Него са и призовани от Него; и те не са само юдеи, но и езичници." Бог показва милост на този, на когото трябва да се покаже и закоравява този, който сам се закоравява.

В пасажа 14- 24 думата, която Павел използва най-често е "милост". Павел говори за божествения избор във връзка с Божието желание да покаже своята милост към човека. Връщайки се на въпроса дали има неправда у Бога, в стих 14, всеки, който познава Бога и Неговото съвършенство не трябва да се безпокои дали Той ще извърши това, което е право или не. Той е справедлив и всичко, което върши е правилно. В стихове 25, 26 Павел цитира отново Писанията (Осия 2:23) и показва Божията милост, към евреите и езичниците, чрез историята на Осия. "Божията вест, чрез Осия е едно очебийно откровение на Божията любов, търпение и милост към непокорния Израил. Бог сравнява невярната жена на Осия със Собствения Си народ, Израил, в тяхното идолопоклонство (Осия 1-3). Жената на Осия му роди две деца, на които той не беше баща. Бог каза на Осия да даде на децата имена, които означават, че не са предмет на специална обич и не са негови люде. Бог приложи тези имена към непослушните чада на Израил, показвайки Своето отношение към тях в греховете им. И все пак Той посочва един ден, когато думата "не" ще бъде премахната от имената им. Павел взема това обещание на Божията милост и прилага принципа му към езичниците, които не бяха Божи народ. Те нямаха Божието благоразположение, но Бог в своята милост им даде евангелието. Неговият избор надхвърля Израел. В стих 26 Павел цитира за втори път Осия (Осия 1:10), но отново променяйки думите в посока към езичниците, тъй като в Стария Завет те се отнасят за евреите.

В стихове 27 и 28 Павел цитира Исаия 10:22,23, където се говори за спасението на останалите, т.е. само на един остатък. Няма нищо странно в това, че Бог ще допусне голяма част от Авраамовите наследници да не се спасят, защото макар броят им да е като морския пясък, само малък остатък ще се спаси: "защото мнозина са призвани, а малцина избрани". Пророкът ни казва, че при спасяването на остатъка, Бог ще довърши докрай делото Си. Другият цитат е от Исаия 1:9, където пророкът разкрива, че Бог ще опази потомството. "Когато Бог запазва потомство, то Той действа като Господ на Силите. Това е акт на безгранична власт. Неговите люде са Неговото потомство." Спасението на един остатък е доказателство за Божествената милост и също за Неговата вярност на Завета към Израил. Самото съществуване на остатък ни уверява, че Бог ще опази Своето обещание да въздигне Израил като народ. В отговор на всички тези въпроси, които Павел предвижда и на които отговаря, ние намираме една главна мисъл - Бог е Бог на милост.

В стих 29 Павел забелязва, че в отхвърлянето на Израел прозира Божията присъда над тяхното неверие. Но пак Бог в милостта Си е оставил остатък, зародиш на бъдещото обръщане на евреите към вярата в Бог.

Заключение