Издава, отпечатва и разпространява Християнски център за хора с увреждания „Благодат

МЪДРЕЦ

Преди много години живееше на земята, богат и знаменит мъдрец. Богатството и мъдростта му бяха станали пословични и мнозина завиждаха на щастливия му живот.

Един ден, той видя една нова звезда на небето. Лъчите й бяха много ярки и нежни като милувка; върху какъвто предмет попаднеха изглеждаше, че му сплитат блестяща корона.

Мъдрецът разбра — тоя върху чието чело, ще застане тази светлина той ще бъде цар — Цар осветен от небесата; най-благословения от всички земни царе. Без да се колебае дори минута, той заповяда да му оседлаят най-добрия кон, взе най-хубавите си оръжия, най-скъпоценните си украшения и злато в изобилие и тръгна да следва звездата, за да намери и се поклони на тоя, когото тя ще короняса.

Дълго вървя мъдрецът; и той, който никога не бе излизал от своите палати бе много изненадан, че природата е тъй красива и почувства голяма благодарност към звездата, която го изведе от жилището му и го откъсна от мизерните му богатства. Когато минаваше покрай една колиба, видя едно плачещо дете което викаше: „Гладен съм!" Той слезе от коня си, повика майката на детето и й каза: „Детето ти плаче, защо не му дадеш хляб?" Жената отговори: „Нямаме нито троха".

— Запали фурната, вземи брашно и меси хляб по-скоро.

— Господине, нямаме нито клечка дърва, нито шепа брашно.

— Тогава иди купи. Детето ти плаче от глад.

— Имахме една коричка хляб добри господине, вчера детето се нахрани с нея, а баща му и аз се хранихме с радостта да гледаме детето си сито. Сега нощвите ни и кесията ни са празни.

Така мъдрецът разбра, че по земята има много хора, които страдат от глад, че не всичко е радост и светлина тука както е там в небесата. Бързо препусна с коня си за града, купи каквото бе необходимо и го занесе на детето.

Звездата следваше своя си път; тя беше вече навалила на запад и изглеждаше, че светлината й отслабва. Мъдрецът се убоя да се бави повече и без да слуша благодарностите на жената, възседна коня си и тръгна. Пътят му минаваше през една пуста планинска местност. Тук той откри проснат край пътя ограбен и съблечен от разбойници, треперещ от треска пътник. Мъдрецът бе учуден и възмутен, когато раненият със слаб глас му разказа всичко. Той никога по-рано не би повярвал, че човек може да бъде толкова подъл и зъл, никога не би могъл да помисли, че на земята има убийци. Бързо слезе от коня, повдигна нещастника, пови го в най-топлата си дреха, превърза раните му и го отведе в дома си. Отдели се от него след като видя, че е оздравял напълно. Това го забави много, но когато тръгна пак звездата се бе вече доста наклонила на запад. Мъдрецът вървеше през една безводна и безлюдна пустиня. При един пресъхнал кладенец той намери две проснати тела — една мъртва жена и едно умиращо дете.

Той, който в своите съзерцания на небесните светила бе виждал само вечност и вечен живот се уплаши пред лицето на смъртта. Със сърце изпълнено със скръб, изкопа гроб в пясъка, погреба жената и като не можеше друго да стори, със сълзи се отдели от самотния гроб. След това даде на детето да пие, възвърна живота му, взе го и продължи пътя си.

А звездата се отдалечаваше все повече и повече на запад. Години изминаха така. Всеки ден се откриваха пред мъдреца нови нещастия. Той срещна прокажени и разбра ужаса на самотата, проникна в мръсните бордеи и срещна безчестието, посети затворите и видя утешението, влезе в палатите и видя жестокостта; изкупува роби от господарите им и се би с оръжие в ръка с разбойниците.

Навсякъде той се трудеше да утешава, да поправя, да повдига падналите, да насърчава отчаяните, да брани притеснените, но когато спираше виждаше със сръб, че светлата звезда бледнееше и се отдалечаваше.

Един ден тя угасна. Бяха изминали вече 33 години откакто той бе тръгнал спиран тук и там от хорските страдания. Бе раздал скъпоценностите си и споделил с бедните златото си. Мантията си бе дал на един бедняк, от ризата си бе направил саван за един убит, а коня си бе подарил на един по-беден от него.

С изтъркана туника, с тояга в ръка, бос, той приближаваше Ерусалим, когато срещна една жена със сълзи на очи, която му каза: „О, взеха Спасителя ми!" — и мъдрецът плака заедно с нея. Когато вдигна главата си, звездата бе вече угаснала. Скръб изпълваше сърцето му, с мъка устните му промълвиха:

„Ах, забавих се аз с бедни и злощастни хора и други видяха царя, други коленичеха пред Неговия трон, други му поднесоха даровете си и видяха тоя, когото Божествената звезда короняса."

И докато тъй изчезваше всичката му надежда и умираше идеала му, който бе крепил силите му през толкова години, той видя, че бе вече стар, беден, гол, бос и немощен.

Той влезе в развълнувания Ерусалим, за да опита още веднъж щастието си, спря минувачите и ги запита: „Не сте ли видяли звездата, не сте ли видяли царя?" — но тия, към които се обръщаше бягаха. Някои дори му показваха юмрука си, а други хвърляха камъни върху него.

Нощта бе вече покрила земята, когато той се намери на един гол, обезлесен връх. Там срещна един човек, който като кършеше ръце, присмехливо му каза: „Късно си дошъл, още преди 3 дни го отнесоха да го погребат."

Горко заплака мъдрецът. „О, отнесоха царя ми, никога не ще мога да го видя."

В това време една ръка тихо и нежно се сложи на рамото му.

— Приятелю, защо плачеш?

— Отнесоха моя цар и незная къде са го сложили — отговори мъдрецът — не можеш ли да ми посочиш къде е?

Състрадателно и мило гласът проговори пак.

— Нали ти там при една колиба нахрани едно дете?

— Да — отговори той — та можех ли да постъпя по друг начин? Детето бе гладно.

— Това дете беше Той. И не си ли спомняш за един ранен и гол човек, проснат край пътя, при когото ти се спря, даде му мантията си и превърза раните му?

— Биваше ли да не сторя това, беше студено.

— Този ранен човек беше Той, а онова дете, което умираше в пустинята, нали ти го прибра?

— То умираше от жажда.

— А тоя нещастник, когото ти откупи от робство и изтезание.

— Той беше невинен, трябваше да го избавя.

— Пак Той беше. Той беше във всеки един от тези нещастници, които си срещнал по пътя си. О, мъдрецо, възрадвай се! По-блажен си от тия, които Му са се поклонили и са следвали стъпките му. Ти си Го познал, ти си Му служил.

— Чужденецо - каза мъдрецът - защо ми говориш така? Не те разбирам.

— Истина, истина ти казвам, колкото че си сторил всичко това дори на един от най-малките, на мене си го сторил.

Мъдрецът потрепера при този Божествен глас, прие тия блаженни думи. Той повдигна глава:

„Чужденецо, остани с мене, не си ли Ти Царя, когото търся? Милостиви господине, кажи ми името си!

Но чужденецът бе изчезнал, а небето като че ли искаше да отговори на молбата му. Мракът се разпръсна и в небесния свод звездата блесна с по-голяма сила, по-красива, по-блестяща от всеки друг път. Един лъч проникна през тъмнината и отвесно падна върху Голгота. Той освети и пред нозете на мъдреца един тежък дървен кръст, един окървавен трънен венец и се спря върху един надпис, където личаха написани на гръцки, латински и еврейски думите: ИСУС ОТ НАЗАРЕТ, ЦАР НА ЮДЕИТЕ.